ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР.89

Освен съборната църква „Свети Великомъченик Георги“ и църквата „Успение“, и „Свети Кирил и Методий“, в „Зограф“ се намират още следните параклиси: 1) Свето Преображение Господне; 2)Свети Архангели); 3) Рождество на Свети Иоан Предтеча; 4)Свети Димитрий; 5)Благовещение на Света Богородица: 6)Свети Николай; 7)Покров на Света Богородица; 8)Свети Спиридон Тримитунтски; 9)Свети 26 преподобномъченици Зографски; извън манастира се намират още около 10-ина малки църкви. Под управлението на Зограф се намират още: Киприановският манастир и Кондрицкият скит, които са Бесарабски. От манастира към морето има прекрасен път изсечен в скалите по брега на дълбоката долина, по която тече чиста, бистра река. На нея е направена манастирска воденица.  Край морето се намира хубаво пристанище  с нова кула, наречена „Арсана“. На северозапад от манастира в гориста долина  се намира пещерата на Зографския подвижник свети Козма, който  се подвизавал около края на ХІІІ  и началото на ХІV век.
Зографският манастир е български и е общежителен от 1849 година до сега. Братството му е многочислено и почти изключително от българи. Богослужението в манастира се извършва на славянски език, но по източен напев“Зограф“ принадлежи към Първостепенните Светогорски манастири. Владенията  но „Зограф“ в Света Гора и навън са доста обширни. 

В „Зограф“ всеки поклонник или посетител ще намери добър прием и българско гостоприемство и не ще съмнение, че е ще бъде задоволен от съществуващия порядък в манастира. Убеден съм напълно, че всеки, в чийто жили тече българска кръв, няма да се скъпи да посети този славен манастир, който е имал голямо влияние в историята  на нашето църковно възраждане и който днес със своето величие във всяко отношение служи на народна чест и слава.

от книгата Света Гора „Атон“

Мария Герасова

 тагове: Зограф, Света гора, Атон,