≈ С*Т*И*Х*О*В*Е ≈

ПЪРВАТА

Не си мисли че много те обича

ти просто си поредната жена.

Познавам го повярвай ми момиче

близък съм му и не го виня.

Когато беше двадесет годишен

измами го красавица една

Споменът у него още диша

и страда наранената душа

От гордостта му нищо не остана

затуй ги сменя толкова жени

Красив е но сърцето му е рана

на никоя не ще го подари

У всяка следваща намира нещо

което в първата си бе открил

но ни една в живота му не може

изцяло ней да му замени

Ще мине време и ще остарее

сърцето все по-слабо ще тупти

душата му за всички ще милее

за първата – до гроб ще го боли

БОЛКАТА НА МАМА

Добър вечер, моя мила мамо,

седнала на двора под асмата

Скланям аз глава на твойто рамо

ти ме галиш нежно по косата

С тъжен поглед отдалече идвам

а луната цялата е в злато

Още не пристъпил във дома ни

ти ме каниш вече на софрата

– Заповядай, синко, похапни си! –

казваш ми с усмивка, мила майко.

– Мира нямам, сине, да те мисля

и от мъка често си поплаквам

Щом се съмне все към пътя гледам

и копнея аз да те прегърна,

а пък нощем, свидно мое чедо,

в сънищата искам да те зърна.

 представя Мария Герасова