Гайдата е традиционен народен инструмент главно на Балканите, но се среща и в цяла Европа. Джура и каба (родопска) гайда са два от най-популярните български фолклорни музикални инструменти. В България еднозначно гайдата се асоциира с празници, хора, сватби и други весели и не толкова весели събития. Гайда може да се чуе в механи, на мегдани, на курорти и във всички населени места в страната.
Каба гайдата произлиза и се среща само в Родопите. При нея характерни и отличителни са мекотата на звука и дълбочината на тона. Родопската гайда е най-ниско звучащата гайда в света, долния край гайдуницата е извит, от което зависи ниския ѝ тембър на звука. При нея има четири основни тона – сол, ре, фа, ми, съответно и във фа диез и ми бемол. Родопската каба гайда се използва за съпровод на хиляди магнетични родопски песни, които напомнят за красотата на Родопа планина.
Най-добрият майстор гайдар бил Дафо Манолов Трендафилов – Бай Дафо – Гайдарят. От ръцете му са създадени над 800 гайди, които и до ден днешен обикалят целия свят. По думите на Бай Дафо: ,,по хубава от родопската гайда нема”.
Джура е гайдата, която се среща в цяла България с изключение на Родопите – Добруджа, Мизия, Средна гора, Западна Тракия, Странджа, Западните покрайнини и Пиринска Македония. Тя е гайдата която се различава с височината на тона. Звучи по-високо от македонската гайда и каба гайдата, джура гайдата се характеризира с чист и ясен глас. Тази гайда задължително присъства в народния оркестър, но има своята сила, като солов инструмент, който съпровожда множество сватби и сборни хора.
Оцеляла през хилядолетия, съхранила уникалния си и автентичен вид , гайдата не е само народен музикален инструмент – тя е религия, тя е живот, тя е съдба, тя е всичко. Всеки който се е докоснал до магията на гайдата никога няма да забрави преживяното. Звученето на гайдата е уникално. То докосва душата и остава завинаги в спомена и съзнанието на човек