Monthly Archives: март 2020

ВИКТОР ХИНОВ бр.234

  viktor_hinov
Виктор Хинов е роден през 1967 г. в София. Завършил е Медицинска академия – София. Седем години работи като ортопед-травматолог в ИСУЛ (УМБАЛ „Царица Йоанна“). През 1998 г. заедно със съпругата и децата си емигрира в САЩ. Заселва се в Индианаполис, Индиана. В началото на емигрантския си живот д-р Хинов е продавач на риба, сменя различни работи, но си взема и изпитите в САЩ за лекар и за специалността „Фамилна медицина“. През 2005 г. започва работа като фамилен лекар. По-късно специализира и за терапевт на наркозависими пациенти. Преди няколко години Виктор започва да пише разкази. През 2015 г. издава първата си книга „Разкази от оня свят“. Негови творби са част от литературните сборници „Черга пъстроцветна“ /2016/,  „Часовниковата кула“ /2017/ и „Читател до поискване“ /2018/.

 Не всичко е за пари. Най-хубавите неща на този свят са безплатни!

Тате, искам да стана писателка – ми каза дъщерята след завършване на гимназия. – Ще уча специалност творческо писане.”
Навъдиха се разни специалности в последно време, не знаеш да се смееш ли или да плачеш.
„Дъще, ако искаш да пишеш – пиши. Публикувай си книгите в електронен вариант, а ако искаш да ги отпечатим, не е трудно. Технологиите в наше време правят книгоиздаването лесно. Важното е да имаш какво да кажеш на хората и да можеш да го направиш така, че те да искат да го чуят. Ако пишеш от сърце и имаш дарба на разказвач, ти си писател. Ако нямаш дарба, няма как да те научат на нея. Ще те научат на граматика, литературни прийоми и ще изучаваш другите писатели. Ти и сега четеш много и имаш златно сърце. Не си губи времето. Просто сядай, пиши и публикувай.“
Оказа се чудесен съвет. Дъщеря ми разбира се трябваше да се опита по своя начин, но след една година учене си смени специалността и сега е млада лекарка с два публикувани романа.
Много от нас имат нужда да изразят себе си чрез изкуство и голяма част изпитват притеснение да го правят. Все пак има професионални писатели, художници, музиканти. Има министерство на културата, изкуствоведи, литератори и какво ли още не. Не може така. Ред си има! Как тъй ще се изразяваш без санкциите на съответните органи? Как така ще пишеш без литературно образование, без диплома, без да си професионалист – писател?
Е, аз го правя. Дъщеря ми – също. Хиляди хора пишат ей така, без да имат никакво специално разрешение за това. Понякога се престрашават да публикуват в интернет пространството, на своите странички.
Големите издателски къщи обикновено не обръщат внимание на тези публикации. Те са професионалисти и знаят от какво може и от какво не може да се направят пари. Пари се правят от вече доказали се автори или от писатели, на които им се създава ореол на гениалност, с помощта на професионални рекламни кампании.
Няма по-добър начин да унищожиш един писател от този да се заеме с него голяма издателска къща. Къщата започва да се грижи за своята инвестиция, да създава на писателя някакъв образ – често нямащ нищо общо или твърде малко общо с действителността. Идва момент, в който писателят става жертва на образа, създаден за него. Дарбата му на разказвач е укротена, дресирана и превърната в машинка за пари.
Ние в Еврочикаго сме неизтребени идеалисти. Медийният ни портал се поддържа с доброволен труд. Всеки може да публикува при нас своето мнение или свои литературни творби, ако наистина има какво да каже с тях. Преди пет години в разговор между нас възникна идеята да публикуваме безплатни сборници с разкази и стихове. Решихме да не са творби на няколко автори или на 20-30. А колкото повече, толкова по-добре. И от колкото повече различни точки на света, където има пишещи и четящи на български. При това, книгата просто трябваше да остане безплатна. А и представяте ли си ужаса от задачата да разделиш евентуален доход от литературен сборник между седемдесет автора примерно?
Решихме да финансираме издаването на сборниците с пожертвования. Първите сборници се издадоха основно със средства на един от нас и с други, по-малки дарения. Но още оттогава започна това спомоществувателство от група съмишленици на идеята. Тази група е много интересна. Това са хора, които може да нямат произведения във сборниците, не познават лично повечето от авторите, чиито творби влизат в тях, не работят за Еврочикаго. Ние просто помолихме за тази помощ и тя дойде. Помолихме искрено и те развързаха кесиите си, кой с колкото душа му пожела. И това още от първата книга, когато не се знаеше дали тя ще излезе, както и дали не сме някакви поредни мошеници, измислили поредната измама за собствено облагодетелстване.
Минаха четири години и ето, чудото ставаше всеки път.

Eurochicago_20200301_006

Четвъртата книга, излязла от печат миналата година, беше финансирана изцяло с малки дарения на сънародници от три континента. Ние от екипа сме дали примерно толкова, колкото и всички други, а групата на даващите се увеличи неимоверно. След четири издадени сборника все повече хора разбираха, че в това, което правим, няма грам търговски интерес. Нещо повече. За предстоящия пети сборник имахме предложения за финансиране от “големи” спонсори. Предложенията бяха отправени с най-добри намерения, но ние ги отклонихме.
Моля писателите – участници в сборника да не ни се сърдят. Да, разбира се, с “по-сериозно” спонсорство може да издадем по-луксозно издание, в по-голям тираж и да направим по-бляскаво представяне на книгата. Това, което ни спря, е, че така може да се убие душата на идеята. Няма друго такова издание по света, което да излиза само и единствено с волни пожертвования на българи от различни страни и континенти, да се раздава безплатно и да включва толкова много автори между кориците си. Може изданието да е евтино като средства, и представянето му да е в някое читалище или в книжарница, но няма точно такова „Просякинче“ в цялата Българска литература.
Днес Ви каним да участвате с нас за поредна година в това единствено по рода си начинание – „Просякинчето“. Дайте ни само, ако душата Ви го поиска. Дайте за него толкова, колкото можете. Ние ще го издадем за поредна година. В него ще срещнете множество български автори, които живеят и пишат по цял свят. Там си дават среща известни писатели с такива, които виждат първото си произведение на хартия. Там шофьорът на камьон от Чикаго публикува рамо до рамо с писателка на свободна практика от Гърция и учител по рисуване от Варна. Едно е общото между тях. Пишат на български и техните творби са важни за нас. Точно така. Толкова ни е „прост“ изборът. Харесва ни – върви. Не ни харесва – не. Тъй като не печелим нищо от цялата тази работа, то и изборът ни е пределно честен. Всъщност, не. Печелим и трябва да си го признаем – страхотно чувство е да си част от съдбата на „Просякинчето“. То ни е като дъщеря. Обичаме си го и си му се радваме като на наше детенце. Виж колко ни е пораснала тази година, колко е хубава, умна, сърдечна. Виж колко хора са дошли за рождения й ден, какви автори и какви дарители само… Един човек, който дава десет лева, отделени от залъка си, струва колкото хиляди търгаши, опитващи се да се откупят и да успокоят съвестта си. Ето такива “спонсори” търсим – истински, към такива хора се обръщаме – с големи души.
Ще Ви разкажа още нещо. При последното ми идване в България разговарях в едно такси с таксиметровия шофьор. По едно време той произнесе следната фраза: “Е, то е ясно, че всичко е за пари.” Жегна ме тази фраза. Мразя я! Винаги протестирам, споря и доказвам, че това не е вярно. И винаги ме гледат като леко смахнат. Този път обаче имах кратък и безапелационен отговор. Носех със себе си няколко книжки на “Просякинчето”. Просто му подадох една и му я надписах на заглавната страница.
“Не всичко е за пари. Най-хубавите неща на този свят са безплатни!”
Това е  текст на Виктор Хинов, публикуван в Еврочикаго, в началото на дарителската кампания за набиране на средства, за петия сборник с творби на български автори от различни страни.
https://www.eurochicago.com/2020/03/hinov/
.
 
 

АТРАКЦИЯ

Пловдив е  в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове в света редом с Атина,Йерусалим,Библос,Бейрут,Алепо,Дамаск,Варанаси и Сидон.Претърпял множество промени и до днес градът продължава да се развива и съхранява своята уникална атмосфера и обаяние.Днес Пловдив е вторият по големина град в България и един от най-важните икономически и културни центрове на страната.
Пловдив е първият български град- Европейска столица на културата.На 19 май 2015  година по време на срещата на Съвета на министрите на културата на 28- те страни членки на ЕС в Брюксел, официално е гласуван статутът на Пловдив и италианския град Матера,като европейски столици на културата през 2019 година.Официалната номинация е приета от кмета на Пловдив Иван Тотев.
Пловдив е първият български град станал Европейска столица на културата.Двадесет години след като беше домакин на Месеца на културата през 1999 година градът отбелязва през 2019 година най-престижната културна инициатива на Европейския съюз.
На 23 май 2015 година на площад „Стефан Стамболов“ в Пловдив са пуснати 2019 балона по случай избирането на града за Европейска столица на културата през 2019.
По книгата на Николай Илчевски- „Пловдив най най най най най“ 

Три

Три е число с особена стойност.Триъгълникът е една от най-устойчивите и известни геометрични фигури.Понятието триада обогатява не една и две философски системи.Светата троица- Бог,син,дух е в основата на християнската религия и християнството.Дори в такава практична област като правото, има изискване за поне трима членове на управителните съвети на юридическите лица.
Един от най-прочутите романи на големия писател Андре Мороа се нарича- „Тримата Дюма“.Първият е Александър /Alexander//1762-1806/.Той е един от най-прочутите френски генерали.Проявява изключителния си талант в Пиринеите,Италия и Египет,където командва кавалерията на армията на Наполеон Бонапарт.Заедно с не без известните Тусен Лувертюр и Аврам Ганибал- легендарния руски военачалник е най- високопоставения военен с африкански произход на своето време.
download (4)Синът му е самият Александър Дюма-баща /1802-1870/.Кой не знае Дюма-баща,кой не е слушал за романа „Тримата мускетари“! Бях склонен да омаловажавам неговото значение за френската и световната литература.Но сестра ми „поправи“ този пропуск.Ако прочетете внимателно „Рицарят от Мезон Руж“ и „Граф Монте Кристо“ ще откриете, един от най-великите романисти на всички времена.За мен, „Граф Монте Кристо“ е най-големият роман на 19 век.Но той е и един от най-забележителните гастрономи и чревоугодници на своето време.Неговият „Голям гастрономически речник“ е шедьовър в областта на кулинарията.И все пак мисля, че най-значимия му принос е от друго естество.Сред многобройните си незаконни деца, той припознава едно и то какво- Александър Дюма- син /1824-1895/.
Да, точно авторът на прочутата „Дамата с камелиите“е обект на безбройни филмови адаптации. Дори великия Верди се вдъхновява от творбата,за да създаде шедьовъра си „Травиата“.Но може би по-малко хора знаят, че именно живота му на незаконородено дете, вдъхновява Дюма-син да създаде натуралистичния театър във Франция.Той надминава баща си.Става член на Френската академия- един от 40- те безсмъртни.Приживе дори е по-популярен от него в родината им.Чрез него, фамилията Дюма се сродява  с една от най-забележителните дворянски фамилии на Руската империя.
И така, тримата наши герои дават своя значим принос в обогатяването на и без това забележителната история на числото 3.
Нещо повече, превръщат се в своеобразна „света троица“ на френската духовност, през тъй-впечатляващия 19 век.
Георги  Караджов

 

РЕД

Редът е основно понятие в света.Философите разсъждават, дали той е вътрешно присъщ на нас и заобикалящия ни свят или е субстанция привнесена отвън.Ако се замислим, пропорциите и съотношенията,които изграждат организма и природата около нас са толкова уникални,че неизбежно изплува образа на невидимата ръка,която удържа в равновесие света.Дори, създателят на икономиката Адам Смит говори и пише за невидимата ръка на пазара.
download (4)За Жак Руф /Jacques Rueff//1896-1978/ свободата на индивида не е абсолютна и намесата на държавата е допустима, за да се хармонизират интересите на различните социални групи.За него дори частната собственост може да бъде одържавена при определени обстоятелства.Какво друго да очакваме от един французин по дух и мислене.Два негови доклада от 1958 и 1960 година са в основата на функционирането на  Петата френска република в областта на икономиката и социалната сфера.Най-близкия съветник на Шарл де Гол е човек с разностранни интереси,изключителна култура и тънко познаване на езика.Никой не е изненадан,когато става един от 40- те безсмъртни на Френската академия/1964/.
Ред може да бъде открит и във функционирането на живитеdownload (3) организми и човека.Синът на великия френски драматург Едмон Ростан- Жан Ростан /Jean Rostand//1894-1977/ „нахлува“ в науките за живота.Основоположник е на криониката-замразяването и съхраняването на човешкото тяло и други материали при много ниски температури.Всички видове животоспасяващи трансплантации биха били немислими без максималното запазване на органите при такива условия.Създава и една друга наука-тератологията,която се занимава с вродените аномалии и анормални явления,свързани със съществуването и развитието на живите организми.Невероятен познавач на езика, човек с тънък хумор и блестяща афористична мисъл Жан Ростан е достоен син на своя баща.Знаменитите му максими разкриват „особения“ ред на събитията в човешкия живот- „Убий един човек и те  наричат убиец.Убий милиони  и ставаш завоевател.Убий ги всичките и те наричат Бог.“ или „Кибернетиката плюс човека може да имитира по-добре мисленето, отколкото живота“. Става член на Френската академия /1959/,по примера на баща си.
Има и други школи,които изследват мястото на реда в живота ни и дефинират съдържанието му.Възгледите им не винаги съвпадат с техните.
Но именно Руф и Ростан изграждат оригиналния „френски“ принос към науките за порядъка,без който е невъзможно неговото разбиране.
  Георги  Караджов

ЗНАНИЕ

Най-големият център на селскостопански знания в страната е Пловдив. Научноизследователската дейност в областта на агро-земеделието се представлява от Аграрен университет,Овощарски институт,Институт по  тютюна и Институт по зеленчуковите култури.Към списъка могат да се прибавят Земеделския колеж и съпътстващите отрасли:Институт по хранително-вкусови технологии /днес Университет по хранителни технологии/ и Институт за изследване и развитие на храните    /бивш институт по консервна промишленост/.През 90- те години на миналия век заедно с българските младежи в Аграрния университет усвояват знания студенти от54 националности от целия свят. Много от тях в момента са водещи специалисти в държавите си, а някои са дори министри на съответните министерства в правителствата на страните си.Пловдив притежава печатно издание на Рембранд, което е единствено на Балканския полуостров.
Издаденият през 1880 година в Париж луксозен тритомник на Рембранд е с рядък тираж от само 500 броя.Това е било бутиково издание дори за времето си,защото издателството- Qantin е намерирало всеки екземпляр.
Притежаваният от Пловдивската библиотека екземпляр е с издателски номер 351.Закупен е на 13 март 1883 година от лайпцигската книжарница Brockhaus за 338 златни лева по поръчка на Борис Дякович-тогавашен директор на пловдивската обществена книгохранителница. Изданието е толкова ценно,че в Европа някои библиотеки са горди,че притежават дори части от него.Първият том е посветен на творчеството на големия художник-анализи,коментари на специалисти и описания и обстоятелства около създаването на различните офорти.Другите два тома съдържат самите офорти.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

РОСИЦА КОПУКОВА БР.233

*С*Т*И*Х*О*В*Е*

Росица  КОПУКОВА е дългогодишен журналист, поет и писател, познат в много страни по света. Завършила е педагогика в Благоевград и българска филология в София. Работила е в печатните медии и за БНР, където е и досега. Носител на над 50 награди от чужбина – САЩ, Италия, Австралия, Германия и десетки български. Има 53 книги поезия и белетристика издадени  в САЩ на български, английски, френски, немски език.Има публикации в международни Алманаси и Антологии за поезия.Добре позната е в печатни издания на Италия, Франция, Русия, САЩ. Преведена е  на португалски и италиански език.
 ***
КОГАТО НЯКОЙ НЯКОГО ЗАБРАВИ….
Когато някой някога забравиш,
помогнал ти преди във труден миг,
тогава Господ няма да остави
доброто да загуби своя лик.
 
Вселената запаметява всичко
и няма празно в този кръговрат.
Когато някой ден пък паднеш ничком,
сети се де си сбъркал в този свят.
 
Когато искаш някой да задминеш
и то да е на всякаква цена,
то може само Господ да усмихнеш
и да се върнеш в своята вина.
 
А ей така – спокойно и полека,
учуден от амбиции на друг,
ще видиш, че по своята пътека
си пръв, на буболечките напук!
ПАНДЕМИЯ НА ЖЕСТОКОСТТА
Не се ли пита – а какво го чака
убиецът с измислени очи,
съдбата се върти и се протака,
накрая идва да го заличи.
 
Прогледнеш ли донякъде, не виждаш,
че всичко има своя кръговрат
и слепота е хората да сриваш,
защото ти си част от тоя свят.
 
Онези, дето ще се изживеят
за богове, вместо прашинки днес,
не знаят накъде ще ги отвее
небесната изпратена им вест.
 
И нищо не остава ненаказано,
и нищо не остава неразкрито,
пандемия от дяволски създания
ще плаща греховете до насита.
ТАКА КАЗВАТ….
С годините и оптимизмът си отивал,
така ми казват хората край мен,
но аз в красивото намирам смисъл,
в разумното живея всеки ден.
Мечтите ми – реално приземени
във обсега на ясен хороскоп
битуват с мен във стихове родени,
събрали си от цветовете сноп.
Каквото Бог ми дал, съм благодарна,
каквото не – било е за добро,
не чупя от позитивизма резен
и никога не върша нищо зло.
Та ето ме – младееща и здрава,
пак лириката светла ме крепи,
късметът да намери път тъдява
и творчеството мое… да лети!
 
 
 

Бозайниците реагират бр.233

  на глобалното затопляне като намаляват размера си

Връзка между климата и процеса на смаляване на размера на бозайниците. Промените в размерите при PETM и ETM2 при морски (кръг) и сухоземни (квадрат) видове. Ранните копитните животни показват намаление в размер на тялото с ~ 30% при PETM [Secord et al.], като спадът в размер по време на ETM2 е ~ 14%. PETM е събитие с много по-голям мащаб с ~ 3.4 ± 0.1 ‰ (по показателя на бентосните фораминифери) и ~ 5.9 ± 0.9 ‰ (при сухоземни показатели) над фоновите нива, докато ETM2 е събитие с по-малък магнитуд с ~ 1.3 ± 0.2 ‰ и ~ 3.8 ± 0.6 ‰ съответно над фоновите нива [Abels et al.].
По време на голямото затопляне, през т. нар. термален максимум на периодите Палеоцен – Еоцен (Palaeocene–Eocene Thermal Maximum – PETM), преди около 56 милиона години бозайниците са станали по-малки, разказва онлайн изданието на Nature.
Изследването е достъпно в Science Advances.
За да разберат връзката между климата и процеса на смаляване на размера на бозайниците, Абигейл D’Амброзия (Abigail D’Ambrosia) от Университета в Ню Хемпшир в Дърам и нейните колеги измерват размера на фосили на зъби от четири обикновени вида бозайници от басейна на Бигхорн в Уайоминг, като мярка за размера на тялото.
Вкаменелостите включват един предшественик на коня и едно копитно животно с размер на заек (Diacodexis metsiacus), характерни за периода от време, сравнени с положението при едно затопляне на климата, наречено Еоценски термален максимум 2 (Eocene Thermal Maximum 2 – ETM2), което се е случило преди 53 милиона години и е по-малко горещо от PETM.
Екипът открива, че Diacodexis metsiacus е по-малко с около 15 % по време на по-късното затопляне ETM2. Древният вид кон е намаля по размер с около 14%. Предишни изследвания показват, че един вид, тясно свързан с конете, е се е смалил с около 30% по време на PETM.
Връзка между климата и процеса на смаляване на размера на бозайниците. Промените в размерите при PETM и ETM2 при морски (кръг) и сухоземни (квадрат) видове. Ранните копитните животни показват намаление в размер на тялото с ~ 30% при PETM [Secord et al.], като спадът в размер по време на ETM2 е ~ 14%. PETM е събитие с много по-голям мащаб с ~ 3.4 ± 0.1 ‰ (по показателя на бентосните фораминифери) и ~ 5.9 ± 0.9 ‰ (при сухоземни показатели) над фоновите нива, докато ETM2 е събитие с по-малък магнитуд с ~ 1.3 ± 0.2 ‰ и ~ 3.8 ± 0.6 ‰ съответно над фоновите нива [Abels et al.].

По време на голямото затопляне, през т. нар. термален максимум на периодите Палеоцен – Еоцен (Palaeocene–Eocene Thermal Maximum – PETM), преди около 56 милиона години бозайниците са станали по-малки, разказва онлайн изданието на Nature.

Изследването е достъпно в Science Advances.

За да разберат връзката между климата и процеса на смаляване на размера на бозайниците, Абигейл D’Амброзия (Abigail D’Ambrosia) от Университета в Ню Хемпшир в Дърам и нейните колеги измерват размера на фосили на зъби от четири обикновени вида бозайници от басейна на Бигхорн в Уайоминг, като мярка за размера на тялото.

Вкаменелостите включват един предшественик на коня и едно копитно животно с размер на заек (Diacodexis metsiacus), характерни за периода от време, сравнени с положението при едно затопляне на климата, наречено Еоценски термален максимум 2 (Eocene Thermal Maximum 2 – ETM2), което се е случило преди 53 милиона години и е по-малко горещо от PETM.

Екипът открива, че Diacodexis metsiacus е по-малко с около 15 % по време на по-късното затопляне ETM2. Древният вид кон е намаля по размер с около 14%. Предишни изследвания показват, че един вид, тясно свързан с конете, е се е смалил с около 30% по време на PETM.

Хипотезата на авторите е, че по-малкият размер може да е помогнал на животните да се охлаждат по-добре като увеличават съотношението си повърхност към обем или биха могли да се дължат на промени в храненето, заради засушаването на климата.

Хипотезата на авторите е, че по-малкият размер може да е помогнал на животните да се охлаждат по-добре като увеличават съотношението си повърхност към обем или биха могли да се дължат на промени в храненето, заради засушаването на климата.
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Bozajnitcite-reagirat-na-globalnoto-zatopliane-kato-namaliavat-razmera_75709.html

РЕЦЕПТИ БР.233

Баница с леща и праз

Антония Карова  
200 гр. кафява леща
1 праз
1 морков
1 картоф (по желание)
чубрица, къри или кимион, черен пипер, сминдух или подправки според вашия вкус
сол на вкус
3-4 лъжици зехтин или олио
пакет кори за баница
 
Инструкции за приготвяне
Накиснете лещата една нощ. Отцедете водата. Измийте праза, нарежете на ситно. Измийте и нарежете моркова и картофа.
Поставете лещата, моркова, картофа и подправките в тенджера. Добавете горещия бульон или вода и оставете да къкри покрито за 30-40 минути, като разбърквате от време на време. В края, лещата трябва да е почти сварена.
Отцедете излишната вода, намачкайте с вилица моркова и картофа, може и част от лещата, но не пасирайте цялата смес, хубаво е да се усещат част от зрънцата.
Добавете праза, разбъркайте добре и опитайте отново, добавете още подправки при нужда. Разпръснете част от плънката върху кората (ако са много фини, може да използвате и две) и завийте на руло, поставете в тавичка намазана с олио, или покрита с хартия за печене, като навивате на охлювче, започвайки от средата на тавичката.
Готовата баница може да се залее със смес от около 100 мл вода (може и газирана) и олио. Аз лично слагам само вода (за да не утежнявам с готвено олио), пече се на 180-200’ за около 30 мин или до златист цвят, изважда се и се намазва с олио или зехтин, или с краве масло извън постите.

Бисквитки с мармалад

Антония Карова

Бисквитки с мармалад

Приготвяне: 10 минути
Готвене: 15 минути

Тези бисквитки са едно невероятно вкусно лакомство, изпълнено с конфитюр. Веган версията е лека, семпла и лесна за приготвяне, а крайния резултат е впечатляващ. Те могат да бъдат направени с различни форми: кръгове, цветя, сърца… както си поискате, важното е да и са залепени с мармалад или шоколад. А децата… те просто ги обожават!

Необходими продукти

50 мл кленов сироп
50 мл портокалов сок
50 грама кокосово масло
1 чаена лъжичка бакпулвер
1/2 ванилия
1 ч. л. настъргана лимонова кора
около 200 грама брашно
за пълнежа:
50 грама мармалад или 50 грама био шоколад 71%
Инструкции за приготвяне
В купа смесете сиропа, сока, кокосовото масло, кората от лимон и ванилията. След това добавяйте малко по малко от брашното, предварително смесено с бакпулвера. Поставете на плота и месете до гладко тесто. Направете топка и поставете в хладилника, увито в стреч фолио да се охлади за около 15 минути, но може да се разточи и веднага. Загрейте фурната до 160-180° C.
След посоченото време, поръсете с брашно работна повърхност, вземете тестото и разточете с точилка: трябва да е с дебелина от около 3-4 мм. С формичка изрежете кръгове и ги поставете в тава за печене облицована с пергаментова хартия. С останалото тесто, разстелете друг лист и изрежете още кръгове със същия диаметър, на който ще изрежете центъра с по-малка форма. Поставете бисквитите в тавата за печене и печете в предварително загрята до 160-180° С фурна. Веднага след като започнат да порозовяват ги извадете от фурната и оставете да изстинат върху решетка.
Сега вземете цялата бисквитка и намажете със сладко или разтопен, на водна баня, шоколад . Поставете върху нея бисквитката с дупка.

 

Части на речта и части на изречението бр.233

 Части на речта:

1. Съществително име – дърво
2. Прилагателно име – красив
3. Местоимение – замества име или именно словосъчетание
4. Числително име – назовава число, брой или поредност
5. Глагол -тичам
6. Наречие – назовава обстоятелствата, при които протича действието
7. Предлог – изразява смислови отношения в изречението
8. Съюз – свързва еднородни части в изречението или различни видове изречения
9. Частица – допълва или уточнява смисъла на изречението
10. Междуметие – изразява чувства, настроения и емоции

Части на изречението

Главни части: Подлог и сказуемо
Подлог - вършителят на действието; открива се с въпросите: Кой?, Коя?, Кое?, Кои?; подчертава се с една права линия.
Подлогът е главна независима част на изречението, на която се приписва предикативен признак чрез сказуемото. С него се означава вършителят на действието. Открива се с въпросите Кой?, Коя?, Кое?, Кои?. Прието е да се подчертава с права линия. Той може да бъде представен чрез:
Сказуемо - означава действие или състояние; открива се с въпросите: Какво прави? и Какво върши?; подчертава се с две прави линии.
Сказуемото е главна зависима част на изречението, което приписва предикативен признак на подлога. Означава действие или състояние. Обикновено се изразява чрез глагол. Открива се с въпросите: „Какво прави?“ и „Какво върши?“ Прието е да се подчертава с двойна права линия.
Видове сказуемо:
  • просто глаголно сказуемо
  • съставно глаголно сказуемо
  • съставно именно сказуемо.
Второстепенни части:
Определение (бива съгласувано и несъгласувано) – открива се с въпросите: Какъв?, Каква?, Какво?, Какви? Чий?, Чия?, Чие?, Чии?; подчертава се с една вълнообразна линия
Допълнение (бива пряко и непряко) – открива се с въпросите: Какво?, Каква?, Що?, Кого?; подчертава се с две прави линии и една пресечена какво/каква/какви/кого/на кого? Пряко допълнение – какво/кого + думата сказуемо + подлог Непряко допълнение – предлог + какво/кого + думата сказуемо + подлог
Обстоятелствено пояснение (бива за място, за време, за начин, за количество и степен, за причина) – открива се с въпросите: Къде? (за място), как? (за начин), кога? (за време) и колко? (за количество); подчератва се с две прави линии и две пресечени.
За място – къде? За време – кога? За начин – как? За количество – колко? За причина — защо?
Приложение - пояснява само съществителното име, като уточнява значението или дава друго название; подчертава се с две вълнообразни линии
Сказуемно определение - открива се с въпрос за определение, зададен чрез сказуемото за подлога (какъв/каква/какво + е + подлог?, какви + са + подлог?); подчертава се с една права и една вълнообразна линия.
https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE