КОГАТО НЯКОЙ НЯКОГО ЗАБРАВИ….

Когато някой някога забравиш,

помогнал ти преди във труден миг,

тогава Господ няма да остави

доброто да загуби своя лик.

 

Вселената запаметява всичко

и няма празно в този кръговрат.

Когато някой ден пък паднеш ничком,

сети се де си сбъркал в този свят.

 

Когато искаш някой да задминеш

и то да е на всякаква цена,

то може само Господ да усмихнеш

и да се върнеш в своята вина.

 

А ей така – спокойно и полека,

учуден от амбиции на друг,

ще видиш, че по своята пътека

си пръв, на буболечките напук!

ПАНДЕМИЯ НА ЖЕСТОКОСТТА

Не се ли пита – а какво го чака

убиецът с измислени очи,

съдбата се върти и се протака,

накрая идва да го заличи.

 

Прогледнеш ли донякъде, не виждаш,

че всичко има своя кръговрат

и слепота е хората да сриваш,

защото ти си част от тоя свят.

 

Онези, дето ще се изживеят

за богове, вместо прашинки днес,

не знаят накъде ще ги отвее

небесната изпратена им вест.

 

И нищо не остава ненаказано,

и нищо не остава неразкрито,

пандемия от дяволски създания

ще плаща греховете до насита.

ТАКА КАЗВАТ….

С годините и оптимизмът си отивал,

така ми казват хората край мен,

но аз в красивото намирам смисъл,

в разумното живея всеки ден.

Мечтите ми – реално приземени

във обсега на ясен хороскоп

битуват с мен във стихове родени,

събрали си от цветовете сноп.

Каквото Бог ми дал, съм благодарна,

каквото не – било е за добро,

не чупя от позитивизма резен

и никога не върша нищо зло.

Та ето ме – младееща и здрава,

пак лириката светла ме крепи,

късметът да намери път тъдява

и творчеството мое… да лети!