На 5 септември 1944 г. полковник Иван Бонев, командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, получава заповед да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя за град Крива Паланка и не позволи на германските части да преминат старата граница. След ожесточени и кръвопролитни сражения на 8-и септември в района на „Деве баир“, позицията е удържана. За подвига полковник Бонев е награден с орден „За храброст“ и провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил. Само няколко месеца по-късно обаче – на 9-и март 1945 г.

полковник Иван Бонев е осъден от комунистическия режим на 15 години строг тъмничен затвор.

След обжалване е реабилитиран на 5 април 1946 г., но в началото на юни същата година е арестуван отново и след жестоки мъчения е пратен в концлагера „Росица“, където умира на 10 октомври 1946 г. Подвигът на войниците и офицерите от 9-ти пехотен Пловдивски полк опровергава натрапените след т.нар. „Деветосептемврийска революция“ внушения, че Българската армия не е дала отпор на войските на Германия след прекратяването от правителството на Константин Муравиев на съюза с нея на 4 септември 1944 г.

Ето какво пише Стефан Шивачев в „Историята на „бесния стражински” полк, или Девети пехотен пловдивски на Н.Ц.В. княгиня Клементина полк”. (Стефан Шивачев е роден в Пловдив през 1954 година. Завършил е история във Великотърновския университет. Работил като журналист в БНТ, а от 1985 година е в системата на музеите. Той е директор на Регионален исторически музей в Пловдив от 1993 г., част от който е и Музеят на Съединението.)

„По време на Втората световна война полкът е дислоциран в Пловдив, а след бомбардировките в началото на 1944 г. е евакуиран в околните села, а щабът е разположен в село Клементиново (Труд). В началото на септември 1944 г. в България назряват съдбоносни събития. На 5 септември 9-и полк под командването на полковник Иван Бонев получава заповед с придадени артилерийски и бронеизтребителни поделения да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя за Крива паланка в участъка село Бобешано – връх Руен и не позволи на немски части да преминат старата граница. На 8 септември поделенията на самостоятелния отряд са съсредоточени в указания район. На 11 септември по шосето към Деве баир започват настъпление противникови мотоциклетисти, оръдия и бойни коли. Отделни групи бойци достигат на 50 крачки от нашите позиции, но са отблъснати. След първите сражения от заловени немски войници се разбира, че те са от

162-ри гренадирски полк на елитната дивизия „Принц Ойген” и имат задача да преминат границата и овладеят София.

На 12 септември ято самолети „Щука” с български опознавателни знаци на три пъти нападат позициите на 9-и полк.

Българското командване не е вярвало, че полкът ще спре немските части, и било уверено, че Деве баир е в немски ръце.

На 13 септември е отбита нова нощна атака на германците. На 14 септември следват нови две атаки и германците излизат във фланг на разположението на дружините на полка. Командирът на четвърта рота поручик Никола Гечков повежда контраатака, която увлича целия полк и противникът отстъпва в безпорядък.

Командващият българската армия генерал Владимир Стойчев на място изказва благодарност на командира и всички чинове за блестящо проведената операция „Деве баир”. Полковник Иван Бонев е награден с Орден за храброст – ІV степен, първи клас. Делегация от кюстендилци, водена от кмета д-р Ливадински, го провъзгласява за Почетен гражданин на Кюстендил.

Победата при Деве баир осигурява следващите успешни операции на българската армия в Македония през първата фаза на войната.

От жизнено значение за немското командване е да задължи оперативното направление Кюстендил – Крива паланка – Куманово – Скопие, за да осигури време на частите си от Гърция и островите да се изтеглят по долината на река Вардар. Следващият рубеж, на който се укрепяват немците, са височините Варовище и Киселица източно от Крива паланка. На 3 октомври 9-и полк атакува и превзема Варовище, а 24-ти полк превзема Киселица. На 5 октомври към полка е предадена гвардейска дружина от партизани и по разпореждане на командира тя остава като четвърта дружина. На 8 октомври след петдневни боеве е превзет град Крива паланка.

В операцията при Стражин 9-и полк участва в състава на Втора българска армия. Тази висота е вратата към Страцин и на 14 октомври полкът получава заповед да подготви атаката на противниковата позиция при Стражин по целия фронт. На 17 октомври към 9-и полк е предадена елитната за българската армия парашутна дружина, командвана от майор Ноев. На 18 октомври в 5 часа след артилерийска подготовка започва настъплението, но германците оказват отчаяна съпротива. В 13 часа на командния пункт на полка идва командирът на дивизията със заповед Стражин да бъде превзет до вечерта, независимо от дадените жертви. Въпреки преградния минохвъргачен огън на противника, в стремителна атака парашутната дружина достига и овладява ключовата височина Цицката, но в тази героична атака понася повече от 50% жертви. Днес с право ги считаме за първите български командоси.

Парашутистът Никола Паскалев Николов с откъсната ръка сам се взривява пред амбразурата на противниковия бункер.

Към 21 часа последната съпротива е сломена от дружините на 9-и полк и бойното поле е осеяно с труповете на германските офицери и войници. Приносът на полка в овладяването на Стражин е безспорен. Командването взема решение да му се даде името „Стражински”. Лично командирът на Първа армия генерал Владимир Стойчев приема парада на полка, целува знамето и заявява: „В тези дни, когато аз поех командването на армията, само 9-и полк единствен от цялата армия беше на позиция на западната граница и твърдо като скала отстояваше бесните пристъпи на противника. Цели 40 дни поред без отдих срещу най-върлия враг, който Отечеството е имало някога, вие победихте. Аз не мога да намеря думи да изразя своя възторг, както и възторга на целия български народ от вашите подвизи. Много от вас сложиха костите си по тези чукари, много от вас проляха кръвта си след тежки люти рани. Тези юнаци, които загинаха, и тези, които бяха ранени, с кръвта си запечатаха своя подвиг за вечни времена в скрижалите на българската история. Юнаци, любовта и признателността на народа ще ви съпътства за вечни времена. Това е вашата единствена награда… От днес нататък 9-и полк ще носи името „Стражински”. В някои пленени германски документи заради превземането на Стражинската позиция 9-и пехотен полк е наречен „бесния полк”. Последните бойни действия на полка са при овладяването на противниковите позиции при река Пчиня. На 3 ноември командирът на 6-а пехотна рота поручик Тахтаджиев, изпълнявайки докрай клетвата, обкръжен, води до последен дъх бой и умира със смъртта на храбрите. Три дни по-късно в сражение загива и героят от Деве баир – командирът на 4-а пехотна рота поручик Никола Гечков. Победите през Втората световна война са спечелени с цената на скъпи жертви – 85 убити и 272 ранени.

След края на първата фаза на войната полкът тръгва за родината и на 30 ноември 1944 г. е посрещнат тържествено в Пловдив. Цялото гражданство с цветя и подаръци очаква героите по улица „Иван Вазов” и на Централния площад. Всеки иска да види своите родни синове и братя, които от Деве баир през Крива паланка, Стражин, Страцин, Куманово и Скопие записват неповторими страници в родната ни история. А те, изморени, изгорели от бури и битки, с потъмнели лица се усмихват и бодро посрещат бурния изблик на всенародната радост.

Но този път времената са други. Само месец след тържественото посрещане командирът на полка полковник Иван Бонев е арестуван и осъден по недоказани обвинения на 15 години затвор, глоба от 3 милиона лева, лишаване от права за 20 години и присъждане в полза на държавното съкровище на всичкото му движимо и недвижимо имущество. Година по-късно полковник Бонев е реабилитиран, но след отказа му да се намеси в политическия живот и застане на страната на новата власт, отново е арестуван и изпратен в лагера „Росица”. Това, което не успяват да сторят немските куршуми, прави репресивната машина. На 10 ноември 1946 г. на 50-годишна възраст полковник Бонев умира. Тихо, скромно, без военни почести, каквито полковник Бонев заслужава много повече от плеяда други, чествани за щяло-нещяло, е погребан в Пловдив един герой.

Днес на мястото на казармите на 9-и пехотен Пловдивски полк в квартал Кършияка има хотел, градина и нови жилищни кооперации. Само имената на близките улици „Гюро Михайлов”, „Полковник Сава Муткуров”, „Полковник Борис Дрангов” и паметникът на загиналия легендарен командир на 9-и пехотен полк полковник Борис Дрангов, открит през 2007 г., напомнят за миналото. Историята на Девети пехотен полк олицетворява историята на пловдивското войнство, на тези славни наши деди, които дадоха своя живот през войните за обединение на българския народ. Но тя е история и за техните потомци. Днес живеем в друго време, в което си мислим, че не ни е нужна армия. Но не бива да забравяме поуките на отминалия ХХ век, а и на предишните столетия. Народната мъдрост гласи, че мъж, който има красива жена, трябва да има много пари, за да я задържи. Народ, който има плодородна и богата земя, трябва да има силна и добре въоръжена армия, за да я опази. Това помним от миналото ние, българите, които живеем повече от тринадесет века на тази благословена тракийска земя. И нека да живеем поне още толкова!”

Още за 9-и Пловдивски полк

Девети пехотен пловдивски полк е формиран в Пловдив под името Девети пеши пловдивски полк с указ №61 от 23 декември 1885 г. Влиза в състава на 5-а пеша бригада.

9-и полк получава първото си бойно знаме на 31 август 1886 г. На 14 януари 1888 година княз Фердинанд провъзгласява майка си княгиня Клементина за шеф на полка и той става известен под наименованието „9-и пеши Пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк“. В полка е зачислен и самият княз Фердинанд. През 1892 година полкът официално влиза в състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия.

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на Родопския отряд от 2-ра пехотна тракийска дивизия и наброява 4860 души. При мобилизацията за участието в Балканската война, полкът се развръща в 4 дружинен състав, една картечна рота, телефонна и музикантска команда, санитарен персонал и парков взвод. Формира се 1 и 2 дружина от 39 пех. полк, 9 допълваща дружина и 1 и 2 опълченски дружини. На 23 септември 1912 9 пех. полк заминава към турската граница, включен в Родопският отряд. Бойният състав на полка е: 5 щабни офицери, 52 младши офицера, 5 лекари, 2 чиновници, 305 подофицери и 4540 ефрейтори и войници. При бойните действия са превзети населените пунктове: Дьовлен, Кара Блиак, Баротин, Доспат, Неврокоп, Драма, Еникьой, Курулар, Ксанти, Деде-Агач, Булаир, Шаркьой.

През Междусъюзническата война (1913) полкът е отново в състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия и взема участие в боевете при Серка планина, Верила и Градец, Криволак, Бояз тепе, връх Занога, връх Кавица. Със започване на Междусъюзническата война 9 пех. полк е прехвърлен от позициите при Шаркьой в Македония до гр. Радовиш. Заемат Серка планина и се отправят към Криволак, а след това са прехвърлени да помогнат на 7 Рилска дивизия. Водят бой при с. Блатец, Бияз Тепе и хребет 1450. На 9 Август 1913 полкът се завръща в Пловдив. Убити и починали чинове от полка през 1912 – 1913 – 206 души.

Първа световна война (1915 – 1918)

С указ 7/9 септември 1915 е обявена мобилизация. Полкът влиза в състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия. На 16 септември 1915 полка е съсредоточен в Доспат, а на 30 септември 1915 преместен в Каменница, Лъджене и Чепино. Манифеста за обявяване на войната е прочетен на 10 октомври 1915. Полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]
До 2 ноември 1915 заемат изходна позиция пред село Попчево. Започва битката при с. Чепели и завземането на височините „Голаш“ и „Рогачите“, а с тежък бой и връх „Висок камък“. Настъплението продължава към с. Валандово и с. Рябово Продължават към Църничени и Кала Тепе, а на изток граничи с Дойранското езеро. Позиията е сдадена на 24 Чепенски полк на 2 декември 1915. Изтеглени в резерв на дивизията в с. Богднаци и Кованец. От 18 април до 22 юли 1916 полка е резев на 11 германска дивизия. На 21 юли 1916 заемат позиция между река Вардар и Дойранско езеро. От 9 август до 16 август 1916 позициите са подложени на тежък артилерийски обстрел. В 9 часа противника атакува безуспешно. На 17 август 1916 са отбити 3 атаки. От 23 октомври 1916 започва прехвърляне на Битолският фронт. Заета е позиция при завоя на река Черна при с. Ярошок. Започват тежки боеве и при с. Паралово полка дава много убити и ранени.
От март 1917 г. за командир на полка е назначен легендарният подп. Борис Дрангов. Същият загина на 26 май 1917 г. в района на кота 1050 над с. Паралово на завоя на река Черна. В първата половина на 1917 година, поради загуби на на командири в боевете или преминаването им на други длъжности, полка е командван от следните офицери: майор Мархолев, подполковник Кънчев, подполковник Калчев, подполковник Дрангов, подполковник Станчев, подполковник Коняров и подполковник Иванов. До 14 септември 1918 на тези позиции се води позиционна война.
На 20 септември 1918 след пробива при Добро поле отстъпват по пътя Руфци, Алинци, Веселчани, Бяло поле, Ропотово, Дабяни, Саздово, Барбарек, Дряново, Брод, Каченик, Кичево. Подписано е премирие на 29 септември 1918. Съгласно него, всички части западно от Скопския меридиан остават в плен. Знамето на полка е спасено от поучик Пенчи Рибаров заедно с паричната каса, полковия архив и по-голяма част от обоза по маршрут- Добрушево, Прилеп, Велес, Скопие, Враня, Сурдолица, Трънска клисура, Врабча, Цариброд, София и на 8 октомври 1918 е в Пловдив. Завръщането на останалите в плен започва през юни 1919 и продължава до януари 1920. Убити и починали чинове от полка през 1915 – 1918 години – 662 души.

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 9-а пехотна пловдивска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 9-а пехотна пловдивска дружина и 7-а жандармерийска дружина, но до 1937 година носи явното название дружина.

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944) в мирновременния му гарнизон се формира 9-а допълваща дружина. След 9 септември 1944 година се формира 9-а гвардейска дружина.

От 5 юни 1945 г., съгласно Министерска заповед №197 полкът е преименуван в „9-и тракийски на Захари Стоянов полк“, а от май 1948 г. носи явното наименование „под.2010“. От юни до ноември 1950 г. носи името 9-и стрелкови полк, след което е преименуван на 26-и стрелкови полк с явно наименование „под.55020“. Със заповед №146 от 16 април 1955 г. полкът е разформиран считано от 15 април 1955, а на 30 юни с.г. е напълно ликвидиран.

http://www.dennews.bg/news/2016/9/8/29798-istoriyata-govori-polkut-na-knyaginya-klementina-sutvoryava-chudo-prez-1944-g-krai-kyustendil