С* Т* И* Х* О* В* Е
***
ПЕСЕНТА НА ТОПОЛИТЕ
Заслушай се
някога
в песента на тополите-
гордите мощни тополи.
За мъката им
за скръбта,
че не могат
да се наведат.
Така е и с хората
Някои хора.
Ще паднат.
Умрат.
Но не могат
дасе наведат.
Колко е страшна
песента на тополите.
ТРЪБИТЕ
Тръбите звучат от прабиблейски времена можи би беше от началото на човешкия род.
Чуваш ли
чуваш ли
в душите-
скръбните тръби.
Те свирят
яростта притихва…
Всичко в миг замира.
…Сякаш само времето
единствено върви.
Върви умислено.
Печално се усмихва.
То
крачи с крачките
на много уморен човек,
изсрадал всичко-
нищо не узнал.
Заслушал се
с мъчителен копнеж
в тръбите.
БЕЗУТЕШНИ
Елате!
Елате в сърцето ми,
чудотворини , кристални реки!
Да измиете
черната скръб,
която ме мъчи!
Скръбта
на безутешните,
хиляди мои,
обречени
братя, сестри-
там в родината
и по света.
Младенецйт в мен
коленичи
пред тяхната горсна
участ.
И тихо ридае.
ДИВИТЕ КЕСТЕНИ
На мама
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща Димчо Дебелянов
А когато накрая
се върнах-
съвсем сам,
безкрайно
немлад-
Теб те нямаше
там.
И не чакаше моето връщане.
Нямаше старата къща,
с оня малко напукан дувар.
Имаше град.
Пълен с някакви хора.
Измислен-
като внякакъв странен
несвързващ
кошмар.
Тъй студен, непознат
и намръщен!
Без мама
и без дивите кестени.
ЗВЕЗДНА НОЩ
Нощта разгръща властно
едно голямо,
черно наметало.
Цялото-
във звездни изумруди…
И всичко страстно
в нас- амбициите и надеждите-
е само
трепета на пеперуди.
предостави: Мария Герасова
от книгата : „В съня на пропастта“

