От момента, когато встъпваме в съзнателния живот, до самата си смърт, ние всекидневно, ежичасово и щедро обещанаме:
– мамо, вече няма да нося тройки.!
-Кълна се, мила Ано, ще те обичам вечно!
І Повярвайте, господин началник ще взема от поука от сторената грешка и ще стана образцив служител!
Ние обещаваме винаго.
– дадено, дадено!
И строго спазваме пословицата“ Държи думи, колкото решетото вода.“
Ние обещаваме навсякъди и щедро.Най- напред в къщи, на близките си. Ако сме деца, че ще си приберем играчките и ще се върнем навреме от игра. Ако сме ученици, че ще учим, разбира се. Заявяваме високо на събрание, че непременно ще спазваме трудовата дисциплина и ще си гледаме работата, което и без това ни е основно задължение.Умуваме с часове към формулиране най- старателно обещание, че ще оползотваряваме всяка минута. Пишем километражни лозунги с обещание да постигнем това ценно богатство- хартията.
И все пак случва ни се:
– Това е вече последната двойка, мамо!
– Мила Лили, кълна ти се, Ани не обичах, но теб ще обичам вечно!
– Моля ви, господин началник, дайте ми още една последна възможност!
Стотици, хиляди хора на земята обещават всеки миг стотици, хиляди неща, което още не значи, че стотици, хиляди хора на земята изпълняват всеки миг ститици, хиляди обещани неща.
В ранна възраст, детето обещава, без да се съобразява с това, ще може ли да изпълни обещанието. В по- зряла възраст, човек би трябвало вече да може да прецени в състояние ли е да изпълни това, което е казал. Някои дори твърдят че човек е личност от момента, от който може да носи отговорност за постъпките си ( следователно и за обещанията, които дава).
неспазеното обещание е загуба на време, изхабяване на нерви.
Спазеното обещание е печалба на време, спокойствие и сигурност.
Някога, старите египтени се кълнели““ Аз ако не удържа на думата си, хвърлете ме на крокодилите“. За щастие, в наши дни не живеят крокодили.Иначе, те щяха да имат доста работа.За нас, много често дадената дума има значене на 4приказка“ и то в най- преносния смисъл. И така, ние забравихме нашите предели, за които дадената дума била закон. Тя замествала печатните договори и писаните обещания. Хората казвали: „Той ми даде дума“, и знаели, че това, което са уговорили, било то работа, годеж или съюз ще стане.
И затова да обещаем, че ещ обещаваме по- малко, но ще изпълним повече.
Какво? Пак ли обещаваме?Тава беше само така, по навик. как мислите? Може ли да се спази едно подобно обещание?
Мария Герасова
тагове:обещание