– Тъй ли? А пък, аз си мисля, че е по далаверите. Нали го гледам как върви.
– Не знам как върви, ама и аз мисля, че е от далавераджиите..
– Сега се разбрахме най- сетне.
– Ето, така те искам. Да се разбираме, щото от разбирателството по- добро няма.
– И аз така мисля. А онзи , Шишкото , дали така мисли?
– Е, там не мога да гадая. Щото и вече близките ни не могат да ни познаят. Така см се променили… Просто нямам думи.
-А бе, че сме се променили, променили сме се. Времената станаха едни, такива.Парите не стигат. За къде по- напред?
– Тъй, тъй… Да, ама онзи Шишкото хич не му пука. Живее си животеца. Гледа си душицата.
– Да ,бе. Нали си прави далаверите и си взема париците от будалите като нас.
– Че сме будали, будали сме. След като вярваме на такива шмекери като него.
– – Ей, чакай, чакай! Какво е казваш, шмекер.
– Ами тарикат.
– Тарикат майка не храни. Остава си за цял живот такъв, ама…
– Да, да. Поне да бягаме далеч от такива, щото посотянно ще ни лъжат. Нас,будалите.
– Така е. Като сме будали и си мълчим, ще ни тъпчат такива,като него.
-Хайде, да вървим, че главата ме заболя от много приказки!
– Такъв е живота, брат. Да можеш да говориш, да лъжеш и да правиш далавери.
– Уф, стига, стига. Аз ще си остана такъв, какъвто съм си. Айде, чао брат. Нали такова е времето?
БАЙ ТИ КОКО
Тоя ли? Ами, кой друг? Срещам го значи, него, бай ти Коко. И какво мислите. Ами вирнал нос, сложил черните очила, нали слънцето пече ли, пече. И хич не му пука, че минавам край него. Прави се, че не ме познава. До вчера бяхме познати, а сега толкова се е променил, дори и близките си не може да познае. На тежкар се пише, нашия… Откакто стана шеф в девятката, порасна му работата. Да кажеш, че е учен. Не завърши дори средно, а се пише на шеф. Колко, като него нямат никакво образование и станаха шефове, я на фирма, на фондация, я на някаква още неизвестна партийка. Но нали са напористи, качиха се едно стъпало нагоре и се мислят за кой знае какви. Не мога да му се начудя , на тоя бай ти Коко… Тича ту тук, ту там и като че ли гони вятъра. А вятъра си духа и не се знае къде отвява. Дали на изток, на запад, на север или на юг? Нека си духа, но бай Коко никак не му върви да го гони. Къде ли ще го отвее? Май никъде. Ще си стои на едно място и ще си мисли, че прави нещо.Какво нещо, бе хора? Не го ли виждам, че не става за нищо. Не знае колко е две и две, а тръгнал да става шеф. Шеф- деригент, значи, на симфоничният оркестър. Оркестърът си свири, защото музикантите са учени. Но бай Коко, хич го няма. Отгоре на всичко, лекции изнася. Какви ти лекции? Ами тъй. Все едно и също. Като един папагал е назубрил наизуст и е напълнил главата си със чужди мисли. Предава ги на хората, все едно, че са негови. А и те, тръгнали да го слушат. Мислят го за много учен. Де да ида та да им кажа, че има само осми клас и нищо повече. Пък лидер иска да става, в новата партия. Там май всички са като него!… Все за едно и също думат. „Ние, казва, сме най- добрите. Искаме този и онзи да си идат . Не им е мястото тука. Нека ние победим, тогава ще видят!” Ах,завалиите.Да си мислят, горките, че ще победят. Докато не отидат на училище, да се научат на наука, никога няма да победят. Победата ще е за силните. А кои смятате са силните? Ами истинските. Тия, дето не лъжат и мамят. Тия, дето имат достатъчно ум в главата си и знаят, как да го използват, но за добро.
А бай ти Коко си мисли, че може да победи и то умните.