ПРОДЪЛЖЕНИЕ ХРИСТО БОТЕВ БР.200

А сега да се прехвърлим на Христо Ботев. Официалната историография твърди, че задачата на четата е да окаже помощ на врачанските въстаници. Но в литературата масово се пише, че четата търси и очаква помощ от тях. И изниква въпросът: Кой на кого е трябвало да помогне? Или има и нещо друго за което също се пише, но оскъдно и плахо. Стефан Каракостов в книгата си „Ботев в спомените на съвременицети си” том втори на стр. 112 е написал: „А четата трябва да се включи във въстанието в западна България с център Враца и от там да подаде ръка на Средногорието.” И Никола Кючуков в спомените си пише, че на 20 май сутринта в колибата на Димитър Мазната е взето решение четата да продължи пътя си за Панагюрище. Ботев бил съгласен, но не издал такава заповед. А в спомените на Стоян Заимов, поместени в книгата на Стефан Каракостов писани през юли 1878г. в Русе, в къщата на Никола Обретенов и понеже той не е участвал в четата Стефан Каракостов счита, че това са спомени на самия Никола Обретенов. Той е разказвал, а Стоян Заимов е пишел. В тези спомени на стр. 99 се описва, че след „разпръсването на дружината като пилци една част от около 80 четници се събра над Черепиш манастир и реши да прехвърлим Стара планина и да се населим във въстанието в Панагюрско.” И на стр. 100 продължава: „На 25 май… дружината се отправя към панагюрските въстаници.” А Росен Тахов в книгата си „Убийството на Ботев” на стр. 83 пише: „Неговата / на Ботев – Б. Е. / цел била да поведе многохилядна армия, да освободи отечеството си и дори да влезе в Цариград.” Едва ли Росен Тахов е изсмукал от пръстите си това твърдение. В спомените си Димитър Тодоров – Димитрото пише, че след клетвата и целуване на земята „ …Ботев държа пламенна реч в която каза, че отиваме да освободим България и ако сме патриоти сплотени, можем да влезнем дори и в Цариград.” Така, че целта на четата не е била да помогне на Враца, а да мине от там, врачанските въстаници да се присъединят към нея и да продължи към Панагюрище. И тамошните въстаници да се присъединят и тя да продължи към Тракия, посока към турската столица. Без съмнение се е вярвало, че минавайки през села и градове към четата ще се присъединяват все нови и нови четници. / Подобно вярата на Раковски, че от Сърбия ще влезе в България малка с чета, но докато стигне до Черно море тя щяла да стане 5000 души. / И войводата Христо Ботев е бил убеден в нарастването на четата. Но това не е станало и той е нахокал Обретенов и Апостолов. И Обретенов се оплаква: „Изядохме калая.” Навярно е имало такъв план. Четата да обедини въстаническите центрове и така да спомогнат за разрастването на въстанието. Данни за неговото съществуване историците не са открили. Но агентите на тайните служби и на турскате и на европейски са се добрали до него. Информацията е подадена на правителствата и е взето решение да се внедри в четата таен агент, който да я елиминира в подходящ момент с убийството на войводата. Впрочем има исторически данни, които оправдават вземането на такива мерки. В спомените си Стоян Заимов описва разпита му в извънредния съд в Русе на 11 август 1876г. Председателят на съдебния състав Хакъ паша задава въпрос на Стоян Заимов: -Подсъдимий, в обвинителния акт е казано, че през 1875г. на 12 август вие лично сте организирали шайка подпалвачи и сте отпътували тайно за Цариград с цел да го запалите в деня на общото въстание, това истина ли е? -Да, на 12 август 1875г. отпътувах от Галац с тайна дружина за Цариград. Дружината ми беше въоражена с револвери, ками, отрова и подпалителни вещества – отговаря Стоян Заимов. -Защо не подпалихте Цариград? – е следващия въпрос. -Защото получихме известие, че Старозагорското въстание е потушено. -В случай, че сполучеше Старозагорското въстание, какво щеше да прави дружината? -Щяхме да запалим столицата. – отговаря Стоян Заимов. Известно е, че дружината подпалвачи не е заловена. Но данни за нея правителствата са получили от агентите на тайните служби и турски, и европейски, и руски. И от признанията на подсъдимия става ясно, че подпалването на Цариград е в зависимост от развоя на въстанието в България. И сега, през май 1876г. когато четата на Христо Ботев няма да спре във Враца, а ще продължи към Панагюрище и от там навярно към турската столица, нормално е властите да се попитат: при този размах на въстанието в България няма ли да възкръсне идеята за подпалване на Цариград? И вземат съответните мерки да се спре похода на четата като се ликвидира войводата. И на 17 май в Бекет на параход „Радецки” заедно с четниците се качва и руснак. Четниците го наричат русеянец. В документа му за самоличност е отбелязано името Теофан Раданов. Той твърди, че е от Петербург и е княз. И четниците го наричат „руския княз”. Данни за този човек дава авторът на „209 хъшовски жития” Георги Тахов. Данни дават и самите четници. През 1875г. участвал в Херцеговското въстание като доброволец. След въстанието се завръща в Русия. А през януари 1876г. се появява в Крайовец. Среща се с Петър Симеонов-Пере. С него се познавал от Херцеговина. Редица четници твърдят, че още с качването си на парахода руският княз се сближил с войводата Христо Ботев. И бил постоянно с него. Спас Соколов пише в спомените си на стр. 536, че Ботев се придружавал от Обретенов, Апостолов и руския княз. А в „Сентенция №92” обвинителен акт и присъдата на Димитър Икономов е записано: „Коста Апостолов от Свищов изповяда, че предводителя на четата бил Ботев, а негови помощници Перо и русеянеца офицер Теофан Раданов. Но какво става с руския княз? Спас Соколов пише: „Убиха го на 18 май през нощта.” Андрей Матев в спомените си за брат си Георги Матев пише „че той и руския княз изгорели в колиба във врачанските лозя. И в пепелището е намерена цевта от оръжието на Георги Матев. Останки от руския княз няма. А Георги Тахов пише, че Матев и княза изкачат от горящата колиба и са убити. На 19 май Г.Тахов съобщава, че в един от труповете са намерени документи като сръбски паспорт на името Теофан Раданович. Според друг документ Теофан Раданов е командир на щабна рота от 1-ва доброволческа дружина в Сърбия. От други документи са установили, че истинското име на бунтовника е Арует Загрин от областта Курландия в Русия. Всички документи са изпратени от видинския мютесариф до валията в Русе с писмо с дата 29 май 1876г. От така установените данни обаче могат да се направят само два верни извода. Първият е, че в четата на Христо Ботев е внедрен агент на нечия тайна служба. И вторият е, че мисията на този агент е да елиминира четата на Христо Ботев като фактор в революционната обстановка в България през пролетта на 1876г. Документите установяващи, че агента е руснак не означава, че е от руските тайни служби, че името му е Арует Загрин не означава, че това е истинското му рождено име. Документите установяващи, че Теофан Раданович или Арует Загрин е убит на 18 или 19 май не означава, че агентът е убит на тази дата. Това се прави съзнателно, защото убития агент на 18 май, не може да е убиец на войводата на 20 май. Това е типичен похват на тайните служби за прикриване на престъпния характер на собствените си действия. Ярък пример е при залавянето на Васил Левски, за който вече се спомена. Залавят турчина Осман, а се твърди, че е заловен Васил Левски. И така, и при залавянето на Левски, и при убийството на Ботев почеркът е един и същи: тайнственост на действията. А лицата, които прилагат тази тайнственост са тайните служби. Затова ако искаме да намерим истината за тези две големи събития от нашата история трябва да се насочим към тях. А не да се въртим из Ловеч и връх Волът от врачанския балкан. А за това как е стрелял агентът, директно или скрит в храстите никога няма да се узнае. Както няма да се узнае и от куршума на кого загиват Перо и Георги Апостолов. А Никола Обретенов е оставен за свидетел. Той трябва да каже, че Христо Ботев – войводата не е повален по време на сражението от куршума на една от стотиците вражески пушки насочени към него. Предупреден е да мълчи в интерес на своята сигурност. Оттук и неговата непостоянност в обясненията си. И накрая нека цитираме един пасаж от споменатата книга на Стефан Каракостов. Отгоре стой заглавието: „ХР. БОТЕВ И НЕГОВАТА ЧЕТА В ОЧИТЕ НА ТУРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ” На стр. 150 авторът е написал: „Турското / и на великите сили – Б. Е. / разузнаване знае от свойте агенти още през 1875г., че предстой прехвърляне на нови чети през Дунава. През декември 1875г. то предупреди свойте власти да бъдат бдителни и изпрати нови агенти в Румъния. Агентите знаят, че Стоян Заимов е избягал от Диарбекир, прехвърлил се е в Русия и от там в Галац се готви да нахлуе в България. Русенският валия взема специални мерки на 21 декември 1875г. На 4 ноември 1875г. видинският мютесариф пише на ломския каймаканин, че предстой да бъде прехвърлено оръжие чрез сръбски артисти.” Така, вижда се, че всичко се е знаело! И накрая един реторичен въпрос: Защо старите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю са се отказали от войводството на четата?! Дали не са имали данни, че се готви покушение срещу войводата?
20 август 2017г.  Благой Емануилов с. Габарево

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *