Света Марина се е родила в Антиохия Писиидйска ( Мала Азия ) през ІІІ век. Родителите и били езичници; баща и Едесий- бил идолски жрец, а майка ú се поминала твърде рано и светата не запазила никакъв спомен за нея. 

Когато Марина поотраснала, Бог я надарил с чудна и прекрасна красота на тялото, но още по- сияйна била красотата на целомъдрената и душа. И макар, светата да растяла в нощта на безотрадния езически мрак, духовният взор на бъдещата  Христова невяста жадно търсил лъчите на Слънцето на правдата- Христо Бог Наш, и скоро ú се открили.Това, Господ Бог благоволил да стане по следния начин:

В онова време върлувало люто гонение срещу християните. Повечето от тях се укривали- кой в гори и планини, кой в далечни градове и села. Но при благоприятна възможност, всички те проповядвали Евангилието на Иисуса Христа и по този начин мнозина повярвали, и станали достолюбезни чеда на Неговата Църква.

Така повярвала и дванайсетгодишната Марина, когато тя чула за първи път от един християнин благата вест за Спасителя на човешкия род.  Как Той, бидейки Син Божий, от любов към хората станал Син Човешки, слязъл от Неебто на земята, приел страдания и Кръстна смърт, а след това възкръснал от мъртвите и отново се възнесъл в Царството Си, за да приготви  нетленни блага на всички повярвали в Него. Чистото и сърце пламнало от всепреданна любов към този чуден Бог на милосърдието. И тя на часа решила да посвети живота си единствено на Него, и само на Него да послужи  в истина и светост дори  до сетен дъх.

От този прекрасен ден на живота ù, светата девойка имала  само една мисъл, само една любов и само едно желание – и това бил Христос. Езическият свят около нея  с целия му външен блясък и суетно служение на идолите станал на нея като гнусно светилище, сред която тя благоухаела, и нежно блестяла като бял крин в пустиня, като чиста гълъбица над тинесто блато.

Светата девойка започнала усърдно да търси свещеник, който да я покръсти в новата вяра и да я настави по пътя по пътя на хриситянското благочестие. Поради гонението това се оказало много трудно, даже неизпълнимо. Тогава светата като разбрала, че пролятата кръв на множество Божии мъченици, които нямали възможност да се кръстят, им е послужила като свещен купел и така те са били кръстени от Светия Дух, и собствена си кръв, решила да последва техния пример, и колкото си може по- скоро да се преобщи към Църквата  на своя Христос, Бог.

Следва продължение

тагове: житие, света, великомъченица, Марина