Ракията – огненият дух на България бр.205
Вашият коментар
Месечни архиви: март 2018
БИОКИНЕЗАХ БР.204
Генетично препрограмиране. Tук излагам теорията за биокинезата (контрол над гените). След преглеждането на други подобни материали и взаимстване на някои от техниките, крайния резултат е налице. В биокинезата се използва кинетична енергия за пренареждане или контролиране на гените вътре в тялото ви. Ако умението бъде овладяно, няма ли да е възможно да се “пренастроите”? Отговора, на теория, е “да”. С генетичното репрограмиране е възможно да се превърнете в свръх-човек (напоследък доста се говори на тази тема, или е много нашумяла или има нещо вярно –бел.). Всичко би било възможно. Например, ако програмирате гените в очите си, можете да ги настроите да виждат по-далеч и по-добре. Напълно е възможно нещо, като изключване на болката, симулиране на различни емоции и др. да станат един съвсем нормален процес. Сега и интересната част от теорията. Единствената причина хората да стареят и умират е защото клетките в телата ни умират. Ако репрограмирате клетките си да не умират и да не спират да се репродуцират, това няма ли да ви направи безсмъртни? Очевидно, отговора е “не”. Разбира се безсмъртието (което може да се постигне според автора –бел.) не ви прави неуязвими – все пак можете да загинете при катастрофа, отравяне и много други. Има техника, която развих, но ефекта е минимален. Например, не усещате студ, по-бавно се изморявате и др. И все пак ето процедурата: Медитирайте за около половин час. Щом се почуствате напълно релаксирали усетете разливаща се енергия през вашето тяло. Изградете малка, остра игла от енергия. Направете я много тънка и остра. Сега визуализирайте гените в тялото си. Кажете мислено на иглата, какво искате да промените в тях. Използвайте волята си и насочете иглата към гените си. Продупчете ги и променете това, което сте си наумили, бъдете сигурни че цялата игла е в ДНК молекулата. Щом сте готови с препрограмирането извадете бавно иглата и я оставете да се разсее и изчезне напълно. Оттук, можете да спрете с медитацията и да продължите деня си както обикновено. Бъдете уверени, че това, което направихте ще даде резултат. След около седмица, ще започнете да виждате или усещате промяната. Бъдете внимателни, техниката трябва да се практикува само от опитни индивиди.
http://store3.data.bg/evtimovabooks/books/V%20TARSENE%20NA%20DU6ATA.pdf
таг: биокинеза
ЧОВЕШКИЯТ МАГНЕТИЗЪМ Е МОЩНА ТЕРАПИЯ БР.204
Не бъркайте чара с прана, съветват окултните учени Човешкият магнетизъм е различно понятие от „личния магнетизъм“. Личният магнетизъм е свойство на ума, а човешкият магнетизъм е проявление на прана. Както животните, така и човекът несъзнателно излъчват този магнетизъм или пранична енергия. Развитият или трениран човек държи силата под контрол и може в голяма степен да я задържа или излъчва в увеличено количество, може също така и да я направлява според желанието си. За да й придаде по-голям тласък и сила, той е в състояние да я обедини с мисловната си вълна. Тази пранична енергия е сляпа сила на природата – подобно на електричеството и на други подобни енергии може да се употребява съзнателно или несъзнателно, умно или неразумно. Прана е всемирна енергия и се съдържа в разнообразни форми във всички предмети, били те одушевени или неодушевени. Всички форми на сила и енергия са прови на прана. Тя е един от седемте човешки принципа и се намира във всеки човешки организъм в по-малки или по-големи количества. Човек извлича прана от въздуха, който диша, от храната, която яде, от течностите, които пие. При липса на прана той отслабва и се изтощава. При изобилие от прана той става деен, жизнерадостен, енергичен и весел. Различните хора приемат различно количество прана и складират отново различно количество. Хора, на които липсва прана, изсмукват праничния запас от магнетизъм на другите. Някои от тях са вампири – една част използва силата на околните несъзнателно, други Тренираният човек държи силата под контрол. 33 вършат това съвсем целенасочено, но това впоследствие се наказва/!/ психически. Никой не може да пострада, ако е усвоил известни знания за човешкия магнетизъм и неговите закони. А хората, които имат прана в големи количества, я излъчват, придавайки по-голяма жизненост на околните. Човешкият магнетизъм е най-мощната терапевтична сила и в една или друга форма в повечето случаи е първопричина за психическо изцеление. Тя е една от най-старите форми на лечение и би могло да се каже, че знанието за нейното използване е вродено в човека. Нараненото дете бързо притичва към майка си, която целува удареното място или поставя ръката си върху раната – бързо болките на детето намаляват. Майчиният магнетизъм се предава, тласкан от любящата мисъл. Когато се приближим до болен, инстинктивно поставяме ръка върху челото му. Често хората възразяват, като казват, че лесно могат да се наблюдават външните явления на електричеството и магнетизма за разлика от тези на човешкия магнетизъм или праничната енергия. Нека само си припомним, че всяко движение на тялото е непосредствена проява на човешкия магнетизъм. Физиците наричат това „нервна сила“. Магнетизмът се изпраща по нервите, те са неговите телеграфни жици. И както до последно време се считаше за невъзможно да се предават сигнали без наличието на проводник, така и до днес учените отричат възможността да се изпраща магнетизъм по „безжизнен път“, въпреки че са свидетели на множество „медицински чудеса“. Окултистите обаче от дълги векове знаят, че магнетизмът може да се предава и само чрез астралната атмосфера. Човешкият магнетизъм се приема от организма от въздуха, водата и храната. Той се извлича от природата и се складира в нервната система, в една верига от „батерии“ за съхраняване на запаси, от които централната е слънчевият сплит. От тези енергийни центрове магнетизмът се притегля от ума, целенасочено или несъзнателно (интуитивно), и се изпраща за употреба според нуждите. Магнетизмът присъства всеки един момент във всички части на тялото. Това количество зависи от общата жизненост на лицето, която се определя пък от общото количество прана, складирано в системата. Здравото тяло е изпълнено с прана от главата до петите. Тя се използва не само във физическата, но и в астралната област. Инстинктивният ум владее 75% от прана и я разпределя към всички части на тялото, иначе системата би се разрушила. Останалите 25% от енергията могат да се използват от човек съзнателно и целенасочено за определени цели и желания. Ако човек притежава магнетизъм в изобилие, инстинктивният ум е доста щедър в неговото разпределение. Такъв човек излъчва магнетизъм по всички направления на нервната система и изпълва астралната атмосфера около себе си. Човешкият магнетизъм е проявление или форма на прана, някои я наричат жизнена енергия ци. Увеличаването на количеството магнетизъм в системата се извършва чрез притеглянето на повече прана от главния източник чрез правилно и пълноценно дишане, здравословно хранене и пиене на течности. То може да се увеличи и чрез силно желание, и чрез волята. Когато упражнявате дълбоко дишане, представете си, че при всяко вдишване поглъщате голямо количество прана и скоро ще почувствате приток на нови сили в организма. Ще направите разликата, ако правите това упражнение, когато сте изморени и изтощени. Опитайте се също така да изпиете бавно една чаша вода, като си представите, че извличате от нея складираното количество прана. По същия начин бавно дъвчете храната си и си представяйте, че извличате сила от нея.
http://store3.data.bg/evtimovabooks/books/V%20TARSENE%20NA%20DU6ATA.pdf
тагове: човешкият, магнетизъм, мощна, терапия
Българско възрожденско изкуство бр.204
Българско възрожденско изкуство, предназначено за храма – част от музейните колекции в Бачковски манастир „Успение на Пресвета Богородица“ и Национален исторически музей, София 17 – 19 в.
През периода на 17-18-19 в. се открива значителен обмен на произведения между Българските възрожденски златарски ателиета и Синайския манастир „Св. Екатерина “ в Египет. В Синай се съхраняват редица артефакти, създадени от български майстори занаятчии в Бачково, Пловдив, Велико Търново, Плиска, София и пренесени като дарения от наши поклонници. Виж: „SINAI treasures of the Monastery“, Ekdotike Athenon, General Editor Konstantinos A. Manafis, Professor of Byzantine Literature, Athens University, 2006 Athens.
1) Напрестолен кръст с изящно издълбани сцени в кипарисово дърво, три-измерен релеф, 18 в.
2) Съд за вода при богослужение
3) Кандило, филигран, 18 в.
4) Чаша за Свето причастие
5) – 12) Напрестолни кръстове, благородни метали, три-измерна фина дърворезба/кипарисово дърво, НИМ, 17 – 19 в.
Irena Yanheva
ПИТ БУЛ БР.204
АФРИКАНСКИ МАСКИ БР.204
СВАТБЕНИ РОКЛИ БР.204
1920 сватби
1916
i1976
1915 г.
1910 булка
сватба 1926
1916
1939 г.
1900 – 1915 г.
1910 булка
Невястата на 1940 г. с присъстващите в различни пастелни нюанси;
40-те години сватба по време на войната женихът облечен в моряшки костюм костюм
1900 г. – Мари Габриел от Бавария, облечена в сватбената си рокля
1917
1960г. РОМАНТИЧЕН БРИДАЛЕН РОКС СВАТБЕН ПАКЕТ ВИКТОРИАЛЕН СТИЛ БЕЛИНДА БЕЛВИЛЕ ВОГЕЙ КОУТУРИЪР
1962
1950 г.
Катрин и Даниел Меркаданте, бръснар, 1934 г.
1976
1890
1976
1910 г. / 1920 г.
Сватбена рокля на Фера Sposa 2018
подбра Мария Герасова
Екзекуторът на Милан стана на 70 бр.204
Един от големите футболисти в историята на Локомотив отпразнува вчера достолепен юбилей. Тодор Паунов стана на 70 години, девет от които носи черно-бялата фланелка на представителния тим. Преди това минава през юношеските гарнитури на железничарите. Тодор е представител на една от най-видните локомотивски фамилии. Неговият баща – Стефан Паунов, е сред най-изтъкнатите състезатели на първопроходците от Спортклуб.
Тодор Паунов дебютира за родния си тим едва на 16 години. С черно-бялата фланелка изиграва 178 мача, в които бележи 17 гола от 1963 до 1972 г., когато преминава в Академик. В столицата той отива, тъй като решава да започне академична кариера след завършването на ВИФ. И в малкия софийски клуб обаче талантът на Паунов блести.
След заминаването за София Тодор Паунов е едно от трите момчета от школата на Локомотив, които са в основата на една от най-паметните победи на български отбор на международната сцена. Скромният откъм всичко Академик (Сф) бие колоса Милан с 4:3 за Купата на УЕФА, което прославя студентския тим по целия свят. По това време в гранда от Сан Сиро играе тогавашното златно момче на Италия Джани Ривера. До него са бъдещите световни шампиони Фулвио Коловати и Джанпиеро Марини. На вратата е легендарният Албертози, сребърен медалист от Мондиал-70, а атаката на росонерите води самият Фабио Капело, който впоследствие ще стане един от най-големите треньори. Интересното е, че и четирите гола във вратата на Албертози бележат момчета, които са израснали на Лаута. В мрежата на мустакатия великан се разписва два пъти Красимир Манолов, а по веднъж Тодор Паунов и Альоша Димитров.
Всеки един от тримата напуска родния отбор по различни причини. Една от тях е, че по това време Локо е изключително силен и хомогенен отбор. За да стане някой младок титуляр, някой от старите пушки трябваше да се гътне, спомня си великото крило Гочо Василев. По тази причина русолявият нападател Альоша Димитров решава да си търси късмета в столицата, вместо да чака Гочо да се пенсионира. Черно-белите мачкат всичко наред, а школата не спира да бълва таланти. Един от тях е екзекуторът на еврошампиона Нотингам Форест Ружди Керимов.
Красимир Манолов избира Академик, за да избегне тежка казарма, а също така и да си осигури висше образование от ВИФ, което след това му отваря пътя и към треньорската кариера.
По същата причина, но в по-зряла възраст в Академик се озовава и потомственият локомотивец Тодор Паунов, който е син на бившия футболист и наставник на черно-белите Стефан Паунов.
По същата причина старото игрище на Локото на Асеновградско шосе напускат и обещаващите таланти Николай Курбанов и Георги Фиданов. Те избират обаче Стопанската академия в Свищов.
Да се върнем обаче на хладната есенна вечер на 20 октомври 1976 година. На стадион „Васил Левски“ се стича рекордна за Академик публика от 15 хиляди души. Обикновено студентите играят пред не повече от 1000 зрители. Повечето се стичат, за да видят колоса Милан и голямата му звезда Джани Ривера.
За този момент Данко Роев си спомня: „Като си помисля какви играчи бяха в Милан, като Ривера, Капело, вратаря Албертози, Анкуилети, Бигон. Играхме срещу тях без капка информация. Помня, че помолихме ваши колеги да ни четат какво пишат в техните спортни вестници за мача им със Сампдория.“
Капело е 30-годишен и току-що е преминал в Милан от Ювентус, а легендарният Джани Ривера е на 33. Независимо от това миланистите продължават да са страшилище. Срещу тях обаче има бойци, които не се страхуват от имена. До 25-ата минута локомотивците Тодор Паунов и Красимир Манолов бележат по един гол. Фабио Капело връща едно попадение, но Альоша Димитров реализира дузпа и на почивката българите се оттеглят с аванс 3:1. След антракта Коловати намалява. Стадионът обаче изригва след второто попадение на Паунов.
В края на срещата при 4:2 „студентите“ на три пъти изпускат да вкарат чисти положения и Капело бележи втория си гол. Другият е дело на Фулвио Коловати, който по-късно в нашия футболен фолклор носи прякора на Илиян Стоянов. Но с това не свършват интересните моменти. След срещата Първанов отива при Джани Ривера и го моли да си разменят фланелките. Тогава тази практика не е често срещана както сега. Ривера е бесен след развоя на мача и отговоря с краткото „No possibile“ и допълнително измърморва нещо.
Първанов му тегли една майна. По пътя към съблекалнята разбеснелият се Ривера забравя финеса си и раздава ритници във въздуха. Минава му обаче бързо и на влизане в тунела ръкопляска на публиката.
Двубоят в Милано на „Сан Сиро“ е наблюдаван от 30 000 зрители. И тук не липсват куриозни моменти. Срещата е прекратена в петата минута. Съдията Линемайер умолява Юлиян Иванов, който носи фланелка с номер 14, да я замени с друга, защото по онова време са разрешени само такива от 1 до 11. Оказва се, че футболистът играе с номер 14, защото си е забравил фланелката в хотела, а от Академик нямат резервна със същия номер. Арбитърът е категоричен, че ще прекрати мача, като ще даде рапорт гостите да бъдат дисквалифицирани. Тогава се намесва докторът на отбора Стоян Костадинов. Той вади от лекарската чанта дебело руло лейкопласт и закрива единицата от номер 14. Така Иванов продължава с номер 4. В Милан се възползват от неуредиците в лагера на гостите и повеждат с 2:0. В 29-ата минута Илия Чалев бележи кристален гол, но Линемайер го отменя заради измислена засада. Заради гузност не наказва играчите на Академик, които почват очевадно да го бутат брутално и грубо. Вестник „Ил джорнале нуово“ пише за срещата: „Горките футболисти от София. Ако съдията не им бе отменил скандално гол и не подпираше домакините, Милан щеше да бъде елиминиран.“
Във връзка с тази среща треньорът Данко Роев си спомня за покойния вече Валери Спасов – Жаната. Белокосият наставник е категоричен: „Това, което направи Спасов в Милано, бе връх на футболна техника. Той бе с подплатено самочувствие и не се страхуваше от европейски грандове. Смея да твърдя, че и в следващите отбори, които съм водил, никога не съм имал такъв талант.“
След уникалните мачове с Милан от Министерството на просветата и от футболната федерация обещават премии на футболистите. В крайна сметка играчите получават стандартните за времето си премии от по 80 лева. Заради цялостното отдаване на отбора в срещите от турнира на УЕФА в края на шампионат 1976/1977 Академик (Сф) едва не изпада и завършва на 12-о място. А сега е в Окръжната софийска група.
1/16 – финал, УЕФА
20.10.1976, София
Академик – Милан 4:3
1:0 Паунов (18), 2:0 Кр. Манолов (25), 2:1 Капело (33), 3:1 Ал. Димитров (40 – д.), 3:2 Коловати (47), 4:2 Паунов (51), 4:3 Капело (80)
АКАДЕМИК: Тиханов, Чалев, Ангелов, Първанов, Ю. Николов, Спасов, Симов, Паунов (74 – Гологанов), Кр. Манолов, Кр. Горанов (82 – Й. Николов), А. Димитров
МИЛАН: Албертози, Анкуилети, Малдера, Морини (81 – Сабадини), Коловати, Турове, Ривера, Капело, Силва (56 – Винченци), Бигон, Калоне
Стадион: „Васил Левски“ – 15 000 зрители
Съдия: Жорж Конрат (Австрия)
Жълти картони: Турове, Морини, Ривера (М)
1/16 – финал, УЕФА
03.11.1976, Милано
Милан – Академик 2:0
1:0 Калоне (12), 2:0 Морини (27)
МИЛАН: Албертози, Анкуилети, Малдера, Морини, Бет, Турове(57 – Биазола), Ривера, Капело, Калони, Бигон, Винченцо
АКАДЕМИК: Тиханов, Чалев, Ангелов, Иванов, Ю.Николов (46 – Първанов), Янков, Симов, Паунов (71 – Кр. Горанов), Манолов, Спасов, Димитров
Стадион: „Сан Сиро“ – 30 000 зрители
Съдия: Ерих Линемайер (Австрия)
https://arhiv.marica.bg/%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D1%83%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-70-news648573.html
тагове: Милан, 70
ДЪРВОРЕЗБА БР.204
ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.204
ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН
ПА ДА ОСТАВИМ НА СЪДБАТА
– Е хей… Виж го ти, нашияІ
– Здравей артлик. Как я караш?
– Ей на. Вървя си и си свиркам с уста.
– Брей… Друга работа нямаш ли си?
– Как да си нямам.Свиркам си, да не плача.
– Защо бе, мой човек?
– Как защо. Онзи, комшията, знаеш го?
– Казвай, казвай. Какво комшията?
– Ами не е човек, а от ония зверове, дето живеят в джунглата.
– Тук няма джунгла.
– Ами, как да няма? Хората така се озвериха… Агресия брат, агресия…По- лошо от война.
– Прав си приятел. И аз тъй си мисля.
– Ето, разбра ли сега? Пияни шофьори правят на парчета колите си. Убиват що срещнат по пътя си.
– Да,да. Жал ми е за децата. Що деца си отидоха. Отнеха им живота, когато трябваше да растат и да живеят.
– Знаеш ли, а колко такива пияндури са на свобода?
– Парите брат, парите…
– А пък напоследък са се навъдили едни…
– Казвай бързо! Какви едни?
– Какви ли? Обирджийки… От РУМА. Направили са си добре сметката.
– Ами нали ги заловиха?
– И още как. Обирали парите на що народ. Пострадали милите.
– И за старците не им пукало…
– Обирали, обирали и трупали в банките. Станали милионери.
– Ами, ти не знаеш ли за оня просяк?
– Кой бе?
– Дори и не си чувал. Ходил по улиците окъсан и развлечен, а като умрял, намерили под дюшека му пачки с пари.
– Е хей… И на това си му кажи живот.
– Широк живот, тесни гащи. Шапка на тояга.
– А, забрави да кажеш за вашият комшия.
– За него ли? Ами взел, хванал беззащитната ми булонка. Кученцето де.Отрязал му най- жестоко главата. И го хвърли от терасата, та падна горкото долу, в градината.
– Не продължавай, щото кръвта ми кипна, а сърцето ми ще изскочи от пазвата!
– Виждаш ли? Не знам какво да правя с него… Май е за лудницата. Да вика и крещи, щото сърцето му да се върне на мястото си.
– Тъй е. Май го е загубил някъде сред тълпата и не може да си го намери.
– Един ден ще го намери. Рано или късно съвестта проговаря. Туй не може да му се размине. Съдбата е справедлива. Тя напомня.
– Хайде сега да тръгваме. Па да оставим на съдбата…
НАЛИ ТАКОВА Е ВРЕМЕТО?
