ВИДИО РЕЦЕПТИ БР.230
Вашият коментар
Архив на категория: Архив
КОСМИЧЕСКИТЕ КАРТИНИ НА УЛЯНА НЕНОВА БР.230
РОЖДЕСТВЕНСКИ КОНЦЕРТ В ЗАЛА „СЪЕДИНЕНИЕ“ БР.229
На 17 декември 2019 г. (вторник) от 18:00 часа в зала „Съединение” на площад „Съединение” 1 ще се проведе рождественски концерт с участието на: Надежда Кузманова – орган, пиано; Лилия Илиева – мецосопран; Спаска Боянова – виола;
В програмата са включени: Йохан Себастиан Бах, Антонин Дворжак, Габриел Форе, Йозеф Райнбергер, Феликс Менделсон, Франц Шуберт, Йоханес Брамс.
Вход свободен; Колекта
Пламен Четелязов
СТРАННОСТИ ПРИСЪЩИ НА ГЕНИИТЕ БР.229
Когато обикновените хора чуят думата “гений”, те си представят изключителен човек, който е далеч от реалността. Въпреки това психолозите твърдят, че много гении са имали навици и странности, които се срещат и сред нормалните хора. Може би, след като прочете този материал, някой ще разпознае истинския гений в себе си или сред близките си.
Кратък сън – Никола Тесла
Да бъдеш тип бухал не винаги е лошо. Лекарите единодушно твърдят, че трябва да се спи между седем и осем часа всяка нощ, но гениите рядко следват това правило. Известният изобретател Никола Тесла споделя, че е спял само по два часа на денонощие и понякога работил по 84 часа. Историците казват, че Леонардо да Винчи въвел израза „Мечта на свръхчовека” (учените наричат това явление многофазен сън) – той е спял по 20 минути на всеки четири часа.
Любов към котките – Ърнест Хемингуей
Оказва се, че много интелигентни и креативни хора през цялата човешка история са били любители на котките. Например пухкавите домашни любимци обожавали Салвадор Дали, Анри Матис и Ернест Хемингуей. Проучванията показват, че собствениците на котки имат по-висок коефициент на интелигентност и по-добро образование.
Нехайство – Марк Твен
В кабинетите на гениалните хора често цари пълен безпорядък. Едно скорошно проучване на психолози показа, че претрупаната маса може да доведе до по-креативно мислене и небрежните служители са много по-склонни да предлагат нови проекти и задачи. Например Марк Твен е известен с нехайството си към реда.
Нечетлив почерк
Ако някой каже на човек, че почеркът му е нечетлив, това трябва да се приеме като комплимент. Проучванията показват, че талантливите хора често имат ужасен почерк, защото мозъкът им работи по-бързо от ръцете.
Атлетично телосложение – Питагор бил боксьор
Стереотипът за спортист, който не може да свърже две думи, не винаги е вярно. Например Питагор бил боксьор. И не случайно Древна Гърция е родното място на много философи и на Олимпийските игри: гърците вярвали, че атлетичната физика е знак за добър лидер. Аристотел също смятал, че спортът или игрите са най-близо до „съзерцанието”, защото били полезни, а не средство за постигане на цел.
Кафе сутрин – Бенджамин Франклин
Няма съмнение, че Бетовен е бил музикален гений, но той имал много специфични изисквания: сам отброявал точно 60 кафе на зърна, за всяка чаша. Бенджамин Франклин често прекарвал свободното си време в кафенетата, а Балзак описал зависимостта от кафето в творбите си.
Любов към самотата – Джейн Остин
Почти всички гении са интроверти, а някои искрено вярват, че смислените неща могат да бъдат създадени само в самота. Писателят Джейн Остин съзнателно оставял вратата с много скърцащи панти, така че никой не можел да влезе внезапно и да прекъсне процеса на създаване.
Дълги разходки – Пьотър Чайковски
Някои от най-добрите идеи споходили великите мислители, като Сорен Киркегор и Чарлз Дикенс, докато вървели. Киркегор бързал да се прибере у дома за да напише мислите си. Бетовен винаги носел на разходките си молив и тетрадка. Чайковски развил навика да върви два часа всеки ден и дори вярвал, че ще се разболее, ако пропусне поне една разходка.
Личен дневник – Волфганг Амадеус Моцарт
Леонардо да Винчи, Волфганг Амадеус Моцарт, Вирджиния Улф и много други талантливи хора били известни с това, че записват своите мисли и коментари. Френският художник Юджийн Делакроа веднъж казал за своя дневник: „Аз отново се ангажирах да водя дневника си след дълга пауза. Това е начин за мен да успокоя нервното вълнение, което ме притеснява толкова дълго. ”
Любов към музиката – Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи е свирел на няколко музикални инструмента и дори е изобретил свой собствен. Галилео свирел на лютня, а музиката го вдъхновила да създаде философски творби.
Любов към природата – Робърт Фрост
Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо и Робърт Фрост изпитвали дълбоко възхищение към природата. Някои от техните най-добри творби били написани на открито.
http://svetovnizagadki.com/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5/
Флавий Валерий Лъв бр.228
Флавий Валерий Лъв (на латински: Flavius Valerius Leo), известен като Лъв I Тракиец (на гръцки: Λέων ο Θράξ), също още и като Лъв Бес, или Лъв Велики е римски император, управлявал Източната Римска империя от 457 до 474 година. Поставя началото на т.нар. Тракийска династия.
Родом от тогавашната провинция Дакия Аврелиана (предишната провинция Мизия) със столица дн. София, родът на Лъв произхождал от романизираното тракийското племе беси. Идвайки в Константинопол на младини първоначално отворил месарница където работил заедно с жена си Верина и получил прозвището Макела (месаря), но по-късно постъпил в армията. Преди възкачването си Лъв служи в столичната гвардия и заема длъжността комит.
Лъв Тракиец е последен от серията императори, дошли на власт благодарение на алана Аспар (военен магистър), който посочва за наследник именно Лъв, един от своите подчинени, тъй като разчитал той да управлява съгласно волята му. Опрян на варварските наемници, Аспар е скритата сила зад трона, но сам той няма изгледи да бъде признат за император, понеже е с неримско потекло, а и изповядва арианската ерес.
Коронацията на Лъв за владетел е първата която включва църковна церемония. Тя е извършена на 7 февруари 457 г. от константинополския патриарх Св. Анатолий I. Преди този акт традицията повелява владетелят да получи диадема от по-висш военен, да е вдигнат на щит или акламиран от войската, народа и сената. Новата церемония на „венчание за царството“, при която главата на Църквата, т.е. патриарха, увенчава с корона новия владетел, става неотменна при встъпването на трона на следващите императори, а и на всички християнски самодържци, за да има легитимност и божествено изхождение на властта им
Управление
В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на исаврийците, населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва да ги фаворизира и ги противопоставя на готските наемници, с което в крайна сметка императорът успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – Елия Ариадна за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан. Под името Зенон той става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през 474 година.
При император Лъв Тракиец е реформирана и дворцовата охрана на владетеля – предишната гвардия на палатинските схоли е заменена с нова такава, а именно тази на екскубиторите (лат. excubitores), или ескувити, съществувала сл. ок. 468 г. докъм средата на VIII век и първоначално попълвана главно от исаврийци.
По време на управлението на Лъв I Балканите са опустошавани няколко пъти и отново от хуните (ок. 466 г.), а по-късно и от вестготите. Все пак тези нападатели са неспособни да превземат Константинопол благодарение на стените му, които са възстановени и подсилени от умели инженери при управлението на Теодосий II. В началото на 70-те г. се водят и няколко второстепенни конфликта в Кавказ и на арабската граница.
_03.JPG)
Изображение на magister militum Аспар и неговият син Ардабур
Управлението на Лъв I също е забележително и заради влиянието му в разпадащата се Западна Римска империя, белязано с назначаването на Антемий за император на Западната империя през 467 г., след период на междуцарствие. Лъв се опитва да отбележи политически успех с мащабна военноморска експедиция срещу вандалите в Северна Африка, организирана през 468 г., съвместно със Западната империя. Това е един от най-големите военноморски десанти в историята на човечеството. Въпреки това обаче вандалите побеждават чрез коварство неспособния шурей на Лъв – командващия похода Василиск. Провалът на акцията е катастрофа, която лишава империята, както от военна сила и пари, така и от способноста през следващите десетилетия да действа активно срещу варварите в Средиземноморието. Близо половината боен флот на империята бива унищожен. Загубите възлизат на 9 млн. златни солида и 600 кораба.
Борба с готската фракция[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешното спокойствие на Източната Римска империя през 70-те г-ни на 5 в. бива нарушено от борбите между различни фракции във войската, след като Лъв I Тракиец предприема решителни мерки, за да намали политическото влияние на готско-аланските наемници и военния магистър Аспар. Тази политика не съвпада с очакванията на неримските войски които съставляват по-голямата част от имперската армия, особено в придунавските провинции (Мизия), където готите имат неформалнен статут на независимо население.
През 470 г. Аспар успява да принуди императора да обяви сина му Патрикий за цезар, зет и престолонаследник, но това води до бунт сред народа на Хиподрума в столицата, понеже Патрикий е арианин и полу-варварин. Това се случва не без одобрението и подбудата от страна на имперското правителство. Не след дълго (471 г.), Аспар и синът му Ардабур са издебнати и убити от придворни евнуси в императорския палат, безспорно като резултат на заговор от страна на императорския двор. Този атентат, последван от гонение на арианите, поддържащи Аспар, скоро довежда до открит бунт сред варварските федерати. На Балканите се разразява истинска вътрешна война между имперските сили, подкрепени от исаврийски контингенти, срещу войските на готската фракция. В 471 г. готите под ръководството на Теодорих Страбон опустошават околностите на Филипопол и превземат Адрианопол преди да бъдат спрени от пълководците Зенон и Василиск.
Безмилостната разправа на императора с опонентите му спечелва прякора Macellus (ὁ Μακέλλης, „Касапинът“) сред жителите на Константинопол.
Късен период на управлението[редактиране | редактиране на кода]
Римска западна и източна империя ок. 460 г.
Голямото влияние на император Лъв на Запад проличава отново когато остготският крал Теодорих Велики е призован на съд в Константинопол. Там той влиза в дворцовите кръгове, усвоява римската култура и военна тактика, като след години се връща в Италия, за да стане остготски крал.
Междувременно, поради провала на войната срещу вандалите, западният император Антемий е свален от варварските наемници на Рицимер през 472 г., а в Италия цари безвластие – тронът остава незает и за кратко време там се изреждат няколко от т.нар. „призрачни императори“ – поставени от варварските армии самозванци, притежаващи малко или никаква власт. През 474 г. Лъв I назначава за приемник на запад управителя на Далмация – Юлий Непот, който също е прогонен от варварите в следващата година.
Лъв I умира от дизентерия на 73 години на 18 януари 474 година. Наследен е от петгодишния си внук Лъв II. Византийските хронисти считат Лъв Тракиец за един от сполучливите владетели на империята, въпреки многобройните пропуски на управлението и личността му.
Православната църква почита император Лъв I като светец на 20 януари, под името Лъв Велики, Изповедник. Споменава се като съвестен труженик и войн, но и ревностен християнин. На неговата заповед дължим утвърждаването на неделята като неработен ден. Според легендата, когато бил още войник Лъв среща слепец на когото дава вода и той проглежда; Лъв чува тайнствен глас, който му казва че ще стане император и ще издигне храм на мястото. С това чудо възниква християнското честване и храма на Свети Животворен Източник (Теотокос) отбелязван на 4 април по православния църковен календар.
от уикипедия
Какво представлява методът „Гайд“ бр.229
“Методът Гайд” е доказана методология за разчитане на древни писмени кодове и артефакти, чрез по-късна аналогична писменост, позната в научните среди.
През 2006 г. д-р Стефан Гайд разчита тракийската писменост по нашите земи, чрез хилядолетия по-късните от нея египетски йероглифи. Подобно Шамполион превежда йероглифното писмо през 1822 г. в Париж на база Розетския камък от гръцкия надпис върху него. През 2017 г. акад. Цветан Гайд в своята книга „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните“ от поредицата „Тракийското Писмо – Декодирано“ в продължение на трудовете на д-р Стефан Гайд и Института по Т-Наука, разчита по същия метод древните рунически знаци през по-късния им еквивалент в келтската (галска) писменост на друидите, наречена от тях „огам” или Дървесна писменост.
Освен в лингвистиката и тракологията Методът Гайд е приложим също в различни области на културата и изкуството, както и в различни сфери на науката като антропология, теология, етнология, психология и психоанализа и др.
https://guidefoundation.org/metod-guide/
Сакралната Плочица от с. Караново бр.229
Пиктографските знаци и тук са сравнително ясно отчетливи на плочицата (фиг.А), и могат да се представят в компютърно-обработен вариант и схематично по начина показан на съответно на фиг. Б и фиг. В. Забележете, че знаците под хоризонталната линия тук са инверсирани (т.е. с главата надолу и плочицата трябва да се завърти диаметрално противоположно (на 180°), за да може и вторият ред да се прочете.
(И тук както при Оброчната Плочица от с. Градешница е възможно някои допълнителни знаци да са достигнали до нас изличени, или да не се открояват добре на находката, поради което да не са взети в предвид при този изследователски прочит)
Обработени снимки на плочицата
Компютърно обработените и схематично представените пиктографски знаци от фиг. Б и фиг. В, биха изглеждали като йероглифния надпис на фиг. Г, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук изразен с компютърния му калиграфски вариант.
Фиг. А Фотография на сакралната плочица
Фиг. Б Компютърно обработена фотография на плочицата
Фиг. В Схема на първия ред на сакралната плочица
Фиг. Г – Прочит на първия ред. Стилизиран йероглифен препис на плочица
Вторият диаметрално противоположен ред под хоризонталната линия на плочицата е преписан тук в “коригиран” (необърнат) вид, за по-лесен прочит. Става очевидно, че текстът представен на фиг. Б, фиг. В и фиг. Г, е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас във вида си показан на фиг. А.
Фиг. А Обърната фотография на сакралната плочица
Фиг. Б Компютърно обработена фотография на плочицата
Фиг. В Схема на втория ред на сакралната плочица
Фиг. Г – (плочката е обърната за прочит на втория ред) Стилизиран йероглифен препис на плочица
Изводи
Изводът и тук, както при предния случай е ясен:
1. Писмото използвано върху плочицата намерена в земята ни – Древна Тракия и това използвано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет е едно и също писмо.
2. Намерената Тракийска Плочица от Караново предхожда по давност подобни плочици намерени в Египет поне с едно хилядолетие. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет. Не е напълно изключена и възможността скриптът да е възникнал първоначално другаде и елитите на Тракия и Египет да са го приели зависимо или независимо едни от други – от този трети източник, но данни за такава трета възможност до сега не са установени.
3. Скриптът в Тракия вероятно е останал с ограничено ползуване, само като таен свещен език за посветения елит, защото не са намерени досега данни за масова всестранна употреба и стилизация от рода на тези, които настъпват по-късно в Древен Египет.
Какво пише на плочицата
Текстът на Сакралната Плочица от Караново може да се чете в посока отдясно-наляво или отляво-надясно, защото пиктограмите са разположени симетрично около централна ос, и преводът му, ако следваме известните преводни правила за пиктографското писмо употребявано в Египет, е със следното или близко на него смислово съдържание, ред по ред както следва:
В долния свят царува Лъжата (Неправдата), а в горния царува Истината (Правдата), или Посветеният е сменил короната си от долния свят с корона от горния свят и е преминал от Лъжата (Неправдата) в Истината (Правдата), чийто висок жречески жезъл (тирс) е в ръката му.
, който представлява определителен член (представка или наставка) за женски род (та, тя, ти) и има фонетично значение в Древно-Египетския език на звука “т”, като се чете в случая в една от вариациите: “та”, “ти”, “тя”, “ет”; другите пиктографски знаци са само идеограми и биха могли да имат фонетично произношение идентично, диалектно различно (с малки разлики от Египетския, както при съседни диалекти), или дори напълно различно от това в Древния Египет. Тази особеност на древното пиктографското писмо, както вече казахме, очевидно го е поставяло в позицията на универсален наднационален език за разбиране дори и между разно-езични народи, (за каквото например служат международните пътни знаци в частност при регулацията на глобалния авто-транспорт днес).
