Тя е най- важната част от литургията, понеже тогава се извършва тайнственото причещение. Нарича се литургия на верните, защото на нея имат право да присъствуват само вярващите, кръстените в Христа. Тя символизира последните събития от живота на нашия Спасител-тайната вечеря, страданията, смъртта, възкресението и възнесението.
Лиургията на верните започва с подкана към богомолците, за усърдна молитва.Свещеникът се моли тайно да го удостои Бог със силата на Светия Дух, за да извърши с достойнство святото тайнство. През това време, певците пеят тържествената херувимска песен: Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем трисвета песен на животворящата Троица, нека оставим настрана всяка земна грижа, за да посрещнем Царя на всички, Когото невидимо ангелите придружават. Алилуя.
Като се изпее първата половина на песента, свещеникът отива при жертвеника, взема с дясната ръка св. чаша, а с лявата – дискоса, излиза през северната врата в олтара, като остава св. дарове на престола. Царските врата се затварят, завесата се спуща, а певците продължават да извършват херувимската песен.Това пренасяне на св. дарове от жертвеника на св. престол, наричаме Велик вход.
Когато става Великият вход, свещеникът се моли с висок глас да помене Господ в Своето царство царя, царския дом, духовното началство и всички православни християни, живи и умрели. А народът стои благовейно с наведени глави, коленичил и пази пълно мълчание.
Велиикят вход символизира отиваенто на Христа на страдания и смърт на Голгота; поставянето на св. дарове на перстола- Христовото погребение, а затварянето на царскиет врата и спускането на завесата- поставянето на надгробния камък и запечетването на гроба.
