В*Е*С*Е*Л   Г*Р*Ъ*М*О*Т*Р*Ъ*Н

ДАНО ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНИ!

 

-Ехо. Къде така бе, мой човек? Както си се забързал, можеш да обършиш гумите на някой кола.

– Аха, здрасти Пепо. Не те познах, знаеш.

– Браво на теб. А какви  приятели бяхме навремето.

– Били сме, а сега нали не сме.?Дори и името ти не помня.

– Гего бе, Гего от спортното училище.

– Ти май беше шампион по  бягане на далечни разстояния?

– А, досети се най- сетне.  Като те гледам, май си станал голяма клечка?

– Как разбра?

– Ами както си се издекисал! Пък и  бицепсите ти!

– Ти пък. И това ли забеляза?

– От далеч се виждат.Ти да не си от ония?

– От кои, бе, Пепо?

– Ами от яките вратове.

– Май ме бъркаш с някой?И да ме пребият, пак няма да стана от тях. Щото както са я подхванали. Удрят яката. Само да си небележат някой и а, са го пребили.

– Браво на теб. Ти си истински мъжага! Не  се страхуваш от тях, дори и да кажеш истината.

– Що да се страхувам? Затова са тия, видиш ли ги? Ходя да тренирам, та да ги е страх  дебелите вратове, като ме видят и да бягат от мен.

-Ей. По-полечка? Не се изсилвай така, щото те са цяла дузина. Трябва да тренираш карате или конгфу, та да можеш да се справиш с тях!

– Да не мислиш, че не третирам. Тренирам и още как. Постоянно съм по митингите и вдигам такъв юмрук, та шапката  ти да падне.

– Охо… Аз  пък си стоя в къщи, щото няма файда от всичката олелия. Имам си свое мнение по въпросите и изчаквам. Все ще му дойде времето. Не може цял живот да  е така.

– Ти си от ония, тихите води,  но като се разбунтуват, да не си край тях.

– Е, може и да  е така. Не мога да търпя вече всичко това, брат.

– Е, да не повярваш! И ти  май не издържаш?

–  Не издържам  я …  Още малко ще почакам, пък тогава… Толкова години съм тренирал спортна гимнастика и съм изградил смелост и сила. Нали  сега е времето на  силните. Аз съм силен, но не искам да съм във властта.

– Защо бе?

– Защото всичко се преобърна наопаки. Време е някой да сложи ред. Дано се намери поне един такъв…

– Хайде! Много се разбъбрихме. Да тръгваме, че дано  всичко се промени…

  МОЖЕ ДА СЕ ВИДИМ ПАК

-Вижте го, бе ! Вижте го ! Как не   го е срам ? Думам  му  аз :  „Недей така мой човек” Както си я подкарал, доникъде няма да стигнеш !

-Ей ,внимавай,че както ми е причерняло,  като те  подхвана, на пух и прах ще те направя!

-По- полечка !  По- полечка,  че да не те подхвана и аз, пък тогаз ела, та  ме виж !

-Аха. Така значи ! Заканваш се?

– А бе, ти знаеш ли кой съм ?

– Откъде пък да знам. Да не съм ял и пил с теб ?

– Не си ял, нито си пил , ама както те гледам, май си израснал на улицата?

–  Как позна?  Тогава да ти е яка кожицата!   Шегичка   мой  човек, шегичка!  Не съм разбойник . Имам си и майка и татко, пък са големци.

-Аха,  така значи Много добре са те възпитали?          –

-Какво ми е? Виж ме! Обикалям   баровете и си  правя кефа .

-Давай тогава!  Такива сте днешните младежи.

-Нямате си друга работа. Като  сте рекли  „давай” и такова ви е давалото.                                                            – Та ти май се шляеш като мен?

-От къде си сигурен?

-Ами като те гледам.

-Недей да ме гледаш! Аз съм работар, мой  човек. Сам  си изкарвам паричките Мама и татко не ме хранят. Пък не живея при тях. На квартира съм.

-Ей, на това му викат „образец  на подражание”.

-Нямам нужда от  такъв! Горд съм  наистина, че стана от мен такъв  човек.

-Виж го, ти! Рядко са сега такива като теб.

-Е, няма смисъл да говорим. Повече! Ай,  остани си със здраве,пък може пак да се видим.

Мария Герасова

тагове: хумор, сатира, в едно, весел, гръмотрън