(1853-1940)

Той пристига в града 27-годишен, вече натрупал удивителен педагогически, журналистически и обществен опит. Още в родната си Елена, прочула се със своята „даскалоливница“, юношата е помощник-учител на големия просветител Никифор Попконстантинов. Ученик в Цариградското медицинско училище, той е активен читалищен деец, превежда и съставя книги, сътрудничи на множество български вестници. За книгата си „Пътуванье около света“ (1873) е даден под съд, по-късно е обвинен и в революционна дейност и е принуден да емигрира в Одеса, откъдето заминава за Сърбия, за да подпомогне войната на съседите с Турция. Попада и в Румъния, където редактира вестник „Стара планина“ (1876-1877), а през Руско-турската война е в администрацията на княз В. А. Черкаски, съставя „Материалы для изучении Болгарии“, пише и история на войната. Завършва право в Москва, където влиза в кръга на видните славянофили И. С. Аксаков и М. Н. Катков. Тук сътрудничи на най-престижни издания, присъства и на откриването на паметника на Пушкин (където държи знаменитата си реч Ф. М. Достоевски), за което българинът дава ценни сведения в три броя на вестник „Марица“. С. С. Бобчев се среща в Париж с автора на романа „В навечерието“ Иван Сергеевич Тургенев. Големият писател му дал разрешение за превод на български, обещал е и предговор към изданието.

Ето какъв човек идва в Пловдив през 1880 г. като председател на Окръжния съд, за да стане депутат, а по-късно и директор на правосъдието в Източна Румелия. Сам той обяснява избора си така:

Аз се любувах отдалеч на Пловдив – център културен, гдето се работеше толкова мъдро и хубаво за българското дело. Туй ме подбуди да дойда и да се заселя в Пловдив. Мен се ревнеше една мирна, тиха обществена работа.

Тук С. С. Бобчев заедно с Михаил Маджаров е един от редакторите на вестник „Марица“ (1878-1885), тогава определян като „българския „Таймс“. Приятелството между двамата е неизменно през десетилетията. Произхождащи от богати и просветени български семейства, със солидно образование и ерудиция, те са сред най-ярките и обществено активни личности в живота на Източна Румелия.

През „румелийско“ време С. С. Бобчев публикува в списание „Наука“, издава учебници по българска история, юридически изследвания, обществено-политически брошури. Литературната му дарба проличава в публикуваните тук книги: многократно преиздаваните „Кратки разкази из българската история“ (1883), „Свети равноапостоли Кирил и Методий“ (1885), както и в по-късните му дневникови бележки „Четири недели в Херкулесбад“ (1897) и „Поклонение на Светата Рилска обител“ (1898).

След завръщането си от емиграция в Русия, през 1889 г. С. С. Бобчев отново се установява в града, където като адвокат основава списание „Юридически преглед“ (1893-1933). С голямо значение за българската литература е умело редактираното от него и от включващия се да му помага Михаил Маджаров месечно списание за книжнина и обществени знания „Българска сбирка“, издавано в Пловдив от 1894 до 1900 г., а след това продължило да излиза в София до края на 1915 г. Да обърнем внимание на началния период от живота на изданието – то започва да излиза в бившата столица на Източна Румелия тогава, когато градът не е предишният духовен център на страната. Вече София е водеща във всички области на живота, тя привлича най-значимите личности от различни краища на България. В столицата излизат и най-важните литературни списания от това време като „Мисъл“ (1892-1907), „Български преглед“ (1893-1900), „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество (1882-1910).

Редакторите на „Българска сбирка“ обаче заявяват, че и в провинцията не е „лишно едно такова списание“, то „също може да каже и покаже нещо“, за „да даде отбрано четмо по книжнината до колкото може на своите четци и когато се падне случай да поразгледа някои обществено-икономически въпроси“. Скромно казано, но съдържанието на списанието е твърде богато – тук се помества оригинална и преводна художествена литература, отделено е сериозно място на историята и мемоаристиката, културната стойност на множество публикации е несъмнена, обществено-политическите статии са на високо равнище. Редактор от голяма величина, опитният С. С. Бобчев иска „Българска сбирка“ да е „нито политическо, нито партизанско, нито класово“ и определя изданието като „арена истински свободна, в която за никого няма стеснение“.

Подобни нагласи обясняват защо тук печатат почти всички видни български писатели от края на ХІХ век. Голямата фигура в списанието е Иван Вазов, който продължава да се намира в невероятния по дълготрайността си творчески подем. Той печата множество стихотворения, сред които и знаменитите „Легенди при Царевец“, вдъхновени от Търново и от народните предания, които „се натрапват с неотразима сила на мисълта на поета, за да им даде плът и кръв, да ги извади от бурена на забравата“. Активно публикува и гневният изобличител на обществените пороци Стоян Михайловски, а Константин Величков печата тук някои от прекрасните си „Цариградски сонети“. Свои творби поместват Алеко Константинов,Пенчо Славейков, Кирил Христов, Цанко Церковски, Георги Стаматов, Димитър Подвързачов, Михалаки Георгиев, П. Ю. Тодоров. Справедлива оценка за издаваните от активния редактор списания, които сравнява с „Мисъл“ на д-р Кръстев, дава професор Стефан Младенов (1880-1963), отбелязващ, „че с „Българска сбирка“ и „Юридически преглед“, които успоредно издава близо четвърт столетие, С. С. Бобчев също си създаде име и дигна траен паметник“. Паметник на автор, който от първата си публикация „Сегашний наш език“ във вестник „Македония“ през 1871 г. до края на живота си е публикувал повече от 4000 публицистични и научни статии и книги, на човека, написал през 1897 г.:

Който иска да му спори работата, който желае да се радва на добри плодове на деятелността си, който ламти за истински успех – трябва преди всичко да вярва в своето дело, а щом вярва в него, той ще го обикне, както обича и трябва да обича Отечеството.

Пловдив би играл по-значителна роля в литературата ни, ако през 1900 г. С. С. Бобчев не премества „Българска сбирка“ в София. В столицата той заема ключови ръководни постове и е сред видните личности в българския обществено-политически живот. За жалост като министър на просветата през 1911 г. „Сесето“, както са го наричали противниците му, придобива печалната слава на гонител на Пенчо Славейков. Това не омаловажава заслугите му към Пловдив, а днешна България оцени личността му, когато на 21 май 2007 г. издигна паметник пред Университета за национално и световно стопанство на Стефан Бобчев – първия негов ректор.