ЯПОНСКА ЦЕРЕМОНИЯ ЗА ЧАЙ БР.223

Марк Картрайт,  
Chanoyu - японска церемония за чай (от Markus Kniebes)
На церемонията японски чай ( chanoyu или чадо ) е културна традиция, включваща много конкретни места, процедури и оборудване за пиенето на зелен чай. Произхождайки от навика на китайските будисткимонаси да помагат на медитацията си, пиенето на чай в Япония и други части на Източна Азия стана толкова пречистена дейност, че от 13-ти век аристократите го възприемат като средство за показване на културата. С специално проектирана стая, озеленена градина и фин порцелан, всички станали съществени компоненти на церемонията, пиенето на чай стана не по-малко от форма на изкуство.Произход и развитиеПиенето на чай започва в Китай , а откритието му се приписва на индийския мъдрец Бодхидхарма (известен още като Дарума), основател на Дзен  будизма . От 2-ри век пр.н.е. будистките монаси започват да пият чай, за да се подържат, докато медитират и за да се предпазят от съня. Едва след династията Тан (618-907 г.) пиенето на чай се разпространило до аристокрацията, единствените хора, които можели да си позволят такова скъпо питие. От Китай, навикът се разпространява заедно с други идеи чрез търговци, дипломати и посещаващи монаси, така че в крайна сметка достига Япония през 8 век от н.е., прераствайки в цял културен опит от 13-ти век от н.еНа японски, чайната церемония се нарича  chanoyu , което означава „гореща вода за чай“, или  чадо  или  садо , което означава „начин на чай“, чай е ча на японски. Думата „церемония“ е нещо като лош превод на английски език, защото предполага определена формалност, която желаещите да избягват. Всъщност, поне първоначално, светските чаени партита бяха далеч от спокойните си начинания в будистките манастири и често бяха доста шумни дела, в които играта на познаване на това, което пият чай, беше популярен елемент. Всичко това се промени, когато шогунът от 15-ти век Ашикага Йошимаса (1449-1473 г.) направи всичко по-трезво и потиснато.Тенденцията е продължила до днес – чаената церемония се превърна в най-добрата среда за дискретно показване на познанията за сложността на процедурите и момент да се демонстрира цената на порцелан и други декоративни обекти, включени в церемонията. Той също така предоставя благоприятна обстановка за дискретен разговор по чувствителни теми. Целият опит трябваше да включва духовен елемент, споделен момент на спокойствие и обновление за участниците. Както казва старата японска поговорка, ча-дзен ичими или „Дзен и чай имат един и същ вкус“. 
Чай майстор Сене без Рикю
Чай майстор Сене без Рикю
 Една от най-влиятелните фигури за еволюцията на чаената церемония беше монахът от 16-ти век и майсторът на чай Sen no Rikyu (1522-1591 CE). Рикю направи цялото нещо още по-елегантно, оразмерявайки чайна стая, за да я направи по-интимна, и добави такива съществени допълнителни елементи като перфектно подредени цветя. Рикю е бил типичен за чайните майстори на средновековна Япония, които са служили като важни съветници на владетелите – не само на церемониалния етикет, но и на политиката – и често са действали като официални посланици, дипломати и преговарящи. Владетелите и военачалниците използваха самата чайна церемония за своите собствени политически срещи и подариха на подаръците на предпочитаните подчинени от безценни артикули като изискани китайски и корейски порцеланови чаши за чай.    До 17-ти век пр. Хр., Чайната церемония стана толкова популярна, че всеки се включи, а не само горните класове. Сега церемонията беше утвърдена в японската култура и дойде като въплъщение на четири основни качества на ежедневието в Япония, както тук обобщава историкът WE Deal:
  • wa (хармония) – желание за реципрочност, както при събирането на чай, така и във външния свят
  • kei (уважение) – осъзнаване на индивидуалната роля и отговорности и подходящо благоприличие
  • sei (чистота) – ангажимент за запазване на социалната и духовна цялост
  • джаку (елегантност и спокойствие) – наслаждавайки се на преходния момент за възобновяване (305)
 
Детайли, Рок Градина на Ryoanji
Детайли, Рок Градина на Ryoanji
 Чайни и градиниПървият и най-съществен елемент за средновековната чаена церемония беше посветен пространство в дома, за да го проведе. Това е чайната или чашицу , известна също като  сукия  или „къщата на несъвършеното“, като се споменава за оригиналната проста  архитектура на структурата  и основните материали. Тези селски сгради с покриви, направени от бамбук или слама, с необработени дървени колони и земни стени са отделени от основното жилище; една причина, поради която цялата церемония стана изключителна игра на аристокрацията, защото само те можеха да си позволят такова място. Като разполагат със специална стая, любителите на чай могат по-лесно да се отделят от ежедневните си грижи.Чайна къща не беше голяма, може би само три квадратни метра и почти напълно празна. Може да има тоалетна в отделна стая и светлина идваше от прозорците и през хартиените екрани. Подовата настилка се състоеше от татами матиране. Един от тях влезе през малка врата само на 90 см височина, което наложи да се наведе и така означаваше, че всички, които са влезли, са равни, що се отнася до чайната церемония. Преди да влезе човек трябваше да измие ръцете си в предвидения за целта каменен басейн ( чозу-бачи ). Друга типична черта е камък, свободно стоящ фенер, също отвън. 
Японска чайна
Японска чайна
 Интериорът на средновековната минималистична чайна стая / къща ще бъде копиран в частни домове чак до днес. Вътре може да има цветя и те ще бъдат показани в съответствие с естетическите принципи, които преобладават в японското аранжиране на цветя, което е форма на изкуството и известна като икебана . Цветовете или тревите се подбират според сезона и се поставят във ваза ( ханаре ), изработена от бронз , мед , порцелан или бамбук. Трябва да има и картина ( jiku ) на копринависящ свитък. Отново изборът на подходящ обект би се отразил на ценителите на чаения домакин с благоприятни пейзажи или прекрасен пример за калиграфия. Последното докосване може да е тамян. Всички тези декоративни елементи трябва да осигурят хармонична и успокояваща атмосфера.Голяма помощ при постигането на желаната атмосфера на спокойствие е да предоставите на чайната стая правилния вид. Предпочитаната панорама е на безупречно поддържана пейзажна градина. Алтернативен тип е каменната градина Дзен, която е хипер-минималистичен сух градински ландшафт ( karesansui ), състоящ се само от безупречно разбит пясък или чакъл и няколко избора камъни. И накрая, трети тип градина е проектиран не за гледане, а за успокояване на гостите по пътя към средновековната чайна къща (или модерния еквивалент за тези с открито пространство). Тази малка градина или ча-нива , обикновено има стъпков път ( тоби-иши) водещи от основната къща. Желаната зеленина е вечнозелени, а не цветя, а след това мъх или мека трева под краката, за да започне успокояващия ефект на церемонията, преди тя дори да започне. 
Японска церемония за чай Hishaku & Chawan
Японска церемония за чай Hishaku & Chawan
 Порцелан и инструментиВ градината и чайната може да е трудно да се придобие и поддържа, но просто да съберем всички необходими инструменти за пиене на чай не беше лесен подвиг, тогава или сега. В средновековна Япония чайът обикновено се приготвя, като се удря по листата и се прави топче с  амазура  (подсладител от грозде) или джинджифил, който след това се оставя да се вари в гореща вода, която обикновено се сварява в железен чайник върху въглен. Чаят беше силен, зелен и горчив, но балансът на вкуса можеше да бъде постигнат чрез осигуряване на малките бонбони. Зеленият чай, използван днес, е matchaи е с най-високо качество. Листата обикновено се изсушават, смилат в много фин прах и след това се поръсват и разбиват в горещата вода. Пропорциите и методите на подготовка обаче са различни, тъй като бяха отворени специализирани чайни училища и всеки от тях имаше свой предпочитан подход, който мнозина все още следват. Едно нещо, за което повечето пиячи се съгласяват е, че домакинът трябва да си направи чай, като помага за създаването на по-голяма атмосфера на интимност.Цялото оборудване, използвано в чайната церемония, трябва да бъде от най-високо качество. Не само фин порцелан, но дори и антични колекционерски парчета бяха и все още се използват за плавателния съд или чауан, от който се пие чайът . Човек би могъл да използва фин лакове или красиво издълбани бамбукови приспособления или чайник с изящно обработен метал – всички тези детайли ще бъдат забелязани от гостите. Обектите трябва да са красиви, но и прости и по този начин да показват важния японски естетически принцип на ваби . Друго желано качество за насърчаване е саби , това е избледнената красота, наблюдавана в много обичани и добре използвани обекти, които придобиват уникална патина, която само времето може да даде. 
Японски уик и чаша за чай
Японски уик и чаша за чай
 Основните съдове ( чадогу ), използвани в чайната церемония, са:
  • Портативен мангал ( furo ) – използва се за по-малки чайници и когато няма пожар, какъвто е през летните месеци. Мангалът може да бъде изработен от всичко и може да се постави на специална плоча върху пода, шикигавара .
  • Kettle ( kama ) – използва се само за кипене на вода и не се получава никакъв чай. Желязото е най-често срещаният материал, въпреки че някои са направени от злато или сребро . Формата не е особено важна, освен че следва вече споменатите естетически принципи.
  • Почивка за капака на водата и водата ( futaoki ) – идва в много форми, но често е прост бамбуков мат.
  • Прясна вода ( mizusashi ) – изработена от дърво, порцелан или метал, използва се за охлаждане на водата в каната или за измиване на съдове и прибори.
  • Чайна кърпа ( chakin ) – парче лен или коприна, използвани за избърсване на изплакнати купи и посуда.
  • Водосъдържател ( хишаку ) – от различни видове в зависимост от нарязаните ръкохватки.
  • Чаша за отпадъчни води ( kensui ) – за получаване на отпадъчните води след почистване на купите и приборите.
  • Tea Caddy ( chaire / natsume ) – има два вида кади; един за дебел или по-силен чай ( chaire), който обикновено се съхранява в малки копринени торбички ( шифуку ) и един за тънък или по-слаб чай ( natsume ). Порцелан с капак от слонова кост са предпочитаните материали.
  • Tea Scoop ( chashaku ) – използва се за вземане на чай от кеди, може да бъде направен от всякакъв материал.
  • Bamboo Whisk ( chasen ) – за разбъркване на сместа от чай и вода.
  • Tea Bowl ( chawan ) – идващи във всички форми, размери, декорация и материали, те показват личния вкус на домакина, но може да отразяват сезона или предпочитанията на госта или дори нивото на формалност, която домакинът желае да постигне.
 
Зелен чай японски матча
Зелен чай японски матча
 процедураСлед като имаме всичко правилно по отношение на установяването и атрибутите, както е отбелязано по-горе, тогава трябва да направим това, което всичко това води до: да направим чай. Точните движения на гостоприемника са жизненоважни, но зависят от това, в кое училище се поднася една чайна церемония. Важното е да правим само минималните движения, които трябва да бъдат точни, грациозни и сдържани. Освен това, човек трябва да мълчи, когато всъщност подготвя чай. Цялото необходимо оборудване трябва да е било изложено пред гостите и само чайникът е скрит от гледката им. Чаената чаша и бамбуковата лъжичка първо се почистват с кърпа. Когато е готов, горещата вода се налива в чашите за чай, но само за да ги загрее. След това към купата се добавя чай на прах, който след това се допълва с гореща вода, а сместа се разбърква, за да се получи пенлива напитка. Чаят трябва да се пие с малки глътки. Когато всички приключат, приспособленията и купите се почистват и отстраняват от погледа, оставяйки само чайника пред надяващите се сега доволни гости. И накрая, някои от по-фините приспособления могат да бъдат върнати, за да могат гостите да обсъдят тяхната оценка.
https://www.ancient.eu/Japanese_Tea_Ceremony/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *