в православна перспектива

Днес психолози и социолози анализират безрадостния семеен живот и са разтревожени от неустойчивостта на брака и от болката, която тази неустойчивост причинява както на съпрузите така и на децата. Това е така, защото изначалния смисъл на брака днес се оказва неразбираем за хората. Мнозина разглеждат брачната институция просто като частен договор и му придават утилитарен характер. Някои разглеждат брака от чисто социално-държавна гледна точка. При нея семейството се превръща в малка частица, клетка от държавния организъм, натоварена с голяма тежест, често не по силите и.

Но психологията и социологията изхождайки  от своите области, които са  ограничени от постановката на проблемите, и областите на изследване не могат да достигнат до  пълнотата на брака и неговото предназначение както това е разкрито в опита на Църквата.

 Водена от спасителната си мисия в света, Църквата отрежда на брака специално място, дава  на мъжа и жената, встъпващи в брак, особено благословение наречено “тайнство”, а тайнство по думите на св. Николай Кавасила са вратата, през която Христос се връща отново, за да пребивава в Своята Църква. Изхождайки от това, тайнството  не е религиозна форма на “регистрация”, а  живо общение с Христос.

Смисълът на брака като тайнство е прославянето на нововенчаните и на тяхното потомство в Царството Божие. Църквата благославя младоженците за раждането на деца и умножаването на човешкия род, което е заповед, дадена отначало на прародителите, но ги вижда и като прославяне пред Бога И ще бъдат двамата  една плът. Тази тайна е велика, но аз говоря за Христос и за Църквата (Еф. 5:20-33). Именно за това св. апостол Павел нарича брака “тайна” имайки предвид, че  бракът се запазва  в Царството на вечността. Следователно в светото тайнство Брак на първо място е преживяването на реалността на Царството Божие в Светата Евхаристия, а на второ място са биологичните отношения, които се изграждат в резултат на любовта между мъжа и жената  в семейството, които ги водят и съпътстват в настоящия им живот към вечния.

В тези биологични взаимоотношения, Църквата се намесва, за да даде истинните измерения на сексуалната любов, да освободи силата на любовта в човека от подчинението й на природната необходимост и за да разкрие образа на Църквата и дара на новия живот в единството на мъжа и жената.

Православието учи, че единственото място, където половите отношения могат да бъдат физически осъществявани, като са насочени към добро и целесъобразност, е моногамния(μονογαμια), хетеросексуалния, благословения и съпружески живот. Бракът следователно изисква изключително и пълно задължение на двама души един към друг. 

предоставила Мая Тенева

тагове: християнски, брак, семейство, православна перспектива