Ицукушима Храм е Шинто храм на остров със същото име, известен също като Miyajima, намиращ се в Hatsukaichi, префектура Хирошима, Япония . Традиционно основан през VI век, сегашното разположение на сградите датира от 12-ти век. Със своята иконична порта за тории , сгради на кокили, стоящи над морето, и извисяваща се петота пагода, светилището е едно от най-лесно разпознаваемите от много древни храмове в Япония. Храмът Itukushima е официално Национално съкровище на Япония и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 1996 г. насам.
Фондация и Тайра не Киомори
Храм Ицукушима е живописно разположен на входа на остров Miyajima (известен също като Ицукушима), следователно храма е друго име на Aki не Miayajima. Островът се намира в залива на Хирошима на вътрешното море в префектура Хирошима в Южна Япония. Мястото е считано за свещено от древността, а обикновен синтоист храм е бил построен там от местен рибар. След това на остров е построен по-сложен храмов комплекс през 593 г. сл. Хр. (Традиционна дата, но може би всъщност през 811 г. пр. Хр.) И се приписва на един Саеки Курамото. За първи път тя е посветена на трите дъщери на Сузаноо , богът на шинтодската буря. Пълните имена на триото са Ichikishimahime no mikoto, Tagorihime no mikoto и Tagitsuhime no mikoto.
ИЦУКУШИМА ОЗНАЧАВА „ОСТРОВ, ПОСВЕТЕН НА БОГОВЕТЕ“.
В периода Камакура (1185-1333 г. пр. Хр.) Храмът започва да почита и Benzaiten (известен още като Бентен), един от седемте богове ( Shichifukujin ) на японския фолклор. Бензаитен, богиня на индуско – будисткия произход, се свързва с любов, плодородие, разсъждения, литература , музика и, разбира се, късмет. Тук, в Ицукушима, тя беше особено привлекателна за защита от морски пътници и общ бизнес успех.
Всички тези богове, които са били почитани на едно и също място, са дали на мястото си името, Ицукушима, което произлиза от ками ошуки мацуру шима или „остров, посветен на боговете“. За да се запази духовната чистота на острова, не е било разрешено раждането, смъртта или погребението да се извършват там, политика, която все още, поне на теория, продължава и днес.
Тори, храм Итукушима
Комплексът от светилища се състои от 56 дървени конструкции, които са изградени върху колони и така стоят над водата. Много от сградите са свързани с пешеходни пътеки и коридори. Това необичайно позициониране над водата датира от 1168 г. и е приписано на Taira no Kiyomori (1118-1181 CE), военачалникът, който е смятал победите си на бойното поле, се дължи на подкрепата на доброжелателните духове или ками на Мияджима. Генералният и бившият имперски съветник вече бяха дали известен 33- килограмен набор от илюстрирани будистки сутри или свещени текстове, Heike Nokyo , на сайта (виж по-долу), преди да се заеме с проекта си за възстановяване. Исукушима беше направен в главата на мощния клан Тайра.
ГОЛЯМАТА ТОРИЙСКАПОРТА НА ИЦУКУШИМА Е С ВИСОЧИНА ОКОЛО 16 МЕТРА И ТЕЖИ ОКОЛО 60 ТОНА.
Има няколко теории за това защо Киомори реши да построи своя храм на кокили. Първото от тях е, че това ще попречи на всички поклонници да стъпят на самия остров и така да го осквернят с присъствието си. Втората теория е, че храмът трябва да напомни на будистките убеждения за чистата земя, които бяха особено популярни през XII век от ХХ век, че мъртвите пресякоха вода, преди да достигнат следващия живот. Трета теория твърди, че Кийомори е искал да повтори известния плаващ дворец на Краля Дракон в японската митология . Каквато и да е точната причина за неговия дизайн, военачалникът не спестил никакви разходи, за да го направи един от най-пищните храмове в Япония, с което с голямо удоволствие се показваше на предпочитаните посетители.
Важни структури
Днес посетителят на острова първоначално е посрещнат от един от най-известните и снимани примери на шинто архитектура в Япония, голямата червена порта за тории, която стои в морето на 160 метра от брега. Портата символизира границата на свещеното пространство на комплекса. Изработена от камфорна дървесина от вековни дървета, за да устои на унизителния ефект на морската вода, портата е построена за първи път през 1168 година. Версията, видяна днес, датира от 1875 г. и е възможно да се достигне пеша при отлив. Портата измерва височина около 16 метра (52 фута) и тежи около 60 тона, с изключение на монетите, които много хора поставят в пукнатините на портата за късмет.
Пететажна пагода, храм Итукушима
Архитектурата на храма е смесица от будистки и шинтоски стилове. Сградите, всички ориентирани в съответствие с тории порта отпред и свещения връх Misen зад себе си, са до голяма степен в shinden-zukuri стил, дворцовата архитектура на Хейан период (794-1185 CE) с много дълги дървени коридори, свързващи просторни стаи с широк изглед към морето. Някои от тези пътеки имат пропуски, които да позволят на морето да премине през прилива. Има обаче влияния от шинтоистката архитектура като червените колони. Характеристика на архитектурата на императорския стил са покривът от керемиди, направен от кора от кипарис, вместо глазирани плочки.
Комплексът е доминиран от пет-етажна будистка пагода, посветена на Якуши, Буда на медицината, Построен е през 1407 година. Най-голямата сграда в района е актовата зала Senjokaku, построена през XVI в. От Toyotomi Hideyoshi (1537-1598 г.), известният генерал и държавник. Името на сградата на японски означава, че измерва 1000 килимчета (традиционният метод за измерване на площта в Япония), въпреки че наистина е малко по-малко при 857 изтривалки, като един мат е около 18 квадратни метра. Тя е построена за монашески конгрегации, за да пее пътя си през будистките сутри, но днес тя се използва като светилище за своя основател. Останалите 15 сгради на площадката съдържат светилища, подсвети и три отделни платформи за церемонии по постановка, танци и една за театъра на Нох., единственият такъв етап в Япония е над водата. Други интересни структури включват по-малка втора пагода, сводест мост Сорибаши и голям преден фенер, хетсаки.
Панорама, храм Ицукушима
„Хайке Ноку“
Както споменахме, Taira no Kiyomori даде известна колекция от будистки сутри на светилището, въпреки че днес тя се помещава в музея на изкуствата Киото Онши. Официалното заглавие на сутрите е Heike nokyo или „Sutras, посветени от Heike“ (друго име за клана Taira), и се състои от 33 ръчно написани ръчни ръчни писма ( makimono ). Те не бяха написани само от никого, нито за всеки от тях е създаден различен индивид от клана Хайке, включително и един от Кийоми, който също е добавил отделна молитва. Това е най-сложната от всички оцелели средновековни лотосови сутри , въпреки че включва и амидските и сърдечните сутри. Страниците имат широк спектър от цветове и изобилие от злато , среброи украсена с перла. Има изобилие от снимки, не само илюстрации на религиозните теми на текстовете, но и сцени на аристократичен живот в средновековна Япония. Дори случаят с всеки свитък е впечатляващ, изработен от мед и украсен с релефи от дракони и облаци, превърнати в злато и сребро.
По-късна история
През 1868 г. храмът и храмовите сгради са били разделени според техните синтоисти или будистки принадлежности – политика, която се провежда на много японски места по време на реставрацията на Мейджи. За съжаление, разклащането не само доведе до пренасянето на поклонението в Бензаитен към близкия храм Дайганжи, но някои от по-малките сгради в Итукушима бяха унищожени по време на процеса, въпреки че звездната пагода и главната зала не пострадаха. Съсредоточена през вековете, но винаги запазвайки оригиналния си архитектурен стил от 12-ти век, сайтът се гордее с не по-малко от шест сгради, официално класифицирани като Национални съкровища на Япония и единадесет, изброени като важни културни свойства.
За посетителите, които виждат обекта при отлив, но искат да го видят при отлив или обратното, днес е възможно да пренощувате в храма и така да уловите и двете гледки. Трета гледка е достъпна на върха на планината Misen, височина 534 метра (1755 фута), достигаща по пътека или кабинков лифт. Добър момент за посещение е близо до края на юли, когато има фестивал Kangensai, включващ гала кораби и риболовни кораби с фенери. И накрая, трябва да споменем елените, които се движат свободно около комплекса. Те са посрещнати и защитени, защото се смята, че тези животни представляват синтоистски посланици на духа и напомнят за първата проповед на Буда в един еленски парк, като съчетават двете религии като самия храм Ицукушима.