(1854-1944)

Копривщенецът е дълбоко свързан с града на тепетата, където учи в гимназията. За нея е оставил подробните спомени „Две години в първата пловдивска семинария“ (1931). През младостта си Маджаров предпочита злободневните журналистични изяви във вестник „Марица“. Известен е като директор на финансите в Източна Румелия, страстно увлечен е и от политическите борби. Убеден русофил, той е първият български преводач на Толстоевия роман „Война и мир“.

Активен държавник в София, главен редактор на вестник „Мир“ през 1894-1912 г., посланик в Лондон и в Петербург, едва в средата на 20-те години на ХХ век Михаил Маджаров издава книги, в които оживяват двете епохи: на Възраждането и на перипетиите на нова България. Ценни сведения съдържат „Източна Румелия. Исторически преглед“ (1925), „На Божи гроб преди 60 години“ (1929), „Последните години на Константин Стоилов“ (1930), „Дипломатическа подготовка на нашите войни“ (1932), „От самовластие към свобода и законност“ (1936), както и публикациите му в списание „Златорог“ – „Първият бунт на Бенковски“ и особено „Спомени за Пловдив“, в които представя ученическите си години (1871-1873) в града. Чувствително допъленени, тези журнални варианти са включени в „Спомени на М. Ив. Маджаров около епохата 1854-1878“ (1942). Преминал през множество исторически превратности, старецът загива при последната бомбардировка на София.

Сладкодумството и белетристичната му дарба личат в неговите „Спомени (1854-1889)“. Издадени цялостно едва през 1968 г., те са многопосочно увлекателно четиво. В тях възкръсва неповторимото време на пловдивското ученичество, за което Маджаров пише: „Прекараните в Пловдив две години развиха у нас силни патриотически чувства, които се изразяваха в омраза и към гърци, и към турци. В нас се вкорени съзнанието, че докато тежи над нашия народ турският режим, той не ще може да направи голям успех, нито духовен, нито материален“.

В спомените си Маджаров акцентува върху събитията в Източна Румелия – тази „малка балканска демократична република“, както я нарича. Активният строител на нова България не крие политическите си пристрастия, което не пречи да представи със специфично сладкодумство образите на Георги Бенковски, на главните управители на Източна Румелия Алеко Богориди и Гаврил Кръстевич, на Александър Батенберг, който в своето „ефимерно князуване“ е определен като „безскрупулен в своите действия и авантюрист“. Много страници са посветени на Иван Евстатиев Гешов и на близкия приятел Стефан Бобчев, за отношенията си с когото мемоаристът отбелязва: „Аз не си спомням да се среща друг пример в нашата нова история на политическо другарство тъй дълго и непрекъснато“. Ценни са спомените на Маджаров за Иван Вазов – те представят общата им дейност в Пловдив, съвместното им пътуване и пребиваване в Италия, емигрантските им неволи в Одеса.

Днес нищо в Пловдив не напомня за този „старинен, дошъл от някогашно време – и жив, живеещ с нас“ (Веселин Андреев) голям обществен деец и даровит автор.

Енергичен политически противник на този влиятелен кръг в Пловдив е изобличителят на техния „зетьо-шуре-баджанакизъм“.

предоставил ПетърПавлов

тагове:Михаел Маджаров, русофил, списание, Злоторог