Роден е на 14 08 1949 г. в град Бургас. Живея и работя в гр . Камено недалеч от Бургас
Още от най- ранно детство, българската народна музика за него е начин на живот. Мечтата му е да стане музикан.Затова, още от най – ранна възраст започва да свири на кавал.
Времето, което прекарва в дърводелската работилницата на дядо си Илю -стар майстор лютиер на гъдулки, който е отличен дърводелец определи неговия житейски път.
„Миризмата на дърво сякаш беше част от моята душа и музиката, която оживяваше от парчето старо сухо дърво ме омъгьосваха.“- казва той.
Прекарва всяка ваканция в работилницата на дядо си и малко по малко научава занаята на дърводелеца и лютиера.Как за да се получи добър инструмент с индивидуално и уникално звучене. Как се избира точно определено парче дърво.
„Научих, че зада се получи прекрасен инструмент с уникално звучене, продължава той, дървото да е акация и черница. Да е от Стара планина или от Ропите. Да е расло на сухо и проветриво място далеч от вода.
да престо и се суши минимум три години, както дървото за корпуса, така и за изолаторната дъска – която е сърцето на всеки инструмент.
В зависимост от това какъв ще е инструмента – солов, оркестров,
ще звучи в изцяло народен оркестър или ззаедно с класически инструменти е нужна и съответната обработка на дървото а по късно и изработката на корпуса- споделя той. Важно е дали ще е Ла гъдулка или Ми гъдулка. Инструментът се изработва изцяло на ръка, защото е нужно лютиера да усети и най малката жилка на дървото.
Корпусът се копае с крива тесла, направена точно за целта,
когато корпуса е готов се поставя изолаторната дъска – сърцето на гъдулката и се престъпва към най финната част от изработката на един инструмент – настроиката, която може да продължи и с дни.Тя е много важна, защото инструмента се прави за точно определен изпълнител,
в точно определен оркесстър. Инструментът е нужно да има странжанско, родопско, тракийско, шопско, северняшко звучене, в зависимост от инструмента и музиканта, за който се изработва.
За разлика от 4 струнната цигулка, 14струнната цигулка е доста по – сложна за найстройка до получаването на идеален синхро. Нужно е, тя да звучи добре в оркестра и в същото време да разкрива музиканта, който свири на нея.
Тава е сложен занаят, който се учи с години.Не се научава в университет или по книга, а с опит и от поколение на поколение, за да ти се разкрият и най- малките тайни на занаята.
Аз работа от 40 години, но все още се уча, защото всеки ден се сблъскавам с все нови предизвикателства и задачи, които трябва да бъдат решени.
Задачи да, защото в изработването на един музикален инструмент има и много математека, и логика.Има и много познания за природата, които майсторът трябва да има, за да ги приложи в работата си.
Първия инструмент, който сам направих през далечната 1976 година не беше много успешен.Но вторият, третия опит се олучиха добре и така научавах занаята.
Много ми помагаха моите приятели, Цвятко и Михаил Маринови, които първи свиреха с мои инструменти.Връзката между музикант и лютиел е много важна за постигането на отлични резултати в работата.И аз подържам тясна връзка с всички, които свирят с мои инструменти и с вички композитори и диригенти. Които имат в оркестрите си мои гъдулки.
Първия диригент и композитор, който ме откри и призна като майстор лютиер беше професор Стефан Чапкънов, чието признание за мен е много ценно и до ден днешен. Неговите думи бюха за мен най- голямото признание и моята диплома за начална степен майстор лютиер на гъдулки ! Това, което композиторите търсим от много години насам, най- после го чувам. Думите му ме мотивираха и аз започнах все по осърдно да се занимавам и да се развивам. Да търся нови насоки все по съвременни и по-савременни,които да отговарят на търсенето в музиката.
Първите ми клиенти дойдоха при мен от БНР, когато бях на 26години.
След това последваха всички ансамбли, оркестри, академията на музикалните училища в България, Европа, Америка и Австралия. Навсякъде, където звучи Българска Народна Музика- Музикалните училища в Широка Лъка и Котел, Академиите за музикално и танцово изкуство
Повратна точка в творчеството ми бе приятелството ми с диригента и композитор Георги Андреев- продължава Илчо.Неговите новаторски идеи преобърнаха съвсем звученето на гъдулката и вдигнаха доста високо летвата за мен.Въведе класическото звучене на гъдулката. Специално за него направих съвсем нов тип гъдулки
Много важно в работата ми беше познанството ми с цигуларя Васко Василев.
Издялал съм хиляди инструменти, които звучат по цял свят и съм горд и щастлив, че съм българин и имам възможност да предам своята любов кам българското и българската народна музика.Че моите инструменти са звучали и звучат в ръцете на забележителни музиканти, като
Цвятко и Михаил Маринови, Георги Андреев, Васко Денев, Ангел Гаджев Н Колев. Мариус и Хектор Безанис, П Пеев, В Вълкова, Хр. Велева, В Панчева. Страхувам се да не пропусна някого.Всички малки гъдулари от музикалните школи и музикалните училища, от академиите,стотиците ми приятели зад океана и в Европа.Моите приятели музиканти от Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Черна Гора, които доказаха, че музиката е език, на който всички хора се разбират много добре и не е важно каква народност си. Важно е да обичаш българската народна музика.
Бих искал чрез вестник Сияние да поздравя всички мои приятели и колеги с българския празник, макар вече изминал, Трифон Зарезан – Деня на Виното. Да им пожелая независимо в кой край на света са.Да са живи и здрави, и най вече българии и да прославят България.
И накрая искам от мое име да пожелая много успехи на Илчо Димитров.
На човекът, прославил България. Можем да се гордеем с такъв българин, като него.и да му се поклоним пред неговото голямо сърце. Сърцето на тголемия Човек.
Мария Герасова
тагове: Илчо Димитров, лютиер, гъдулка, прославил, България