Между залавянето на Васил Левски бр.200

 и убийството на Христо Ботев има еднакъв почерк

Понятието „почерк“ се употребява най-вече при писмената реч. Начинът по който дадено лице изписва буквените знаци е негов почерк. В криминалистиката също се говори за почерк. Еднаквостта на действията при извършване на различни престъпления говори за почерк на извършителя. Преди години например в София се извършваха убийства на жени с удър в главата с камък. Това даде основание на криминалистите да заклюкат, че убийствата се извършват от едно и също лице. До този извод те стигнаха по почерка. И когато убиецът беше заловен той получи прозвището „Жоро павето“. Почерк се долавя и при две големи събития от историята на България. Едното е залавянето на Васил Левски. Веднага след залавянето се появява твърдението, че той е предаден на турските власти от поп Кръстьо. И макар, че вече е минало почти век и половина има и съвременни автори които го поддържат. Други пък казват, че предателят е Величка Хашнова. Има и твърдения, макар и малко поддържани, че предателя може да бъде и Пано Бонджора или Добри Механжията, или свекърът на Величка Хашнова хаджи Мичо. Но сред множеството хипотези има и такава, която изключва всякакво предателство. Според нея Васил Левски е заловен поради собствената си грешка в поведението си при срещата с турските заптиета на Пази- мост. Така това събитие си остава неизяснено и до днес. То си стой покрито с тайнственост. Другото събитие е убийството на Христо Ботев. И за неговото обяснение са натрупани камара от хипотези. Загадъчието тук е, че войводата е паднал не по време на сражение когато срещу него са стреляли стотици вражески пушки. Изтрелът, който го поваля идва след като турската тръба е свирила „отбой“, стрелбата е прекратена, четата е слязла от позициите си и е тръгнала към Крушевсия извор да утоли жаждата си. Обстановката е напълно спокойна, когато проехтява смъртоносния изтрел. И от тук започват хипотезите. От къде е дошъл той? И кой е натиснал спусъка? Най-популярната, която е и официалното становище на историческата ни наука, е че убиеца е черкезинът Джамбулет. Тя обаче автоматично отпада при твърдението на Никола Обретенов, че изтрела се чул от изток. В тази посока се е намирала четата и не е възможно черкезинът да е останал незабелязан от очите на многобройните четници. Следващата хипотеза е самоубийство. Войводата сам стреля в черепа си. Мнозина четници твърдят, че раната била под дясната вежда, други в челото. А обичайното място при самоубийците, които стрелят с пистолет в главата си е дясното слепоочие. Това е мястото между външния ъгъл на дясното око и ушната мида. То е мястото най- удобно за самоубиеца. Никой не перчи ръката си, че да поставя цевта пемпедикулярно на челото. Такава е констатацията на следствената практика и съдебната медицина. Поредната хипотеза хвърля вината върху Перо Херцеговенецът. Той е първият от списъка, че убиеца е наш. След сигнала на турската тръба “отбой“ и боят стихнал, щабът седнал при скаличката на връх Камарата и там Христо Ботев предложил: „Моето мнение е ако искате да ме последвате да отидем в Сърбия.“ Перо направил словестно възражение и пуснал в действие револвера си. Застрелял войводата по „революционна необходимост.“ В думите на Ботев той видял отстъпление от революцията. Нещо като дезертьорство. А дезертьорите във всички времена ги разстрелват. Но трудно е да се приеме постановката „революционна необходимост“. Следващият „наш“ е Никола Войновски. След слизането на четата от Радецки при селото Козлодуй войводата го назначава за военен командир. Никола Войновски е завършил Одеското пехотно училище. Той е с военно образование. Скоро обаче Христо Ботев се разочарова от него и започва да се съветва с Петър Симеонов-т.н. Перо. Перо е участвал в Херцеговското въстание и в боевете при планински условия се справял по-добре от редовия офицер. Найстина Войновски е имал само теоретични военни познания. След пренебрежителното отношение към него от страна на войводата, той се почуствал с унизено офицерско достойнство и решил да си отмъсти. Затова се твърди в хипотезата, че той е прекия убиец на Христо Ботев. Или според Росен Тахов, Никола Войновски е определил убиеца. Изключително трудно е обаче да се приеме, Никола Войновски с мотив за лично отмъщение да реши да убие не кого да е, а войводата. Пред когото са стояли сериозни задачи. Поредната хипотеза е, че убиеца е Георги Апостолов. Когато Гюргевският комитет решава да вдигне в България въстание, той назначава за главен апостол на Врачанския революционен окръг Стоян Заимов, а за негови помощници Георги Апостолов и Никола Обретенов. Те отиват във Враца, но скоро се връщат в Букурещ. И Враца не въстава. И като последица четата на Христо Ботев не получава очакваната помощ. Войводата хвърля вината върху двамата дезертирали от Враца апостоли. Веднъж още на Оряховското пристанище, където пратеници от Враца известяват на Христо Ботев, че Враца не е готова за въстание. И втори път след сражението на Милин камък. И в душите на Никола Обретенов и Георги Апостолов се поражда страх. Дали Христо Ботев няма да ги изправи пред революционен съд. А каква ще е присъдата за предателите се е знаела още от времето на Васил Левски. Но това Ботев можел да направи само ако е жив. И така идва идеята за неговото ликвидиране. Хипотезата определя за пряк убиец Георги Апостолов. „Човек лют, сърдит до немай- къде.“ Дали обаче Обретенов и Апостолов са изпитвали такъв страх може само да се гадае. Или той е хипотетичен само във въображението на авторите на хипотезата. Следващата версия за убийството на Христо Ботев е на Марин Карайванов-Макар. Отначало авторът описва за попадането на Христо Ботев под влиянието на големите анархисти Михаил Бакунин и руснака Сергей Нечаев. И той станал опасен за руското самодържавие. И естествено попада в полезрението на Руската царска тайна полиция „Охранка“-та. По-късно Руското имперско военно разузнаване внедрява в четата на Христо Ботев своя агент капитан Арует Загрин. Неговата мисия е физическото ликвидиране на Христо Ботев. Но според, Макар, Арует Загрин е убит във врачанските лозя на 19 май 1876г. И с убийството на Ботев се справя вербуваният от царската „Охранка“ ербаб масон Никола Обретенов, подкрепен от свойте масонизирани аркадаши Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото.“ И по-надолу, когато на 20 май 1876г. под връх Камарата след боя до скаличката Ботев пита щаба си: „Да продължаваме ли или да се отправяме към Сърбия?“ Обретенов отведнъж изпада в амок и от упор прострелва Ботев в сърцето след което го гръмва за всеки случай и в главата. Втори изтрел обаче не е имало. Твърдението за рана в челото е във въображението само на някои четници. Така по твърдение на Марин Карайванов прекият убиец на войводата е Никола Обретенов. Но от историята ние българите знаем, че Никола Обретенов и Георги Апостолов са тези които най-много са работили за организирането на четата. С врачански пари те са закупили и оръжието с което е въоръжена тя. Излиза обаче, че щом Обретенов е агент на руските тайни служби, че четата не е дело на българската революционна емиграция, а на Русия и масоните. Излиза още, че четата е образувана за да бъде убит войводата й Христо Ботев. Но той става войвода в последния момент, когато тя вече е готова и след отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю да поемат войводството. Така, че и тази хипотеза не дава отговор на въпроса: Кой и защо уби Христо Ботев? И така въпросът за убийството на Христо Ботев си остана неизяснен. Таен. Покрит с тайнственост. Със същата тайнственост каквато е и при залавянето на Васил Левски. И тук вече може да се помисли: Тази тайнственост и при двете събития не е ли почерк на едно лице или служба? Но кое е това лице или служба? Кого застрашават Васил Левски и Христо Ботев? Знае се те са титаните на Национално-освободителната революция. А тази революция застрашава интересите и на Турската, и на Австро- Унгарската, и на Руската империя на Балканите. Тя ще доведе до промяна на статуквото в България старателно пазено от големите Европейски държави, т.н. велики сили: Англия, Франция, Австо-Унгария и Русия след кримската война. И на тайните служби от тези държави е възложена задачата да елиминират водачите на българската революция. На Оскар Монтлонг е възложено да се справи с Васил Левски. Официално той идва в Руечук като австро-унгарски консул. Но в действителност е агент на тайните им служби. Данните са оскъдни, но все пак съществуват. Софийският мютесариф (областен управител) Мазхар паша води следствието срещу нападението на турската хазна в Арабаконак. На 18 ноемви 1872г. той изпраща до каймакамина в Ловеч телеграма №1097, с която иска поп Кръстьо да бъде арестуван и изпратен в София. Попът найстина е арестуван в същия ден-18 ноември, но не е изпратен в София, а на следващия ден е пуснат от конака. След седмица на 24 ноември 1872 год. Мазхар паша изпраща телеграма №1117 до колегата си мютесарифа на Търново, с която иска да му бъде изпратена „цялата преписка, съдържаща писмените донесения и словесните показания на доносчика поп Кръстьо.“ Но пак нищо не е изпратено за София. И при това бездействие на околийския и областния управител, които са органи на държавната власт, Мазхар паша би следвало да се оплаче на великия везир или поне на валията в Русе. Но той се оплаква на Оскар Монтлонг. И близо до логиката е, че Монтлонг нарежда на Мазхар паша да изпрати тези телеграми, а в Ловеч и Търново нарежда исканията да не се изпълняват. Следователно той има власт предоставена му от турското правителство. А такава власт се предоставя само на агенти на тайните служби. И още. Георги Александров, атомен физик и поет, но се интересува и от история пише в книгата си „Обесеният Левски не е… Васил Левски“ 10-ти очерк, че австрийският генерален конслул в Русе Оскар Монтлонг се интересува твърде много от комитетите на БРЦК и от личността на самия Левски. И по-нататък: на 15-16 декември 1872г. турското правителство официално уведомява чуждестранните представители в турската столица, че при опит да премине от България в Румъния в град Хърсово е заловен Васил Левски. И веднага бил откаран в София. Когато обаче на 27 декември с.г. в Къкринското ханче е заловен самия Васил Левски, Турция се извинява: Станало е грешка. Заловеният в Хърсово не е Левски, а приличащият на него турчин Осман. И Георги Александров на същото място пише: „Кой е твърдял, че заловения в Хърсово не е Левски, а е турчина Осман? Твърди го Оскар Монтлонг.“ Така става ясно: играта със залавянето на Осман е конспиративна игра, част от операцията по залавянето на Васил Левски, която се ръководи от Оскар Монтлонг. Така тайните служби ликвидират водача на революционната организация в България – Васил Левски.
Благой Емануилов с. Габарево
Следва продължение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *