Етерното тяло се състои от материя, но тя има различна плътност и честота от тази на физическото тяло. То не е напълно отделено от физическата система с която си взаимодейства. Има специфични канали за енергийна обмяна, които позволяват потока на информация да се движи от една система към друга. Тези канали са били изследвани в източната литература.

Меридианната система

Според древните китайски теории, акупунктурните точки в човешкото тяло, са точки разположени покрай невидима система от меридиани, която тече дълбоко през тъканите на тялото. През тези меридиани преминава жизнена енергия, която носи кодирана информация.

Има серия от изследвания на анатомичната природа на меридианната система при животните, които са проведени през 60-те години в Корея от изследователи ръководени от професор Ким Б. Хан.

Хистологичните изследвания на Ким върху тръбната меридианна система показало, че тя всъщност е разделена на повърхностна и дълбока система. Дълбоката система била допълнително разделена на различни подсистеми.

1. Първата от тези дълбоки меридианни системи била наречена Вътрешна Канална Система. Тези каналчета плували свободно във васкуларните и лимфните съдове, прониквайки през стените на съда във входните и изходните точки. Флуидите в тези вътрешни канали обикновено се движели в същата посока като потока на съда, в който са намерени. При определени обстоятелства каналните флуиди обаче се движили в обратна посока.

Фактът, че тези канали проникват и излизат през стените на съда показва, че образуването на тези канали е различно (и вероятно в по-ранно време) от произхода на васкуларната и лимфната система. Меридианите вероятно действат като пространствени водачи за растежа и развитието на васкуларната и лимфната система.

2. Втора серия от каналчета била наречена Вътрешно-Външна Канална Система. Тези канали били открити по повърхността на вътрешните органи и формирали мрежа, която била напълно независима от васкуларната, лимфната и нервната система.

3. Трета серия наречена Външна Канална Система била открита да се простира покрай външната повърхност на стените на кръвните и лимфните съдове. Тези канали също са открити в слоеве на кожата под името Повърхностна Канална Система. Точно тази повърхностна система е най-позната на класическите акупунтуристи.

4. Четвъртата серия от каналчета е позната като Нервна Канална Система и те се намират в централната и периферната нервна система.

 Впоследствие се оказало, че всички каналчета са взаимосвързани (от повърхностните до дълбоките системи) така че в цялата система се поддържала една непрекъснатост. Различните канални системи са свързани заедно посредством изходните съединителни каналчета на различните системи.

Ким открил, че тези съединителни каналчета достигат до клетъчното ядро на тъканта. Освен това разпределени на определени интервали покрай тези меридиани, Ким открил и специални малки кръвни телца. Тези кръвни телца в Повърхностната Канална Система лежали под и в съответствие с класическите акупунктурни точки и меридиани на тялото.

Флуиди, които били извлечени от тези каналчета разкрили висока концентрация на ДНК, РНК, аминокиселини, хиалуронова киселина, 16 вида свободни нуклеотиди, адреналин кортикостероиди, естроген и други хормонални субстанции с нива доста по-различни от обикновените, които могат да се открият в кръвния поток. Очевидно е, че има много важна връзка между системата на акупунктурните меридиани и ендокринната регулация на физическото тяло. По време на експериментите станало ясно че ако меридианите бъдат прерязани, настъпва сериозна васкуларна дегенерация. Наблюдавало се и промяна във времето на реакция, която била удължена с повече от 500%. Меридианите доставят специализиран жизнен поток към органите на тялото.

Ким открил че меридианните каналчета при някои видове животни се формират до 15 часа след зачеването. Това предполага, че функционирането на меридианните системи оказва влияние на преместването и пространствената ориентация на вътрешните органи. Поради това че меридианите се свързват към генетичния контролен център на всяка клетка те също играят важна роля при репликацията и диференциацията на всички клетки в тялото.

 Д-р Харолд Бур провел експерименти целящи да картографира електрическите полета около развиващите се ембриони. По време на своето изследване, той открил че се развива една електрическа ос в неоплодената яйцеклетка, която съответствала на бъдещата ориентация на мозъка и централната нервна система при зрелия индивид. Създаването на подобна електрическа ос формира вълновод за енергийно поле показващо посоката, което предоставя пространствена ориентация на клетките в развиващия се ембрион. Също така било открито че контурите на това електрическо поле на ембрионите следвало формата на зрелия индивид.

От изследванията на този и други учени изглежда, че меридианната система формира интерфейс между етерното и физическото тяло. Това е първата физическа връзка между двете.

Електрографски изследователи пък са открили, че промените в акупунктурните точки може да предшестват промени като физическа болест в тялото, която да настъпи след часове, дни или дори седмици.

 Чакрите и Надит

Чакрите са на път да намерят своето потвърждение във връзка с еволюцията на технологиите свързани с фината енергия. От физиологическа гледна точка чакрите изглежда са свързани с потока на по-висши енергии чрез специфични фини енергийни канали в клетъчната структура на тялото. От едно ниво те изгледа че функционират като енергийни трансформатори предавайки енергия от една форма и честота към по-ниско ниво. Тази енергия на свой ред бива транслирана в хормонални, физиологически и накрая в клетъчни промени в тялото. Има поне 7 главни чакри свързани с физическото тяло.

Анатомично, всяка главна чакра се асоциира с главна нервна мрежа и главна ендокринна жлеза. Освен това има и второстепенни чакри. Има две на дланите на ръцете, две на ходилата на краката и още една свързана с части от продълговатия мозък. Всяка от седемте главни чакри освен това е свързана с особен тип психична функция. Например аджна чакра (третото око) е свързана с ясновидството. Тя е нещо като прозорец, който се отваря в тъмнината пред вас докато сте със затворени очи. В самия прозорец всичко е светло и можете да видите различни неща.

Основните чакри произхождат на ниво етерно тяло. На свой ред чакрите са свързани една с друга и към части на физико-клетъчната структура чрез фини канали познати като нади.

Надите се различават от меридианите, които в действителност имат физически съответствия в меридианната канална система. Надите представляват обширна мрежа от флуидо-подобни енергии, които могат да се сравнят с нервите на тялото по тяхното изобилие. Различни източници описват до 72 000 нади или етерни енергийни канали във фината анатомия на тялото. Тези канали са преплетени с физическата нервна система.

Различни дисфункции на ниво чакри или нади могат да бъдат асоциирани с патологически изменения в нервната система.

Изследване на д-р Хироши Мотояма в Япония представя открития, които потвърждават присъствието на чакрийната система при човешките същества. Неговата работа е представена в книгата „Science and the Evolution of Consciousness: Chakras, Ki, and Psi“.

Мотояма открива, че определени хора могат съзнателно да проектират енергия чрез техните чакри. Когато го правели, се появявали значителни смущения в електрическото поле, които се излъчвали от техните активирани чакри.

Ицак Бентов, изследовател на физиологическите промени свързани с медитацията потвърждава открития на Мотояма относно електростатичните енергийни емисии идващи от чакрите.

Друго интересно изследване направено от д-р Валери Хънт от UCLA използва по-конвенционално оборудване, за да изследва чакрите и човешкото енергийно поле. Хънт открива редовни високочестотни синусоидни осцилации идващи от тези точки, които никога преди това не са били записвани (1978 г.). Нормална честота на мозъчните вълни е между 0 и 100 cps (цикъла в секунда), като повечето информация преминава между 0 и 30 cps.

За сравнение мускулната честота стига до 225 cps. А сърцето стига до 250 cps. Данните от чакрите били в диапазона между 100 и 1600 cps. – доста по-високо от това, което традиционно се засича като излъчване от човешкото тяло. Всеки цвят на човешката аура е свързан с различен модел на вълната и тези вълнови модели са записани от д-р Хънт точно в точките където са чакрите.

Когато цветове като например „бяла светлина“ били виждани в полето на аурата, измереният честотен сигнал бил над 1000 cps. Хънт прави хипотеза, че това високо честотно ниво в действителност е под-честота на оригиналния честотен сигнал, който е в диапазона на много хиляди цикъла в секунда – под-честота на оригиналната фина енергия на чакрата.

 предоставил: Петър Димитров

тагове: човешка, мултиизмерна, анатомия