Месечни архиви: март 2018

Ракията – огненият дух на България бр.205

 

Традиционна дестилация на ракия
Традиционна дестилация на ракия
Традиционна дестилация на ракия
Има някои асоциации, които, щем не щем, изкачат в съзнанието ни, щом стане дума за България. Ако говорим за история, то тези асоциации неминуемо са свързани със славата на България, с могъщите царе като Симеон Велики или Иван Асен, със смелите бунтовници и революционери от епохата на Възраждането или пък с героичните подвизи на родната армия във войните след Освобождението. Историята обаче, макар и да е основата, върху която работим, далеч не е всичко, с което може да се похвали нашата прекрасна държава. Традициите също са една част, която не бива да бъде пренебрегвана. Нима не бива да се гордеем с мистичните ритуали като нестинарството или със старинния дух на кукерството? Нима на всеки християнски празник нашия народ не слага и щипка от своето собствено съществуване? Днешната ни статия ще бъде малко по-различна, някой би могъл да я нарече дори несериозна. Ще ви разкажем, доколкото ни е позната, историята на един вечен „спътник“ в бита на българина. Той присъства на всяка трапеза на всеки голям празник и, макар да не ни се вярва, се е превърнал в неизменна част от съвремието. Става дума именно за Ракията, която събужда у нас топлите спомени как дядовците ни я наричаха огнена вода и сядаха да говорят за отдавна отминали времена на по чашка. Стига обаче с лирическите отклонения, нали все пак сме сайт за история. Нека се постараем – доколкото е възможно, да проследим развитието на тази част от нашия бит и да разгледаме по-отблизо технологията за нейното изработване.
Бъклица за ракийка
Бъклица за ракийка
Както можете да се досетите, ракията и нейната история не е обект на особено сериозни исторически изследвания. За неин първоизточник често се смята французинът – фармацевт, лекар и алхимик Арно дьо Вилньов, който пръв в началото на XIV-ти век дестилира вино и получава като продукт гроздова ракия. Говори се, че откритието му достигнало до местни рицари, които впоследствие го пренесли на Балканитe, и така намерило почва по родните земи. Това разбира се не е единствената теория. Много се обсъжда вариантът ракията да е дошла с нахлуването на османските турци на полуострова. Спорно е и от кога са първите сведения за спиртния еликсир в България. Годината е 1731-ва и в София, която тогава е била значително по-малка от днешно време, смъртта си намира кръчмар на име Герго. За нея сведения има от описите за неговото наследство, които красноречиво говорят за това как той е оставил 200 оки ракия (ока е стара турска мярка за тежест). Дали обаче ракията няма много по-дълбоки корени в любимата ни родина? След османската инвазия през Балканите минават много чуждестранни пътешественици. Те се срещат с българското население, което представлява изключителен интерес за тях. В пътеписите на тези пътници често се срещат записки за бита на българите и за често срещаното производство на домашен алкохол. Никъде обаче не се споменава думата ракия. Е, все пак, логично е кръчмарят Герго, срещнал смъртта си през далечната 1731-ва, да не е първият, който успешно да произвежда и продава алкохолната напитка.
Разбира се, в материалите посветени на ракията (които между другото са удивително много), съществуват и теории как тя е изцяло българска, пренесена от древната родина на прабългарите. Това естествено е трудно да се установи, тъй като спорът за самата прародина е изключително сериозен, какво остава за детайлите. Затова най-често и общо се приема, че ракията по нашите земи започва да се произвежда и разпространява по време на Възраждането. Първият познат чуждестранен източник за нея е английският пастор Робърт Уолш, който по време на пътуванията си от 1820г. споделя за отличната вечеря, с която е бил нагостен в едно варненско село, на която бил почерпен и с ракия. За традиционната спиртна напитка говорят и други чужденци, сред които геологът Ами Буе, френският академик Адолф Бланки, руският журналист Егор Южаков и др.
Дядо си пийва от вълшебния еликсир
Дядо си пийва от вълшебния еликсир
Нека ви разкажем малко и за технологията на изработката на ракия. Пивото се получава чрез дестилация на ферментирали плодове или- вино. Плодовете могат да бъдат всякакви, като най-често това са сливи, грозде или кайсии. Според името на плода идва и наименованието на самата напитка – тя може да бъде „сливовица“, „грозданка“, „калвадос“(от ябълки) и др. Самият процес по приготвянето се нарича печене. Приготвя се от джибри, което представлява добре узрели и ферментирали плодове. Те се слагат в казан, за който се препоръчва да е меден. Той се подгрява отдолу, а към него е свързана тръба, по която да тече алкохола. Тръбата трябва да бъде охладена от вода. В началото от казана потича богата на метилов алкохол течност. Тя е негодна за пиене и често се ползва от народната медицина за лечебни цели, разтривки и т.н., нарича се „първак“. След нея започва да тече истинската напитка, която варира от около 40-50 градуса. Постепенно силата на алкохола започва да отслабва, като най-ниските и стойности достигат близо 30 градуса. Тази най-слаба ракия се нарича „паток“. Когато изтече патокът, процесът се спира и казанът се зарежда с ново джибри. Разбира се, има я опцията получената ракия да се препече, тогава повечето майстори вярват, че тя е по-хубава. Алкохолният градус се покачва, като достига до 55-65 градуса. Съществува и т.нар. „двоен препек“, който вече достига стойности над 90.
В годините варенето на ракията се е превърнало в неизменна част от битието на българина. Тази спиртна напитка се е превърнала в национална, макар да се среща и на много други места на Балканите, като Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора (няма да казваме и Македония, защото тя чисто технически си е България). В народните песни и дори и приказки ракията се споменава често, като част от ежедневието и  традиционна напитка по празници и събирания. Българите я пият през лятото изстудена, а през зимата греяна и понякога подсладена, като това й добавя изключителен вкус. Ракията е известна и сред общностите на българите в чужбина, като от особено значение е привързаността на бесарабските българи към нея. Изключително важно е качеството на напитката, удивително е как още от Възраждането хубавата ракия често е наричана „скоросмъртница“. Парадоксалното е, че най-възрастните хора в България, когато бъдат попитани как се държат толкова години, често казват как, като пийват по малко ракийка, се ободряват, а кръвта в жилите ми сякаш се задвижва по-бързо, по-силно. 🙂
rakiikata
https://bulgarianhistory.org/rakiqta-ogneniq-duh-na-bulgariq/#
 тагове: огнения, дух, България

БИОКИНЕЗАХ БР.204

Генетично препрограмиране. Tук излагам теорията за биокинезата (контрол над гените). След преглеждането на други подобни материали и взаимстване на някои от техниките, крайния резултат е налице. В биокинезата се използва кинетична енергия за пренареждане или контролиране на гените вътре в тялото ви. Ако умението бъде овладяно, няма ли да е възможно да се “пренастроите”? Отговора, на теория, е “да”. С генетичното репрограмиране е възможно да се превърнете в свръх-човек (напоследък доста се говори на тази тема, или е много нашумяла или има нещо вярно –бел.). Всичко би било възможно. Например, ако програмирате гените в очите си, можете да ги настроите да виждат по-далеч и по-добре. Напълно е възможно нещо, като изключване на болката, симулиране на различни емоции и др. да станат един съвсем нормален процес. Сега и интересната част от теорията. Единствената причина хората да стареят и умират е защото клетките в телата ни умират. Ако репрограмирате клетките си да не умират и да не спират да се репродуцират, това няма ли да ви направи безсмъртни? Очевидно, отговора е “не”. Разбира се безсмъртието (което може да се постигне според автора –бел.) не ви прави неуязвими – все пак можете да загинете при катастрофа, отравяне и много други. Има техника, която развих, но ефекта е минимален. Например, не усещате студ, по-бавно се изморявате и др. И все пак ето процедурата: Медитирайте за около половин час. Щом се почуствате напълно релаксирали усетете разливаща се енергия през вашето тяло. Изградете малка, остра игла от енергия. Направете я много тънка и остра. Сега визуализирайте гените в тялото си. Кажете мислено на иглата, какво искате да промените в тях. Използвайте волята си и насочете иглата към гените си. Продупчете ги и променете това, което сте си наумили, бъдете сигурни че цялата игла е в ДНК молекулата. Щом сте готови с препрограмирането извадете бавно иглата и я оставете да се разсее и изчезне напълно. Оттук, можете да спрете с медитацията и да продължите деня си както обикновено. Бъдете уверени, че това, което направихте ще даде резултат. След около седмица, ще започнете да виждате или усещате промяната. Бъдете внимателни, техниката трябва да се практикува само от опитни индивиди.
http://store3.data.bg/evtimovabooks/books/V%20TARSENE%20NA%20DU6ATA.pdf
 таг: биокинеза

ЧОВЕШКИЯТ МАГНЕТИЗЪМ Е МОЩНА ТЕРАПИЯ БР.204

Не бъркайте чара с прана, съветват окултните учени Човешкият магнетизъм е различно понятие от „личния магнетизъм“. Личният магнетизъм е свойство на ума, а човешкият магнетизъм е проявление на прана. Както животните, така и човекът несъзнателно излъчват този магнетизъм или пранична енергия. Развитият или трениран човек държи силата под контрол и може в голяма степен да я задържа или излъчва в увеличено количество, може също така и да я направлява според желанието си. За да й придаде по-голям тласък и сила, той е в състояние да я обедини с мисловната си вълна. Тази пранична енергия е сляпа сила на природата – подобно на електричеството и на други подобни енергии може да се употребява съзнателно или несъзнателно, умно или неразумно. Прана е всемирна енергия и се съдържа в разнообразни форми във всички предмети, били те одушевени или неодушевени. Всички форми на сила и енергия са прови на прана. Тя е един от седемте човешки принципа и се намира във всеки човешки организъм в по-малки или по-големи количества. Човек извлича прана от въздуха, който диша, от храната, която яде, от течностите, които пие. При липса на прана той отслабва и се изтощава. При изобилие от прана той става деен, жизнерадостен, енергичен и весел. Различните хора приемат различно количество прана и складират отново различно количество. Хора, на които липсва прана, изсмукват праничния запас от магнетизъм на другите. Някои от тях са вампири – една част използва силата на околните несъзнателно, други Тренираният човек държи силата под контрол. 33 вършат това съвсем целенасочено, но това впоследствие се наказва/!/ психически. Никой не може да пострада, ако е усвоил известни знания за човешкия магнетизъм и неговите закони. А хората, които имат прана в големи количества, я излъчват, придавайки по-голяма жизненост на околните. Човешкият магнетизъм е най-мощната терапевтична сила и в една или друга форма в повечето случаи е първопричина за психическо изцеление. Тя е една от най-старите форми на лечение и би могло да се каже, че знанието за нейното използване е вродено в човека. Нараненото дете бързо притичва към майка си, която целува удареното място или поставя ръката си върху раната – бързо болките на детето намаляват. Майчиният магнетизъм се предава, тласкан от любящата мисъл. Когато се приближим до болен, инстинктивно поставяме ръка върху челото му. Често хората възразяват, като казват, че лесно могат да се наблюдават външните явления на електричеството и магнетизма за разлика от тези на човешкия магнетизъм или праничната енергия. Нека само си припомним, че всяко движение на тялото е непосредствена проява на човешкия магнетизъм. Физиците наричат това „нервна сила“. Магнетизмът се изпраща по нервите, те са неговите телеграфни жици. И както до последно време се считаше за невъзможно да се предават сигнали без наличието на проводник, така и до днес учените отричат възможността да се изпраща магнетизъм по „безжизнен път“, въпреки че са свидетели на множество „медицински чудеса“. Окултистите обаче от дълги векове знаят, че магнетизмът може да се предава и само чрез астралната атмосфера. Човешкият магнетизъм се приема от организма от въздуха, водата и храната. Той се извлича от природата и се складира в нервната система, в една верига от „батерии“ за съхраняване на запаси, от които централната е слънчевият сплит. От тези енергийни центрове магнетизмът се притегля от ума, целенасочено или несъзнателно (интуитивно), и се изпраща за употреба според нуждите. Магнетизмът присъства всеки един момент във всички части на тялото. Това количество зависи от общата жизненост на лицето, която се определя пък от общото количество прана, складирано в системата. Здравото тяло е изпълнено с прана от главата до петите. Тя се използва не само във физическата, но и в астралната област. Инстинктивният ум владее 75% от прана и я разпределя към всички части на тялото, иначе системата би се разрушила. Останалите 25% от енергията могат да се използват от човек съзнателно и целенасочено за определени цели и желания. Ако човек притежава магнетизъм в изобилие, инстинктивният ум е доста щедър в неговото разпределение. Такъв човек излъчва магнетизъм по всички направления на нервната система и изпълва астралната атмосфера около себе си. Човешкият магнетизъм е проявление или форма на прана, някои я наричат жизнена енергия ци. Увеличаването на количеството магнетизъм в системата се извършва чрез притеглянето на повече прана от главния източник чрез правилно и пълноценно дишане, здравословно хранене и пиене на течности. То може да се увеличи и чрез силно желание, и чрез волята. Когато упражнявате дълбоко дишане, представете си, че при всяко вдишване поглъщате голямо количество прана и скоро ще почувствате приток на нови сили в организма. Ще направите разликата, ако правите това упражнение, когато сте изморени и изтощени. Опитайте се също така да изпиете бавно една чаша вода, като си представите, че извличате от нея складираното количество прана. По същия начин бавно дъвчете храната си и си представяйте, че извличате сила от нея.
http://store3.data.bg/evtimovabooks/books/V%20TARSENE%20NA%20DU6ATA.pdf
 тагове: човешкият, магнетизъм, мощна, терапия

Българско възрожденско изкуство бр.204

Българско възрожденско изкуство, предназначено за храма – част от музейните колекции в Бачковски манастир „Успение на Пресвета Богородица“ и Национален исторически музей, София 17 – 19 в.
През периода на 17-18-19 в. се открива значителен обмен на произведения между Българските възрожденски златарски ателиета и Синайския манастир „Св. Екатерина “ в Египет. В Синай се съхраняват редица артефакти, създадени от български майстори занаятчии в Бачково, Пловдив, Велико Търново, Плиска, София и пренесени като дарения от наши поклонници. Виж: „SINAI treasures of the Monastery“, Ekdotike Athenon, General Editor Konstantinos A. Manafis, Professor of Byzantine Literature, Athens University, 2006 Athens.
1) Напрестолен кръст с изящно издълбани сцени в кипарисово дърво, три-измерен релеф, 18 в.
2) Съд за вода при богослужение
3) Кандило, филигран, 18 в.
4) Чаша за Свето причастие
5) – 12) Напрестолни кръстове, благородни метали, три-измерна фина дърворезба/кипарисово дърво, НИМ, 17 – 19 в.
Снимка на Irena Yancheva.
Снимка на Irena Yancheva.
Снимка на Irena Yancheva.
Снимка на Irena Yancheva.
Снимка на Irena Yancheva.
Снимка на Irena Yancheva.
Снимка на Irena Yancheva.
Снимка на Irena Yancheva.
Irena Yanheva‎  

СВАТБЕНИ РОКЛИ БР.204

1920 сватби
1920 сватби
1916
1916
Сватба 047 |  da fortucci1976
i1976
Дора мечтае да стане булка на Едуард през декември 1915 г. Но той липсва в битка и не може да бъде намерен в Първата световна война.
 1915 г.
1910 булка
1910 булка
сватба 1926 от Frollein Eichblatt, през Flickr
сватба 1926
1916
1916
1939- (чрез файла Снимка) - |  Макколс-декември 1939 г. |  Файлов фотографски цифров архив  Flickr
1939 г.
Античен булчински портрет, около 1900 - 1915 г.
 1900 – 1915 г.
 1910 булка
1910 булка
Невястата на 1940 г. с присъстващите в различни пастелни нюанси;  толкова популярен тогава.  www.virginiajustermarriagecelebrantgympie.com
Невястата на 1940 г. с присъстващите в различни пастелни нюанси; 
40-те години война сватба моряк костюм мъже жени ден коктейл рокля косата обувки булка случайни люлка реколта мода намерени снимки печат
40-те години сватба  по време на войната  женихът облечен в моряшки костюм костюм  
1900 г. - Мари Габриел от Бавария, облечена в сватбената си рокля
1900 г. – Мари Габриел от Бавария, облечена в сватбената си рокля
1917. Изглежда, че тя може да има "джин" панталони?
1917
1960г. РОМАНТИЧЕН БРИДАЛЕН РОКС СВАТБЕН ПАКЕТ ВИКТОРИАЛЕН СТИЛ БЕЛИНДА БЕЛВИЛЕ ВОГЕЙ КОУТУРИЪР 2349
1960г. РОМАНТИЧЕН БРИДАЛЕН РОКС СВАТБЕН ПАКЕТ ВИКТОРИАЛЕН СТИЛ БЕЛИНДА БЕЛВИЛЕ ВОГЕЙ КОУТУРИЪР 
1962
1962
vintagebrides: невестата на 1950 г.
 1950 г.
Катрин и Даниел Меркаданте, бръснар, 1934 г.
Катрин и Даниел Меркаданте, бръснар, 1934 г.
Невеста и младоженец, 1920 г.
1976 
Младоженците от 1890 г.  Привързах го повече за косата на младоженеца, отколкото нещо :)
1890 
Сватба 024 |  da fortucci1976
1976
булката и младоженеца, автохром на 1910 г. / 1920 г.
1910 г. / 1920 г.
Сватбена рокля на Фера Sposa 2018
 Сватбена рокля на Фера Sposa 2018
подбра Мария Герасова

 

 

 

Екзекуторът на Милан стана на 70 бр.204

Екзекуторът на Милан стана на 70

Един от големите футболисти в историята на Локомотив отпразнува вчера достолепен юбилей. Тодор Паунов стана на 70 години, девет от които носи черно-бялата фланелка на представителния тим. Преди това минава през юношеските гарнитури на железничарите. Тодор е представител на една от най-видните локомотивски фамилии. Неговият баща – Стефан Паунов, е сред най-изтъкнатите състезатели на първопроходците от Спортклуб.
Тодор Паунов дебютира за родния си тим едва на 16 години. С черно-бялата фланелка изиграва 178 мача, в които бележи 17 гола от 1963 до 1972 г., когато преминава в Академик. В столицата той отива, тъй като решава да започне академична кариера след завършването на ВИФ. И в малкия софийски клуб обаче талантът на Паунов блести. 
След заминаването за София Тодор Паунов е едно от трите момчета от школата на Локомотив, които са в основата на една от най-паметните победи на български отбор на международната сцена. Скромният откъм всичко Академик (Сф) бие колоса Милан с 4:3 за Купата на УЕФА, което прославя студентския тим по целия свят. По това време в гранда от Сан Сиро играе тогавашното златно момче на Италия Джани Ривера. До него са бъдещите световни шампиони Фулвио Коловати и Джанпиеро Марини. На вратата е легендарният Албертози, сребърен медалист от Мондиал-70, а атаката на росонерите води самият Фабио Капело, който впоследствие ще стане един от най-големите треньори. Интересното е, че и четирите гола във вратата на Албертози бележат момчета, които са израснали на Лаута. В мрежата на мустакатия великан се разписва два пъти Красимир Манолов, а по веднъж Тодор Паунов и Альоша Димитров. 
Всеки един от тримата напуска родния отбор по различни причини. Една от тях е, че по това време Локо е изключително силен и хомогенен отбор. За да стане някой младок титуляр, някой от старите пушки трябваше да се гътне, спомня си великото крило Гочо Василев. По тази причина русолявият нападател Альоша Димитров решава да си търси късмета в столицата, вместо да чака Гочо да се пенсионира. Черно-белите мачкат всичко наред, а школата не спира да бълва таланти. Един от тях е екзекуторът на еврошампиона Нотингам Форест Ружди Керимов. 
Красимир Манолов избира Академик, за да избегне тежка казарма, а също така и да си осигури висше образование от ВИФ, което след това му отваря пътя и към треньорската кариера. 
По същата причина, но в по-зряла възраст в Академик се озовава и потомственият локомотивец Тодор Паунов, който е син на бившия футболист и наставник на черно-белите Стефан Паунов.
По същата причина старото игрище на Локото на Асеновградско шосе напускат и обещаващите таланти Николай Курбанов и Георги Фиданов. Те избират обаче Стопанската академия в Свищов. 
Да се върнем обаче на хладната есенна вечер на 20 октомври 1976 година. На стадион „Васил Левски“ се стича рекордна за Академик публика от 15 хиляди души. Обикновено студентите играят пред не повече от 1000 зрители. Повечето се стичат, за да видят колоса Милан и голямата му звезда Джани Ривера. 
За този момент Данко Роев си спомня: „Като си помисля какви играчи бяха в Милан, като Ривера, Капело, вратаря Албертози, Анкуилети, Бигон. Играхме срещу тях без капка информация. Помня, че помолихме ваши колеги да ни четат какво пишат в техните спортни вестници за мача им със Сампдория.“
Капело е 30-годишен и току-що е преминал в Милан от Ювентус, а легендарният Джани Ривера е на 33. Независимо от това миланистите продължават да са страшилище. Срещу тях обаче има бойци, които не се страхуват от имена. До 25-ата минута локомотивците Тодор Паунов и Красимир Манолов бележат по един гол. Фабио Капело връща едно попадение, но Альоша Димитров реализира дузпа и на почивката българите се оттеглят с аванс 3:1. След антракта Коловати намалява. Стадионът обаче изригва след второто попадение на Паунов. 
В края на срещата при 4:2 „студентите“ на три пъти изпускат да вкарат чисти положения и Капело бележи втория си гол. Другият е дело на Фулвио Коловати, който по-късно в нашия футболен фолклор носи прякора на Илиян Стоянов. Но с това не свършват интересните моменти. След срещата Първанов отива при Джани Ривера и го моли да си разменят фланелките. Тогава тази практика не е често срещана както сега. Ривера е бесен след развоя на мача и отговоря с краткото „No possibile“ и допълнително измърморва нещо. 
Първанов му тегли една майна. По пътя към съблекалнята разбеснелият се Ривера забравя финеса си и раздава ритници във въздуха. Минава му обаче бързо и на влизане в тунела ръкопляска на публиката. 
Двубоят в Милано на „Сан Сиро“ е наблюдаван от 30 000 зрители. И тук не липсват куриозни моменти. Срещата е прекратена в петата минута. Съдията Линемайер умолява Юлиян Иванов, който носи фланелка с номер 14, да я замени с друга, защото по онова време са разрешени само такива от 1 до 11. Оказва се, че футболистът играе с номер 14, защото си е забравил фланелката в хотела, а от Академик нямат резервна със същия номер. Арбитърът е категоричен, че ще прекрати мача, като ще даде рапорт гостите да бъдат дисквалифицирани. Тогава се намесва докторът на отбора Стоян Костадинов. Той вади от лекарската чанта дебело руло лейкопласт и закрива единицата от номер 14. Така Иванов продължава с номер 4. В Милан се възползват от неуредиците в лагера на гостите и повеждат с 2:0. В 29-ата минута Илия Чалев бележи кристален гол, но Линемайер го отменя заради измислена засада. Заради гузност не наказва играчите на Академик, които почват очевадно да го бутат брутално и грубо. Вестник „Ил джорнале нуово“ пише за срещата: „Горките футболисти от София. Ако съдията не им бе отменил скандално гол и не подпираше домакините, Милан щеше да бъде елиминиран.“ 
Във връзка с тази среща треньорът Данко Роев си спомня за покойния вече Валери Спасов – Жаната. Белокосият наставник е категоричен: „Това, което направи Спасов в Милано, бе връх на футболна техника. Той бе с подплатено самочувствие и не се страхуваше от европейски грандове. Смея да твърдя, че и в следващите отбори, които съм водил, никога не съм имал такъв талант.“
След уникалните мачове с Милан от Министерството на просветата и от футболната федерация обещават премии на футболистите. В крайна сметка играчите получават стандартните за времето си премии от по 80 лева. Заради цялостното отдаване на отбора в срещите от турнира на УЕФА в края на шампионат 1976/1977 Академик (Сф) едва не изпада и завършва на 12-о място. А сега е в Окръжната софийска група. 
1/16 – финал,  УЕФА
20.10.1976, София
Академик – Милан 4:3
1:0 Паунов (18), 2:0 Кр. Манолов (25), 2:1 Капело (33), 3:1 Ал. Димитров (40 – д.), 3:2 Коловати (47), 4:2 Паунов (51), 4:3 Капело (80)
АКАДЕМИК: Тиханов, Чалев, Ангелов, Първанов, Ю. Николов, Спасов, Симов, Паунов (74 – Гологанов), Кр. Манолов, Кр. Горанов (82 – Й. Николов), А. Димитров
МИЛАН: Албертози, Анкуилети, Малдера, Морини (81 – Сабадини), Коловати, Турове, Ривера, Капело, Силва (56 – Винченци), Бигон, Калоне
Стадион: „Васил Левски“ – 15 000 зрители
Съдия: Жорж Конрат (Австрия)
Жълти картони: Турове, Морини, Ривера (М) 
1/16 – финал, УЕФА
03.11.1976, Милано
Милан – Академик 2:0
1:0 Калоне (12), 2:0 Морини (27)
МИЛАН: Албертози, Анкуилети, Малдера, Морини, Бет, Турове(57 – Биазола), Ривера, Капело, Калони, Бигон, Винченцо
АКАДЕМИК: Тиханов, Чалев, Ангелов, Иванов, Ю.Николов (46 – Първанов), Янков, Симов, Паунов (71 – Кр. Горанов), Манолов, Спасов, Димитров
Стадион: „Сан Сиро“ – 30 000 зрители
Съдия: Ерих Линемайер (Австрия)
Екзекуторът на Милан стана на 70
Екзекуторът на Милан стана на 70
https://arhiv.marica.bg/%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D1%83%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-70-news648573.html
 тагове: Милан, 70

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.204

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

 изтеглен файл (3)

ПА ДА ОСТАВИМ НА СЪДБАТА
– Е хей… Виж го ти, нашияІ
– Здравей  артлик. Как я караш?
– Ей на. Вървя си и си свиркам с уста.
– Брей… Друга работа  нямаш ли си?
– Как да си нямам.Свиркам си, да не плача.
– Защо бе, мой човек?
– Как защо. Онзи, комшията, знаеш го?
– Казвай, казвай. Какво комшията?
– Ами не е човек, а от ония зверове,  дето живеят в джунглата.
– Тук няма джунгла.
– Ами, как да няма? Хората така се озвериха… Агресия брат, агресия…По- лошо от война.
– Прав си приятел. И аз тъй си мисля.
– Ето, разбра ли сега? Пияни шофьори правят на парчета колите си. Убиват що срещнат по пътя си.
– Да,да. Жал ми е за децата. Що деца си отидоха. Отнеха им живота, когато трябваше да растат и да живеят.
– Знаеш ли, а колко такива пияндури са на свобода?
– Парите брат, парите…
– А пък напоследък са се  навъдили едни…
– Казвай бързо! Какви едни?
– Какви  ли? Обирджийки… От РУМА. Направили са си добре сметката.
– Ами  нали ги заловиха?
– И още как. Обирали парите на що народ. Пострадали милите.
 – И за старците не им пукало…
– Обирали, обирали и трупали в банките. Станали милионери.
– Ами, ти не знаеш ли за оня просяк?
– Кой бе?
– Дори и не си чувал. Ходил по улиците окъсан и развлечен, а като умрял, намерили под дюшека му пачки с пари.
– Е хей… И на това си му кажи живот.
– Широк живот, тесни гащи. Шапка на тояга.
– А, забрави да кажеш за вашият комшия.
– За него ли? Ами взел, хванал беззащитната ми булонка. Кученцето де.Отрязал му най- жестоко главата. И го хвърли от терасата, та падна горкото долу, в градината.
– Не продължавай, щото кръвта ми кипна, а сърцето ми ще изскочи от пазвата!
– Виждаш ли? Не знам какво да правя с него… Май е за лудницата. Да вика и крещи, щото сърцето му да се върне на мястото си.
– Тъй е. Май го е загубил някъде сред тълпата и не може да си го намери.
– Един ден ще го намери. Рано или късно съвестта проговаря. Туй не може да му се размине. Съдбата е справедлива. Тя напомня.
– Хайде сега да тръгваме. Па да оставим на съдбата…
НАЛИ  ТАКОВА Е ВРЕМЕТО?

photo_1640_pic_13761_big

– Хайде бе. Като, че ли не те познавам. Ти си от онези, дето се правят на не знам какво си…
– Ти ли бе, Фъки?. Името ти е таман.
– Така ли? А пък да знаеш, моето име, ми го даде Пейката.
– Кой е тази Пейка, бе Фъки?
– Как не го занеш? Оня, бе, Надутия.
– Не знам  такъв надут.
– Е хей, виж го ти, нашичкия… Не знаел, кой е Надутия?
– Не знам, бе брат.Как да го знам?. Надути много, а ти  ми думаш за  някой. Не  се сещама. Казвай, казвай де!
– Ще ти кажа, ама да не речеш,че не го пзнаваш?
– Онзи  Шишко, от седмия енаж.
– Ей, най- после разбрах. Той бил комшията, а аз  какво не си мислих.
– Виж го? Наближава стоте кила. Мързи го, бе, мързи го.
– Тъй ли? А пък, аз си мисля, че е по далаверите. Нали го гледам как върви.
– Не знам как върви, ама и аз мисля, че е от  далавераджиите..
– Сега се разбрахме най- сетне.
– Ето, така те искам. Да се разбираме, щото от разбирателството по- добро няма.
– И аз така мисля. А онзи , Шишкото , дали така мисли?
– Е, там не мога да гадая. Щото и вече близките ни не могат да ни познаят. Така сме се променили… Просто нямам думи.
– А бе, че сме се променили, променили сме се. Времената станаха едни, такива.. Парите не стигат. За къде по- напред?
– Тъй, тъй… Да, ама онзи Шишкото  хич не му пука. Живее си животица. Гледа си душицата.
– Да ,бе. Нали си прави далаверите и си взема париците от будалите като нас.
– Че сме будали, будали сме. След като вярваме на такива шмекери  като него.
– – Ей, чакай, чакай! Какво е казваш, шмекер.
– Ами тарикат.
– Тарикат майка не храни. Остава си за цял живот такъв, ама…
– Да, да. Поне да бягаме далеч от такива, щото постоянно ще ни лъжат. Нас,будалите.
– Така е. Като сме будали и си мълчим, ще ни тъпчат такива,като него.
– Хайде, да вървим, че главата ме заболя от много приказки!
– Такъв е живота, брат. Да можеш да  говориш, да лъжеш и да правиш далавери.
– Уф, стига, стига. Аз ще си остана такъв, какъвто съм си. Айде, чао брат. Нали  такова е времето?
 писателят сатирик Мария Герасова (Весела Будилкова)