Месечни архиви: септември 2014

СКОК И ИНВЕСТИЦИИ В НАЙ- БЕДНИЯ РЕГИОН БР.121

отчете БАИ

на форум в Международен панаир Пловдив

            Скок на инвестициите в най-бедния регион на Европейския съюз отчете Българската агенция за инвестиции на кръгла маса в рамките на Международния технически панаир в Пловдив. Последните пет проекта, които стартират, са в Северозападна България, отбеляза изпълнителният директор на БАИ Светослав Младенов.

            Другата положителна тенденция е фактът, че през последните няколко месеца се инвестира във високотехнологични производства в  областта на машиностроенето, електротехниката и химията, а не толкова в строителството, като беше преди,  каза Младенов. Така се дава възможност за реализация на кадри с високо образование, защото идват иновативни компании с последно поколение технологии, обясни той. Сектори, привличащи интереса, са също хранително-вкусовата промишленост, логистиката, туризма, аутсорсинга, ИТ.

            Причина за раздвижването са промените в Закона за насърчаване на инвестициите, защото улесниха предприемачите, коментира директорът на БАИ. Като примери той посочи намаляването на документите от 12 на един, снижаването на праговете за вложена сума и брой работни места, което стимулира малки и средни предприятия. Съществено значение имало и възстановяване на разходите за  осигуровки. Преди два месеца правителството върна на 13 компании общо 13 милиона лева, припомни Младенов.

            Той е убеден, че промените оказват силен положителен ефект.  Те бяха презентирани пред участници в Есенния панаир заедно с проект за популяризиране на предимствата за инвестиране в у нас.

            Положителни нагласи показват  и европейски фирми, представящи се на Международния технически панаир. Радвам се, че тази година нараства интересът на чуждестранните компании към България като перспективна дестинация за внос на техника и технологии, отбеляза вицепремиерът по икономическата политика  г-жа Екатерина Захариева в своето приветствие, преди да открие юбилейното 70-о издание на най-авторитетния делови форум за инвестиционни стоки и технологии в Югоизточна Европа.

            Той продължава до 4 октомври с участието на 870 фирми от 37 държави. Техните експозиции  представят модерни разработки от сферата на    машиностроенето, строителството, електрониката, електротехниката, енергетиката, екологията, управлението на водите, информационните технологии, химическата и минната промишленост, транспорта и автосервизното оборудване. Иновациите са основен акцент на изложението, организирано от Международен панаир Пловдив.

Panair-30.09.2014На снимката: Мерките за привличане на инвеститори бяха представени пред участници в Международния технически панаир в Пловдив от изпълнителн

тагове: скок, инвестиции, бедния, район

 

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „ГОРСКИ РЕЗОНАНС” 2014 БР.121

FOREST RESONANCE

Галерия Резонанс се превърна в една отворена галерия без граници. Пътувайки до Антарктида, Австралия, Венеция, о-в Тасмания, нашата галерия предизвиква резонанс в далечни екзотични континенти, представяйки българското съвременно изкуство. Ние прехвърляме нашето бяло галерийно пространство по света, инспирирайки международни проекти, в които участват интернационални артисти. А сега това се случва тук – в България, в Чинарената гора на село Белащица чрез Международния фестивал „Горски Резонанс”, извън пространството на галерията, в единение с природата.

Самото селище чества 1000 години от своето основаване след битката през 1014 година между цар Самуил и византийския император Василий при Беласица планина. Според легендата, българските ослепени воини са предадени на предания военачалник Никифор Скифи, управител на Пловдивска област преди 1000 години. Тези именно ослепени пленници преди 1 хилядолетие основават селището Белащица по името на Беласица планина и засаждат вековните сега чинарени дървета.

Самата Чинарена гора е много по-млада и уникална със своята трансформация след изсичането ú преди 70 години, когато тя буквално се възражда от унищожените дървета. Свежи филизи тръгват към небето и дават начало на една нова млада гора, стъпила върху вековните дълбоки корени. Има много символика в тази мистична атмосфера – смесица от усещането за силна гравитация от една страна и духовно възвисяване от друга. Исках да споделя тази впечатляваща гора и магичната ú енергия с всички, които имат сетива. Затова, всяка година галерия „Резонанс” посвещава по един проект на чинарите – така се опитва да ги популяризира. Даже антарктиците са получили филми от нашите изяви в гората. Сега вече наричаме събитието Международен фестивал „Горски Резонанс” и го посвещаваме на 1000 годишнината от основаването на Белащица. Мащабното събитие ще се състои на 05 октомври 2014, като апогея му ще бъде в така наречения опалов час – най-романтичната част от денонощието. Ще обхванем светлата и тъмната част на този октомврийски ден, така че светлото и тъмното ще присъстват символично и в самото времетраене на феста. В светлата част на деня – от 15 ч. децата от ателие „Резонанс” и всички малки художници ще оцветяват камъчета, които ще ни послужат да реализираме една голяма мандала в гората.

Особено внимание искам да обърна на специалното участие на Велислав  Георгиев /Will/ – един скулптор, роден в България, но живеещ в Австралия отпреди 30 години. През миналата 2013 година с него и с още две австралийски артистки реализирахме проекта „Змия в гората”. Екологичната скулптура от този съвместен проект все още е съхранена в красивата ни мистична гора. През тази година Will ще обогати колекцията на открито със скулптурната група „Слепци с очи”. Тя е създадена като ехо от далечното минало, което представлява един актуален резонанс и в настоящия ни ден. Скулптурната група е метафорична интерпретация на историята, в основата на която лежи легендата за ослепените Самуилови воини. Художественото изпълнение на композицията напомня на стила на коренното население на Австралия – аборигените.

Лин Пламър от Австралия работи в областта на скулптурата от много меки „женски” материали. Ще очакваме нейното произведение, което тя ще ни донесе като изненада. А Родни Браун /Австралия/ ще представи видеоинсталация в тъмната част на денонощието, когато слънцето ще залезе в 7.05 ч. Интересното е, че видеото ще се прожектира върху сателитна чиния, окачена на чинарено дърво. Върху друга чиния ще се прожектират видеата на Севдалина Кочевска – „Дъх” и на Цветан Кръстев – „Плаващи пясъци”.

Сезар Пиментел от Бразилия ще ни представи, окачена на едно чинарено дърво, интерактивна инсталация от текстил, акрилна боя, лак, хартия, прежда  – „Пътуване към черната дупка”. Тя отвежда зрителя към епицентъра на битка между основните цветове и тъмнината, в едно пътешествие без начин за завръщане, на което, взаимодействайки с творбата, публиката ще открие смисъла на тази борба: липсата на светлина или нейното добавяне. Илюзията се създава от диагонални линии, които са базирани на мотиви от бразилския фолклор /представящи рибени люспи/, повтарят се неуморно винаги 7 пъти и  увличат публиката навътре в перспективата към една единствена убежна точка. Линиите приканват зрителя да стъпи върху творбата, да се разходи, да участва в нея, докато самият той стане част от контекста, и затваряйки дупката, бъде погълнат от инсталацията.

Група „Тъп-Дъб” е съставена от 7 млади артисти, обединени в общата си концепция за изкуството, социалните събития и обществото като цяло. В наименованието на тази формация дъбът като символ на мъдростта, вечността и знанието е противопоставен на ясната конкретика на моралното и интелектуалното затъпяване. Пърформансът „Пулс”, който младите артисти ще изпълнят е едно съчетание между визуалното и музикалното изкуство. Музиката, пречупена през призмата на твореца бива изобразена върху платното, камъка и дървото с допира на молива, рисуването с четката, играта с шпаклата върху работната плоскост. Звукът на хартията, извайването с длетото, шилото и чука трансформират различни звуци. Когато всички тези звуци се обединят, се създават тоновете и нюансите в изкуството и общия пулс на творението, който се материализира, трансформирайки се синкретично в пулс на живота.

Инсталацията на Нели Тодорова се нарича „Чиста съвест” и отразява ежедневната борба за и със съвестта. Оказва се, че тази особена нематерия в съзнанието ни има няколко форми. Едната от тях е изкуството. Белият лист, първичността на моливната линия и няколко мисловни извадки, навързани в артистична игра, материализират идеята в един реален образ – простор за „изпрана”, „изчистена” съвест. Няколко въженца, щипки… и един саморъчно направен простор ни връщат отново в реалното, в ежедневното и в една прашна миражна надежда за случващото се пречистване!

Русудан Кхизанишвили (Грузия) ще обогати мистичната атмосфера на чинарената гора чрез грузински препратки в творбата си „Пратеници”.

Както всички други произведения, така и маслената творба на Наташа Кюпова „Случки в Чинарената гора” ще бъде окачена на чинарено дърво и ще ни привлича със специфичната си светлина.

Работата на Йордан Калайков „Старият чинар” изобразява всичките състояния на вековното чинарено дърво през различните сезони.

Марек Сак от Полша ни е подготвил абстрактно синята си маслена творба „Споделени води”, а Лудвиг Золтан от Унгария – „Метаморфози” – полиптих с дървесно излъчване.

Желязното куче на Вячеслав Есенков (Украйна/България) ще ни пази в мистериозната гора, полегнало край чинара.

Мустафа Хаякър от Турция е нарисувал при пребиваването си в Пловдив „Леда и Лебеда”, масло върху платно.

Анна ла Стелла (Италия) винаги работи с два обектива. В нейната фотография “Legs on NY” тя наслагва образа на дълги дамски крака от реклама в градското пространство и небостъргачното излъчване на Манхатън. Смятам, че нашите чинарени дървета ще бъдат много провокативен фон за дългите крака на модела.

Закалените ябълки са на Екатерина Костадинова, а дървения огромен охлюв – на Константин Денев. Лятата хартия на Лаура Димитрова ще обогати изобилието от материали в произведенията на авторите.

Джеймс Уотсън от САЩ със заявка за много цветност и свежест ще ни държи в очакване до последно.

Металът за Давид, който е роден в Париж, е последното му изкушение. Неговият метален релеф „Tabula Rasa” е вик за свобода, сътворен с вдъхновение и замах, в който светлото и тъмното се редуват с чудесен ритъм и провокират въображението ни.

Всички произведения ще бъдат осветени през тъмната част на денонощието и ще допълват мистичната атмосфера на гората. Тези творби от различни материали   както и сателитните чинии, /освен скулптурите/ ще бъдат окачени на чинарените дървета, но без да ги нараняват по какъвто и да е начин. Нашата любов към тази Чинарена гора ще изразим чрез сърца с наименование „Горски Резонанс”, закрепени върху дрехата на всеки участник. Чудесните гласове на девойките от хорова формация „Евмолпея” ще резонират сред уникалния декор на Чинарената гора на специална сцена. Пак на тази сцена танцова формация „Елика” ще ни представи фолклорни интерпретации.

Французинът Жам Жа е съвременен творец и танцьор, който се вълнува дълбоко от еволюцията на личното възприятие и пространство спрямо днешния динамичен свят. Той ни кани да участваме и да наблюдаваме един „трансформанс” – transformance: кратък момент на вътрешно претрансформиране, който кореспондира уникално с трансформацията на Чинарената гора.

 Младата, красива цигуларка Радостина Стоянова ще ни доближи до магията на музиката.

И така…тази богата програма с участието на 77 артиста-ентусиасти си заслужава да се види. Толкова различни материали при материализиране на идеите, търсят споделяне с публиката.

Галерия „Резонанс” ви кани в Чинарената гора на 05 октомври 2014 от 15 часа. Ще направим едно съвместно пътуване, при което индивидуалното усещане на всеки субект и неговата емоция, резонират с всяка една творба и се превръщат в част от нея! От дълбочината на сърцето си ви приветствам в това пътуване, в което всеки ще се доближи до духовната си същност. Изкуството ще оживи Чинарената гора. Приобщете се към нас!                

За всички желаещи да присъстват на Фестивал Горски Резонанс в чинарената гора на Белащица, е осигурен транспорт, който ще тръгне от паркинга на х-л Тримонциум в 15.00 ч на 5 октомври 2014 /неделя/.

Антония Димитрова

Синоптиците ни обещават чудесно време.

 тагове: международен, фестивал, горски резонанс

ВСЕМИРНИЯТ ПОТОПБР.121

…И ВОДАТА ЗАЛЯЛА СВЕТА


В древните шумерски, вавилонски и финикийски легенди, в митовете на южноамериканските и северноамериканските индианци, в преданията, идващи от древните речни цивилизации в Индия и Китай, с почти едни и същи думи се разказва за най-голямата катастрофа, сполетяла Земята в зората на човешкото развитие – Всемирния потоп. И във всички легенди, митове и предания, присъства човек, който спасява живота на планетата, построявайки кораб, на който събира хора и животни. В библейската притча, това е Ной. В шумерските легенди – Утнапищим. Всъщност, общите елементи във всички митове може да бъдат групирани така:

  • Един избраник бил предупреден за надигащото се бедствие;
  • Останалите хора не обръщали внимание на предупреждението;
  • Наводнението било предшествано от космически явления;
  • Избраникът, заедно със семейството си се спасява или на кораб, или на висока планина;
  • Ако става дума за кораб, той изпраща птица, за да узнае дали водата се е отдръпнала;
  • Накрая той достига до суша – обикновено това е планина;
  • Преживелите бедствието правят всичко, което е по силите им, за да продължат своя род.

Какво се случило?


Каква била всъщност тази глобална катастрофа, която разтърсила с такава мощ съзнанието на древните ни предци? Въпросът е в това, дали в митовете се разправя за един наистина всеобщ катаклизъм, или става дума за локални събития. Много факти говорят, че става дума за всемирна катастрофа. Професор Франк Хибен описва пораженията от бедствието в книгата си “Изчезналите американци” така: “Това била катастрофална, всеобща гибел с такива колосални мащаби, че е страшно даже да си го представим“. По нататък той пише, че в Аляска това изглеждало така, сякаш “целият животински и растителен свят застинал внезапно в зловеща гримаса“. Една легенда на индианците от щата Онтарио разказва за небивало топене на ледовете, което причинило потопа. “В началото на времето, когато имало много сняг, малка мишка прегризала дупчица в кожената торба, където се пазела слънчевата жарава. Тя се разсипала над земята и в един миг разтопила всички снегове и ледове. Разтопената вода се издигнала чак до върховете на най-високите дървета и продължила да се издига, докато не потопила най-високите планини“. През 1975 година, при едно дълбоководно изследване на шелфа в Мексиканския залив, бил установен бърз подем на водното ниво с няколко десетки метра на година. Това се случило около 9600 г. пр. Хр. По думите на известния океанограф и геолог Чезаре Емиляни: “…това предизвикало широкомащабно наводнение на низко разположените земи, много от които били населени с хора. Явно вълната била огромна по своите размери. Ние утвърждаваме, че това събитие може да послужи като обяснение на разказите за потопа, които са общи за много евроазиатски, австралийски и американски предания“. Наистина фактите доказват неоспоримо, че в далечното минало се разразила небивала по мащабите си катастрофа, която оставила трайни следи в съзнанието на човечеството. Но какво я предизвикало  Коя била причината да се случи това ужасяващо събитие?


Хипотези


Съществуват множество смели хипотези, обясняващи причините. Ето някои от тях:

  • Падането на гигантски метеорит във водите на Мировия океан, предизвикало издигането на огромна приливна вълна, с размерите на планина, която обиколила земното кълбо;
  • Срещата на Земята с ледена комета, предизвикало нарушение на водния баланс на планетата;
  • Свръхмощен вулканичен процес от планетарен мащаб предизвикал титанично цунами, потопило цялата суша.

Съществуват още множество хипотези, коя от коя по-невероятни. Но за нито една от тях няма достатъчно доказателства, които да потвърдят, че това е станало в действителност. Най-древният източник, който споменава за това страхотно събитие, са древните шумерски и вавилонски предания. И по-конкретно – разказа за тази катастрофа, който бил съхранен на глинени плочки през 21 век пр. Хр. Тогава, преди 4000 години, населението на древните Шумер и Вавилон, живяло в Месопотамия (днешен Ирак), между двете реки – Тигър и Ефрат. Тогава климатът бил по-влажен, а дъждовете – по-продължителни. В едно шумерско предание се казва, че веднаж валял проливен дъжд 7 дни и 7 нощи. Възможно е след такъв порой, водите на Тигър и Ефрат да са излезли от коритата си и да са заляли цялото Междуречие. Между другото, даже сега, когато най-продължителните дъждове не валят повече от две денонощия, количеството на водата в реките Тигър и Ефрат, по време на наводнение, може да се увеличи до 50 пъти(!).

http://mitove-i-legendi.net/tajni-i-zagadki/vsemirniat-potop/

тагове: Всемирен, потоп

И ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ВОЙНИЦИТЕ БР.121

 Танас отвори дума и се оказа, че едни от най-скъпите момчешки спомени, достигат до нас, благодарение на… Момиче. Единственият запазен  екземпляр от шоколадово яйце, в тази колекция

И още веднъж за войниците

Може би леко хронологично трябва да започнем с войниците на Хан Аспарух

И още веднъж за войниците

Някъде след тях се нареждат големите и малки рицари

И още веднъж за войниците

И още веднъж за войниците

И още веднъж за войниците

Цветни оловни войници – ама наистина оловни
И още веднъж за войниците

Следват съвременниците на мускетарите и самият Атос, единствен оцелял

И още веднъж за войницитеИ още веднъж за войниците

Вариация на войските на Наполеон

И още веднъж за войницитеИ още веднъж за войниците

Малко индианци

И още веднъж за войницитеИ още веднъж за войницитеИ още веднъж за войниците

За къде без комбойци – тия са много смешни

И още веднъж за войниците

А Хвърковатата чета на Бенковски, или конницата на Чапаев

И още веднъж за войниците

И малко съюзническа войска от времето на 2та световна

И още веднъж за войниците

И още веднъж за войниците

И още веднъж за войниците

и накрая съвременни железни войничета, отпреди няколко години

И още веднъж за войниците

Прибавям на Катя Милушева взводът от оловни войници

И още веднъж за войницитеИ още веднъж за войниците
http://detstvoto.net/index.php?newsid=2344
тагове: войниците, колекция , оловни, железни

ВАЗИ И ПОДНОСИ БР.121

 

Хита на 80-те в домакинството бяха подносите и вазите. Подаряваха се и се купуваха по различни поводи, поне у нас беше така. Може би защото с всяко ходене на село се връщахме с букет цветя, а правенето на сладки беше традиция за всеки празник, защото тогава намаше готови сладки. Някои от тези стъкларии са от Румъния, тя беше известна с това си производство, купувани от нашите когато са били на екскурзия. Тези кошнички пък винаги бяха пълни с бонбони за гости, естествено ние децата ги черпехме е често бонбони не оставаха в тях….

Вази и подносиВази и подносиВази и подносиВази и подносиВази и подносиВази и подносиВази и подносиВази и подноси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

http://detstvoto.net/index.php?newsid=5159 

тагове: вази, подноси

ЩЕ И КАЖЕ „ЖЕВУЗЕМ“ БР.121

 Тази фраза руският войник пазел за любимата 70 години

«Ще ѝ кажа “жевузем”». Тази фраза руският войник пазел  за любимата 70 години

Този разказ много ме развълнува и реших ад го публикувам във вестник Сияние

Публикувано от: Росица Младенова

Николай Максимович Васенин, участник във френската съпротива, кавалер на ордена на Почетния легион.

За това, че Жана е открита жива, на Васенин съобщили внимателно: възраст, сърце… На своите 93 години той си спомнял на френски само: „хляб“, „лъжичка“, „голям“ – партизански лексикон. И още: «Жевузем» («Обичам те»). Тази фраза той пазел за нея 70 години…

Те нито веднъж не казали един на друг нито дума за любовта: „Всичко е било ясно…“

И неказаното тляло, чакало своя час – целия дълъг живот, в който имало каторга и жена Зина, три деца, възраст, болести, болници. Целият дълъг живот, който не зачеркнал тези дни, които преминали във френското Сан-Сорле, сред лозята и партизаните, с Жана, когато и двамата са били малко над 20 и той е бил съветски войник, а тя капитанска дъщеря…

1f90f062321560887ba8667764206783

Отрядът на Николай

Той започнал войната още през 1939 г. като корабен механик от мурманското училище.. Първото раняване получил във Финландия… Изпратен във лагер във Франция, откъдето успява да избяга…Свързва се с партизаните. Френските селяни живеели в своите домове, през деня работели, а през нощта извършвали диверсии, предприемали атаки.

Живял в планината при селянин, през деня орал, а през нощта се спукал в селцето Сан-Сорле и се борил с режима. Скоро станал командир на отряд (така го наричали – „отрядът на Николай“) от 50 души: «На пръсти всичко обяснявах, но и езика малко научих». Главен по тези места е бил капитан Моно. Когато Николай е ранен за пореден път, капитанът го взел в собствения си дом. С бинтове и кислородна вода в стаята влязла прекрасната Жана…

„Тя поливаше раната ми с кислородна вода, която се пенеше, кипеше – така кипеше нашата любов…Тя поливаше-поливаше, а след това целуваше и пак поливаше…“

Те криели от всички тази любов: „Помислете сами: Дрипльо, единственото което притежавах беше винтовката и скъсани панталони, и дъщерята на самия капитан Моно! Хората щяха да се смеят! И ние се криехме в нейната стаичка, тя свиреше на пиано Шопен, а аз декламирах наизуст целия „Евгени Онегин“.

Нейната фотография се пази в дома на Николай Максимович, в град Березовски, Свердловска област. Тази снимка била под забрана: роднините на Жана, помолили да не я огласява… Минали 70 години!

Лятото на 2014 година, когато Васенин пристигнал в Сан-Сореле, пианото било на същото място…

Розите плакали

Към края на войната Васенин пристигнал в Париж – на дипломатическа мисия и завеждащ изпращането на съветските войници в Родината. Той ги изпращал: щастливи, че се връщат вкъщи. Попадали вместо в дома си, директно в товарни вагони – и на Север. Той свято вярвал, че върши необходимото дело. Но сам веднъж се отправил по този път… А дотогава Жана преодолявала петстотин километра от Сан-Сорле до Париж , и те се разхождали по Елисейските полета, хранели гълъбите и се целували… Един ден Васенин се явил при капитан Моно да иска ръката на Жана. Капитанът отказал. Страхувал се, че той ще я отведе в СССР…

Той се върнал герой, с ордени – които първо скъсал от гърдите му съветски офицер. Враг на народа, предател, кой те знае какво си вършил във Франция: 15 години лагер. Въглищни мини, рудници за добиване на калай…Там врагът на народа срещнал Зина – член на партията, геолог…

fc6df72857a49907ce44c3f25bc7f989

След изтичане на срока, те се завърнали в Березовски с три деца.

Зина умира през 2007 година…След нейната смърт той за първи път разказал за своята първа любов.

Приятелят на Васенин -Валери Лобанов, притежател на туристическа фирма, се ангажирал да открие Жана… Писали на Шарл Азнавур, на стотици места. Чрез губернатора на Свердловск се свързали с журнаиста и историка Брайяр. Той заминал за Сан-Сорле и открил Жана Моно.

След войната тя родила син от партизанина Брюне, който загинал когато тя била бременна и завещал на своя брат да се ожени за Жана…

През 2013година тя била в дом за престарели с „алцхаймер“ и не познавала даже своя син Пиер…

За Николай Максимович направили филм – за снимките се изисквало героят да бъде на мястото на сраженията и любовта. Той преодолял този път и вървял по улиците на Сан-Сорле, видял пианото, около което пламтяла неговата любов…Не видял само Жана. Тя не го дочакала. Последните седмици била в кома…Пиер бил неотлъчно до нея. Жана умряла през януари тази година . На Васенин му съобщили след 9 май. Той заридал на рамото на дъщеря си – Татяна…

Във Франция го посрещнали с военен оркестър. Победител, освободител, герой.

Той купил букет червени рози и отишъл на гроба на Жана Моно. Да я види за последен път, да се поклони, да каже накрая «жевузем».

Розите били с капчици роса.  «Те плакали».

http://rusofili.bg/ 

тагове: ще и кажа, зевузем

МОИТЕ РЕЦЕПТИ БР.121

ПРИ ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

 Комид лук

Лукът се обелва и се настъргва на ренде. Изтисква се с марля и сока се пие 3 пъти дневно, половин час преди ядене.

Първи ден- 3 по 5 капки. Всеки следващ ден се увеличава с една капка, докато се стигне до 10. След това започваме да намаляваме с по 1 капка, докато стигнем до 5 и спираме.
   Рецептата се прилага трикратно през 15 дни.
 herbs.jpg
ЗА ЕКЗЕМА
Накиснете поразеното място със смес от:
Смрадлика- листа и клонки
Корени от бял оман
Орехови листа
Корени от троскот
След като мястото засъхне след банята, намажете със следната смес:
Орехово масло, печатарско мастило, сок от узряла капина.
УПОРИТА КАШЛИЦА
100 грама борови връхчета врат 30 минути със 100 грам захар в 1 литър вода. След това се прецежда и се прибавя   1 чаена лъжичка нишадър, две супени лъжичка пепел от бяла върба.
Пие се 3-4 пъти по една кафяна чашка на ден.
ПЪРХОТ
6 лъжички пепел от лоза
2 лъжички хума
3 лъжички припечени стрити жълъди
Цялата смес де залива в 200 грама чист спирт.
Косата се маже всяка вечер, докато изчезне пърхота.
 
КОСОПАД
150 грама корени от коприва
50 грама корени от сапунче
50 грама черупки от лешник
Варят се в 1 литър силен оцет, докато остане наполовина.
Отварата се втрива в косата вечер.
Мария Герасова
тагове: моите, рецепти

НЕЩАТА ОТ СЪВРЕМЕННАТА ЕТИКА бр.121

Християнски надписи (на църкви, тениски, коли и т.н.)
Мисли на известни проповедници и от неизвестни автори.
Тук се сервира храна за душата.
Животът е труден? Моли се по-здраво!
Ако Бог е вторият ти пилот, време е да си смените местата!
Под един и същ мениджмънт, повече от 2000 години.
Животът предлага много избори. Вечността – само два. Какво избираш?
Трудно е да се спънеш, когато си коленичил.
Никога не качвай дявола на стоп. Той винаги иска да шофира!
Християни, пазете вярата! Но не от другите…
Нахрани вярата си и съмненията ти ще умрат от глад!
Някои хора си носят ореолите прекалено стегнати.
  teniska1.jpg  teniska2.jpg  teniska3.jpg  teniska4.jpg
     
Ако не можеш да създадеш Вселената за шест дни, може би не е добра идея да даваш съвети на Бога.
Тъгата гледа назад, притеснението гледа около себе си, вярата гледа нагоре.
Да простиш, означава да освободиш затворника и после да осъзнаеш, че затворникът – това си ти.
Странно нещо са хората – някои мислят, че Бог е мъртъв, а Елвис е жив…
За онези, които искат да изгонят Бог отвсякъде: Страхотна новина! Той няма да бъде и в ада!
Работете за Господа! Заплатата не е кой знае какво, но пенсията е направо райска!
Планирайте отдалеч – когато Ной строеше ковчега, нямаше прогноза за дъжд.
Пътят на човека води до безнадежден край; пътят на Бога води до безкрайна надежда.
Ако Бог беше достатъчно малък, за да Го разбираме, нямаше да е достатъчно голям, за да Му се покланяме.
Бог никога не е обещавал приятен полет. Само успешно приземяване.
ТОЙ знае какво направи миналото лято…
Трябва ти спасител? Моят може да ходи по водата!
Празният гроб доказва християнството. Празната църква го отрича.
Десетте заповеди никога не са били „Десетте предложения“.
Ако живееш все едно, че Бог не съществува, моли се да си прав!
На Иисус не му трябват адвокати, а свидетели.
Евангелието е Блага вест само, ако тази вест пристигне навреме. (К. Хенри)
Говорим за Второто Пришествие, а половината свят още не е чул за Първото. (О. Смит)
Можеш да даваш и без да обичаш, но не може да обичаш, без да даваш. (А. Кармайкъл)
Някои неща се виждат само ако повярваш в тях. (Ралф Ходжсън)
Църква, която се омъжва за духа на този век, в следващия век ще е вдовица. (Д. Инге)
Мъдростта има две части: 1) да имаш да казваш много неща и 2) да не ги кажеш.
Всичко, което съм видял, ме учи да се доверя на Създателя за всичко, което не съм видял“. (Ралф Уолдо Емерсън)
Вярата е да виждаш невидимото, а не несъществуващото. (А. Тоузър)
Има само два вида човеци – праведници, които се имат за грешници и грешници, които се имат за праведници. (Блез Паскал)
Свободата е преходът от робство към служение.
Един ден всичко, което ще имате ще бъде това, което сте дали на Бога. (К. П. Йоханан)
Вярата е лична, но никога частна. (Хенк Ейландър)
Истинският християнин е най-доброто доказателство за истинността на християнството.
Дяволът няма нищо против да изповядваш християнството, стига само да не го практикуваш.
Вярата е способността да се осланяме на обещанието, докато дойде отговорът. (Стивън Л. Милър)
Проповядвай евангелието по всяко време. Ако е необходимо, използвай и думи! (Св. Франциск Асизки)
Надеждата – това е вяра, която протяга ръка в тъмното.
Няма нужда да виждаш пътя, ако следваш Онзи, Който е Пътят!
  teniska5.jpg  teniska6.jpg  teniska7.jpg 
Славата на християнството е да покоряваш чрез прошка. (Уилям Блейк)
 
Подбор и превод от английски Пламен Сивов
тагове: нашата, съвременна, етика

СЪВЕТИ ОТ КНИГАТА НА НОРМАН УСПЕР БР.121

 

Сок от моркови, цвекло и кокосов орех

sokove.jpgТази смес освен, че се явява като мощен строител на организма, служи също като изключително ефективно очистващо средство на бъбреците и жлъчния мехур.При правилно приготвяне, тя съдържа в голямо количество алкални елементи като:калий, натрий, калций, магнезий, много желязо, фосфор, сяра, силиций и хлор, в необходимите съотношения.
 

Смес от моркови, цвекло и краставици

Камъните и пясъка в бъбреците и жлъчката, са резултат от затрудненото състояние на организма да елиминира, да отстрани натрупания калций, вследствие употребяване на концентрирано нишесте и захар.
Жлъчният мехур е свързан с черния дроб, а кръвният поток с каналите на жлъчката и черния дроб. Употребяваната от нас храна се разпада в храносмилателния тракт, а съдържащите се в него елементи се пренасят чрез кръвта в черния дроб за обработка. Никакви концентрирани нишестета от зърнени храни и брашна не могат да бъдат използувани за възстановяване на клетките и тъканите особено, ако те са минали през топлинна обработка. Тогава са лишени от жизнена сила и без такава трябва да минат през черния дроб. Сред тях присъствува калция. Такива молекули на нишестето са неразтворими във вода.
Живият органичен калций е необходим за организма, който единствено е разтворим във вода. Това са само суровите, пресни плодове и зеленчуци, и техните сокове. Такъв, преминал през черния дроб, го успокоява напълно.
Калций, който се съдържа във всички концентрирани нишестени храни и захарта, подложени на топлинна обработка, става неорганичен и неразтворим във вода. Такъв неорганичен е чужд за организмаfrock.jpg елемент, поради което при всяка възможност се отвежда чрез потока на кръвта и лимфата. Първото удобно място за отстраняване на неорганичният калций е жлъчния канал, пренасящ го в жлъчния мехур. Следващото удобно място, са така наречените мъртви краища на кръвоносните съдове, обикновено в областта на корема, което предизвиква подпухналост при ануса (задният проход), образуващи хемороиди. Атомите на неорганичният калций случайно преминали през тези части, обикновено идват и до бъбреците. При постоянно употребяване на хляб, нишестени и тестени продукти, се увеличава количеството на отложения калций, и се образуват пясък и камъни в тези органи.
Мария Грасова
тагове: съвети, книга, нарман, Успер
  

ВСИЧКО ЗАПОЧНА ОТ ТУК БР.121

 
Една сутрин в 5 без 10 минути, се събудих внезапно. Чувствах се много неспокойна. Изведнъж, пред очите ми се появи голям, цветен екран и бързо, като филмова лента, премина природна картина с ниски дървета и растителност, големи, сини върхове и вулканични катери. Картините се редуваха. Всичко продължи около 5 минути. След това изчезна и пред очите ми се появи мрак.
Усетих изтръпване първо на дясната си ръка, след това на лявата. Мускулите на лицето ми също изтръпнаха. Уплаших се и опитах да стана от леглото. Оказа се, че краката ми бяха вдървени. Ослушах се и започнах да напрягам слуха си, защото чух около себе си нещо като жужукане на насекоми. Почувствах боцкане и смъдене в очите си. Долових нечие чуждо присъствие. Отворих ги и видях много красив образ на мъж, а до него още един по-нисък, с продълговата, гола глава. Високият, беше насочил към очите ми приспособление като тръба. Въртеше го и гледаше през него. Чух следният разговор между двамата: “Лещата има силен интензитет на проходимост, а ретинната повърхност е със силна, концентрирана способност.
– Погледни повърхността на очната ябълка! Блясъкът е твърде силен – продължи другият. Силата от магнетизма е достатъчна, но е в закърняло състояние. Натисни пластинката на въздушните компоненти, освободи психическия център!”
 Пред очите ми стана тъмно и отново светло. Намирах се в спокойно, не променено положение. Отново почувствах леко замъгляване и сърбеж в очите. Погледнах пред себе си силуетите. Те придобиха небеснобял, прозрачен отблясък и изчезнаха.
 През целият ден се чувствах отпаднала и неразположена.
      
Теодора Кръстева
тагове: всичко, започна, тук