ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР.89

Нерядко се чудя на днешното време, в което хората, при видимо увеличаваща се образованост, се оказват не толкова  предвидливи в постъпките, както хората в предишните времена. И даже същите тези хора, при нарастваща опитност се оказват по- малко утвърдени в доброто, отколкото няколко години по- рано

***

 Ако е казано: „кога се увеличава богатството, не превързвайте сърце към него“ ( Пс. 61: 11 ), то не  е ли още по- лошо да го преследва сърцето ти?

***

Усиленият стремеж към преобразования, неограничената, но неопитна свобода на словото и гласността произведоха толкова разнообразни възгледи на нещата, че е трудно да се намери и отдели на- доброто между тях и да се приведе разногласието в единство. Трябва колкото  може да се разклаща това, което стои, та преустройването да не  се превърне в разрушение. Бог да прости тези, на които е отсъдено от разнообразието на мненията да извлекат твърдата истина.

***

Виждате ли  какво  доживяхме? Когато стана въпрос за някои, които могат не само да слушат, но и да действат. Защо пазителите  на Истината не  са единодушни  и дейни?  

***

 Изучаването  на четмо и писмо на църковните книги е дошло при нас от Гърция. Мисля, че преди е било така и навсякъде в християнството. Жалко, че суетният век не разбира колко е важно това и се отклони от дадения път така, че сега е трудно да се върнат от глупавите кръстопътища тези, които повече от другите имат претенции за просветеност.

***

 Да си припомним и на  дело да приложим опита на апостолите и древните отци на Църквата, които са устройвали и разпространявали Църквата и са разрушавали купищата ереси не със силата  на външните закони на езически свят, а със силата на непоколибимата вяра, любовта и саможертвата.

тагове: мисли, наставления, Филарет Московски