УЧАСТНИК В НАЦИОНАЛНИЯ АЛМАНАХА „ДА СИ ПОДАДЕМ РЪЦЕ“
Родена е на 30.06.1964 г. в Бургас.Завършва средното си образование в Руска езикова гимназия – Бургас, а висшето – в ПУ „П. Хилендарски“ – специалност Руска филология с втора специалност Бълг. език.
Работи 30 години като учител по български и руски език.
Започнала да пише като ученичка в средното училище, но не посмяла да публикува. От няколко години се връща към писането на стихове. Вече има издадени две стихосбирки, а в момента работи над трета.
*******
ЕДИН ЖИВОТ
На този свят без нищо съм дошла.
И пак без нищо, знам, ще си отида…
Ще легна тихо в меката трева.
Без болка. Без омраза. Без обида…
Със себе си ще взема спомен тих
за залез, за море, за топъл смях,
за обич и за чуден юлски бриз…
и радостта, че истински живях…
Раздавах от сърцето си на всички.
И нищо не очаквах във замяна.
Че щастието, знам, е да обичаш…
А щом обичаш, значи – да останеш…
Аз знам, че ми е рано да си ида.
Но кой ли пък „навреме“ си отива.
Не в броя на годините е смисълът…
Един живот на никого не стига…
***
ИМАМ ВСИЧКО
Материална не съм… И не трупам пари.
Не робувам на сметки бакалски.
Нито съвест продавам, нито свеждам очи
пред ламтежа на вечната алчност…
Не лаская богатите. Нека си имат.
те, парите, човека не правят.
Не купуват ни обич, ни здраве, ни име…
Нито светла пътека оставят…
Имам мъничък дом и скромна трапеза.
Имам малко, но то ми е всичко.
Но е вкусен и сладък даже сухият хлебец,
щом съм нужна и съм обичана.
Вярвам силно в едно: малко е нужно
да запазя достойнство и име.
Нищо мое не давам. Но не искам и чуждото.
И щастлива съм с толкова, колкото имам…
***
НАДЕЖДА
Когато съм на дъното на мъката,
когато ми е тъжно и студено;
когато съм отритната, излъгана,
отчаяна до кръв, обезверена;