Първото музикално учили­ще в Европа, второ в света, се създава у нас през 1967 г. в Котел по инициатива на Георги Йорданов (Магучия), известен партиен лидер, по-късно Министър на културата. Негови отци са асове на българския фолк­лор Филип Кутев и Г еорги Бояджиев, а между първите пре­подаватели са и Кръстьо Великов, Минчо Недялков, 17-годишният Сашо Касиянов, Иван Кремов, Христо Генов. Скоро музикалното училище е прославе­но от знаменитите си възпита­ници Теодоси Спасов, Димитър Лавчев, Мария Стоянова, Иван Варимезов , и др.

Минчо Недялков е роден през 1922 година в с. Любенова махала, новозагорско. Баща му Недялко Илиев е родом от Нова Загора. По профе­сия железар, изра­ботвал е старинни оръжия. Занаятът му го принуждава да се мести от селище в селище. А с него и се­мейството му.

Минчо се ражда, докато живеели в се­ло Гюлмен (Любенова махала). След това семейството се премества в с. Еленово, пак новозагорско, където преминават детските му години. По-късно се прибират в Нова Загора. Тук Минчо вече е ученик и получава началното си образование.

В семейството има 5 деца, двама братя и три сестри. По-големият брат Кръстьо се научил да свири на гъдулка от един съсед. Малкият Минчо започнал покрай брат си и го изпреварил в свиренето. Станало така, че всички в махалата канели Минчо да им свири по празненствата. И на хорото той става пръв свирач. По това вре­ме се основава Българското радио в София.

Издирват се най-добрите изпълнители на народна музика из цяла­та страна, за да работят в оркестъра на радиото. Обявяват за целта и конкурс, на който се явил и младият Минчо Недялков. Единодушно е одобрен от комисията, започва работа като щатен солист.

Директор на радиото тогава е Георги Бояджиев. Свирело се на живо, а това изисква от изпълнителя много качества: добра памет, висока техника, бърза и съответна реакция. През 1957 г. Минчо Недялков постъпва на работа в новообразуващия се Старозагорски ансамбъл за народни песни и танци като концерт-майстор. Реализира и много солови записи в радио „Стара Загора“.

През 1967 г. се основава Средно музикално училище в град Котел. Поканват го за преподавател по гъдулка, заедно с Кръстьо Великов и Стоян Чобанов. Те са първите преподаватели в СМУ – Котел. Между първите му ученици са Димитър Лавчев, Цветан Цветанов, Димчо Желязков. Освен в СМУ – Котел, той е препода­вал гъдулка и в Омуртаг, Търговище, а до там стигал с мотора си. В един лош ден Минчо Недялков, пътувайки за Котел с кола, заедно с колегите си Кръстьо Великов и Стоян Чобанов, катастрофира. От силната уплаха бай Минчо по-късно се разболява от рак.

През 1970 г. здравето му се влошава, напуска работа u се прибира в дома си в Стара Загора. В същата година умира. Тогавашният директор Стоян Чобанов организира цялото СМУ да присъства на погребението му, за да отдадат заслужена почит на преподавателя, един от основоположниците на училището. През цялата процесия свири сестриният му син Марин Иванов, който е приемственик на вуйчо си в свиренето на гъдулка.

Гъдулката на преподавателя Недялков е подарена на най-добрия му ученик Димитър Лавчев. Той по-късно става диригент на народния оркестър на Българско радио. Племенникът на бай Минчо и известният диригент Крум Георгиев организират Събор-надсвирване в чест на първоучителя Минчо Недялков в с. Еленово. На първия събор Голямата награда в надсвирването взима Марин Иванов, който усъвършенствува стила на големия музикант. Богатият репертоар на Минчо Недялков по-късно е събран и нотиран в свитъци за ползване при обучението на гъдуларите в СМУ – Котел.