Category Archives: Весел гръмотрън

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

ВЕСЕЛ*** ГРЪМОТРЪН

чудомир-7-150x150

КАКВО Е ЧУДО СТАНАЛО!

И НЕ МИ СЕ МЯРКАЙ ПРЕД ОЧИТЕ 
 Бръмммммммммм….. като че ли изпод земята се чу нечие бръмчене.  Мухата кръжеше с неустоим ритъм и огласяше тишината на стаята. Напевното и бръмчене събуди Коко Перчемлийски, който леко похъркваше върху бюрото. Той притвори очи и се закани. “  Шът, шът, нахалнице недна! Не виждаш ли, колко сладко бях си подремнал? Ти си като моя Пейчо, нахален до ента степен. Все покрай шефовете се вре. Току им шушне нещо и изкривената му усмивка се запечатва върху лицата  им. “
- Кой се вре между шефовете?- от някъде искочи Пейчо.
- Ти ами, кой друг? Доносник такъв! Все този  си присвоил парички, онзи ощипал Венчето по закръглените части, трети не знам си какво и твоята сладка устичка непрекъснато  нещо избълва, като помийна яма. Пускаш такива клюки, че чак главата ти да се завърти. Не се ли виждаш  на какво си заприличал? Станал си 50 кила от непрекъснатото си кръжене ту  при този, ту при онзи. Кръжиш като тая муха и не намираш мира, докато не пошушнеш нещо на шефовете.
- Аз ли? А ти все стоиш на стола и намирах махна на другите.
- Май и двамата сме, все отбор юнаци!
- Ей, Пейчо… Внимавай какво говориш! Като стоя, дали съм наклеветил някой, дали съм му взел паричките, дали, дали и още дали?… А ти, я се виж?  
 - Да, ама за мен не говорят, че задявам младите мацета от цеха. Виж ги и те? Все се увъртат около теб, нали си мангезлия? Пък и отгоре на всичко си и от по- малките шефове. Синът на големия шеф…
- Как можеш да клеветиш? Те сами идват при мен. Никой не ги е канил.
- Никой не ги е канил ли? Не виждам ли, как флиртуваш с тях. Като си шеф, голяма работа! Можеш да си позволиш всичко. Не даваш отчет пред никого.
- Това,теб не те засяга!
- Да, ама от такива като мен, шефовете имат нужда.  Да знаят, какво става в цеха. Другите са се свили и се страхуват да гъкнат. Щото а са гъкнали, а си изхвръкнали като топка.
- Сега разбирам. Че ти си станал човек от нов тип. Клюката е основният ти принцип.Така, си ценен кадър.  
- Най- после разбра. Че, аз съм ценен човек.
- Ценен си, ама тъй както обикаляш без да работиш, гледай и ти да не изхвръкнеш като топка.
- Аз ли, аз ли… Гледай да не отида при жена ти, па тогава да ти е як гърбеца!
- Защо да ми е як. Аз съм мъжа в къщи, а тя трябва да е жената, която да върши всичко. Оставил съм я да гледа децата и да се грижи за къщата.
- А ти? Да гониш мацетата, да ходиш по коктейли и не знам си какво още…
- Ами, това ми е работата.
- Това ти е било работата? А жена ти да си седи в къщи и да не вижда бял ден, така ли? Май ще ти излязат криви сметките? Един ден вече няма да я има.
- Защо?
- Как защо? Ще и омръзне да гледа такъв мъж и ще си хване чукалата.
- Какви чукала?
- Ами, не си ли чувал това, “Дим да я няма”.
- Няма  да  го направи заради децата. Не виждаш ли, какъв е станал света?
- Да, да. Станал е. Семейството не се зачита. Жената не се зачита. Ами, кой тогава да се зачита? Май всеки е тръгнал през къра, за гони дивото, а питомното си остава в къщи.
- Добре, че ми каза! Няма геле в теб. Поне казваш истината.
- Казвам я разбира се. Право куме в чьорни очи. Не знаеш ли, че това е моята любима песничка?
- Не, не знаех. Но кумът го няма. Той остана на сватбата.
- Да. Ама както си я подкарал, май ще има нова сватба?
- Ти не се грижи за това! Виж себе си, че такъв като теб, никоя жена няма да те вземе.
- Я не обиждай! Мислиш, че като си шеф, трябва да обиждаш другите?
- Шеф съм я. 
- Виж го, ти, нашия! Сега шефовете са на мода. Всичко е тяхно. Дори и животица да биха ни взели, няма  ви  пукне.
- Учи и ти, пък стани шеф!
- Ти да не би да си учил? Добре, че е баща ти. Минаваш на сухо покрай него. Пък и си станал шеф.
- Хайде, стига си плямпал! Че ако не беше баща ми, досега бих те изхвърлил от цеха. Дим за те няма!
И не ми се мяркай пред очите!
ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ
Пустата му Гана! Ходи, ходи и все не знае къде ходи. Скита се като гламава и обикаля кошовете. Няма ли си дом тая жена, бе! Разправят, че навремето била една от най- богатите жени в квартала. Знаеш ли как забогатяла, а?  Станала  кредитна милионерка. Пари, коли, магазини, със супер стока. Ама на ти. Който много е алчен, тъй му се пада. Имаше, ама сега няма. Мъжът и я остави и виждате ли я, на какво прилича? Ходи със старите си протрити  дрехи. Продадоха и всичко на търг. Имаше три апартамента. Всичко замина.  А каква беше…. Вървеше наперено като петел  и кокошките се навъртаха около нея. Много бяха, брей! Все приятели се пишеха. Хранеше ги поеше ги и все на коктейли. Живот си живееше завалийката , пък и те. А сега? Май изчезнаха! Отидоха си, не по- точно като прелетните птички, литнаха в друго гнездо. Тинчето я видях в бара при Панчето. Той пък не се полакоми. Взе си барчето под наем и сега върти бизнес. Ама какъв ти бизнес, бе! С куп далавери. Хванал се е с ония, далавераджиите и всички в кюпа. Печелят си паричките, а будалите все в бара висят и когато вече ходят на четири крака, Панчето им обира паричките, усмихва им се  с оная невинна усмивчица  и ги изпраща чак до вратата.
- И утре пак да дойдете!- подканя ги той. Още имам от оная водчица.
   А водчицата му беше първо качество, менте. Затова често виждах някой клиент да пада на пода, мъртво пиян.  Дори, един от тях се натрови и едвам го спасиха. Няма ли контрол  за тия хора, бре! Какви питиета дават на клиентите си? Май  скоро някой щеше да предаде богу дух! Тъй, де. Далаверката си е друга работа. Даваш ментето,  вземаш паричките, а другото не те интересува. Животът на другите не ти е мил. Гледаш твоят и се наслаждаваш на будалите. Щом като идват при теб, нека си идват. Какво, че  им даваш водчица менте!
Наблюдавам, аз отстрани Панчето и му се възхищавам.Щом като може, да краде! Щом като няма съвест, да дава водчица менте. Нали повечето в тоя бизнес са далавераджии. Умеят да те излъжат!  Както те гледат с онзи лисичи поглед  и ти се усмихват с онази ехидна усмивчица, така ти вземат паричките. Ето, мярна се и Гана.
- Дай една водчица, брат! Видиш ли го оня, отсреща, той ще плати, защото ми е длъжник. Навремето ми взе уж на заем 5000 лева и само му видях опашката. Май доста е забогатял? Пък и с онова, рошавото маце. Седнала върху коленете му и не и пука от никой. За нея няма ли морал, бе! Не го ли вижда какъв дядка е, но нали е мънгезлия, как няма да му седне на коленете! Но и той ще си намери майстора. Както я е подкарал, май ще тръгне по моя път и ще си правим компания. Ха, ха, ха… – Дай още една водчица, за негова сметка. Ха на здраве, мой човек.
   Оня погледна плахо към нея и наведе глава. Наверно мислеше, че не го е познала. Но какво ти! Гана хукна право  към него.
- На кво се мислиш, бе, мой човек? Давай парите или ще викна полицията!
   Той се озърта, явно търсеше някой. Свали мацето от коленете си и забърза към бюфета.
- Колко да ти дам момче?
- Сметката струва 15 лева.
- Хайде, ето ти 20, пък се почерпи!
 Той хвана мацето за ръка и двамата излетяха като хали от бара.
   Гана се приближи до Панчето и се усмихна.
- Ето, че  плати и за мен. Мерси мой човек! А твоите мънгизи са в повече и нищо не ти струва да ме почерпиш. Хайде, остани си със здраве
писателят сатирик Весела Будилкова