Category Archives: Весел гръмотрън

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪТ

unnamed

ЗАСЛУЖЕНО Я НОСИШ
-Що  думаш, ма   Мине? Нямаш ли си друга работа, та другите одумваш?
- Немой тъй, бре Колка!
- Как не мой?  Не тъ ли видя? Цял ден обикаляш къщята и а за този, а за онзи.
-Че обикалям ,обикалям. Туй мий работата. Надзиравам людите, Колка.
- Надзираваш ги, значи? А нямаш ли си друга работа?
- Туй мий работата. Кметът ми нареди да ги наглеждам, щото скоро идат изборите  и нъл знайш?
- Какво да знам?
-Онзи, Шапкарят  се шмугне ту в къщата на Капраля, ту в къщата на Сливаря. Нещо си шушнат. Човек не мож ги разбра.Ама, аз ше са скрия зад чардака на Пеньовата къща и ше слухтя, кат нащо  псе. Ем ше слухтя и като рипна, здраво местенце  няма да оставя на Шапкаря.С точилката ше го налагам по гърбината, па да види тогаз! Ше види той, как надумва людите!
- Е хей, ма Мине. На голям ербап са пишеш. Не си ли мислиш, че къвто е як, ша та хване за гръкляна и гласът ти няма да са чуе.
- Ей, май туй не си помислих… Тогаз само ше слушам и  ше отида при кмета, да му река, как шушукат и готвят нещо, да го свалят.
- Затуй ти рекох, че си от ония, дето слухтят и доносничат. Всички клюки на селото знаеш.Кой   кривнал настрани, кой   отровил  селското псе, кой бил барабана, че оня, Завалиевия зет изгонил жена си и не знам си още какво…
- Нъл за туй кметът ма назначи за селска клюкарка. Туй е голяма титла.
- Заслужено я носиш. Браво на теб…
- Заслужено, я… Друга кат мен няма.
- А сега да търча, че кметът ма чака…
БАЙ ТИ КОКО
 Тоя ли? Ами, кой друг? Срещам го значи, него, бай ти Коко. И какво мислите? Ами вирнал нос, сложил черните очила, нали слънцето пече ли, пече. И хич  не му пука, че минавам край него. Прави се, че не ме познава. До вчера бяхме   познати, а сега толкова се е променил, дори и близките си не може да познае. На тежкар се пише, нашия… Откакто  стана шеф  в девятката, порасна му работата. Да кажеш, че е учен. Не завърши дори средно, а се пише на шеф. Колко, като него нямат никакво образование и станаха шефове, я на фирма,  на фондация, я на някаква още неизвестна партийка. Но нали са напористи, качиха се  едно стъпало  нагоре и се мислят за кой знае какви. Не мога да му се начудя , на  тоя  бай ти Коко…  Тича  ту тук,  ту там и като че ли гони вятъра. А вятъра си  духа и не се знае къде отвява. Дали на изток, на запад, на север  или на  юг? Нека си духа, но бай Коко никак не му върви да го гони. Къде ли ще го отвее? Май никъде. Ще си стои на едно място и ще си мисли, че прави нещо.Какво нещо, бе хора? Не го ли виждам, че не става за нищо. Не знае колко е две и две, а тръгнал да става шеф. Шеф- деригент, значи, на симфоничният оркестър. Оркстърът си свири, защото музикантите са учени. Но бай Коко, хич го няма. Отгоре на вичко, лекции изнася. Какви ти лекции? Ами тъй. Все едно и също. Като един папагал е назубрил наизуст  и  е  напълнил главата си със чужди мисли.  Предава ги  на хората, все едно, че са негови. А и те, тръгнали да го слушат. Мислят го за много  учен. Де да ида та   да им кажа, че има само осми клас и нищо повече. Пък лидер иска да става, в новата партия. Там май всички са като него!… Все за едно и също думат. „Ние, казва, сме най- добрите. Искаме този и онзи да си идат . Не им е мястото тука. Нека ние победим, тогава ще видят!” Ах,завалиите.Да си мислят, горките, че ще победят. Докато не отидат на училище, да се научат на наука, никога няма да победят. Победата  ще е за силните. А кои смятате са силните? Ами истинските. Тия, дето не лъжат и мамят. Тия, дето имат достатъчно ум в главата си и знаят, как да го използват, но за добро.
 А бай ти Коко си мисли, че може да победи и то умните.
 писателят сатирик Весела Будилкова / Мария Герасова /