ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СТИХОВЕТЕ НА ПРОФ.ИВАН БЪРЗАКОВ БР.148

83864c1a17e352508dcb5f2f9bb99a9aС* Т* И* Х* О* В* Е 

*** 

ivbarzakovph

ПЕСЕНТА НА ТОПОЛИТЕ

Заслушай се

някога

в песента на тополите-

 гордите мощни тополи.

 

За мъката им

 за  скръбта,

 че не могат

да се наведат.

 

Така е и с хората

Някои хора.

 Ще паднат.

Умрат.

Но не могат

 дасе  наведат.

 

Колко е страшна

песента на тополите.

 

ТРЪБИТЕ

                  Тръбите звучат от прабиблейски времена                                                                                   можи би беше от началото на човешкия род.

Чуваш ли

 чуваш ли

 в душите-

скръбните тръби.

 

Те свирят

 яростта притихва…

Всичко в миг замира.

 

…Сякаш само времето

единствено върви.

Върви умислено.

Печално се усмихва.

 

То

 крачи с крачките

на много уморен човек,

 изсрадал всичко-

нищо не узнал.

Заслушал се

с мъчителен копнеж

в тръбите.

 

БЕЗУТЕШНИ

Елате!

Елате в сърцето ми,

чудотворини , кристални реки!

Да измиете

черната скръб,

 която ме мъчи!

Скръбта

на безутешните,

 хиляди мои,

 обречени

братя, сестри-

там в родината

 и по света.

 

Младенецйт в мен

коленичи

пред тяхната горсна

участ.

И тихо ридае.

 

ДИВИТЕ КЕСТЕНИ

                             На мама

                     Да се завърнеш в бащината къща,                                                                                                    когато вечерта смирено гасне                                                                                                          и тихи пазви тиха нощ разгръща                                                                                                                                    Димчо Дебелянов

А когато накрая

се върнах-

съвсем сам,

безкрайно

                  немлад-

Теб те нямаше

                          там.

И не чакаше моето връщане.

Нямаше старата къща,

с оня малко напукан дувар.

Имаше град.

Пълен с някакви хора.

Измислен-

като внякакъв странен

                                     несвързващ

кошмар.

Тъй студен, непознат

                                    и намръщен!

Без мама

                и без дивите кестени.

 

ЗВЕЗДНА НОЩ

Нощта разгръща властно

едно голямо,

                    черно наметало.

Цялото-

                    във звездни изумруди…

 

И всичко страстно

                             в нас- амбициите и надеждите-

е само

            трепета на пеперуди.

предостави: Мария Герасова

от книгата : „В съня на пропастта“

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *