А сега да се прехвърлим на Христо Ботев. Официалната историография твърди, че задачата на четата е да окаже помощ на врачанските въстаници. Но в литературата масово се пише, че четата търси и очаква помощ от тях. И изниква въпросът: Кой на кого е трябвало да помогне? Или има и нещо друго за което също се пише, но оскъдно и плахо. Стефан Каракостов в книгата си „Ботев в спомените на съвременицети си” том втори на стр. 112 е написал: „А четата трябва да се включи във въстанието в западна България с център Враца и от там да подаде ръка на Средногорието.” И Никола Кючуков в спомените си пише, че на 20 май сутринта в колибата на Димитър Мазната е взето решение четата да продължи пътя си за Панагюрище. Ботев бил съгласен, но не издал такава заповед. А в спомените на Стоян Заимов, поместени в книгата на Стефан Каракостов писани през юли 1878г. в Русе, в къщата на Никола Обретенов и понеже той не е участвал в четата Стефан Каракостов счита, че това са спомени на самия Никола Обретенов. Той е разказвал, а Стоян Заимов е пишел. В тези спомени на стр. 99 се описва, че след „разпръсването на дружината като пилци една част от около 80 четници се събра над Черепиш манастир и реши да прехвърлим Стара планина и да се населим във въстанието в Панагюрско.” И на стр. 100 продължава: „На 25 май… дружината се отправя към панагюрските въстаници.” А Росен Тахов в книгата си „Убийството на Ботев” на стр. 83 пише: „Неговата / на Ботев – Б. Е. / цел била да поведе многохилядна армия, да освободи отечеството си и дори да влезе в Цариград.” Едва ли Росен Тахов е изсмукал от пръстите си това твърдение. В спомените си Димитър Тодоров – Димитрото пише, че след клетвата и целуване на земята „ …Ботев държа пламенна реч в която каза, че отиваме да освободим България и ако сме патриоти сплотени, можем да влезнем дори и в Цариград.” Така, че целта на четата не е била да помогне на Враца, а да мине от там, врачанските въстаници да се присъединят към нея и да продължи към Панагюрище. И тамошните въстаници да се присъединят и тя да продължи към Тракия, посока към турската столица. Без съмнение се е вярвало, че минавайки през села и градове към четата ще се присъединяват все нови и нови четници. / Подобно вярата на Раковски, че от Сърбия ще влезе в България малка с чета, но докато стигне до Черно море тя щяла да стане 5000 души. / И войводата Христо Ботев е бил убеден в нарастването на четата. Но това не е станало и той е нахокал Обретенов и Апостолов. И Обретенов се оплаква: „Изядохме калая.” Навярно е имало такъв план. Четата да обедини въстаническите центрове и така да спомогнат за разрастването на въстанието. Данни за неговото съществуване историците не са открили. Но агентите на тайните служби и на турскате и на европейски са се добрали до него. Информацията е подадена на правителствата и е взето решение да се внедри в четата таен агент, който да я елиминира в подходящ момент с убийството на войводата. Впрочем има исторически данни, които оправдават вземането на такива мерки. В спомените си Стоян Заимов описва разпита му в извънредния съд в Русе на 11 август 1876г. Председателят на съдебния състав Хакъ паша задава въпрос на Стоян Заимов: -Подсъдимий, в обвинителния акт е казано, че през 1875г. на 12 август вие лично сте организирали шайка подпалвачи и сте отпътували тайно за Цариград с цел да го запалите в деня на общото въстание, това истина ли е? -Да, на 12 август 1875г. отпътувах от Галац с тайна дружина за Цариград. Дружината ми беше въоражена с револвери, ками, отрова и подпалителни вещества – отговаря Стоян Заимов. -Защо не подпалихте Цариград? – е следващия въпрос. -Защото получихме известие, че Старозагорското въстание е потушено. -В случай, че сполучеше Старозагорското въстание, какво щеше да прави дружината? -Щяхме да запалим столицата. – отговаря Стоян Заимов. Известно е, че дружината подпалвачи не е заловена. Но данни за нея правителствата са получили от агентите на тайните служби и турски, и европейски, и руски. И от признанията на подсъдимия става ясно, че подпалването на Цариград е в зависимост от развоя на въстанието в България. И сега, през май 1876г. когато четата на Христо Ботев няма да спре във Враца, а ще продължи към Панагюрище и от там навярно към турската столица, нормално е властите да се попитат: при този размах на въстанието в България няма ли да възкръсне идеята за подпалване на Цариград? И вземат съответните мерки да се спре похода на четата като се ликвидира войводата. И на 17 май в Бекет на параход „Радецки” заедно с четниците се качва и руснак. Четниците го наричат русеянец. В документа му за самоличност е отбелязано името Теофан Раданов. Той твърди, че е от Петербург и е княз. И четниците го наричат „руския княз”. Данни за този човек дава авторът на „209 хъшовски жития” Георги Тахов. Данни дават и самите четници. През 1875г. участвал в Херцеговското въстание като доброволец. След въстанието се завръща в Русия. А през януари 1876г. се появява в Крайовец. Среща се с Петър Симеонов-Пере. С него се познавал от Херцеговина. Редица четници твърдят, че още с качването си на парахода руският княз се сближил с войводата Христо Ботев. И бил постоянно с него. Спас Соколов пише в спомените си на стр. 536, че Ботев се придружавал от Обретенов, Апостолов и руския княз. А в „Сентенция №92” обвинителен акт и присъдата на Димитър Икономов е записано: „Коста Апостолов от Свищов изповяда, че предводителя на четата бил Ботев, а негови помощници Перо и русеянеца офицер Теофан Раданов. Но какво става с руския княз? Спас Соколов пише: „Убиха го на 18 май през нощта.” Андрей Матев в спомените си за брат си Георги Матев пише „че той и руския княз изгорели в колиба във врачанските лозя. И в пепелището е намерена цевта от оръжието на Георги Матев. Останки от руския княз няма. А Георги Тахов пише, че Матев и княза изкачат от горящата колиба и са убити. На 19 май Г.Тахов съобщава, че в един от труповете са намерени документи като сръбски паспорт на името Теофан Раданович. Според друг документ Теофан Раданов е командир на щабна рота от 1-ва доброволческа дружина в Сърбия. От други документи са установили, че истинското име на бунтовника е Арует Загрин от областта Курландия в Русия. Всички документи са изпратени от видинския мютесариф до валията в Русе с писмо с дата 29 май 1876г. От така установените данни обаче могат да се направят само два верни извода. Първият е, че в четата на Христо Ботев е внедрен агент на нечия тайна служба. И вторият е, че мисията на този агент е да елиминира четата на Христо Ботев като фактор в революционната обстановка в България през пролетта на 1876г. Документите установяващи, че агента е руснак не означава, че е от руските тайни служби, че името му е Арует Загрин не означава, че това е истинското му рождено име. Документите установяващи, че Теофан Раданович или Арует Загрин е убит на 18 или 19 май не означава, че агентът е убит на тази дата. Това се прави съзнателно, защото убития агент на 18 май, не може да е убиец на войводата на 20 май. Това е типичен похват на тайните служби за прикриване на престъпния характер на собствените си действия. Ярък пример е при залавянето на Васил Левски, за който вече се спомена. Залавят турчина Осман, а се твърди, че е заловен Васил Левски. И така, и при залавянето на Левски, и при убийството на Ботев почеркът е един и същи: тайнственост на действията. А лицата, които прилагат тази тайнственост са тайните служби. Затова ако искаме да намерим истината за тези две големи събития от нашата история трябва да се насочим към тях. А не да се въртим из Ловеч и връх Волът от врачанския балкан. А за това как е стрелял агентът, директно или скрит в храстите никога няма да се узнае. Както няма да се узнае и от куршума на кого загиват Перо и Георги Апостолов. А Никола Обретенов е оставен за свидетел. Той трябва да каже, че Христо Ботев – войводата не е повален по време на сражението от куршума на една от стотиците вражески пушки насочени към него. Предупреден е да мълчи в интерес на своята сигурност. Оттук и неговата непостоянност в обясненията си. И накрая нека цитираме един пасаж от споменатата книга на Стефан Каракостов. Отгоре стой заглавието: „ХР. БОТЕВ И НЕГОВАТА ЧЕТА В ОЧИТЕ НА ТУРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ” На стр. 150 авторът е написал: „Турското / и на великите сили – Б. Е. / разузнаване знае от свойте агенти още през 1875г., че предстой прехвърляне на нови чети през Дунава. През декември 1875г. то предупреди свойте власти да бъдат бдителни и изпрати нови агенти в Румъния. Агентите знаят, че Стоян Заимов е избягал от Диарбекир, прехвърлил се е в Русия и от там в Галац се готви да нахлуе в България. Русенският валия взема специални мерки на 21 декември 1875г. На 4 ноември 1875г. видинският мютесариф пише на ломския каймаканин, че предстой да бъде прехвърлено оръжие чрез сръбски артисти.” Така, вижда се, че всичко се е знаело! И накрая един реторичен въпрос: Защо старите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю са се отказали от войводството на четата?! Дали не са имали данни, че се готви покушение срещу войводата?