ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

 ЕХ, ГАНЕ, ГАНЕ 

Тъй ли? Ами тъй. Как да не е тъй, като чудото е станало.. Чудо ли? Ами чудо, де… Наша Гана тръгнала на пазар, па си забравила парите. Че като отишла на пазара . Ни пари, ни чанта. Па се чуди горката . Що да стори? Как какво? Нали си е хитруша, се ще измисли някой магария. И какво мислите. Да си турне нещо скришом, па да не я види никой.    И,  мярка  се тя покай зарзаватите и поглежда скришом към зарзавадчийката.  „А, сега де, що да сторя, па да не ма види?”Взема един домат от масата и го оглежда. Ту от едната, ту от другата страна. Дърпа една торбичка от другите и пъха домата в нея. Взема друг домат. Пак го оглежда и го пъха в торбичката. „А така, де… Нека да станат келце, па тогаз- мисли си, тя .” Взема няколко домата и ги пъха наново в торбата.   А наоколо се е насъбрал доста народ и вземат ли вземат от прясната стока. Наша Гана  пъха още няколко домата в торбата и… . временце  е да се тръгне. Оглежда  се  с насмешка към  масата, дето се е натрупал народът , обръща гръб и лека, полека, беж да я няма. Ама, не е тъй. Един як мъжага  от опашката край масата я зърва и я хваща за чантата

 – Ей, ти, накъде тъй? Ние да не сме будали, че даваме пари за стоката, а? Айде. Връщай доматите!

– Ама аз…

– Какво аз? Айде, щото видиш ли го, оня?

– Да, да, чакай малко!

– Няма чакай ,връщай стоката, че…

И Гана, както си е страхлива се оглежда боязливо и тръгва . Онзи , якия е пуска, и отива към масата. Но Гана нали си е хитруша  побягва и се шмугва в големият магазин.    Там никой няма да я забележи ,дори. И якичкият.   Оставя торбата в шкафчето на входа. Щрака ключа и започва да се разхожда важно, важно  покрай щандовете.  Вече се изплъзна от погледа на якичкия. Спира ту пред един, ту пред друг щанд, като че ли ще вземе нещо. Но  нали я знайте. Туй е нейната игра на криеница.  Продължава да си играе на котка и мишка. А мишката  си  е хитричка и се вре по  скришните  местенца , шото  котката да не може да я хване. Така и Гана. Поогледа се тук и там и като вижда, че оня, якичкия де,   не се вижда никъде, въздъхва няколко пъти с облекчение и беш към изхода. Отваря шкафчето, взема   торбата и.. .  бърза към спирката. Нали си имаше карта за автобуса, сега никой не можеше да я спре..

-Ох-  с облекчение въздъхва тя  и се качва  в спрелия автобус.

ОТ НАС ЗАВИСИ ДА СЕ ПРОМЕНИМ

Де  сей  чудо видяло, наш пазар без чужда стока. А наша нямаме ли си? Да бе. Имаме си, но къде е?  Била скъпичка и нащи хора не я купуват. Обедняхме,  брагче обедняхме.  И затова купуваме чуждата стока. Не  видите ли. Отивам на пазара да си купя лимони. И какво мислите. Вчера бяха  евтинки, а днес, 3,60. Ами, сега… Пък не мога да не купя. Провеждам си лечение с лимони за кръвното. Как няма да го вдигам? Аман от всичко…Не мога  да издържам, братче. Където и да ида, стока бол, но как да купиш, като е толкова скъпа? Не можем да храним децата си, братче. А народът ни, за  него да не говорим. Болен е народът ни, човече, болен. Питаш ли, защо е болен. Как да не  е болен, като няма какво да яде. Едно, че храната е скъпа, друго всичко стана изкуствено. Земята ни се натрови. И скоро и ние ще станем изкуствени. Ще ес превърнем в балони и ще летим, за да забравим, това, което става. Едните лъжат  и мамят, другите крадат и богатеят, а да не говорим за  третите, дето си нямат какво да ядат. Обикалям си значи онзи ден  на пазара  и преглъщам, като гледам ония ми ти  плодове. Но, аз съм забравила за тях. Повече витамини казват.  Имало ги само в плодовете, а откъде? И май така ще си живеем, ако не стане някакво чудо. Ама, чакай! Май чудеса няма, ако сами не си ги направим. Само ми е жал за децата.Станаха агресивни , наркомани, крадци, измамници. Израснаха по улиците.А никой не пита, защо е така? Ами, не ни ли е ясно? Оставихме ги без любов, защото изчезна любовта в семейството ни. Отчуждихме се, братче, отчуждихме.  Вместо да търсим причините, ние ги отминаваме и обвиняваме другите. Ех, време, време. Ей, живот, живот.  Живот като компот без плод. На дъното на буркана се мярка само някакво парче  от развален плод и нищо повече . Май като нас, хората. Развалихме се и вече не ставаме за нищо. А как да ставаме, като отчаянието ни гони. Как да не ни гони, като вече станахме като просешка тояга.  Време е да се вдигнем  на крак и да поемем всичко в ръцете си. Защото поне ръцете ни са станали яки от многото дигане по митинги и стачки.  Щото всичко ни дотегна, а така не може. От нас зависи да се променим

Мария Герасова

тагове: хумор, сатира, едно