Monthly Archives: ноември 2018

Легендата за произхода на родопския химн „Бела съм, бела, юначе” От Георгия Кинева – 29 октомври 20185459 0

Родопа планина носи своята необяснима енергия, която се предава на всеки, посетил я. Хората са топлосърдечни, историите – завладяващи, а атмосферата те кара да се чувстваш у дома, още щом стъпиш в пределите ѝ. Песните на Родопите обаче носят в себе си една тъга, тежест, която няма как да не бъде усетена.
Безспорно песента, прославила планината, е  „Излел е Дельо хайдутин”, но онази, която е определяна за неин химн е съвсем друга.
Корените на легендата за произхода на „Бела съм, бела, юначе” откриваме в тъмните времена, когато еничарският корпус на Османската империя е в разцвета си, а българите са принудени да бъдат гурбетчии, за да изхранват семействата си. В онези времена най-страшното за родопските земи било хората да бъдат потурчени, а селата – опожарени.
Преданието разказва за едно от многото родопски села, в които на пролет мъжете тръгвали с овцете си към Беломорието на гурбет, оставяйки жените и децата си сами. Така един ден, с по-възрастните от селото поел по дългия път и млад момък, който мечтаел да събере зестра, с която да може да поиска любимата си от родителите ѝ. Те винаги били двамата на мегдана, хващали се заедно на хорото и копнеели за деня, в който любовта им щяла да прерасне в многодетно семейство.
Това, което те не подозирали обаче било, че в гората наблизо имало башибузуци, които само чакали селото да опустее от мъжете, за да го разграбят и да осквернят жените. За щастие, една възрастна и съобразителна жена ги забелязала и събрала всички моми. Завела ги високо в планината на връх Карлък (дн. Орфей), където ги скрила в една пещера. Там начернила лицата им с въглен и ги облякла в овчи кожи. Така красивите девойки заприличали на диви хора и щели да бъдат предпазени от заплахата, която била надвиснала над домовете им.
По този начин минавали дни и седмици. Възрастната жена носела в пещерата храна и се грижела за момичетата, докато дошъл денят, в който техните близки се завърнали от гурбет. Когато обаче те отишли при любимите си, били отблъснати от техните вид и мирис. Всички побягнали от дивите жени с изключение на един. Един момък стоял на входа на пещерата и се взирал в очите им с надеждата да познае своята любима, за която не спирал да мисли през времето, в което те били разделени. В един миг неговият поглед се спрял на две очи, в които се таели също толкова любов и надежда. Тогава девойката пристъпила напред, изтрила лицето си и запяла:
Бела съм, бела, юначе
Бела съм, бела, юначе,
цела съм светан йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла потънал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче. /2/
и едно бело момиче.
https://bulgarianhistory.org/legendata-za-rodopskiya-himn/

5 впечатляващи фотографии на български народни носии

 

Носия о Разградския регион
Традиционната българска носия присъства неотменно в живота на българина – в ежедневния и в празничния бит. Тя е преди всичко дело на домашното производство – на женския усет и творчество. Още в най-ранна детска възраст, малкото момиче започва се учи да шие, преде и тъче, за да подготви сама чеиза за сватбата си.
В България има обособени 7 фолклорни области, като в тях се преплита цялото културно многообразие на страната. Всяка от тези области има свои специфични песни, танци, обичаи, нрави и дори облекла. В настоящия материал сме поместили 5 впечатляващи фотографии на моми, пременени в традиционни за техния регион народни носии. Автор на снимките е Пламен Петков.
Враца
Мома с традиционна носия от Врачанско
 
 ÐŸÑ€ÐµÐºÑ€Ð°ÑÐ½Ð° девойка с облекло от Пернишка околия
Прекрасна девойка с облекло от Пернишка околия
Носия от Луковитския регион
Носия от Луковитския регион
Засмяна мома с традиционна носия от Кюстендилско
Засмяна мома с традиционна носия от Кюстендилско
Народно облекло от Казанлъшко
Народно облекло от Казанлъшко
https://bulgarianhistory.org/pet-snimki-narodni-nosii/

Понякога зад страданието се крие спасение.

Просто изчакай края на историята! 

Веднъж един конник минавал покрай някаква нива. Когато приближил достатъчно, той видял, че селянинът, който я обработвал, е заспал под голямо ябълково дърво. И изведнъж забелязал, че в устата на спящия пропълзява отровен скорпион. Ездачът разбрал, че ако на мига не направи нещо, човекът ще умре от отровата на скорпиона.
Той веднага скочил от коня си, приближил се към спящия и започнал безмилостно да го удря с камшика си. Селянинът се стреснал и извикал от страх и болка. Той гледал ездача с широко отворени очи и не можел да разбере какво става.
А неканеният гост, без да му даде време да се опомни, го съборил отново на земята и го принудил да яде от гнилите ябълки, с които била покрита земята под дървото. После го подгонил към реката и заплашвайки го със своя камшик, го заставил да пие вода на големи глътки.
– Какво съм ти сторил?! – простенал селянинът. – Защо ме биеш така? Защо ме тормозиш!? Моля те, пусни ме!
Но ездачът бил непреклонен. В продължение на няколко часа той не спирал да изтезава горкия човечец, като го карал да яде гнили ябълки и да пие вода от реката. Накрая селянинът паднал изтощен на земята и започнал да повръща.
И тогава, заедно с гнилите ябълки и водата, от стомаха му излязъл и скорпионът.
Едва тогава човекът разбрал, че неговият мъчител всъщност е негов спасител. Той започнал да го моли за прошка за всички думи и обиди, които е казал по негов адрес.
– Ако ми беше казал веднага какво се е случило, аз безропотно щях да приема твоето „лечение“.
– Страхувам се, че не е точно така – отговорил ездачът. – Ако ти бях казал, че си погълнал скорпион, ти най-вероятно нямаше да ми повярваш. А ако ми беше повярвал, щеше да те обземе такъв страх и паника, че най-вероятно щеше да умреш на минутата. Затова се наложи да действам така – жестоко, но мъдро.
Казвайки това, ездачът се качил на коня си и изчезнал в далечината, а все още уплашеният селянин продължил да осмисля думите „жестоко, но мъдро“.
А в другия край на селото стопанинът на съседната нива, който отдалече наблюдавал разигралата се сцена, оживено разказвал на събралите се на площада хора как един жесток и безмилостен човек изтезавал техния съселянин. Селяните се възмущавали от дъното на душата си и единодушно решили, че светът е много несправедлив, а на земята живеят много лоши хора.
Наистина, понякога жестокостта на мъдрия е много по-добра и полезна от добротата на глупавия. Зад страданието може да се крие спасение. Точно така често се отнася с нас и животът. Съдбата постъпва с нас жестоко и на пръв поглед несправедливо, за да ни спаси.
Просто трябва да изчакаме края на историята…
 http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriite/1924-skorpi

„Малките зелени човечета“

  откриването на Пулсарите и седемдесетте години на двадесети век

Kovak  
Преди петдесет години този месец една малка група астрономи направиха революционно космическо откритие – обясняващо явление, което първоначално смятаха, че може да дойде от интелигентна извънземна цивилизация.
През ноември 1967 г. Джоселин Бел, която е завършила университета в Кеймбридж в Англия, прави интересно откритие, което се оказа първото откриване на пулсар – невероятно плътна топка от материал, образувана, когато масивна звезда изхвърля гориво и го изгаря в себе си.
В това време на откриването на пулсарите обектите дадоха представа за жизнения цикъл на звездите и крайните състояния на материята и предоставиха доказателства, които подкрепят теорията за гравитацията на Алберт Айнщайн.
А в наши дни се правят усилия да се използват пулсари, за да се открият гравитационни вълни или вълни в тъканта на вселената, и друга да се използват пулсари като част от космическата навигационна система.
Пулсарите се въртят бързо, като същевременно излъчват противоположни лъчи на радиовълни в пространството. Настройката е подобна на фар, който се върти около една ос нагоре и надолу и излъчва два светлинни лъча от втора ос. За корабите на водата, постоянните лъчи изглеждат като светлинен пулсиращ морски фар. Същото важи и за пулсарите; ако някой от гредите се спусне през Земята, за астрономите изглеждат така, сякаш обектът мига или пулсира.
Бел Бърнел изследваше предмети, използвайки радиотелескоп, който помогна да се изгради в Обсерваторията за астрономическо наблюдение на Mullard, извън Кеймбридж, под надзора на нейния съветник Антоний Хюиш, който проектира такъв инструмент. Този инстромент представлява телескоп предназначен да помогне за изучаването на радио космоса, използвайки техника, наречена интерпланетарна сцинтилация. Хюиш е възнамерявал да използва този метод върху обекти, наречени квазари, или невероятно ярки центрове от масивни галактики, осветени от материал, който се върти около чудовищно големи черни дупки. Той смята, че междупланетарната техника на сцинтилация е подходяща за идентифициране на тези промени.
„Ние гледахме далеч отвъд това, което може да се види с оптични телескопи“ , каза Хюиш на Би Би Си.  „Всъщност се чувствахме много привилегировани. Беше като да отворите нов прозорец във вселената и вие бяхте първите хора, които са се оглеждали и видяли какво е там“.
Бел Бърнел е отговарял за работата на телескопа и анализирането на данните, през 70-те години на миналия век. Използвайки тази техника, той е забелязал обект, който сякаш проблясва на всеки 1,3 секунди; този модел се повтаря в продължение на дни. Обектът не съответства на профила на квазара. Сигналът е различен с най-общо хаотичната природа на повечето космически феномени изочавани до тогава, по-късно изследователите ще обяснят, че е нормална. Освен това светлината е с много специфична радиочестота, изследваните до тогава естествени източници  излъчват в по-широк диапазон. Поради тези причини Бел Бърнел, Хюиш и някои други членове на астрономическата служба е трябвало да признаят, че са открили изкуствено създаден сигнал – нещо, излъчено от разумни същества. Бърнел дори е означил първия пулсар LGM1, който е наречен „малки зелени човечета“.
Второ откритие
Бел Бърнел по-късно съобщава, че Хюиш свиква среща без нея, в която обсъжда с други членове на катедрата как трябва да се справят с представянето на резултатите си пред света.
И все пак колегите им упражняват сдържаност и скептицизъм, и то защото вероятно  откриването за интелигентна извънземна цивилизация да създаде хаос сред обществото, твърдят учени от това време. Страх ги е било да не станат за посмешище пред пресата.
„Тук се опитвам да придобия докторска степен с помоща на нова технология и някои глупави мънички „зелени човечета“ решават да изберат точно антената и честотата ми да комуникират с нас“, пише Бел Бърнел в статията за Cosmic Search Magazine.
Седмица по-късно Бел Бърнел решава проблема. Тя се връща през някои от данните от радиотелескопа и намера нещо, което приличаше на подобен, редовно повтарящ се сигнал, който идва от съвсем различна част на галактиката. Този втори сигнал показва, че това е семейство от обекти, а не една цивилизация, която се опитва да се свърже с нас.
„Най-накрая извадихме хипотезата за малките зелени човечета „, каза Бел Бърнел в документалния филм на Би Би Си, заснет през 2010 г. „Тъй като е много малко вероятно да има две малки зелени човечета на противоположните страни на вселената и двете да решат да сигнализират  по едно и същото време, използвайки някаква техника и то на една и съща  честота. “
През 1974 г. Нобелова награда по физика е присъдена на Хюиш, заедно с радиоастронома Мартин Райл, „за техните пионерски изследвания в областта на радиоастрофизиката: Райл за своите наблюдения и изобретения, по-специално за техниката на синтез на отворите, а Хюиш за решаващия му роля в откриването на пулсарите. “ Пропускането на името на Бел Бърнел като участник в откриването на пулсара предизвиква противоречия сред учени и членове на обществеността, въпреки че Бел Бърнел не е публично оспорила решението на Нобелова комисия, разказват от SPACE.
https://kovaklog.wordpress.com/2017/11/28/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/

Инж. Румен Антонов

   той изобретява автоматичната скоростна кутия

Kovak  
Ние българите имаме собствен принос в развитието на човечеството. Днес ще ви разкажа за е човекът, който изобретява автоматичната скоростна кутия. В момента неговото изобретение се използва от Сузуки, Хонда, Рено и Тойота. Между другото Тойота са се пробвали да използват кутията на Антонов без необходимия лиценз, но са били осъдени. Той е Румен Антонов! Той се ражда на 21 януари 1944 година в София, точно ден след най-жестоката бомбандировка на столицата София. Баща му е бил царски офицер, което още от малък го слага в черния списък на управниците.Румен Антонов – българинът световен откривател
Като малък, Антонов се вдъхновява от автомобилите по улиците – по онова време голяма рядкост за улиците на София. Една от любимите му коли била Хорх 853, защото често паркирала пред къщата му. Впечатлявал се и от автомобилите и мотоциклетите, които били изложени на партера в ЦУМ. Но най-любимата му кола била Фиат 500 Тополино.
Завършва образованието си като частен ученик и се записва във ВМЕИ Ленин, днешният Технически университет. Там учи по специалност двигатели и автомобили.
Когато е едва на 21 години му хрумва идеята за автоматичната скоростна година. Способността му да рисува и познанието му на техниката го карат да се запише в новоформираната специалност Промишлен Дизайн в художествената академия. По това време баба му му подарява първата кола – Рено 8.Резултат с изображение за Румен Антонов
Любопитството му обаче не се спирало до там, той се интересувал и от физика. Пише интересна теория и прави впечатление на академичното ръководство на Софийския университет, където го канят за асистент. Той обаче отказва, което допълнително влошава отношенията му с режима.
На 23 декември 76-та въпреки всичките трудности успява да получи патент за Двигател с вътрешно горене по четиритактов цикъл, което може би е първият частен патент за цяла България. През следващата година проектира цял автомобил, който за съжаление вижда бял свят доста години по-късно.Свързано изображение
В началото на 80-те работи трескаво по нещо коренно различно обаче. Открива лечение за атеросклероза и други болести на кръвоносната система. Отбелязва значителни успехи, но скоро експериментите му са прекратени лично от Тодор Живков, обявяват го едва ли не за шарлатанин.
От дълго време Антонов е твърдо решен да напусне страната, прави общо 17 неуспешни опита да премине границата през годините, докато през 88-ма не се жени за французойка и успява да емигрира във Франция. Озовава се в Париж без да знае нито думичка френски и с 150 франка в джоба си.
С много усилия успява да намери инвеститори, които да му помогнат да представи в състезание своята студентска любов – автоматичната безстепенна кутия. Неговата скоростна кутия е с почти 20% по-икономична, има и по-добри динамични качества от конкуренцията, за него се застъпват видни личности от авто индустрията, но въпреки това състезанието се печели от съвсем стандартна френска кутия.
Въпреки това не се предава. Успява да основе своя собствена компания, която не след дълго е оценена на 150 милиона долара. Продава своята скоростна кутия на Хонда, Рено, Пежо, Роувър, Крайслер и Сузуки. Китайски и индийски автомобилостроители също купуват патента. Други използват патентованото изобретение на незаконно. Тойота Приус, която е най-разпространената хибридна кола, използва изобретението на Антонов, без разрешението му.
На 14 юни 2005-та година в двора на сградата където е бил коронован самият Луи 13-ти, в центъра на най-шикозния парижки квартал, най-накрая показва своята рожба. Дизайнерският автомобил, който преди доста години проектирал в София. Каросерията на колата тежи само 18 килограма, общо цялата кола под половин тон. Има два варианта за двигатели 54 и 110 КС. Купето е спортно и луксозно, произвежда се само по поръчка и струва над 100 хиляди евро. Автомобилът носи името на създателя си – Румен.
През годините Антонов често се връща в България, опитва се да започне да строи автомобили, да развива медицината, но въпреки демокрацията е малко или много саботиран от корумпирани управници.
В момента Румен Антонов работи по усъвършенстването на своят двигател без клапани и още много други, неразкрити до сега свои идеи. Той е световно признат като откривател и изобретател. Разработил е и две теории в атомната физика, които обясняват квантовите факти със съответните математически модели. Антонов е автор и на откритие в областта на медицината. Той експериментира върху себе си, за да да обясни причините за атеросклерозата, инфаркта и инсулта.
Основател е на Фондация „Антонов“, която подкрепя проекти в областта на медицината и микробиологията. Почти всеки българин се хвали с киселото мляко и компютъра, а забравя огромни открития като автоматичната скоростна кутия, която също е дело на българин – не го забравяйте той се казва РУМЕН АНТОНОВ.
https://kovaklog.wordpress.com/2017/03/31/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%82%D0%BE%D0%B9/

Четирите човешки същности.

Защо хората не знаят нищо за тях?

Продължаваме да изучаваме човешката енергийна структура. В първата статия разказахме за структурата на човешкото същество намиращо се стабилно в шест измерения, като основния акцент падна върху пирамидалната конструкция в 5-то и 6-то измерения. Днес ще се запознаем подробно със Същностите в човека, които не можем да видим, но можем ясно да усетим последствията от тяхната дейност. Доста е странен фактът как съвременното общество, постигнало такъв научно-технически прогрес през последните столетия, не знае абсолютно нищо относно своите четири Същности. Целта на тази статия, анализирайки наличната информация и наличните артефакти, е да докажем, че нашите далечни предци притежавали огромно количество Знания описващи света в, който живеем, вътрешния свят на човека, неговата енергийна структура и начините за духовно усъвършенстване. Нашите прадеди отлично знаели за пирамидалната конструкция на човека и разположените по четирите и страни, изключително разумни енерго-информационни структури – човешките Същности. Ще се обърнем директно към първоизточника – книга „АллатРа”:
 
Описание на четирите човешки същности
 
„Ригден: …Човекаът, както и другите информационни обекти от материалния свят, започвайки от гигантските звезди и стигайки до най-малките частици, имат определени проекции, свои така да го наречем „огледални“ отражения в енергиен план. Различните народи през различните епохи са ги описвали по различен начин в летописите на тайните знания, свещените текстове и рисунките за невидимата структура на човека. Условно ще наречем тези живи проекции – „Същности“, защото те са напълно разумни (при това повече отколкото човек предполага) и имат свои характеристики. Сами по себе си тези Същности представляват енерго–информационни структури, определени локални центрове. В невидимата конструкция на човека, това са такива неотделими части, както например във физически план главата, ръцете и т.н. В центъра на конструкцията (по средата на всички човешки проекции) се намира Душата.

Същностите се явяват енерго–информационни структури и имат важна роля, както в живота на човека, така и в неговата послесмъртна съдба. Те притежават огромни възможности, свързани с другите измерения, където взаимодействието се случва на тънко енергийно ниво. Благодарение на тях, човек може да осъществява влияние върху света от позицията на висшите измерения включително и шестото. Същностите биват обозначавани в зависимост от тяхното месторазположение около човешката конструкция и се ориентират условно спрямо физическо тяло: Предна, Задна, Дясна и Лява. Те представляват основни полета, нека ги наречем „живи страни“ на четиристенната пресечена пирамида в общата конструкция на човека. Те се намират ориентировъчно на разстояние една протегната ръка от физическо тяло и в съответствие със своите наименования се позиционират: отпред, отзад, отстрани (от ляво и дясно).”

 
Още от древността знанията за тях се считат за сакрални. В митологията на световните народи има много различни сведения, започвайки от палеолита, та до наши дни. Тези сведения могат да бъдат намерени в космологическите митове и легенди на народите по света, ритуалните обичаи на маговете, шаманите, жреците, заклинателите. И по-точно, в описанията на последните се говори често за това как човек изпълняващ определен традиционен ритуал, се обръща към четирите стихии или страни на света, четирите духа помощници на човека и т.н. При това в много от случаите, свързващото звено се оказва средата: в свещените предания това е – Душата, центъра на енергийната конструкция на човека, „петия център“ (в други случаи се споменава като „първи център“); а в практическите ритуали това е съзнанието на Личността.
Така че външните действия на такъв човек – заклинател – като правило са или театралничене, разчитащо на публиката, или подражание на загубени знания без разбиране на тяхната същност, или просто тяхно укриване. В действителност основното действие се случва в самия човек, в неговия вътрешен свят. С помощта на определени знания и практики той просто се събира в едно единно цяло и управлява тези Същности. А самата личност се явява „центъра на управление“. Благодарение на такова съединяване, възможностите на човека в невидимия свят се разширяват значително. Обръщам внимание, че тези Същности не се явяват астрални двойници на човека.
Всяка от четирите Същности представлява индивидуално енергийно поле. Образно казано, „енергийна сферична мъглявина“, която може да се превръща във всяка една мислеформа, която човек задава: огледално отражение на самия човек или какъвто и да е образ на животно, дух и т.н. Може да се каже, че при изпълнението на определени медитативни техники, намирайки се в изменено състояние на съзнанието, човек е способен, концентрирайки се с цялото си внимание, да зададе на някоя от Същностите определен мислен образ и тя да го материализира.
Анастасия: Всъщност се случва прехода от състоянието на енергийната вълна към материална частица: веднага след като Наблюдателят се концентрира над Същността, започва процеса на преобразуване на енергията в тънка материя. Която съответно придобива мислеформа (според вложения от човека в нея образ).
Ригден: Да, при това напълно се съхранява нейната връзка с невидимия свят. Както вече казах, всяка от четирите Същности притежава свои характеристики и проявява определена връзка между видимия и невидимия свят.“ (страница 232 – 235)
Предната същност
 
„Предната същност е разположена отпред на една протегната ръка разстояние от физическото тяло на човека. Тя е свързана с живота на човека тук и сега (както в третото, така и в по-висшите измерения), с неговото движение от настоящето към бъдещето. Това е своеобразен вектор, указател на жизнения път. Ако човек избира духовното, то този път има едно векторно, фокусирано направление със стремеж напред, към висшия и краен резултат – съединението на Личността с Душата, тоест духовно освобождение. Тази Същност отговаря за саморазвитието и духовното движение на човека. Тя носи своеобразен емоционална окраска – в посока на горе, духовна любов, надежда за бъдещето. Ако намеренията на човека в духовния път са устойчиви, то тя ще му служи много добре и като защита от външните невидими въздействия на чуждите и агресивни Същности. Нейната активация може да се забележи по състоянието на самия човек: когато се чувства одухотворен, когато в него се наблюдава изблик на позитивни емоции и дълбочинни духовни проявления.
В преданията на народите по света Предната Същност често е била изобразявана като еднорог, стихията (духа) на небето, въздуха, образа на волна птица (също и със сокол или митическата жар-птица – феникс). Символът на птицата е служил в културите на много народи и като обозначение на Душата, божествената Същност, духа на живота, духа на небето, свободата, възхода, вдъхновението, предсказанията, пророчествата, връзка между „космическите зони“.
Анастасия: Действително още в епохата на късния палеолит птиците били изобразявани с акцент върху сакралния характер на тези обозначения. В епохата на неолита били рисувани в съчетание със соларни (слънчеви) знаци, поставяни над птиците…“ (страница 235 – 236)
 
Задната същност
 
„Задната същност е разположена отзад на една протегната ръка разстояние от физическото тяло на човека. Това е своеобразен наблюдател на настоящето и „летописец“ на миналото. Тя е свързана с настоящето и миналото на човека, с натрупаната информация, при това в течение не само на този живот. Миналото за нея – е база от информация, настоящето – е контрол и проследяване на информацията, така да се каже, в онлайн режим, тоест тук и сега. Задната Същност се явява своеобразен портал. Това е „Наблюдателят“, който е свързан непосредствено с епифизната жлеза. Благодарение на този портал, владеейки определени медитативни техники, може да се осъществи „тунелиране“ на всеки момент от миналото. Задната същност обикновено се изобразява с риба, тюлен (например при традиционните народи от севера), гущер, слон, костенурка, стихията на водата, това, което спомага за потапяне в миналото. У сибирските народи са се съхранили митологични сведения за своеобразното противопоставяне на птиците и мамута, а при шумерите – птиците и рибите. Задната същност може също така да се обозначава в качеството си на дух с човешко лице, като символ на човешкото минало.“ (страница 238 – 239)
Дясната същност
 
„Дясната Същност се намира на една протегната ръка разстояние от физическото тяло на човека. Това всъщност е една от съставните части на Животинското начало у човека. По-точно казано, Дясната същност има няколко качествено различни функции, проявлението, на които зависи от това, какво доминира в човека: Духовното или Животинското начало. Дясната Същност е много тясно свързана с този свят. Основните емоционални характеристики на нейното проявление при доминиращо Животинско начало в човека са агресия, отчаяние и страх. Ако човек не я контролира по подходящ начин, то често бива изложен на нейните „нападки“. Последните се усещат като поток от лоши или провокативни негативни мисли, внезапно нахлуващо състояние на депресия. При тези атаки е характерно свиване на съзнанието до нивото на дадения проблем, а също така такива емоционални състояния като гняв, депресия, алчност, обида, угризения на съвестта, проява на всякакви фантазии и илюзии, затварянето в порочен кръг от мисли един или друг проблем. Но това се случва тогава, когато човек поддържа тези мисли със силата на своето внимание.
Трябва да се отбележи, че всичките четири Същности просто провокират „раждането“ на едни или други мисли, съответстващи на различни изблици от определени емоционални състояния. Но Същностите поддържат и развиват (особено при доминацията на Животинското начало, изкривявайки ситуацията до неузнаваемост, правейки „от мухата слон“) само тези мисли, които Личността избира. Човека има избор на кои мисли от своите Същности да отдаде своето предпочитание и внимание, простичко казано, кого ще послуша. Но след като направи своя избор, тоест отдаде предпочитание към кои да е мисли, започва активната работа на една или друга Същност, провокираща появата на дадените мисли.
Анастасия: Между другото, някога споменахте, че процесите на така нареченото тайно влияние, манипулиране на съзнанието, заразяването на масите с идеи, стимулиращи агресия, злоба, отрицателни емоции, са свързани с активирането на Дясната Същност у човека.
Ригден: Така е. Блокирането на Предните същности у хората и активирането на техните странични същности се осъществява от изкусни в тези дела специалисти. Това въздействие е сходно на хипнозата.
В медитацията може да се почувства и проследи въздействието на Дясната същност, да се разбере откъде и как се появява дадения поток: който се усеща като низходящ натиск от дясно (отвън на вътре). Обаче ако човек контролира тази Същност, тоест ако контролира своите мисли, емоции, не допуска негативизъм, ако строго се придържа към Духовното направление, то той ще получи ефективен помощник, който прекрасно се ориентира в света на тънката материя и има многоизмерна връзка със същите Същности на другите хора. При това, повтарям, тази връзка се осъществява извън ограниченията на времето и пространството.
Различните народи в своите свещени рисунки изобразявали Дясната същност най-често с някакъв агресивен или силен тотемен звяр, например, бял тигър (киргизките шамани), мечка, лъв, леопард, маймуна, или с митически страж, дух и така нататък. Сведенията за това са запечатани в архаичните митично – ритуални традиции, когато става въпрос за агресия, страх или необикновена сила. В качеството си на стихия символизираща дадената Същност, обикновено изобразявали огъня.“ (страница 239 – 241)
Лявата същност
 
„Лявата същност се намира на една протегната ръка разстояние от физическото тяло на човека. Дадената Същност е свързана със света на Ариман, със света на сакралните знания от материалното начало. Тя е надарена с множество възможности и функции. Но отново тяхното използване от Личността зависи от това, какво доминира у човека: Духовното или Животинското начало. Характеристиките на Лявата същност при доминация на Животинското начало са хитростта, ловкостта, горделивостта, лъжата и съблазънта. Това е умна и коварна същност, която ще представи всичко в най-красива светлина, само и само да отвлече човека от най-важното – от духовния му път. Ако тази Същност се остави без необходимия контрол от страна на Личността, то именно тя провокира съмнения в човека, отклонявайки го от духовния път. Ако Дясната същност е свързана с тъпа агресия и злоба, то Лявата, точно обратно, може да използва своята логика, да проявява твърдост и яснота на съзнанието в изграждане на логически връзки от Животинското начало. Тя, също както и Предната същност, тласка човека към търсене на нещо ново, но в материална насока, внушавайки, че човек заслужава повече или е по-значим в сравнение с другите. Като цяло, мислите свързани с манията за величие и жажда за тайна власт над другите – са основата на нейните атаки към Личността при доминиращо Животинско начало.
Когато подобни мисли посещават човека, в състояние на медитация може да се усети натиск отвън: низходящ натиск от ляво. Ако човек по-често държи контрол над себе си и своите мисли и се придържа стабилно към духовния път, то и Лявата същност също ще се превърне в помощник и личен „информатор“ по сакралните въпроси. В древните трактати Лявата същност обикновено се споменава или изобразява във вид на звяр всяващ ужас, или умно, хитро животно, например вълк, чакал, митическо чудовище, дракон, змей или отново като Страж, дух. В качеството си на стихия се изобразява, като правило, със земята, по-точно праха, като символ на временните ценности в този свят.“ (страница 241 – 242)
„Заради материалистичната пелена на обикновения триизмерен свят повечето хора не знаят и не разбират принципа на работа на своите собствени Същности във всекидневния живот, независимо от факта, че се сблъскват доста често с тяхното проявление. Когато мислим за другите хора, свои познати, приятели, роднини и така нататък (хората, с които сме имали възможност да общуваме лично и съответно имаме контакт с тяхното биополе), ние всъщност контактуваме с техните Същности. Ако мислим в духовна посока, позитивно – във връзка влизат нашите Предни същности, а ако е в материалната посока или негативно то – осъществяват контакт Страничните същности. Как се случва това? В момента, в който човек си помисли или концентрира своята мисъл върху друг човек, се извършва информационен обмен на ниво тънка енергия между едноименните Същности на двамата. Например, само да си помислим за някой човек, който не сме виждали от десет години и той буквално тутакси ни звъни или ни идва на гости в същия ден. Или по време на разговора ни с някой човек се случва предварително да знаем какво ще каже, усещаме неговото настроение и мисловен поток още преди да е казал каквото и да било. Каква е причината за това? Тъкмо това е своеобразното взаимодействие между Същностите. Просто една от нашите същности е осъществила контакт с едноименната Същност на другия човек. Всичко това се случва, защото за Същностите няма нито време, нито пространство, съгласно нашите разбирания те живеят по други закони. Това са своеобразни посредници на Личността осъществяващи връзка с други светове.“ (страница 244 – 245)
„Ригден:… Наличието на тези същности е свързано с човешкия избор, по-точно със създаването на условия за него, дарявайки Личността с определена свобода. В това е и смисъла на цялата тази многоизмерна човешка конструкция. Ако ги нямаше тези странични Същности, не би имало и свобода на избора между желанията от материалния свят и духовните стремежи, между „доброто и злото“. Тогава човек независимо, че се намира в ограничени условия (заточен в материята), въпреки всичко щеше да чувства Душата вътре в себе си и да върви целеустремено към Бог. А благодарение на тези различни Същности той има избора: да избере злото, агресията, завистта, гордостта и безкрайните желания на материалното или игнорирайки всичко това запазвайки силата на своето внимание, да се устреми в посока към духовното, желаейки само едно – своето духовно освобождение и движение към Бога.
Духовното развитие на човека може да се сравни образно с движението на кола, която от време на време превърта колела. В началото съзнанието на човека често и безконтролно се превключва от едно емоционално състояние към друго. Това е сравнимо със седнал зад волана новобранец, бъркащ още педалите, къде се дава „газ“ и къде „спирачка“. Дисциплината на мислите и контрола над състоянието на съзнанието при човека – е равносилно на опитите му да се самоуправлява, да контролира своите емоции, желания, мисли и да държи твърд курс към целта – своите жизнени позиции и главен избор. Тоест, осъзнато и с пълна отговорност да живее живота си, ориентирайки се твърдо в посоката на духовното и удържайки постоянно своя фокус към него. Образно казано, това е стремежа да се управлява колата към целта, независимо от леките превъртания на гумите. Естествено, колкото по често се контролираш и внимаваш по време на пътуването (а не се разсейваш на страни, отделяйки внимание на мислите и емоциите от страничните Същности), толкова по-висока ще е скоростта на твоето движение (духовното развитие).
Анастасия: Добър пример. Ако поразсъждаваме така, то болшинството от хората прекарват живота си неосъзнато в духовен план, отделяйки внимание главно на мислите от страничните Същности. Така поставят пред себе си дребни житейски цели, например, да натрупат, украсят, купят, утвърдят своята временна значимост в семейството, работата, обществото и така нататък. Образно казано, карат колата в кръг, изразходвайки безсмислено своето гориво (жизнената енергия).
Ригден: Просто изживяват живота си според своя вътрешен избор, всъщност, ограничен, празен живот, който Архонтите са им устроили: да бъдат „роботи“ от сутрин до вечер с ограничено съзнание, тесен спектър от интереси и житейски грижи. Но всичко това са условности, мощно разпространявани и рекламирани в света, за да накарат човека да повярва в тях, да работи за тази измислена система – една от програмите на Животинския разум. Всъщност човек сам се оковава в този материален свят, защото му е по-лесно да бъде роб в тази система на материалистични ценности, отколкото да добива със своя духовен труд истинската свобода, като личен пропуск за Вечността. Живота на човека е в неговите ръце, в неговото право на избор, в неговото желание да се самоусъвършенства и да работи над себе си.
Анастасия: Да, още повече, че в нашия век на информационните технологии за хората е достъпна най-различна информация от духовното наследство на различните народи, Който търси, винаги ще намери.“ (страница 249 – 251)
Действително, който търси – намира! В процеса на търсене ние се натъкнахме на маса артефакти, при това от най-различни континенти и периоди на човешката цивилизация. Излиза, че още от най-дълбока древност, хората знаели за тези живо енерго-информационни проекции – Същностите. Информацията за тях можем да намерим на различни барелефи, мозайки, статуи, пластики, живопис, бижута, предмети от бита икони и т.н.
http://allatra.bg/articles/sushnosti/

Едно просто нещо

  което да направиш, ако си подложен на тотален стрес

pixabay.com

 Ивайло Красимиров
Да си под стрес е супер. Това ни прави по-бързи, по-силни, по-устойчиви и мозъците ни работят на по-бързи обороти и по-гъвкаво. Затова хората често се поставят в стресиращи ситуации на работното място или практикуват екстремни спортове.
Проблемът е, че когато излезе извън контрол, стресът може да ни замрази и да ни направи неспособни да мислим: нещо познато на онези, които трябва да говорят пред много хора или на студентите по време на изпит.
Стресът се е развил, защото ни е дал еволюционно предимство.
За ранните хора, които е трябвало да се справят с хищници от всички страни, храната е била оскъдна, а болестите – често срещани. С разбирането какво се случва с телата ни и защо, ние можем да се научим да контролираме състоянието на стрес и да го използваме в наше предимство.
Тялото ти по време на стрес
Когато се чувстваш стресиран, това е сигнал, че тялото ти влиза в режим на спешност. Натиснат е „турбо“ бутонът, моторът на тялото ти изревава във високи обороти и ти се превръщаш в суперчовек.
Това означава, че ставаш ултра бдителен, способен на бърза реакция, можеш бързо да извикваш спомени и да запомняш всеки аспект на това, което виждаш, чуваш или усещаш. Става дума за това увеличено внимание към детайлите, което ни кара да се чувстваме сякаш времето е спряло по време на автомобилна катастрофа например.
Вътре в тялото се активира комплексна реакция на хормони с освобождаването на хормон, наречен CRH (хормон, освобождаващ кортикотропин), от малка част на мозъка, известна като хипоталамус.
От това следва учестено дишане, увеличаване на кръвното налягане и сърдечния ритъм, за да може да се изпомпва повече кръв и кислород по-ефективно в тялото.
Същевременно черният дроб започва да разгражда повече гликоген, високоенергийна субстанция, по подобие на нишестето в растенията. Гликоген се произвежда в телата ни чрез комбиниране на глюкозни (захар) молекули, чието разграждане произвежда глюкозата, от която телата ни добиват енергия.
Кръвта се премества от други части на тялото към мускулите, което води до увеличена сила и издръжливост. Имунната система също сменя предавката и кръвта се подготвя да се съсирва – в случай, че бъдеш ранен.
Мозъкът започва да работи по-добре, подхранван от глюкозата и кислорода, които тялото ти изпомпва.
А прегарянето (бърнаут)?
Като всеки мощен двигател под стрес ние горим, но ако това продължи твърде дълго, ние прегаряме.
В краткосрочен план физиологичните промени като увеличено кръвно налягане, по-високи нива на глюкоза в кръвта ни, намален апетит са важни елементи на адаптация, които обикновено не причиняват вреда на телата ни.
Състоянието на хроничен стрес обаче, може да доведе до потисната имунна система, диабет, инфаркт, инсулт и още много други.
Телата ни дават всичко от себе си, за да използват тези стрес адаптации, само когато те са най-необходими, максимизирайки ползата и минимизирайки потенциалните щети. Въпреки това обаче, телата ни се стремят към състоянието на стрес, заради потенциалните предимства, които дава то за нашето оцеляване.
Дишане за контрол на състоянието на стрес
Едно от най-простите неща, които можеш да направиш, за да облекчиш стреса, е да дишаш – нещо, което всички знаем как се прави. Съществуването на техники за дишане както в традиционните медитации, така и в модерните методи за релакс отразява важността на дълбокото поемане на дъх.
Моменталният ефект на това се вижда в намаленото производство на един от хормоните на стреса, норадреналин. Нивата на кортизол, друг стрес хормон, също започват да спадат.
Изследване на учени от Медицинския Институт Хауърд Хюз към Университета Станфорд установи, че тези промени са свързани с група нерви в нашия мозък, наречени „пре-Бьоцингер комплекс“, които регулират дишането.
Учените откриха, че промените в изразяването на определени гени в тези нерви – които са физически свързани с критични области в мозъка, отговарящи за отпускане, внимание, възбуда и паника – могат да успокоят индивида.
Ясното заключение е, че промените в дишането пряко засягат нивата на стрес.
Модерните техники за медитация, обхванати в концепцията за „майндфулнес“ (от англ.: mind – съзнание и fulness – цялост, бел. ред.) се базират именно на техники за дишане и идеята за „живеене сега в настоящия момент“, изтласквайки тревогите за миналото или бъдещето в някакъв по-отдалечен контекст.
Психологически това помага за намаляване на нивото на очакване, асоциирано с ненужно планиране или тревоги и опасения, докато физически намалява важните стрес хормони.
Като се научим да копираме подобни стратегии, разбирайки какво ни стресира, можем да държим стреса на контролируеми нива чрез прости техники за дишане и така да започнем да използваме стреса в наше предимство, без да му позволяваме той да контролира нас.
 https://megavselena.bg/edno-prosto-neshto-koeto-da-napravish-ako-si-podlozhen-na-totalen-stres/

 

Айн Ранд – За емоциите и разума,

 и колко важно е да знаем как да се ръководим от тях

Не трябва напълно да игнорираме емоциите, да ги отстраним от живота си. Просто трябва да знаем мястото им. Емоцията е автоматична реакция, автоматично следствие от ценностната система на човека. Следствие, а не причина. Между разума и емоциите на човека няма непременно противоречие – при условие, че се спазва правилното съотношение. Разумният човек знае, или съзнателно се стреми да узнае, източника на своите емоции, основните нагласи, от които възникват емоциите. Ако тези нагласи са неверни, той го коригира. Той никога на постъпва, воден от емоции, които не може да обясни, чието значение не разбира. При оценка на ситуацията той разбира защо реагира именно така, и разбира прав ли е или не. В него няма вътрешни конфликти, неговият разум и емоции са съединени в едно, неговото съзнание е напълно хармонично. Емоциите не са му враг, те са средство, позволяващо да се наслаждава на живота. Но той не се ръководи от емоциите, а от разума. Ако човек приема своите емоции за причина, а разума си – за пасивно следствие от тях, ако се ръководи от емоциите, а използва разума само за да оправдае емоциите си и да им придаде смисъл, тогава той постъпва аморално, обрича се на мъка, неуспех, поражение. И не постига нищо, освен разрушение – на самия себе си и на другите.
https://magnifisonz.com/2017/04/08/%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B2/