ГОСПОДИНКА БОЖИНОВА БР.230

УЧАСТНИК В НАЦИОНАЛНИЯ АЛМАНАХ „ДА СИ ПОДАДЕМ РЪЦЕ“        

Казва се Господинка Божинова Димитрова ( Динка Божинова).Родена  е през 1953 година в село Младиново- област Хасковска. Завършва ТИХ „Асен Златаров „ Димитровград .Омъжена  е и  сега  живее в Пловдив.
Опитът  в живота й дава подтик да започне на пише.Началото е радващо. Публикува в национални и международни вестници, и списания.  Участва със свои творби във вестник „Химик „ –Димитровград и множество столични вестници От 2018 година участва и в сборника „Изящното перо „- Чикаго .Има издадена  стихосбирка- „Нишките на живота“.
Обича природата и красотата в живота. В нейните стихове е събрала всичко, което я вълнува. Те са изпълнение с изключителна емоция. Обича да  наблюдава и експериментира, Вълнува я историята. Обича Пловдив- градът,в който живее.От него, тя се вдъхновява и го възхвалява във свои стихове. Та е автор събрал в себе си цялата Вселена.
*******
НЕ ПОДМЕНЯЙТЕ ИСТОРИЯТА
Ние си знаем  историята,
онази , нашата , българската ,
началото й сложи Аспарух,
а Паисий я написа на езика ни жив …

 

С кръв сме писали историята,
с кланетата и с бесилата черни,
в боя с падналите жертви свидни,
на непрежалимите ни родни синове…
 
На синеокият  Апостол Дякон Левски,
и устременият Ботев с високото чело,
на славните войводи и четите безстрашни,
нима напразно умряха те тъй млади…?
 
Нима  въстанието априлско беше грешка ,
нима не беше то началото на свободата,
нима на фронта не проляхме кръв човешка,
или не си защитихме Родината достойно …
 
Не подменяйте и строфа от историята,
изстрадана е всяка педя от земята ни,
през ада черен на времето сме минали,
не е забравена,не е , и до днес е жива тя.

***

СЪБИРАМ
Събирам ненаситно красотата ,
онази , истинската ,вълшебната,
в запас по много да има от нея,
за подаряване да има , и да остане …
 
Събирам и много любов от всичко,
от всяка живинка , от всяко нещо,
от пеперудата кацнала на цветето,
и пчелата , събираща нектар в полето…
 
И още, още от синевата в ясното небе,
от невинната усмивка на малкото дете,
събирам пръски от неподправен смях,
дори от вятър зимен, с боцкащ леден дъх…
 
И нека вярата в живота да ни води,
вярвай в теб и никога надежда не губи,
любовта да има пристан в сърцата,             
в мир да живеем и доброта човешка …
Винаги разпалена да е жаравата в мен,
а не да става угаснал, черен въглен,
омразата се храни от безчувствено сърце,
затова нося само любовта на моите рамене…
***
ПЛОВДИВ
Град красив на кръстопът ,
крачещ от епоха в епоха ,
най-старият зове се в Европа ,
върви  уверено по своя път…
 
Ширнал се е в Тракия красива ,
през него Хебър тихо се разлива ,
сгушен между Стара планина ,
и Родопа с дивната й  красота …
 
Град – легенда , носил звучни имена ,
и пазещ още  духа от тези времена ,
все възражда се като феникс от пепелта ,
между   тепетата  си, символ на града …
 
Град старинен с история богата ,
дошъл при нас от древността ,
с театъра красив от античността ,
ти за нас си избраната съдба …
представя Мария Герасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *