Обхватът на „високотехнологичните“ дизайни не се ограничава само до нашите съвременни дела. Както се оказва, историята има своя приличен дял от блестящи (а понякога и причудливи) оръжейни концепции, които може би са били „напреднали“ във всеки смисъл на думата. Така че, без допълнително обожание, нека разгледаме четиринадесет такива модерни оръжейни системи от историята, които със сигурност бяха далеч по-напред от своето време.

* Моля, обърнете внимание – Като „проекти“ сме взели предвид и концептуалните проекти, които са били замислени от военните инженери през цялата история.

1) Гастрафети (вероятно изобретени в края на V в. Пр. Н. Е.) –

 

Буквално преведено на „корема-освободител“, Гастрафетите са били древен ръчен механизъм, наподобяващ арбалет, описан и изчертан подробно в компилираната от Белопоека чапля на Александрия. От гледна точка на дизайна, това арбалетно оръжие беше издигнато по уникален начин, като постави корема си по вдлъбната канала в задната част на запаса (оттук и името му) и след това натисна надолу със своята управляема сила. Иначе казано, повече потенциална енергия се съхранява в сравнение с единичната ръка на стрелеца, когато се използва ръка-лък. Това се превежда в по-голям обсег (който обикновено е 50 м или над 160 фута повече от конвенционалните лъкове), заедно с по-добра точност, тъй като арбалетът може да отнеме времето си да се прицели.

Що се отнася до историческия му контекст, Гастрафетите вероятно са били изобретени между периода 421 г. пр.н.е. до 401 г. пр. Н. Е. От Зопирос – питагорски инженер от Южна Италия. Оръжието може би е използвано успешно по време на обсадата на Мотя (картагенски остров-крепост) през 397 г. пр.н.е. И технологията е усъвършенствана още повече през по-късните десетилетия, с възможното използване на Гастрафети от армията на Александър по време на Обсадата на Тир през 332 г. пр. Н. Е.

2) Чу-Ко-Ну (вероятно изобретен през IV в. Пр. Н. Е.) –

Докато споменатите ни по-рано Gastraphetes бяха предшественик на дизайна на арбалети, имаше друга древна оръжейна система, която надхвърли ограничението на арбалетите и времето им за издигане, за да отчита полуавтоматичен механизъм. Крайният резултат беше Chu-Ko-Nu (или Zhūgě nǔ на китайски), повтарящ се арбалет, който можеше да изстреля до десет болтове със стоманен накрайник само за 15 секунди! Както може да се разбере от горното изображение, това полуавтоматично оръжие е управлявано, като държи запаса в лявата ръка, а след това работи с правоъгълния лост (по посока напред и назад) с дясната ръка. Така че, за разлика от обикновения арбалет, който обикновено се поддържаше от рамото, балансът за Чу-Ко-Ну се поддържаше само с ръце.

Този недостатък беше повече от компенсиран със степента на стрелбана механизма – който обикновено може да пусне последователни стрелки в интервал от 2 секунди. Това обаче ограничи ефективния си обхват на около 75 ярда, като се има предвид ограничената потенциална енергия, произведена от вътрешния механизъм. Това доведе до хипотезата, че Чу-Ко-Ну вероятно е използван от специализирани екипи с разхлабени формирования (така че да намалят приятелския огън) върху масирани редици врагове – като от върха на градска стена. В тази връзка най-ранните доказателства за оръжието са открити от 4 век пр.н.е. въпреки че ефективният му дизайн вероятно е усъвършенстван от Джуге Лианг (181-234 г. сл. Хр.) през периода на трите царства в Китай. Има и литературни източници, които разказват как само 1000 китайски арбалетчета отпуснаха над 500 000 стрели за един ден в настъпващата конница Хсиун Ну (хун),

3) Полиболос (вероятно изобретен през III в. Пр. Н. Е.) –

Докато говорихме за повтарящ се арбалет под формата на Чу-Ко-Ну, произведеният от Гърция Полиболос беше лесно най-сложната повтаряща се артилерийска система на древния свят. Предполага се, че е изобретен от Дионисий Александрийски, гръцки инженер от 3 век пр. Н. Е., Който е работил в арсенала на Родос, механизмът е бил сходен с катапулта, която може да се похвали с „картечница“ като настройка. За тази цел описанието му, дадено от Фило от Византия в края на 3 век пр. Н. Е., Включваше масив от обърнати зъбни колела, които задвижваха задвижването му с верижна връзка. Тази усъвършенствана инсталация (която между другото е и най-старото познато приложение на такъв механизъм) се използва както за кокиране (поставяне на болтове след болтове във фиксиран прорез), така и за тяхната последователност на изстрелване.

Тази верига с плоска връзка от своя страна беше свързана с намотка, която се работеше от войника (както по посока на часовниковата стрелка, така и по посока на часовниковата стрелка), за да се заключва, зарежда и стреля по повтарящ се начин. За тази цел самият повтарящ се амбит е постигнат с помощта на дървено списание, проектирано над „mensa“ (кутията, в която се намира болта преди неговото изстрелване), което лесно може да съхранява над дузина болтове. Всъщност този много повтарящ се атрибут на оръжейната система даде името си Polybolos, което грубо се превежда като „хвърляне на много ракети“. И ако се интересувате, можете също така да вземете поход към други гръцки и по-късни римски артилерийски части, които могат да бъдат вдъхновени от използването на такива механизми, базирани на торсия.

4) Реч на смъртта на Архимед (вероятно изобретен в края на 3 век пр.н.е.) –

Макар че името определено намеква за общ Steampunk / научнофантастичен троп, измишльотията на Архимед „Смъртен лъч “ е обект на безброй исторически дебати, които или са се опитали да докажат, или да опровергаят неговото съществуване или поне ефективност. Във всеки случай използването на т. Нар. Механизъм на Смъртния лъч е споменато за първи път от историка Галенс, 350 години след римската обсада на родния град на Сиракуза на Архимед (която се състоя през 214 г. пр.н.е.). Проектиран от самия велик Архимед, оръжейната настройка вероятно включваше серия от огледала, които колективно отразяваха концентрирана слънчева светлина върху римските кораби. В резултат на това концентрираната форма на светлина повлия на повишаване на температурата, като в крайна сметка доведе до изгарянето на корабите отдалеч (погледнете модерен лъч на смъртта„което уместно доказва това явление).

Сега, когато става дума за достоверност, Discovery’s Mythbusters вече направи две копания на технологията и някак опроверга нейния потенциал. От друга страна, MIT проведоха тестовете си през 2005 г. (използвайки огледала в параболично подреждане и реплика на римски кораб) и те всъщност успяха да подпалят кораба. В техния случай обаче корабът беше канцеларски материали – което би било непрактично при сценарий в реално време с вълнообразните вълни и продължаващите морски маневри. Но дори това затруднение беше решено, когато гръцки учен на име д-р Йоанис Сакас всъщност успя да запали подвижен коработ разстояние 160 фута (49 м). Той направи това, като разпространи общо седемдесет огледала (всяко от които има 15 кв. Фута) сред седемдесет (или шестдесет) мъже, а концентрираният лъч, отразен от тези отделни парчета, успя да постави пламък на гребната лодка, като по този начин е възможно да даде доверие на Архимед ‘ Оръжие Смърт Рей.

5) Гигантски военни кораби (вероятно проектирани от 3 век пр.н.е.) –

Според описание, написано от Атеней, Птолемей (Птолемей) IV Филопатор, който управлявал Птолемейското кралство на Египет от 221 до 204 г. пр. Н. Е., Е построил съвременен военен кораб (известен като Тесараконтерес), който е бил 130 м (420) фут) дълъг, широк 18 m (57 фута) и висок 22 m (72 фута), като по този начин представлява обем на гаргантите от около 52 000 кубически метра. За да допълни този гигантски размер, военният кораб се предполага, че е „задвижван“ от набор от четири волани, дълги 14 м и придружен от 40 яруса гребла. Тези гребла също бяха балансирани с олово, което ги улесни в работата с гребците.

И тъй като възпитахме екипажа, тук Тесараконтерите наистина го забелязаха по величието на величието. Според горепосочения разказ, гигантският елинистичен военен кораб със седемте си овни, уж е бил управляван от 400 моряци (за такелаж и регулиране на платната); 4000 гребци (за работа с греблата); и 2850 въоръжени морски пехотинци – по този начин са общо 7 250 души, което е повече от необходимия брой на екипажа на борда на най-големия съществуващ самолетоносач в света! По-важното е, че този на пръв поглед неосъществим кораб е построен чрез използване на огромни количества дървен материал, който вероятно е бил внесен от Ливан, тъй като Египет нямаше много гори, с които да се похвали. И нещо повече; има и други сметки за такива внушителни занаяти от древния свят,

6) Римското пилово копие (вероятно в употреба от III в. Пр. Н. Е.) –

Според Полибий всеки римски войник носел два вида пила на бойното поле, като единият бил „дебел“, а друг – тънък. Археологическите доказателства (главно от мястото на римската обсада на Нумантия, Испания) съответстват на тази оценка. За тази цел и двата вида пила бяха направени от дървени шахти с дължина около 1,4 m (4,6 фута), като тези шахти от своя страна бяха свързани с тесни желязо-остриета през пирамидални точки. Въпреки това сортът „тънък“ се различаваше по смисъла, че муцуната е подкосена, докато „по-дебелата“ разновидност имаше плоско (и широко) парче желязо, приковано към по-дебела част от дървесината.

Така или иначе, извън тяхната форма и дебелина, възглавницата е била проектирана като мощно оръжие за хвърляне, подобно на челюст, което би облагодетелствало само римляните. Как така? Е, самият дизайн беше обзаведен така, че носеше по-голямата част от тежестта зад гореспоменатата пирамидална точка. Това надарява оръжието с невероятна проникваща сила, която може да премине през вражески щитове и дори да нарани щитоносеца. И тогава дойде гениалната част – след като възглавницата се заби в щита, стана много трудно да се отстрани заостреният челюст (най-вече поради различната му дебелина на напречното сечение). Това принудило врага да пусне щита си по време на гъстата битка. Освен това, тесногръдките сортове биха се изкривили при удара, като по този начин ги правят безполезни за врага – в случай, че искат да хвърлят тези пила обратно към настъпващата римска армия.

7) Корвусът (вероятно в употреба от 3 век пр.н.е.) –

По време на линията на Първата пуническа война, водена между Рим и Картаген (264 – 241 г. пр. Н. Е.), Картагенците бяха известни с умението си в морското поле, отчасти поради морския си опит в търговията и отвъдморските колонии, които се простираха отвъд векове. От друга страна, римляните са считани за относително новодошли в средиземноморската сфера на влияние. Независимо от това, именно находчивостта на римската армия инженери донесоха победа на римляните в това, което може би е било най-голямата морска битка в историята на човечеството. Говорим за битката при нос Економ (през 256 г. пр. Н. Е.) – която копае около 350 картагенски кораба (с над 150 000 гребци и морски пехотинци) срещу 330 римски кораба (с около 140 000 гребци и войници); всички фигури са според разказа на Полибий (в Световната история).

В опит да анулира численото предимство на противника, римската армия създаде механизъм, известен като corvus (означаващ „врана“ или „гарван“ на латински) или harpago, Това беше нещо като мост за качване, който можеше да се издигне от 12-футов висок здрав дървен стълб и след това да се завърти във всяка необходима посока. Върхът на този мост имаше тежък шип (самият „корвус“), който се придържаше към палубата на вражеския кораб, като по този начин заключваше двата кораба. Римските войници преминаха през този импровизиран мост и направо се качиха на кораба на противника. Тази военноморска тактика даде превес на римляните, тъй като те бяха известни със своя опит в битката в близките четвърти, за разлика от картагенците, които разчитаха главно на наемници. За съжаление корвусът изглеждаше изоставен в ерата след 255 г. пр. Н. Е. Може би поради разрушителното си въздействие дори върху римските военни кораби.

8) Гръцки огън (вероятно изобретен през VII в. Сл. Хр.) –

Замислен като подпалващо оръжие, гръцкият огън е един от малкото приноси, чиято страшна ефективност беше отбелязана от различни тогавашни съвременни източници, както араби, така и гърци. Каза, че първоначално е създаден от сирийски инженер на име Калининик (който бе бежанец от Маалбек), технологията беше нещо като предшественик на напалма и доведе до порочен „течен огън“, който продължаваше да гори дори докато плаваше във вода. Всъщност някои писатели продължават да обясняват как злобно ефективният гръцки огън може да бъде смекчен само като го потуши с пясък, силен оцет или стара урина.

Достатъчно е да се каже, че оръжието беше идеално пригодено за военноморска война; и като такава Източната Римска империя (Византийска империя) го използва в многобройни морски срещи за осигуряване на победи – с забележителни примери, включващи решаващите успехи, постигнати срещу две арабски обсади на Константинопол. Процедурите за създаване и (последващо) разполагане на гръцки огън обаче остават строго пазена военна тайна – дотолкова, че оригиналната съставка всъщност се загуби с течение на времето. Все още изследователите измислят, че съставът на веществото може да се отнася до химикали като течен петрол, нафта, смола (получена от въглен катран), сяра, смола, негасена вар и битум – всичко това е комбинирано с някаква „тайна“ съставка.

9) Мечове от Улфберт (вероятно ковани в началото на IX в. Сл. Хр.) –

Един от най-смущаващите случаи на военната история са доказателствата за т. Нар. Мечове на Улфберт от викингските елити. Изработени с усъвършенствана технология, която по същество се е превърнала в стандарт през 18 век (800 години след епохата на викингите), тези оръжия са направени от „тигелна стомана“ с по-голямо съдържание на въглерод. Всъщност, въглеродните проценти, анализирани от мечовете, са били три пъти по-високи от съпоставимите мечове от епохата (от IX в. До 11 в. Сл. Хр.), Което от своя страна надарява остриетата с изключителна сила.

Този уникален предмет беше популярен от документалния филм на NOVA / National Geographic за 2012 г. „ Тайните на викингския меч “, а според филма над 170 такива високотехнологични мечове от Улфберт са спасени от археолози. Сега, от гледна точка на средновековното производство на мечове, първото затруднение на конвенционалния процес доведе до отстраняване на примеси (известни като шлака) от рудата. Това е така, защото ковачите от ранна средновековна възраст не са имали предимството да загряват рудата до много високи температури (от 3000 градуса по Фаренхайт), което би улеснило процедурата за отстраняване – поради липсата на необходимите пещи. В резултат на това експертът коваше, след това трябваше да изсипва горещия метал по време на коване, така че да поддържа високото качество на остриетата.

Но през последните времена след индустриалната ера, занаятчиите успяха да постигнат по-високи температури за отстраняване на онечиствания и те допълнително подобриха процеса чрез смесване на въглерод, който направи чупливото желязо по-силно. И интригуващо е, че гореспоменатите мечове от Улфберт от епохата на викингите съответстваха на металургичното качество на тези по-късно напреднали оръжия за тигел от стомана – както е видно от по-голямото съдържание на въглерод и липсата на шлака в съответните им състави.

10) Земна мина (вероятно изобретен през 13 в. Сл. Хр.) –

Според Джоузеф Нъдъм в книгата си „Наука и цивилизация в Китай“ китайските сили при династията Сун използват експлозивни мини като отбранителна стратегия срещу мародерните монголи. По време на този конкретен инцидент се отнася до 1277 г. сл. Хр., Когато един Лу Qianxia изработва „огромна бомба“, която успешно се взривява, когато монголите обсаждат южно китайско селище. Проследяването на подобни военни действия доведе до документирането на споменатата технология в известния китайски наръчник Huolongjing от XIV век . Обяснението за тези мини е свързано главно с използването на кухи чугунени топки, които по презумпция се пълнят с барут.

Достатъчно интригуващо е, че Huolongjing също има подробен пасаж, който описва използването на тактически мини, които биха могли да бъдат отклонени от движенията на противника (по този начин отразявайки съвременната ни технология). Според текста –

Тези мини се инсталират най-вече на погранични порти и проходи. Парчета бамбук се нарязват на секции с дължина девет фута, като всички септи в бамбука се отстраняват, освен само последното; и след това е превързана кръгла със свежа лента за крава. След това кипящото масло се налива в (епруветката) и се оставя там известно време, преди да бъде извадено. Предпазителят започва от дъното (на тръбата) и (черен прах) се компресира в него, за да образува експлозивна мина. Барутът запълва осем десети от тръбата, а оловни или железни пелети заемат останалото пространство; след това отвореният край се запечатва с восък. Изкопан е окоп с дълбочина пет фута (за мините да бъдат скрити). Предпазителят е свързан към устройство заизстрелване, което ги запалва при смущение.

Интересното е, че имаше случаи, когато врагът беше примамван в „зоната на преминаване“ на мини, като поставяше оръжия върху могилите, прикриващи огневите устройства (които обикновено бяха бавно горящи чаши). Подхранвана от вроденото ни желание да се захванем с лъскави (и безплатни) предмети, лошата душа би задействала настройката чрез преобръщане на тази купа, като по този начин води до запалване на предпазителите за предстоящото взривяване.

11) Мюсюлманската плаваща ракета или торпедо (вероятно концептуализирана през 13 в. Сл. Хр.) –

Сирийски химик и инженер на име Найм Ал-Дин Хасан Ал-Рамах написа книгата през 13-ти век, известна като Китаб Ал-Фурусия ва Ал Манасиб Ал-Харбия (Книга за военното коневъдство и изобретателните военни устройства). Както може да се разбере от заглавието му, много от дизайните в книгата се отнасят за завладяващи оръжейни системи, като една конкретна илюстрация показва устройство , подобно на торпедо, което може да се движи по водна повърхност. Оформена като яйце, тази измишльотина за оръжие е била предвидена да бъде направена от две тигани от листово желязо (свързани по краищата им), като по този начин се е получила крушовидна структура, която би съдържала експлозивна смес от нафта, метални ограждения и вероятно селетер.

И най-хубавото е – тази обвивка беше предвидена да се задвижва от голяма ракетна система! Освен това, самодвижещото се „торпедо“ включваше вероятен насочващ механизъм с подобна на опашката структура, който би поддържал движещата се ракета в прав път. Но за съжаление, изследователите не са успели да намерят източник, който да споменава действителната употреба на тази плаваща ракета във всеки исторически военен ангажимент.

12) Орган с 33 бъчви (концептуализиран в края на XV век) –

През края на XV в. Каноните са били предимно с рудиментарна изработка със своя допотопен механизъм, позволяващ много бавна скорост на огън. И великият Леонардо да Винчи спазваше тактическото затруднение и като решение измисляше 33-баров орган . По същество многостволната оръжейна система беше предвидена да има 33 различни пушки с малък калибър, които трябваше да бъдат подредени по 3 реда (с по 11 оръдия всяко). Този така наречен „орган“ (наподобяващ тръбите на музикален орган) трябваше да бъде подкрепен върху въртяща се платформа, която също може да бъде подвижна поради колелата си от всяка страна.

Доста интересно е да се знае, че на пръв поглед подобен залп за пистолет в действителност се използва във варианти още преди раждането на да Винчи (като „Ribauldequin“, използван по време на Стогодишната война). Въпреки това, органът на да Винчи с 33 дупки беше по-близък до моделите на картечници от 19 век – като пистолета на Гетлинг, който се хвали с по-високи скорости на огън, без проблемът с цевта да се прегрява.

13) Бронирана кола (концептуализирана в края на XV век) –

Друго невероятно схващане от да Винчи, Бронираната кола със сигурност е предшественик на съвременните военни танкове. Замислен като масивна кръгла платформа, подсилена със здрави метални пластини и задвижвана от колела – Бронираната кола е предвидена да има екипаж от 8 члена вътре в корпуса. Освен това платформата за оръжия ще носи масив от леки оръдия, като артилеристите имат 360-градусово поле на видимост, което трябва да се подпомага от наблюдателна кула в горната част.

Достатъчно е да се каже, че цялата измишльотина е трябвало да се захранва от хора – с мъжете вътре да работят върху манивелите, които да накарат колелата да се въртят. Леонардо да Винчи дори мислеше да включи коне в обхвата на коляното; но по-късно мислеше срещу това поради неконтролируемостта на животните. Но най-смущаващата част за Бронирания автомобил е подреждането на коляновите системи, които привидно вървят в противоположни посоки – като в крайна сметка правят превозното средство неподвижно. Според някои историци това може да е умишлен недостатък, тъй като „пацифистът“ да Винчи не е искал неговите военни машини да се развиват допълнително за действителни военни действия.

14) Лодки за костенурки (проектирани в края на 16 век сл. Хр.) –

Когато японските сили при император Хидейоши нахлуват в Корея през 1592 г., те се похвалиха с две значителни предимства пред своите врагове – португалците им доставяха мускети и тяхната агресивна тактика на качване на вражески кораби (подкрепени от оръдие с огън). Въпреки това корейският адмирал Сун-Шин Йи имаше отговор на тези сюжети под формата на новопроектираната костенурска лодка ( Геобуксеон на корейски). Създаден с помощта на току-що събраните частни пари, този сравнително малък флот се състои от около 120 фута дълги кораби (с греди 30 фута), покрити в железни плочи. Основната рамка беше направена от здрав червен бор или смърч, докато самата хумоносна структура включваше стабилен U-образен корпус, три бронирани палуби и две масивни мачти – всички „захранвани“ от група от над 80 жилави гребци.

Съпротивлението на Костенурката лодка обаче беше нейният специален покрив, който се състоеше от масив от метални шипове (понякога скрити със сламки), които възпираха японците да се качват на кораба. Този плашещ дизайн беше подкрепен от система от 5 вида корейски оръдия, излезли от 23 илюминатора, които имаха ефективни обхвати от 300 до 500 м (1000 фута до 1600 фута). И накрая, вдъхновяващият занаятчийски кораб беше направен още по-плашещ – с драконова глава на носа на съда, който уж издаваше серен дим, за да скрие тежкото движение на бурна лодка.
 https://www.realmofhistory.com/2016/03/18/14-exceptional-weapon-systems-history-ahead-times/