Зоологът от Австралия Теодор Еванс, който работи в университета в Мелбърн, установил, че определен вид паяци изяждат собствената си майка. Той направил изследване и извършил наблюдения върху това на пръв поглед странно поведение на паяците, като стигнал до интересно заключение.
Обикновено в света на животните големите и силните изяждат слабите, като, от една страна, така се осигурява прехраната, която е основно средство за оцеляване, а, от друга, се предотвратява разпространението на болно и слабо поколение. Благодарение на това „грозно“ за нас явление, природата се прочиства и в същото време в нея се запазва екологичното равновесие. При някои животински групи новородените слаби, болни или с вродени дефекти малки служат за храна на по-големите и по-силните. Това явление кара човек да се възмути, но като се знае, че по този начин се предотвратява пълното унищожаване на този вид, оцеляването на най-силните и продължаването на рода, се разбира, че това поведение е съвсем логично.
След като майката паяк от този вид излюпи около 40 яйца, губи своята репродуктивна способност. Яйцата се намират на сигурно място между листата на евкалипт и се излюпват по средата на пролетта или в началото на лятото. В летните горещини майката паяк улавя 10 пъти по-големи от собствената й тежест насекоми. Тъй като те са много големи и малките не могат да ги изядат, винаги остават части от тях. Майката паяк изяжда тези части и затова затлъстява. В същото време в намиращите се в нея неоплодени яйца започват да се съхраняват хранителни вещества. Майката паяк сякаш се превръща в „жив хладилник”, който пази тези яйца. Когато времето застудее и броят на насекомите намалее, хранителните съставки в яйцата се явяват като склад на хранителни вещества и преминават в кръвта на майката. Когато малките паяци огладнеят, се отправят към „хладилника“, а майката, без да се съпротивлява, позволява на паяците да се хранят с веществата, намиращи се в кръвта й, от място на нейните крака.
Зоологът Еванс определя това тяхно поведение като на бозайници, които сучат мляко. Но по този начин малките паяци изсмукват цялата кръв на майка си. След няколко месеца майката паяк отслабва толкова много, че почти не може да се движи. И без това навън няма насекоми и друга храна, а хранителните вещества в тялото на майката паяк са на изчерпване, малките паяци атакуват майка си като плячка, инжектират отрова, разграждаща ензими в тялото й, и я изяждат напълно.
Изследователят Еванс е установил също, че „ако изядат майка си преди есента, малките паяци няма с какво да се хранят и започват да се ядат помежду си. Колкото по-дълго живее майката, толкова повече паяци остават живи.“
Между гръбначните животни и по-специално сред бозайниците, където между родители и потомство има проява на милосърдие и състрадание, саможертвата е често явление, затова изследователите са останали учудени от поведението на безгръбначните паяци в този случай.
Паякът, който по перфектен начин изгражда своята паяжина и в много отношения се явява образцов пример, ни дава поука и със саможертвата, която прави, за да могат нейните рожби да продължат своя живот…

предоставил: Асен Стоянов

тагове:саможертва,майка,паяк, Зоологът от Австралия Теодор Еванс,