Даването трябва да бъде с желание. Ако го правим с неохота, то няма да има ефект. Даването не бива да бъде задължение!
Затова ако давате с усещането, че ощетявате себе си, ако си мислите, че правите голяма жертва и сте едва ли не мъченици, то е дори по-добре да не давате.
Давaнето не е свързано само с пари.
Обикновено даването се свързва с пари и материални неща. Много хора смятат, че не могат да дават, защото нямат пари. Но всъщност на енергиийно ниво няма значение каквo даваш. Това може да бъде морална подкрепа, обич, нежност, добра дума, усмивка, едно цвете…
Винаги имаме нещо, което да дадем.
Дийпак Чопра пише:
„Най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са измежду най-ценните, които можем да предложим. Когато срещнеш някого, можеш безмълвно да го благословиш, като му пожелаеш здраве, щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие огромна сила.”
Даване на непоискано добро.
Много от нас са учени да помагат винаги, когато могат и това разбира се не е лошо, но увлечени от алтруизма си, понякога се набъркваме в живота на другия. Такава помощ често не е помощ. Всеки човек има право на избор и собствено развитие, а една намеса може да попречи да научи уроците си или да го направи зависим от нас.
Аз много харесвам поговорката:
„Не давай на гладния риба да се нахрани, а го научи как да си я лови сам.“
Затова често ако просто дадем на някого това, от което мислим, че има нужда, ние му пречим да се научи да го постига сам. По-добре е да го научим как да постигне това, към което се стреми. Така той няма да е зависим от околните и ефектът ще е дълготраен, а после дори ще научи и други. Тогава наистина сме му дали много.
Давайте на себе си.
Никога не забравяйте себе си. Може да сте добър и благороден човек, който винаги помага на хората, но вие също сте „хората“.
Помнете, че вие сте най-важният човек във вашия живот и можете да помогнете най-много на другите, когато вие самия се чувствате добре.
Ако искате да получавате любов и внимание, дайте любов на себе си, грижете се за себе си, не се поставяйте на последно място.
Знайте, че както се отнасяте съм себе си, така ще се отнасят и другите към вас.
Получаването
Приемете с радост и благодарност всичко, което ви дават.
Научете се да приемате с благодарност. Когато някой ви даде нещо, не бързайте да се мръщите, че не е достъчно или че не е това, което ви трябва.
Просто се усмихнете и му благодарете.
Когато ценим това, което получаваме, започваме да получаваме още и още.
С каквото и да се занимавате, каквото и да сте постигнали в живота си, каквото и да е материалното ви положение, помнете, че вие заслужавате най-доброто!
Не е необходимо да правите нещо, за да заслужите, защото то е ваше рождено право.
Когато ви направят комплимент, не бързайте да отречете хубавите думи, казани за вас.
Ако направят нещо специално за вас, не бягайте с оправданието, че не можете да приемете. Като казвате, че не може да приемете, това означава, че смятате че не заслужавате.
Затова приемете с усмивка и благодарете.
Освободете се от чувството за вина.
Когато изпитваме чувство за вина, ние отблъсваме нещата, които искаме.
Случва се да откажем помощ, само защото ще се чувстваме виновни, че не можем да се реваншираме.
Знайте, че със сигурност ще дойде време, когато ще можете да върнете жеста по един или друг начин и да се отблагодарите.
Освен това, когато някой ни дава искрено, той изпитва удовлетворение и радост, а удоволствието за него дори е по-голямо.
