Съюза на запасните офицери в България се създава с Учредителен конгрес в град София на 2- 5 май 1908 година.Огромно е общественото значение на организацията, особено в епохи, когато националната ни съдба е поднасяла дни на разруха, отрицание и дезорганизация, преминавайки през дни на победи и триумфи, до дни на безпътица и ноционални катастрофи. В такива мменти, Съюзът на запасните офицери се е изправял като непоклатим стожер на родолюбието, дълга и любовта към Отечеството, около които са се сплотявали здравите сили на на гражданството и с общи усилия са подпомагали държавата да преодолее явилите се премеждия и опасности. Девизът на организацията – „България над всичко“, изразява най- добре същността на тази патриотична организация.
Малко по- рано,на 28 октомври 1907 година в Русе се учредява Дружеството на запасните офицери и от тази дата започва летописът на русенското дружетво. То наброява 334 члена, като за инициатор на това събитие предполагме,че е генерал- майор Христо Дандаревски, основател на Съюза на национално ниво и негов председател, в периода ноември 1910- март 1911 година. Орган на новосъздадения Съюз през 1908 одина става вестник „Военен глас“, който в първия си брой от 15 авгусг 1908 година дава информация за учредителния конгрес. На Конгреса присъстват 34 делигати от 11 клуба, между които и Русенския клуб, предствляван от зап. полк. Дюлгеров и зап. к- н д-р Караджов, койо ни кара да приемем, че първият председателле именно полковник Дюлгеров.След Конгреса, русенци избират ново ръководство, което се озаглавява от зап. полк. Данев. Вестник „Военен глас“е основния източник на информация за ранните години на русенското дружество. Така научаваме за основаването на Окръжно взаимно-спомагателно и научно дружество“Защита“ на запасните офицери и приемане Устава на 25 януари 1909 година (Двата съюза – на запасните офицери и на запасните подофицери се обединяват в обща Федирация през 1922 година) за приемането на запасните офицери за редовни членове на Офицерските събрания, за числения състав и на финансовото състояние на дружеството. В бр. 60/1909 година (Сливнишката епопея) във военния клуб в Русе е била дадена вечеринка с лотария, за която негово величество Царя, подарил“ няколко хубави и скъпоценни предмета и 1000 лева за фонда на Военния музей.На Русенското запасно войнство е предоставено място във Военния клуб.Приет е 2 май- денят на св. Цар Борис- Михаил за патронен празник на организацията. По времето на войните за национално обединеине 1912- 1919 година, целият офицерски копрус е мобилизиран и Съюзът почти не фукционира. След унизителният Ньойски договор, България и Българската армия са на колене.
Но по инициатива на Пловдивското дружество на запасните офицери, СЗО е възстановен със свикания Първи извънреден конгрес на 16 май 1920 година.
Мария Герасова от сп. „Военен гглас“ бр.12(247)- 2017г.