В Античността са били на „мода“ енциклопедистите. Платон, Аристотел,Авицена, които поразяват с обхвата на научните и философските си интереси.Трудовете им покриват почти всички сфери на познанието в техния свят.Постиженията им  помагат за развитието на философията и науката, за хилядолетия напред.В по-ново време, Ренесанса показва ползата от специализацията.Появяват се нови научни дисциплини- физика,химия,математика и философия.Векове наред, това ново „разделение на труда“ води до забележителни научни и технологични постижения.Нютон,Декарт,Лавоазие– новите „герои“ доминират тази епоха.Неин пряк резултат е технологичната революция на 19 век. Векът, който допринася най- много за човешкото развитие до днес.

20 век разкрива разрушителното въздействие на научните открития.В него се раждат оръжията за масово поразяване.Появяват се и други отрицателни ефекти от индустриалното развитие- замърсяването,дехуманизацията, разкъсването на социалните връзки.Тогава, отново си спомняме за основните,базисни понятия,които изграждат всяко стабилно общество- морал,справедливост,стратегическа визия за развитие.Днес, сякаш повече от всякога са ни необходими хора с мащабно,стратегическо мислене,способни да обединяват в своите анализи и изследвания различни сфери на познанието- новите енциклопедисти.

Арне Тиселиус/Tiselius//1902-1971/ е шведски биохимик.След смъртта на баща му,който е математик, през 1906 година семейството се премества в Готенбург /Швеция/. През 1925 година завършва прочутия Университет на Упсала/Швеция/, където изучава физика,химия и математика.Става асистент на големия шведски учен и лауреат на Нобелова награда Теодор Сведберг.Изучава електрофорезата- движението на заредени колоидни частици в разтвор, под действието на външно магнитно поле.Открива, че това явление може да се използва за разделяне на хомогенни смеси- разтвори на протеини.През 1930 година защитава докторска дисертация с темата „Електрофорезата,като средство за анализ“.Изработва прецизна апаратура за изследване и доказва, че кръвния серумен глобулин се състои от алфа,бета и гама глобулин/1936/.Провежда цикъл от изследвания върху естествените дифузия и абсорбция на алумино-силикатните метали,които се използват в промишленото производство,като абсорбенти и катализатори.През 1938 година става първия професор по биохимия в Швеция, в университета на Упсала.През 40- те години на 20 век доказва, че един от най- ефективните методи на изследване- хроматографията може да се използва и като абсорбционен метод на анализ.

Придобива световна слава със създаването на нова област в науката- използването на физични методи и явления за изследване на биохимични проблеми.В 1948 година получава Нобелова награда по химия за новаторското използване на електрофорезата и хроматографията.

Арне Тиселиус става пръв председател на Шведския съвет за изследвания в естествознанието /1946-50/ и има решителен принос в реорганизацията на научните изследвания, и образованието в Швеция.През 1956 е президент на Шведската академия на науките, а в периода 1960-64 президент на Нобеловата фондация.Той е пионер в световен мащаб по изследване взаимовръзките между отделните науки и интер        /между/ -дисциплинарните/ изследвания.

 Той е един от новите енциклопедисти!

                                                                                                     автор:Георги Караджов