
*************************
ПАНЧО НЕДЕВ е роден през 1937 година и е от старото поколение варненски писатели, коúто започват своя творчески път през 60-те години на миналия век. Завършва Учителският институт СУ„Св. Климент Охридски” град Варна, със специалност „българска филология” и задочно „Журналистика”. Бил е редактор в Радио Варна, моряк от плав състава на БМФ, като първи помощник-капитан; учител и директор на Основните училища в камчийските села. По-голямата част от трудовия си стаж работи като редактор и главен редактор на ведомствени печатни издания. Член е на първото Дружеството на варненските писатели, почти от неговото основаване, от 1974 година. Автор на 38 книги, между които най-сериозното му творческо постижение е трилогията „Луда Камчия”, сборникът с разкази „Обрулени от Вятъра на промяната”, романа „Капитаните не умират”, новелата „Заливът на богините”, повестта на морска тематика- „Овъртайм”, документалната повест „Те бяха осемнайсет”, „Къща на кръстопът” – роман на съвременна тематика. Сериозно завоевание е и автобиографичната му трилогия „Огледало за обратно гледане”, както и последните му романи-фантастика „Преди и след Апокалипсиса”, „Космически удар” и др.
В последните години Панчо Недев се утвърждава успешно и като сатирик с книгите си: „Разговорки”, „Страсти и красти”, Епиграмажи”, „Внезапни хрумки”, „Апострофи”, „Сатирична паяжина”, „Сатирично око”, „Преживелици” и др.
Като председател на Организационния комитет, Панчо Недев е един от най-активните инициатори за учредяването на настоящото Сдружение на варненските писатели от 1990 година и до днес, негов почетен член.
Член е на „Вазовия” Съюз на българските писатели – 1913 г.
СЛЪНЧОГЛЕДОВИТЕ СЕМКИ НА… ВАН ГОГ!
Често обикалям Кооперативния пазар, най-вече заради промоциите. И така една привечер станах свидетел на най- интересната промоция, която заслужава да влезе и в Книгата на Гинес…
Ниска, тантуреста и весела лелка, изправена до половин чувал слънчогледови семки, гръмогласно рекламираше стоката си:
– Насам, народе-е-е! Промоция!… Заповядайте!… Най-дългата и пълна семка – при леля ви Пенка! Семки от слънчогледите на Ван Гок!.. Вносни, френски семки… Насам, народе-е-е!
Все съм чувал и виждал шантави телевизионни и улични реклами, но като тая!… Лелката направо ме шашна. Гледам – неколцина мъже и жени започнаха да се трупат покрай чувала, да опитват и пробват семките, да купуват, други пък си размениха усмихнати погледи, явно, и те като мене очакваха да се случи нещо, някой някак си да реагира на тая странна промоция…
И ето, докато шумната реклама на семките от слънчогледите на Ван Гог заглушаваше околните гласове, появи се един важен, намръщен господин и започна следния диалог с лелката, запаметил съм го почти дословно:
– Госпожо, вие знаете ли кой е този… Ван Гок?
– Зная, разбира се! Френски фермер, който произвежда само слънчогледови семки за посев, първо качество, известен в целия Европейски съюз и по-нататък!…
– Хайде, млъквайте, вдигайте си чувала и не се излагайте повече! Ван Гог е велик холандски художник, никакъв фермер…
– Абе ти к`во си ме заразпитвал за подробностите, бе? Купуваш или само се заяждаш? К`во значение има, какъв е бил по народност, религия и образование, пазарна икономика, важното е, че семките му са дълги и пълни, конски зъби, пър- во качество… Хайде, чупката! Пречиш ми на промоцията…
– Момент, момент! – сети се нещо господинът, докато отваряше дипломатическото си куфарче. – На вас кой ви каза,че Ван Гок бил френски фермер?
– Как кой? – опули се лелката в недоумение. – Бай Спиро, търговеца на едро от борсата.
– Ха така-а-а! – промърмори мъжът, извади от куфарчето си някакъв оръфан кочан и започна да пише нещо.
– Излъгал ви е, госпожо, или лошо се е пошегувал с вашето невежество. Но той ще си плати за тая шега, цяла година го дебна…
– Ама чакайте!? Вие… Недейте, четири деца има човека! – опули се разтреперана жената като видя кочана. – Вие да не сте… Защо не казахте…
– За сега ви пиша само предупреждение, защото знам, че нямате никакъв документ за произход, нито за платена такса, но следващия път… глобата ще бъде солена!
– Добре, добре! – разшета се лелката. – Ще се чупя… Обирам си партакеша… Благодаря за прошката!
– И да го знаеш от мене, ако все пак решиш да си правиш промоцията другаде, госпожо: не Ван Гок, а Ван Гок се казва този велик художник. Вярно има няколко картини-шедьоври, известни като „Слънчогледите” , но…
– Тъй ли!? – окопити се жената и преди да си тръгне с чувала на рамо, започна да нарежда:
– Мамка му на тоя бай Спиро!… Мене да прекара! Ще види той… в кучи гъз ще го навра, заради тоя Ван Гок!…Да ме излага той пред клиентелата ми!… А вие… инспекторе, простете му, аз ще се разправя с него както си зная!… Бог да ви пази за добрината, господине!
предоставя Мария Герасова