Най-голямата въпросителна в Пловдив е свързана с най-големите обекти в него-хълмовете.Може да се каже,че населението никога не е знаело колко са хълмовете, на които и между които е разположен града.Дори и днес положението е същото.

Макар след 2007 година,когато е разрушен хълмът Марково тепе официално да се пише,че са шест,мнозина твърдят,че хълмовете пак са седем.Защото открай време имало едно неотчитане в бройката хълмче „Шейтанташ“,което се намира до Стоматологичния факултет.Което значи,че доскоро хълмовете са били осем, а не седем.

Ето подробности:

Видимите днес хълмове са Младежки /Джендем/,Хълмът на освободителите/Бунарджик/,Данов хълм /Сахат/,Джамбаз,Таксим и Небет Тепе /които са в геоложкия ансамбъл Трихълмие/.Разрушените са Марково Тепе,Каменица /Петреница,Петрица/ и Лаут тепе.Спорни се водят още три хълма: Валели тепе- от него е останала една скала срещу галерията за модерно изкуство /баня Старинна/ на бул.“Шести септември“.Топлар тепе-част от Сахат тепе.Хълмът е описан,като двоен още от пътешественика Евлия Челеби през 17 век.Има се предвид по-високия връх на хълма,където днес са съобщителните антени.Там навремето е имало топ за гърмежи при пожар.На другия,северния връх на хълма е Часовниковатакула,заради която е наименуван Сахат.Така е по картата на немския инженер Хохщетер от 1869 година.Хълмът със старата Часовникова кула се брои не за едно, а за две тепета. Южният  връх е означен като Сахат тепе.Инженер Хохщетер е сериозен специалист,който освен огромен топографски опит е имал на разположение и много от официалните османски документи.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“