ТОВА Е ПЪРВАТА НИ ИЗВЕСТНА ПИСМЕНОСТ

Някога, преди 7500 години шумерите, заедто с останалите племена от първобългарите пренасят от своята  прародина  в Месопотамия  писмеността и започнали да записват  своето минало, мисли и слова. Това е първата ни известна писменост. А писмеността е паметта на човечеството. Ерих фон Деникен твърди, че древните митова са най- старите запазени разкази за древинте времена, за събиитята и светогледа на онези, които поставят началото на същенската цивилизация.
Саргон I Стари – първият семитски цар владетел на Вавилон пише: „Чернолаглави хора управлявах, над тях властвах.“
Нашите предци веднага след първото преселение  са на територията на Месопотамия, както я наричат гърците. Името ù означава земя между две реки- Тигър и Ефрат. Ето част от атмосферата край река Ефрат през хилядолетията, които ни делят от  Месопотамия, описани в предговора на книгата „Митове и легенди от древен Египет и Месопотамия“ от чешкия писател Едуард Патришка. 
“ Днес вече знаем, че царят, за когото разказва тази легенда наистина е живял. Наричал се е Саргон и е основал велика империя. Днес вече моем да четем и древното месопотамско писмо, потънало в хилядолетна забрава, както египетското.“
Обърнем ли се с гръб към реката, ще видим градина със стройни финикови палми. В древността, както и сега,финиковата палма  била голяма благодат  за този край. От сока на формите още тогава умеели да правят мед и оцет. Костилките използвали за храна на добитъка и за топливо. Не отивали напразно и листата и ликото. А палмата, макар и да не притежав изключителни качества, винаги е била отглеждана в тази страна, която изпитвала  недостиг от дърво и камък.
Минаваме през палмовата гора и още от далеч виждаме града., неговите високи стеени, укрепления. В древния град можем да влезем през врата  от кедрово дърво, обковано с мед.Оживените улици се огласяват от викове на търговци, а  удари на чукове, дрнчене, звън, свистене на точиларски колела ни подсказват, че приближаваме към работилниците на занаятчиите. Вдигнем ли глава ще видим необикновени постройки. Високо над къщите на града  се издига стъпаловидна кула на храма- зикуратът, който смайва върващите със своето могъщество. Най- прочута и най- голяма е била кулата на град Вавилон- Вавилонската кула. Според старите легендии, тя е била построена от боговете, в чест на най- висшия от всички богове на Вавилон- Мардук,за да живее той на върха й.Всъщност,  кулата са я строили роби, които в ония времена са работили на всички големи строежи.Около храмовете  се издигат сгради, които при големи празници се изпълвали с поклонници. Те приспивали в тях и се готвили за свещеното шествие.
к.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *