Когато животът ни изправи до стената, нямаме голям избор за опора и подкрепа.Затварям очи и си припомням забележителните личности от рода ми.Двамата ми дядовци по майчина и бащина линия са видели и преживели много, но са останали преди всичко хора и са съхранили себе си.Те са ми пример и упование,което ми помага в днешния свят.

А най-известния филм на легендарния филмов режисьор и художник от съветско време Сергей Параджанов /1924-1990/ е „Сенките на забравените прадеди“.Любовната история в една почти забравена етническа група в Карпатите-гуцулите /днешна Украйна/ разтърсва международния филмов пейзаж,носи му много филмови награда и го превръща в световна легенда.Роденият в Тбилиси /Грузия/ в семейство от арменски произход Параджанов е един от най-противоречивите творци на 20 век.Създава свой кинематографичен стил нямаш нищо общо с господстващия в бившия Съветски съюз социалистически реализъм.В 1969 година създава „Цветът на нара“,разпространен под името „Саят Нова“.Реакцията е мълниеносна.Според казионен филмов критик от онова време-„Параджанов не прави филми за нещата каквито са,а каквито биха могли да бъдат ако той беше бог“.1973 година е арестуван и осъден на години затвор по изфабрикувани обвинения.Забраняват му да снима, а филмите му стават „персона нон грата“ в съветското кино.Реабилитиран е едва в средата на 80 те години,когато започва перестройката.За „Саят Нова“ има и друга оценка. Според Михаил  Вартанов/1937-2009 режисьор,  кинематографист,  ,документалист, есеист, фотограф,художник- „Освен филмовия език предложен от Дейвид Грифит и Сергей Айзенщайн световното кино не е открило нещо толкова революционно,като „Цветът на нара“.Режисьорският дебют на самия Вартанов- арменец по произход документалния филм „Цветът на Армения“ също предизвиква творческо земетресение.“Тихият“ коментар върху художествените техники на най-големия арменски художник Мартирос Сарян с участието на приятелите му Минас Авертисян и Сергей Параджанов е цензуриран.Авертисян „умира“ при неизяснени обстоятелства,а Параджанов е осъден да лежи в затвора.Вартанов е един от малцината,които се застъпват за освобождаването на приятеля си.9 години не може да снима, а последния му и най-добър филм е отново за него- „Параджанов-Последна пролет“/1992/.Двамата сякаш „засмукват“ в своите творения дълбоките корени на арменските,грузинските и украинските фолклор и култура. В мълчанието на техните филми откриваме дълбоко закодираната мъдрост на техните предци. 2010 година в Холивуд/САЩ/ е създаден институт „Параджанов-Вартанов“ за популяризиране и съхраняване на тяхното артистично наследство.

 Георги  Караджов