До превземането на Албания от Сасанидска Персия в ІV в. от н.е. проходът Дербент се е наричал „Аланска врата“.

След 395 г., когато хуните нападат на юг от Кавказ и проходът е изцяло под тяхна зависимост, се споменава като „Хунски врата“. Известен е в арменоезичните и грузиноезичните текстове и като „Чор“ (Чол).

Първото по-стабилно укрепление на Дербент прави персийския шах Кавад (488-531). Причината е следната.

       През 484 г. хуно-българските войски на Ирник нападат и превземат Персия, която според Прокопий е била „две години под властта на тези варвари“. Очевидно след двегодишната окупация Ирник, известен в летописа на Йоан Малала като „Балах“, а в хрониките на Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски като „Балаш, Балас“, се омъжва за дъщерята на убития на бойното поле персийски цар Пероз (459 – 484).

Хронистът от 517 г. Йешу Стилит е категоричен, че е имало брак.

                          Персийски монети на Балас с образа на Ирник

След четири годишно управление над Персия (484-488)Ирник (Балаш, Балас) преотстъпва трона на Кавад, син на Пероз и се оттегля на северо-запад, над Дербент.

                       Персийски монети с образа на Кавад

За съжаление Кавад не успява да се справи с трона на Персия и в периода 496-499 г., т.е. повече от 3 години, избягва от столицата Ктезифон и търси подслон при Ирник(Балах) и сестра си Воа (Малала, а Прокопий я нарича „Аспеведа“). За престоя на Кавад при „хунския цар“ обилни сведения дават Йешу Стилит и Агатий Миринейски. Според тях, той ежедневно молел „хунския цар“ за войска, с която да се върне и да си вземе обратно трона от брат си Замашп и от аристократите и жреците, които го обвинили в ереста на маздакизма. През 499 г. Кавад се жени за дъщерята на своята сестра и на хунския цар. Вуйчото става съпруг, нещо често срещано в Персия. От този брак се ражда Хосрой І Ануширван(531 г. – 579 г), който ще онаследи Кавад, независимо, че той вече има син в Персия от предишен брак. Очевидно такава е била уговорката между Ирник и Кавад, за да получи перса „огромна войска“ (Прокопий, Йешу Стилит), с която той безпрепятствено си върнал трона в Ктезифон.

Освен това, според Йешу Стилит, Кавад въвел ред в държавата и в края на 502 г. начело на хунската войска нападнал Византия.

През 503 г. Кавад изпратил около 18 500 сирийски военопленници на тъст си в Боспор, т.е. на хунския цар Ирник.

Град Пантикапей е гр. Боспор, дн. Керч

През 504 г. бойните действия между Персия и Византия са прекратени, независимо, че юридическото сключване на договора се протака до 506 г.
През това време необезпокоявано Анастасий укрепва гр. Дар, който вече ще е първата крепост, която ще посреща персите от изток, а не жестоко пострадалият от войната гр. Амид, от който ок. 18 500 пленици са изпратени в Боспор на хунския цар (Прокопий, Псевдо-Захарий Ритор).

       Защо Кавад протака сключването на договора с Византия и почти 2 години отлага, след като войната фактически свършва през 504 г.?

Отговорът на този въпрос, според нас, е „хунската войска“. Очевидно голяма част от нея не се връща при Ирник и е дислоцирана на изток в Согдиана, Памир и чак до северна Индия, от Кавад.

              Защо предполагаме това?

    Хунският цар в този период подобрява отношенията си с Анастасий и както пише Прокопий, даже искал да му продаде правата върху Дербендския проход.

         Очевидно „Амбазук”, както изписва Прокопий името му (кн. І, Х), е бил доста обиден на Кавад.

Както обърна внимание Ото Менхен-Хелфен в монографията си „Светът на хуните” (1973, гл. ІХ. Език. Ирански имена.) името Амбазук означава „притежаващият оръжието и властта” на персийски (от древ.иран. ama-bazuka). 

Това име на хунския цар е явно още едно иранско нарицателно за Ирник. Това иранско прозвище на хунския цар се припокрива с образа на човека, притежаващ военната сила и властта, който дава армия от хуни-ефталит през 499 г. на Кавад.

      Третият син на Атила, Ирник, е приличал на баща си.

          Какво точно е станало в отношенията между Кавад и хунския цар?
Кавад успял, според Прокопий, да си върне правата над Дербендската врата (кн.І, Х).
Конфликт явно е имало. Оттук насетне Кавад търси помощ през 522 г. и през 527 г. само от онези хуни, които „живеели във вътрешните предели” (Теофан, 6020). Кои са те, става ясно от хрониката от началото на VІІІ в. на Йоан Никиуски, който изрично подчертава, че „Боарикс” („Воа” при Йоан Малала), е от „външните хуни” (Jean de Nikiou, p. 390).

       Всички тези данни ни дават възможност да реконструираме следната картина: през 504 г. една част от голямата армия хуни, дадена  на Кавад през 499 г., явно не се връща при хунския цар и хунският пълководец Глон, известен като Глосис в индийските сведения за ефталит, е измежду тях. Размерът на армията, която дезертира, е около 20 000 конници (толкова са хуните на Зилинг през 522 г., толкова са и тези на Тиранкс и Глон през 527 г. – бел. ред.). Хунският пълководец Тиранкс  (Малала) явно става съдружник на Глон, понеже в индийските сведения за ефталит, е прославен като „Торомана“.

       Кризата между хунския цар и Кавад е провокирана явно от последния, който подлъгва тези елитни войници, които не се връщат през 504 г. при Ирник (Балах), съпругът на Воа, и ги пренасочва отвъд източните предели на Персия, явно смятайки да наложи чрез тях собствената си власт в старите размирни кушано-кидарски територии. Така, хуно-ефталитските воини, които са от армията на Ирник, налагат властта си над Согдиана, Памир, Тохаристан и северна Индия и властват със своя династия там до ок. 560 г., когато са победени от новопоявилите се от изток тюрки на Истеми.

            Влошаването на отношенията между Ирник и Кавад е причината последният да вложи ресурс и да направи укрепление на Дербент, опасявайки се от възмездие от тъст си.  Хосрой І Ануширван (531-579) пък, за да се предпази от тюркските орди на ябгу Истеми, в периода 562-571 години издига 40 километрова стена от Каспийско море до планината Кавказ.

…..………………………………………………………..

Ирник

  Ирник, наричан при хронистът Йоан Малала „Балах“, е бил покойник към 527 г., т.е. починал е очевидно не по-рано от 526 г., след като Малала пише, че вдовицата Воа, била все още„предводителка“ (аспа) и царица на хуните, вкл. и на савирите.
През 448 г. Ирник е описан като „малък“ от летописецът Приск Панийски, който посещава лично Атила.

Ирник е бил явно на ок. 5 г., понеже не присъствал на трапезата, където били братята му, а дошъл само да целуне баща си за лека нощ, според Приск.
Атила много обичал Ирник, според Приск, и го „пощипнал по бузата“.

Повечето от васалите на Атила, присъстващи на вечерята, не знаели какво значел този жест, според Приск. Но други, явно от народа на Атила, им казали.
И така, ако към 448 г. Ирник, посочен в „Именникът на българските владетели“ като член на българския династичен род, е бил ок. 5 годишен, тогава към 526 г., когато умира, е бил около 82 години.