АННА АХМАТОВА БР.199 Вашият коментар СТИХОВЕ НА АННА АХМАТОВА МЪЛЧА ПОНЯКОГА ОТРАНО… Мълча понякога отрано за моя сън – как снощи пя… Лъчът и румената роза, и аз – в една съдба… Пада от върховете сняг, от сняг по-бяла аз реки сънувам или бряг и разливите сладостни. Гора елхова с нежен шум. И мисли бодри като утро. 1916 г. *** Всеки ден и нощ таи смътен и тревожен час. Не отворила очи, със тъгата споря аз. Тя тупти – и кръв и зов или дъх от топлина. Като сбъдната любов – разсъдителна и зла. 1917 г. *** Вървя където нищо не ни трябва. И сянка там е спътникът най-мил. От запустялата градина вее вятър. А под нозете – гроба и могила. 1964 г. Превод от руски език Елена Коматова