Category Archives: Учителят и времето

Някога учителите ходели на курс по… дикция

  и художествено четене

 Някога учителите ходели на курс по... дикция и художествено четене

Учители и ученици от Шумен през 1933 г
На курсове в София те изучавали и обща сценична подготовка
Автор: Диана Славчева
За някогашните учители се казва, че били учители с главно У. За тяхната ерудиция, педагогически умения и извисени личностни качества се носят легенди. Мнозина от тях са оставили светъл спомен за цял живот в паметта на своите ученици. 
Много са причините това да е така. Но ние ще повдигнем завесата, за да разкрием една от тях. И така, малко известно е, че някогашните даскали са ходили на курсове по… дикция, художествено четене и обща сценична подготовка за учители.
Такъв е бил проведен преди 80 години – от 10 до 31 юли 1938 г. в София. Тези умения, които едва ли някой от съвременните представители на учителската професия би си направил труда да усвои, са се добивали под ръководството на доказани професионалисти от онова време. 
Така например, въпросният курс се осъществявал под ръководството на Николай Фол - писател, драматург, режисьор, културен деец и общественик, редактор на периодични издания и преводач. Той е баща на известния наш траколог проф. Александър Фол. 

Николай Фол
​През 1932 г. създава първата детска театрална школа в България, а през 1951 г. създава втората детска театрална школа. 
В периода 1934 – 1944 г. е директор-режисьор на Софийски областен театър и на театрите в Русе, Варна и Пловдив. Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас и Враца. 
Не по-малко именити са и сътрудниците на курса. Това са: артистите от Народния театър Константин Кисимов, Петко Атанасов и Никола Балабанов – брат на проф. Александър Балабанов и съпруг на сестрата на Яна Вазова - адвокатката Мила Ганчева.

Константин Кисимов
Освен тях в обучението на учителите се включва и художникът Асен Попов, който по това време е сценограф в Народния театър. А също и театърмайсторът Янев и реквизиторът Фудулов, на които не успяхме да установим какви са личните им имена. 

Асен Попов
За набирането на курсистите тогавашното Министерство на просветата съобщава за организирането на курса с окръжно до всички училищни инспекции в страната, а Софийската градска училищна инспекция (предшественикът на днешните регионални инспекторати по образованието) запазва легла за спането на желаещите. 
Таксата за „правоследването” била 150 лева. Като се има предвид, че по-това време един хляб струвал 4,50-5 лева, излиза, че един курс струвал колкото 30 хляба. В сегашни измерения, когато насъщният се търгува около левче, значи към днешна дата едно такова обучение би струвало само някакви си 30 лева!
http://www.desant.net/show-news/45340