Родни историци обикалят цялата страна в търсене на оригинални чипровски килими, за да ги приберат и съхранят в чипровския музей. Красивите тъкани някога били изработвани само в едноименния град, но се разпространявали из цялата Османска империя. Днес най-много екземпляри могат да бъдат намерени в София, защото тук са живеели повечето заможни хора.

Най-честият повод за покупка са били сватби и други семейни поводи, разказва Анюта Каменова-Борин – директор на Историческия музей в Чипровци. Стари килими са намирани във Враца и Берковица, селища които някога били известни с големите местни фамилии, които притежавали различни произведения на килимарското изкуство.

Уредниците на Историческия музей в Чипровци са в преговори с различни собственици за евентуални дарения или откупуване на някои от по-богато украсените екземпляри от чипровската килимарска школа. Килими от 18-ти век, а и стотици други, в момента се помещават в музейна експозиция в града. В момента квадратен метър от прочутите чипровски килими се оценява на около 200-250лв, но по думи на Анюта Каменова-Борин, по-старите са значително по-скъпи, именно защото тяхната стойност се крие в историческата и художествената им важност.

Квадратен метър от прочутите чипровски килими се оценява на около 200-250лв.

Макар и това тъй красиво старомодно приложно изкуство все по-силно да губи популярност сред младите, спокойно можем да кажем, че тези произведения на килимарството са емблематични за България, точно по същия начин, по който и брюкселската дантела за Белгия.

От 2014 г. чипровските килими са в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Чипровци е известен като един от центровете на българското килимарство от късното Средновековие. Ако жените в градчето ви се сторят леко прегърбени, то е защото са прекарали последните четири века на малко трикрако столче пред големите станове за ръчно тъкане по домовете си. Техните двулицеви, естествено оцветявани вълнени килими са смайваща смесица от балкански, анадолски, персийски, кавказки и дори монголски орнаменти.

В Европа чипровските килими стават популярни като “турски”

В Европа чипровските килими стават популярни през 18 и 19 век като “турски”, тъй като тогава България е част от Османската империя. Чрез италиански и турски търговци те навлизат в полудялата за ориенталски килими Европа заедно с продукцията на Анадола.

Въпреки търсенето на Стария континент, до края на 19 век основен потребител на чипровската продукция е самата Османска империя. На големия Пиротски панаир през 1860 г., например, чипровските майстори продават 180 000 кв.м. килими, повечето от които – молитвени, за империята.

Все пак има нещо, което прави чипровските килими различни от всички останали. В тях има следи от Ренесанс. Интегрирана в Османската империя, Южна Европа пропуска тази епоха от европейската история. С две изключения: Далмация заедно с част от Хърватия, и в по-малка степен – Чипровци, центърът на българските католици в северозападната част на България.
 
През 17 в. цялото процъфтяващо тогава градче и околностите му са заселени с католици, които развиват доста прогресивна за времето си градска култура. Тук е седалището на българския архиепископ Петър Богдан-Бакшев – единственият автор на ренесансова поезия в България. Всичко свършва през 1688 г. с Чипровското въстание, след което градът е унищожен и повечето му жители емигрират в Банат.

Все пак нещо остава: естетиката на чипровските килими. Техните разнообразни орнаменти и композиции, силният елемент на импровизация, богатството на символиката и емоционалната им изразителност силно контрастират със сдържания и много по-декоративен геометризъм на килимите от Котел – друг процъфтяващ център от същата епоха.

Уникален чипровски мотив е каракачката – “черноока булка” на местно наречие. Това е черна, до крайност стилизирана фигура, която в по-старите образци има глава, вързана на опашка коса, дори око, но в по-късните се явява само като композиция от няколко триъгълника. Някои етнографи смятат, че става дума за препратка към Богинята на плодородието – крайно съмнително, като се има предвид драматичната червено-черна гама, в която тези килими винаги се тъкат. Много по-близки са реминисценциите със смърт, тъга, мистика.

Най-ранните чипровски килими са известни като “бакамски”

Другите образци на най-ранните чипровски килими са известни като “бакамски” – по името на южен дървесен вид, от който се добиват червена и черна боя. Този килим е на триъгълници и е с невероятно хармоничното съчетание на светли, студени цветове.

Познавачите твърдят, че тези килими, разработени някъде в началото на 17 в., нямат аналог в света. Ако може да се говори за национална идентичност, може би е продуктивно тя да се търси именно през този период. Исторически, обаче, Чипровци стават известни покрай килимите си много по-късно, след като през 1878 г. България възвръща статута си на самостоятелна държава.

Геометризирани цветя, животни и хора са в съчетания между студени и топли цветове

По това време каракачката и бакамския килим са минало, богато разнообразие от геометризирани цветя, животни и хора шестват в свободни, често дръзки композиции и хармонични съчетания между студени и топли цветове. Местните производители започват да печелят златни медали на изложенията в Анверс, Брюксел, Лиеж, Лондон, а техните килими влизат в колекциите на много европейски музеи и магазини.