10 Неща, Които Трябва Да Знаете За Германския Военен Орден
тевтонски рицари_тевтонски орден
Почти толкова известни, колкото рицарите тамплиери и болници , тевтонските рицари и популярните им изображения на екстравагантни шлемове с рогати кожени конници са предизвикали очарованието на много любители на историята. И макар последният да е бил използван само за церемониални цели, без съмнение има уникален исторически обхват, когато става дума за наследството на този средновековен военен ред.
Голяма част от него може би е свързана с факта, че Тевтонският орден направи своя военен белег в мистериозните земи на Североизточна Европа, за разлика от прочутата Света земя. Трябва също така да се отбележи, че в същото време тези „рицари“ са били по-успешни в създаването на пълноценна, икономически жизнеспособна монашеска държава ( Орденщат ), отколкото техните връстници на кръстоносните ордени като тамплиерите и болниците. Така че без допълнително обожание, нека да разгледаме десет интересни неща, които трябва да знаете за Тевтонските рицари.
1) От болница до почти изчезване –
Докато Третият кръстоносен поход е трябвало да бъде славният военен подвиг за завладяване на Светата земя от Саладин, кампанията, макар и отчасти успешна, завършва с катастрофа за императорските сили на Свещената Римска империя. Това се дължи на ненавременната смърт на император Фридрих Барбароса, преди неговата масивна армия (включваща 3000 рицари и други войски) да се приближи до оспорваните райони.
Така само остатък от неговите последователи участва в кръстоносния поход и впоследствие създава полева болница след обсадата на Акра. По-късно тази болница получи признание от папството, което установи организацията като военен орден, кръщено като Fratres Domus Hospitalis Sanctae Mariae Teutonicorum (братя от германската болница „Св. Мария“), която по-късно стана Тевтонските рицари.
Подобно на други кръстоносни ордени, Тевтонските рицари (макар и не толкова мощни, колкото тамплиерите и болниците в Левант), държали малки парцели земя и крепости по цялата Света земя, като основният им щаб се отнасял към предградието Монфор в региона на северна Палестина. Въпреки това, през 1244 г. сл. Хр., Много от военните ордени претърпяват съдбовно поражение от ръцете на аюбидите, като тевтонските рицари губят 397 от своите 400 действителни рицари в срещата.
Въпреки това огромно обръщане тевтонските рицари продължават да оказват влияние в близкото арменско кралство Киликия – възможно да се противопоставят на тамплиерите от съседното Княжество Антиохия, като по този начин предполагат как съществува политическо съперничество дори между кръстоносните религиозни ордени. Въпреки това падането на Акра през 1291 г. сл. Хр. Най-накрая символизира края на техните кръстоносни начинания в Светата земя и Тевтонският орден след това насочи вниманието си към езическите региони на самата Европа.
2) Унгарската афера –
Илюстрация от Ангъс Макбрайд.
Интересно е, че само след няколко години от своето основаване Тевтонският орден също има възможност да се установи в окръг Бурценланд ( Тера Борза ) в Трансилвания, по молба на унгарския крал Андрей II. Бурценланд беше див планински регион, обитаван от различни хора, включително власи, славяни, печенеги и дори нападащите кипчаци.
Достатъчно е да се каже, че унгарските господари бяха заинтересовани да поддържат прилика на власт над многообразните поданици на този пограничен окръг и по този начин Тевтонските рицари бяха поканени да контролират планинските проходи (като бури срещу номадските набези на Кипчак).
Въпреки че, докато Тевтонският орден получи относителна автономия във функционирането на войските си в региона, унгарският крал забрани на рицарите да издигат укрепени камъни – вероятно защото не искаше орденът да бъде военно независима фракция със силна политическа влияние в района. Но Тевтонските рицари нарушават споразумението си и започват да изграждат замъци на камък и в същото време отблъскват различни набези на Кипчак.
Така ситуацията стана сложна за унгарския монарх, който всъщност пристъпи към даването на още повече „неунгарски” земи на ордена като награда за тяхната ефективност, въпреки възприетата им „наглост“. Но уникалният политически обхват е изгасен през 1225 г. след Христа, след като много унгарски барони и влашки поданици (които са православни християни) са бунтували поради нарастващата сила на католическите тевтонски рицари. В резултат рицарите бяха безцеремонно изгонени от Унгария, което най-накрая ги подтикна да установят самостоятелна властна база.
3) Балтийското начинание –
По ирония на съдбата загубата на възможности в Унгария всъщност доведе до тевтонската решимост да създаде своя собствена крепост – възможност, предоставена им от Конрад I от Мазовия (родом от полската династия Пиаст). Херцогът водел собствените си експанзионистични войни на прилежащата езическа територия на прусите (да не се бърка с колегите им от последния ден), макар че военните му усилия се сблъсквали с вражески набези, които дори застрашавали собствената му резиденция в замъка Плоцк ,
Разочарован от пруското присъствие, херцогът най-сетне поканил озлобените Тевтонски рицари през 1226 г. сл. Хр. Да се бият с неговите врагове. Военната заповед обаче се съгласява само с молбата на Конрад при условие, че херцогът им предлага малка територия, базирана около пограничния град Кулм.
Така тевтонските рицари най-накрая създават своя независима крепост в самото сърце на Европа, а балтийската глава се разгадава чрез множество политически актове, военни действия, ужасяващи престъпления и изместващи съюзи. В пряко следствие Тевтонският орден постигна успех при гасенето на пруската държава след близо 50 години брутална война и следователно орденът всъщност управлява Прусия по грамоти, издадени от папата и Светия римски император като суверенна монашеска държава.
Що се отнася до по-голямата картина, прибалтийската граница започна борба за власт между различни европейски и евразийски фракции, включително литовци, руснаци, ливонци (включващи Естония и Латвия), шведи, католическа Полша и дори монголи и татари на Златната Орда .
4) Хохмайстърът и други възрастни хора –
Не е изненадващо, когато стана дума за организацията на Тевтонския орден, имаше много прилики с други кръстоносни ордени като тамплиери и болници. За тази цел най-горната административна прослойка включва Хохмейстера (буквално „висш господар“), който е бил Велики майстори на Тевтонските рицари, придружен от представители на Балей
(административни провинции) и петима други висши офицери, чиито титли варираха от касиер , Върховен Маршал до дори Върховен Дрейпър.
Интересно е, че изборът на Хохмайстер пое по демократичен път, който беше доста несравним в средновековието. Започна с номинирането на брат-рицар за избран вожд и той пристъпи към избора на своя другар и тези двама рицари от своя страна избраха третия член и така нататък, докато 13 избиратели бяха избрани за избирателния колеж ( теоретично представляващ по-голямата част от членовете на Тевтонския орден). Тези тринадесет членове най-накрая бяха отговорни за избора на Великия господар.
5) Парадоксът на „Ниско рицарите“ –
Интересно е, че въпреки някои корелации с други европейски военни ордени по отношение на организацията, основната разлика на Тевтонските рицари със своите връстници по ирония на съдбата се отнася и до самите „рицари“. Това се дължеше главно на уникалните социални слоеве министри, присъстващи в средновековна Германия – от където бяха вербувани повечето рицари от Тевтонския орден.
Всъщност през XII в. Сл. Н. Е. Много от тези министри са определени като „слуги“ ( Dienstmann ). По същество, докато ранните министри са формирали своя военен клас, техният теоретичен статус е бил сходен с този на крепостни. За тази цел исторически първите европейски рицари вероятно също произхождат от селски произход, за разлика от техните възприемани благородни носители.
Сега, разбира се, през следващите десетилетия социалният статус на ministiales взе значителен тласък, като по този начин отразява възхода на европейските рицари както във военна, така и в политическа роля. Към средата на 13 век много от Dienstmann активно се използват като рицари от домакинството, като по този начин придават доверие на пътя си към благородници.
Към 14 век асоциацията на германски рицар с крепостничество почти напълно изчезна и като такива много от тези военни се появиха като Ritterschaft , автономната класа на рицарите в германските провинции, които формират главно долното благородство. (Изображение за връзка тук )
6) „Полубраците“ и „братята на мечовете“ –
Пълноправните членове на Тевтонския орден също бяха придружени от Halb-bruder (полубрат), който предпочиташе да носи сиви мантии вместо бели, и по този начин също бяха наречени Graumantler . Вероятно е много от тези полубрати да не са взели строгите си монашески обети, което от своя страна им е позволило да сключат брак.
Що се отнася до военната страна на дела, Halb-Bruder вероятно са били наети като тежка пехота, въпреки че основният им практически принос е включвал изпълнението на селскостопански задачи в рамките на тевтонската крепост. Освен това в заповедта се използваше и отделен „служебен“ клас, известен като Diener , който се въвеждаше главно като въоръжен гарнизон и функционираше като арбалетна милиция или дори монтирани пехотници.
Тъй като ние говорим за европейските средновековни военни ордени, третият епископ на Рига е известен с установяването на отделните Ливонски братя на меча, вероятно през 1204 г. сл. Хр. За съжаление на организацията, тя срещна тежко поражение през 1236 г. сл. Хр. (Или 1238 г. сл. Хр.) От ръцете на обединените сили на самогитите и семигалите (и двете литовски племена) в това, което е известно като битката при Сауле.
Една от основните жертви на срещата включваше гросмайстора на ордена (заедно с 60 други високопоставени рицари) и в резултат на това останалите сили най-накрая бяха обединени с по-мощния Тевтонски орден.
След моментните сливащи се епизоди, те бяха известни като Ливонски орден или просто „братята на мечовете“ (или Schwertbrüderorden на немски). Интересно е, че докато споменатата по-горе битка бележи затъмнението на първоначалната организация, Тевтонският орден застава да спечели допълнителни 100 рицари, 500 монтирани сержанти, 400 германски васални войници, 700 наемници и вероятно над 4000 помощници, заедно с шест замъка и плеяда на по-малки територии в Ливония.
7) Други членове на Тевтонски орден –
За пореден път, подобно на много от съвременните им военни ордени, войската на Тевтонските рицари не зависи само от съименните рицари (които винаги формираха малцинство от наличните сили) или дори полубратята. Всъщност основен източник на военна работна сила идва от победените пруси, особено от тяхната „германизирана“ благородство и свободни лица ( Witinge ), които възприемат много от западноевропейските видове броня и стилове на война.
И макар че не им беше позволено официално да се присъединят към ордена, тяхната родна тактика често помагаше в противодействието на все още езическите литовци, около 13 век сл. Освен това имало и пруските помощници, които се сражавали като лека конница, допълнени от други местни вождове, които са родом от Ливония и Естония.
Интересното е, че силите на Тевтонския орден са били подкрепени от „светските” рицари-заселници, които са били надарени със земи, замъци и десятъци по заповед на хохмейстера , в замяна на конвенционалната феодална военна служба от съвременния период. Орденът също приветства „случайни“ кръстоносци, които всъщност доброволно се присъединяват към тевтонските чинове и го възприемат като част от религиозния си дълг. Тези мъже обикновено произхождат от високото благородство, разпространено в Европа, с един подходящ пример, свързан с крал Йоан от Чехия, който ослепел след като страдал от генетично заболяване, докато е бил кръстоносен в Литва през 1336 г. сл. Хр.
И накрая, като повечето армии от късно средновековието, Тевтонският орден се възползва от наемници, включително известните генуезки арбалет. В действителност, прекомерното им разчитане на наемници в началото на 16 век (като посветени артилеристи) доведе до нарастване на данъчното облагане на всички контролирани от тях територии.
8) Войните търговци –
Друго сходство, споделено между средновековните кръстоносни войски, беше способността им да поддържат търговски пътища, докато провеждаха военни кампании и наказателни акции. За тази цел много високата цена на войната е от решаващо значение за икономическата подкрепа. В случая с Тевтонския орден, докато основната им сила се основаваше на крепостите на Германия, много от братята имаха за задача да подхранват своята икономика в новозахванатите територии на Прусия и Прибалтика.
В резултат на това много от рицарите също поеха мантията на проницателни бизнесмени, които често са склонни да бъдат експерти в търговията със стоки като пшеница, кожи и вълна. С течение на времето много от братята от Тевтонския орден изиграха своята жизненоважна търговска роля в поддържането на междуселищни търговски пътища, простиращи се от Европа до Близкия изток през Балканите и Гърция.
Друг важен източник на приходи (и работна ръка) за поръчката идват от колонизаторите, които основно са родом от най-близките региони на Германия. Привлечени от редица привилегии с ниско данъчно облагане, обработваеми земи и дори (понякога) изискването за сравнително лека феодална служба, тези заселници осигуряват така необходимия икономически тласък на покорените земи.
И дори извън търговията и уреждането, Тевтонският орден също насочи вниманието си към индустриалния капацитет на даден регион по отношение на производството. За тази цел производственият обхват на търговски продукти като коне, вълна, кожа, пшеница, вар и сол, се съхраняваше под строги правила чрез гилдии, установени в градовете. По същество тевтонската икономика се контролираше и стимулираше от търговските трифекти на търговията, промишлеността и селското стопанство.
9) Стратегията на укрепленията –
Илюстрация от Дарън Тан (ArtStation).
Трябва да се отбележи, че за разлика от повечето средновековни европейски биткойни, военните зони на Балтийско море са били засегнати от замръзване на зимните условия, които дори биха могли да осквернят цели армии от номинално облечени пехотници чрез своята невероятна гама от виелици и шквали.
Тези жестоки зимни условия бяха допълнително изострени през летните времена от неочаквани наводнения от сезонните размразявания, което от своя страна направи обширните блатисти райони неудобни за паша на коне. По същество стратегията за осигуряване на победи при подобни сценарии не само включваше побеждаване на врагове на бойното поле, но и изискваше армиите да запазят логистичните линии на снабдяване и провизии.
И точно там тевтонските рицари използваха своето предимство, като предпочитаха да строят каменни замъци и да налагат крепости в новозавоюваните райони. Например, в по-късните кампании на Прусия (до втората половина на XIII век) орденът използва отдавна начертаната стратегия за постепенно изтласкване на противника и установяване на укрепления в тези трудно спечелени региони.
Следователно този военен обхват създаваше плътна мрежа от отбранителни квартали (снабдени с провизии и обитавани от заселници – както споменахме по-рано), където техните армии биха могли да се оттеглят или да се убедят при неблагоприятни обстоятелства. В същото време тези събрани армии, подкрепени от провизии, чието ядро включва бронирана конница и специализирани арбалети, могат бързо да нанесат удар на врага, когато възможността се представи. (Изображение за връзка тук )
10) Икономиката на „човешкия“ плячка –
Тевтонски рицари в битката при езерото Пейп.
Горчивата истина на средновековно бойно поле често се превеждаше на безпощадното клане на ранени войници или безусловно клане на бягащи врагове. Обективно подобни брутални мерки бяха използвани не за да се поберат в никакъв садистичен разказ, а по-скоро като практически действия, които веднага биха могли да принудят резултата от трудно спечелената битка и нейните политически последствия. Тъй като обаче говорим за „практичността“ на ситуацията, имаше и случаи, когато противниковите войници бяха пленени и продадени в робство.
Всъщност в Балтийските кръстоносни походи хората бяха една от важните форми на плячка не само за Тевтонския орден, но и за неговите литовски врагове. Освен това, обремененият обхват не се ограничаваше само до залавянето на войски на бойните полета, но също така се разширява и до масови отвличания на жени и деца в оградените села и селища – което може да доведе до стотици хиляди роби, които бяха иззети от родините си.
Повечето от тях са били използвани като принудителен труд в градове с каменни стени и селскостопанските села, управлявани от тевтонските рицари. По време на редки парли също били откупени заловени вражески войници, особено ако враговете идвали от по-високи благородни редици.
Почетно споменаване –
Строги закони и кодове на „бедността“ –
