ФОРМИ НА ВЗАИМОПОМОЩ В БАЛКАНА  

Когато на човек му се представи случай да свърши

нещо добро, той да не допуска никакво колебание.

Петър Дънов

Скътаните в Балкана малки селца и колиби в Габровско в периода

от началото на ХХ век до 40-те години представляват едно

нравствено цяло. В тях всичко става селски – така се строи нова къща,

отглежда се и се прибира реколтата, гледат се децата, женят се, из-

пращат се покойници. Отзивчивостта към съдбата на ближния и чо-

вещината, са качествата на балканджиите, които определят тяхната

същност. Законът на живота – залудо работи, залудо не стой важи в

пълна сила за жителите на Балкана. Суровата природа, бедната и ос-

къдна земя са направили хората издръжливи и състрадателни. Сега,

когато хората се отчуждиха и станаха чужди на мъката, страданието

и радостта, все още се срещат хора на преклонна възраст, които с

болка си спомнят за онова време на всекидневна взаимопомощ. „Ма-

халата живееше като нравствена единица. Нравственият мир много

рядко беше нарушаван от кавга. Сговорът беше пълен, между съсе-

дите се упражняваше постоянна домакинска взаимопомощ. (Ела ми

помогни на тлака.) Оградите доскоро бяха пробити с малки врати-

чки (комшулуци), които никога не се затваряха и които правеха дво-

ровете скачени съдове; през тях комшийките си оказваха всякаква

помощ; наглеждаха малки деца, болни, манджата на огъня; помагаха

си при сватби и погребения, при варене на сапуна, което като важно

събитие събираше около казана загрижените лица на всички жени, и

пр. През тези вратички си услужваха с разни съдове, сечива: лопати,

кирки, колички, казани, бърда, станове, каравани; правеха си заеми

на брашно, хляб, чер пипер, червен пипер, захар и зехтин; събираха

се на седенки и сладки приказки, на варени царевици и тикви, на

пуканки и тънки пити; през тях си раздаваха нови плодове за опит-

ване; през тях бягаха подгонени, защото, минавайки през десетина

дворове, излизаха на другата улица и пр.“

Тук ще разгледаме формите на взаимопомощ на населението

от Балкана. Тя се разделя условно на два вида: трудова взаимопомощмощ

и домакинска взаимопомощ. Почти в цялата страна е позната

под името меджия или тлака. Меджия – ж.р. Диалектна (от ар.тур.)

– безплатна трудова помощ.В нашия район тя се нарича меджия,

межия, мижия, отивам на мижия, ще работя мижия… В българското

обичайно облигационно право в периода ХV –ХІХ век според точка 6

честа практика при подпомагане на близки, позната е под две форми

зареда или меджия – домакинът се обръща към близки да го под-

помогнат с работник, осигурявайки му храна и задължавайки се да

стори същото, когато другата страна го помоли. В някои случаи тази

съвместна работа се нарича меджия.

Правото на всеки жител на балканските села е да извика на по-

мощ който и да е жител или жители на селото, независимо от род-

нинските им връзки на помощ. Неписано правило и дълг на всеки

да откликне на такава молба. Разбира се, това се отнася за хората с

близко социално положение – бедни и среднобогати. А то не може да

бъде и другояче, защото богатият няма нужда от безплатна работна

ръка, той винаги си заплаща труда. Кръгът на хората, които взаимно

си оказват помощ, с годините се стеснява до съседи и роднини, ка-

къвто все още се среща в габровските колибарски села. На меджия

се работи всеки ден, включително и в неделя. Според Библията сът-

ворението е станало за 6 дни, а седмия е за духа – ден на Бога. Но в

неделя се допуска работа само на меджия.

Ето две характерни народни песни, които възпяват трудовата и

домакинската взаимопомощ:

…Повикал Петър меджия,

сичкото село повика,

моми, Петре ле, ергени,

дор четиридесет сърпове

и двадесет косачи.

Момите жетва да женат,

момците сено да косят…

Ти стани, мамо, да идеш

долу в долната махала,

повикай тлака голяма

и мойто либе Тодорка.

Всичките моми ще дойдат

нивата ще ми пожънат…

пожънат…

95

… Викала и` Янка меджия, викала и` я събрала

на цяло село момите, момите, още булките

да и чеизи ушият, чеизи, тънки дарове

ленени, ем копринени, за сама Янка, сърмени.

Едни чеизи стягали, стягали и дошивали

Янка чеизи диплеше и си на дружки думаше…

Населението от Балкана изпитва трудности при обработка на земята.В такива случаи работната ръка все не достига. Понеже земята в различните части на селото е различна – едно място е на припек и е готово рано пролетта за оране и сеитба, друго е по-усойно и по-късно се обработва, хората го обработват на зареда. Така си услужват с хора, с рало, с биволи за оране, с каруца. На меджия се косят ливади.

Само който е ходил на село и е чувал песента на косите на наредените един зад друг 7–8 косачи, може да разбере това чувство на взаимопомощ, защото: жената е овдовяла, има болен в къщи, семейството е в затруднение… По същия начин се събира сеното, превозва се от непристъпни места до плевните. Кладенето на купите е с участието на хора от селото. На меджия се жъне, окопава се царевицата, бели се, рони се. „Когато вадите картофи, да се обадите да дойда на мижия.“ – практика позната сред балканджиите. С помощта на хора от селото се събират сливите, а после се пекат в хавелките след 30-те години на ХХ век. Варенето на ракия става винаги с помощ.

Човешка глъч около саята, пушек и мирис на недогоряла главня и каша, течащата тънка бяла жичка на първака и балканджийските истории – това е споменът от варенето на ракия. Ако не помагат труд, балканджиите изкарват нощите, редувайки се, за да не е сам ракиджията. За да укрият тази дейност, много често хората си помагат като пренасят казаните в мазетата на по-отдалечените и скрити от бирници къщи или в деретата. Там те пълнят каците, покриват ги с клони и папрат, а по-късно варят ракията. На меджия се берат дърва за огрев. Тази трудоемка дейност, която е грижа на всяко семейство от Балкана, винаги се извършва с помощта на опитни съседи, които помагат при отрязването на дърветата, свличането им с кола или каруца от труднодостъпни места. Това е взаимопомощ между млади и здрави мъже.

Строежът на нова къща е събитие за цялото село. Всички здра- ви мъже помагат в изкопаване на основите, извозване на пръстта, дялането на гредите, ваденето на камъни и тяхното прекарване, пра- венето на тухли на по-късен етап, строежа и задължително на по- криването на къщата. При пожар на къща или плевня цялото село е съпричастно към сполетяното от бедствие семейство. До построяването на нов дом или плевня хората и животните временно ги приютяват съседи или струпват малка къщица, за да имат покрив над главата. От тези дейности в настояще време от селата в Габровско е останал неписаният закон покрива ли се или препокрива къща всички се стичат да помагат. На меджия се копае кладенец. Всички мъже един по един се включват в изкопаването.

На меджия се прави път през ливади и ниви, за да минават с коли и каруци хората, чиито места не граничат с път.Трудовата взаимопомощ – меджия, е заем на работа, заем на труд и на работници. Тя е и приятно забавление. Съберат се повече хора, приказки, песни – по-леко се работи. Задължението на стопаните е гощавка – баница, варено пиле…

„Каквото искаш, ако го имам“ – на нея са подчинени междусъседските отношения. Народната поговорка: „Къща без съседи не купувай, къща с лоши съседи не държи“ отговаря на народопсихологията на балканджиите. Животът им е низ от прояви на взаимопомощ. Отзивчивостта към съдбата на ближния се проявява всеки ден.

Взаимопомощта се изразява в различни битови дейности: за стригането на овцете, което си е чисто женска работа, в помощ идва някоя съседка, подготовката за тъкане като сноване и навеждане, както и услужване с ватала, бърдо, пак е с помощ от някоя жена; боядисване на прежда, където се иска продължително бъркане; при варенето насапун пак помага жена от селото, в някои случаи той се вари от дведомакинства едновременно. За варене на маджун и мармелад сетърси помощ. При всички гореизброени случаи тази помощ се връща при нужда.

Важните събития в живота на всяко семейство се съпреживяват от хора от селото. Едно от най-важните събития в живота на човека   – сватбата е проява на роднинска и съседска взаимопомощ. Шетачи и шетачки помагат в приготовленията. Неща за ядене се носят (голяма прясна пита и шише вино или ракия), като те символизират патриархалната традиция. Подаръците са предмети, с които се обзавежда младото семейство – празно не се ходи и празно не се носи. Когато над селото се понесе тъжния звън на камбаната, патриархалната отзивчивост събужда истинско чувство на съжаление. Всички жени пребраждат черни забрадки, носят в дома на покойника продукти за готвене в помощ на близките, мъжете изкопават гроба и сковават  от дъски ковчег.

 Традицията  ковчег.

 Традицията повелява различни храни да се заяждат на определен ден след освещаване: агнешко на Гергьовден, свинско на Коледа, дини на Илинден или света Богородица, грозде на Преображение.Няма село, в което да се яде от първото жито без да се раздаде в махалата. „Не се заяжда никой плод, никоя сезонна храна преди да се раздаде най-напред в махалата. Грозде ли се набере, ябълка ли се обере, шира ли се наточи, свиня ли се заколи, отелена крава ли пусне първото мляко, мед ли се извади, сирене ли се подсири, кървавица ли се направи, пача ли се свари – най-напред се раздава в махалата и чак тогава вкусва къщата. Най-напред се зачита колективът, па тогава идва ред на личността.“

Работата на меджия и взаимопомощта в Балкана е вид подпомагане. Поради крайната изостаналост на селското стопанство през определени годишни сезони, селяните изпитват остра нужда от работна ръка. Малоимотните я задоволяват чрез подпомагане с работна ръка. Най-същественото е, че това не става безвъзмездно. Комуто се помогне и той е длъжен с толкова дни да помогне на другия е житейска максима. Имущественото разслоение постепенно стеснява кръга от хора, които се ползват от разновидностите на селската взаимопомощ. В наши дни за населението от Балкана взаимната помощ е останала скъп спомен от отминалото патриархално време.

 Величка Илиева

тагове: междия,  форми, взаимопомощ,  Балкана