Category Archives: Архив

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.216

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

ИНЦИДЕНТ ВЪВ ФИРМАТА”ПЕЕЩИТЕ ПЕТЛИ”
- Боят ти е малък – изсъска нечий глас край ухото на Патламаков. – беше гласът на Разбойников.
   Патламаков се озърна, но освен котаракът Чичо, който беше се излегнал върху дивана  и сладко, сладко похъркваше, не се виждаше никой друг.
   Чу се “мяу, мяу” и той отвори очи. Направи два акробатични скока във въздуха и тупна върху краката на Патламаков. Той го хвана за опашката, завъртя го няколко пъти и го върна на предишното му място. ” Аха! – сети се той. Значи, ти си било, мое вътрешно гласче! Не ме оставяш на мира. Да, да…”
   Преди два дни духовете във фирма “Пеещите петли” бяха възбудени. Някой беше пуснал слух, че той, Патламаков, бил от ония.
- Браво, колега. Пък, аз си мислех, че не си от тях! – беше Разбойников.
   В този момент,  Патламаков притвори очи и замахна във въздуха. Ръката му се стовари върху чистачката, Пепито. Тя също замахна с метлата, която беше в ръката ù. Той залитна и тупна на земята. Когато отвори очи, над главата му Пепито обтриваше лицето му с мокра кърпа. 
- Какво стана, бе колега?- кресна в ушите му Разбойников. – Май са ти много слаби, ангелите, а?
   Патламаков го изгледа с такъв поглед, че косата ти да настръхне. Разбойников отскочи настрани и обърна гръб.
   От този ден, мълвата се разнесе из цялата фирма. Хората шушукаха, че той, Патламаков, наистина бил от ония. И всички питаха, кои ония,  пък и кой беше оня, който го обвиняваше?
   Един ден, директорът Кантарев излезе пред вратата на стаята си и заяви:
- Моля. Дочух някой неща, които не отговарят на истината. Господин Патламаков е един изключително честен и работлив човек. Не искам да хвалебствам за него. Но кажете, има ли някой, който да се оплаче от него? Да е говорил зад гърба на някого, да се е присмял? А вие като сте го подбрали, направихте го на пух и прах. Ще припадне. Как няма да припадне. Нека при мен да дойде Разбойников! Чакам го в кабинета си! – и той затвори вратата. 
   Не мина много време и Разбойников почука на вратата на директора.
- Викали сте ме, шефе?
- Как можеш да се обръщаш така към мен? Нямам ли си име?
   Разбойников наведе глава и се извини.
- Сега да си дойдем на думата! – продължи Кантарев. Искам да знам, кой ти позволи да говориш така, за колегата си? Човек, който говори нещо, трябва да е сигурен в това. Какви са тия, ония? 
- Ами, дочух го от Пепито.
- Аха, така звачи? Чул недочул и хайде, клюката се разнесе. Ами, ако за теб се разнесе тая клюка, а?
- Лоша работа. Дано не се разнесе!
- Е, тогава. Обясни ми, какво значи ония!
- Не знам, господин Кантарев.
- Ето и в това те хванах. Не знаеш, а говориш.
- Виновен съм. Моля, да ме извините, господин директор!
- Че няма да те извиня, няма! Прави благодарение, че съм добър човек и няма да те уволня! Но ще ти отрежа една трета от заплатата за три месеца, да знаеш! Друг път като говориш, да е на място и с доказателство! А сега ми извикай, Пепито!
- Добре, господин директор. Благодаря, че все пак ме оставяте на работа!
- Нали и ти си човек. Имаш жена и деца. Виж го времето!? Просяците са много.  А, ти си квалифициран инженер, пък и съм доволен от работата ти, затова те оставям. А сега бягай да я извикаш!  
   Разбойников излезе с вдигната глава. Олекна му на сърцето. И той забърза да потърси Пепито. Намери я в деловодството. Тъкмо бършеше праха по рафтовете на секцията с документите.
- Пепи, тичай при директора, че те вика!
-  Не знаеш ли за какво?
- Хайде, отивай, че те чака!
   Пепито изми ръце и излезе навън.
- Вика ли сте ме, господин директор?
- Ела тук, Пепи!  И на теб да ти се накарам!
- Защо да ми се карате?
- Какви са тия клюки, дето ги пускаш за Патламаков?
- Това ли било? Кой Ви каза?
- Има ли значение, кой ми каза?
- Тогава ще Ви кажа. Чух я от Борито, който го видял с някакъв як бабаитин да се разправя. И реших, че той е от ония, бабаитите.
- Значи такава е била работата? Видяла си го и веднага, че той е такъв. Кой ти  даде право да съдиш другите? Кой с кого ще излиза и ще се среща? Може да го е питал за нещо.
- Прав сте, господин директор. Наистина сте прав. А аз си помислих…
- Помислила си и право пусна клюката. В такъв случай, ще получиш наказание. Освобождавам те от работа, но по взаимно съгласие.
- Ама, аз. Моля ви, господин директор!
- Освобождавам те, защото ти непрекъснато всяваш интриги  и клюки във фирмата. Това не ти е за първи път. Отдавна, те наблюдавам. И си вземи поука!  Този път връщане назад няма! Хайде, подай си молбата!
- Ама, аз, аз, аз…
- Това е. Хайде!
 писателят сатирик Весела Будилкова / Мария Герасова

КОЛЕДЕН ПРАЗНИК БР.217

  IMG_20181221_112008

Днес, във салона  на народна библиотека “Иван Вазов”, читалищният  фолклорен състав при народно читалище “Отец Паисий 1928, въпроизведе народният обичай “Коледа”.Хората от състава  показаха високо майсторство в изказа и действията . В началото бяха наредени гостбите от стопанката на дома. Дойде и стопанина. Стопанката го накара да отиде да вземе палешника от двора. ой се завърна с него  и го сложи в камината. През това време в одаята влязоха дъщерите и целунаха ръце на възрастните. Дойдоха и внуците.Вечерята започна. На масата имаше седем ястия и питата с късмета. Дойдоха и коледарите, на които стопанката даде по един кравай, а стопанинът по една пара. От питата и крайваите си хапнахме и ние. Накрая се зави кръшно хоро, на което и аз също се хванах на него.Беше весело и някак си тържествено.Залата сякаш оживя. Усмивки цъфнаха по лицата на хората, които бяха дошли да гледат и да слушат, Всичко беше добре подготвено и възпроизведено.. 
Можем само да благодарим на тези хора, които все още пазят нашите традиции и обичаи. Така България ще е още жива. С такива хора, с такива традиции и обичаи,които имат българите, България никога няма да погине.
Фолклорният състав на селото направи голямо впечатление със своята великолепна изява.Ето,това сме ние, българите. Почитаме своите традиции и обичаи и умеем да се веселим
IMG_20181221_111833
Мария Герасова  
 

Стени и бастиони на Алгеро бр.217

Ведута - Алгеро
В Ривиера дел Корало, ивицата земя, която е ориентирана към морето в крайния северозападен край на острова, още от   началото на 12 век ,   сега е ценна туристическа дестинация Забележителна е със от своите кули и бастио
Той е един от малкото италиански градове, които са запазили стените и кулите  непокътнати. Днес неговите басти, които   са посветени на велики изследователи – Колумб, Пигафета, Магелан и Марко Поло, са се превърнали в  място за разходка. Алгеро е построен между 1102 и 1112 г. от семейство Дория и първите му укрепления са повдигнати няколко десетилетия по-късно. Към края на 13 -ти век,  те са се увеличена, а по време на арагонски владичество не е направена съществена промяна с  направена в града, и тя е запазила Дженовезе   с 26 кули. Така е  било до 16 -ти век, когато частта от  стените, които са обърнати към морето са била възстановена:и  завършена, но частта, която е обърната към земята, не е била. През 1867 г. Алгеро е изключен от списъка на стратегическите градове и разкомплектоването започва. Но всичко (или почти), което някога е било, и все още може да се види: стените към морето и осемте кули от 16 -ти век (плюс 11 по крайбрежието).
Когато пристигнете от Сасари, на входа на града  е Porta Terra, която преди   е била Porta Rejal . Кулата ” Сан Джовани” е била “средна кула”, която  е известна с ужасяващата нощна битка, която се състоя между 5 и 6 май 1412 г : Няколко жители на Алгеро се противопоставили на войските на Уилям III от Нарбон. Той носи името на триъгълник в Каляри, който предизвиква публични катаклизми в края на 18 -ти век, осъден и изпратен в затвора повече от двадесет години. Градският периметър включва също така кулите на Сан Джакомо, дела Поверриеера (оръжейничеството) и на Сант Елмо, наречена по Еразъм ( Елм, в каталонски), морякът. Вътре в барелеф е герба на короната на Арагон. Най-накрая, “Гарита Реале”, авангард в края на баровете “ Марко Поло ” и “Маддейна кула”, са изпъкнали изходи,.Тя се нарича кула на Гарибалди,  на героя, който е бил тук през 1855 г. На юг по панорамния път към Боса стоят още две кули, а на север между парка Порто Конте и Капо Качиаима шест : най-красивата от които е Pegna, построена върху нос от корални рибари. Има още три в Порто Феро .
авторизиран превод Мария Герасова
 

ИЗПОЛЗВАЙТЕ 9 ПРАКТИЧНИ СЪВЕТА БР.217

 

ПРИ ПРИГОТВЯНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНА ХРАНА

Използвайте 9 практични съвета при приготвяне на здравословна храна - изображение

Тези практични съвети ще ви помогнат да се сбогувате със стреса, причинен вследствие на някои от дейностите, които невинаги са лесни за изпълнение. Готови ли сте да ги приложите?
Замразено масло
За да удължите годността на маслото и да улесните неговата употреба, вие може да го замразите във фризера. В случай че искате да го използвате за приготвяне на любима домашна рецепта, просто го извадете от там, настържете нужното количество от него с помощта на ренде и отново го приберете.
Белене на киви с лъжица
Отрежете кивито от двете страни, след което вземете една лъжица и я плъзнете между пулпата и кората. Завъртете плода, без да местите лъжицата и готово. Вече имате прецизно обелено киви.
Пържене на картофи
Обелете и нарежете картофите, след което ги изсипете в съд със студена вода. Така част от нишестето, съдържащо се в тях, ще се освободи, което от своя страна ще улесни тяхното пържене.
Предотвратете окисляването на ябълките и крушите
Напълнете една купа с вода и към нея добавете прясно изцеден сок от един лимон. Изсипете нарязаните плодове в купата и ги запазете от окисляване за възможно по-дълго време.
Белене на домати
Направете Х-образен разрез на домата, потопете го в гореща вода, след което и в студена. Резките промени в температурата улесняват беленето на натуралния продукт.
Рязане на лук
Лукът ви кара да плачете? Лесно може да предотвратите този проблем с помощта на замразяване. Обелете лука, оставете го в хладилника за известно време, след което го нарежете.
Загорен ориз
Няма нищо по-пагубно от това да загорите ориза, преди хранене. За да спасите обяда или вечерята си, просто обелете лука, нарежете го и го оставете за 15 минути в съда с приготвената храна.
Белене на яйца
Изсипете 1 чаена лъжица сода във водата за варене на яйца. По този начин ще може да улесните тяхното белене.
Настъргване на сирене
Ако искате да настържете сиренето, без да го трошите, намажете рендето с малко зехтин или олио, след което преминете към осъществяване на процедурат
Още за Използвайте 9 практични съвета при приготвяне на здравословна храна | Здравни съвети Framar.bg от Framar.bg: https://saveti.framar.bg/9-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0

РЕЦЕПТИ ЗА ВАС БР.217

бутерка с яболка и канела

12049
бутертесто – 500 гр.
ябълки – 4 бр.
вода – 2 с. л.
захар – 2 с. л.
канела
Начин на приготвяне
Ябълките се почистват и се нарязват на малки кубчета. Добавя се захарта, канелата и водата и се поставят в микровълновата фурна около 5 – 7 мин на 600 W.
Тестото се нарязва на квадрати 10 х 10 см. Правят се разрези по ъглите ~ 2 – 3 cм.
В средата се слага пълнежа и се съединяват ъглите.
Леко се намазва с вода. Пече се в предварително загрята фурна 210 – 230 С до готовност.

Лесна баница с шунка и гъби

12066

кори за баница – 300 г
гъби – 200 г
кашкавал – 200 г настърган
шунка – 125 ситно нарязана
яйца – 3 бр.
прясно мляко – 1 ч.ч.
черен пипер
сол
Начин на приготвяне
Загрейте фурната на 200 градуса. Разстелете корите, така че да покрият и страничните стени на тавата.
Разбъркайте яйцата с млякото, настъргания кашкавал, солта и пипер.
Нарежете гъбите и заедно с шунката ги наредете в корите. Залейте с яйчената смес и сложете баницата да се запече за около 30 минути.

Баница с тиква и ябълки

 12310
кори за баница – 1 пакет
тиква – 500 г
ябълки – 6 бр.
канела
захар – 2.ч.ч.
пудра захар – за поръсване
олио
брашно – за поръсване

Намазва се тавата с олио и се поръсва с малко брашно. Слага се на една кора по малко от рендосаните тиква и ябълки, омесени предварително с канела, поръсва се с 3-4. с.л. захар и олио.

Пече се за 30 минути на 160 градуса. Когато стане готова, се поръсва по желание с пудра захар.Начин н приготвяне

Домашни кроасани

12062
 
бутертесто – 1 пакет
шоколад – 2 бр
яйца – 1 бр.
Начин на приготвяне
Разстилате тестото на работния плот. Шоколада накълцвате. Може да добавите и накълцани ядки по избор. Нарязвате тестото на парчета с големина по избор, слагате от плънката и завивате във формата на кроасан.
Може да намажете краищата на тестото с малко яйце. Само в краищата трябва да завиете и натиснете добре тестото.
Печете на 200 – 220 градуса за 10 – 15 минути.
Най-вкусни са докато са още леко топли и много ароматни

Охлювчета от бутер тесто

12060 (1)
бутертесто – 1 пакет
стафиди
захар
сирене – 200 гр.
яйца – 2 бр.
кисело мляко – 4 с. л.
Начин на приготвяне
Разстила се тестото и се ръси обилно със захар и стафиди, които предварително са престояли 10 мин. в топла вода, след това се навива на руло и се реже на кръгчета по 2 см. Слагат се в леко намаслена тава, на разстояние едно от друго. Отгоре отново се поръсват със захар. Пече се 20 минути на 200°С.
Солените се правят по същият начин, само че тестото се намазва със сместа от сирене, яйце и киселото мляко. Отгоре се намазва с жълтъка. По желание може да поръсите с подправка или малко кашкавал. Пекат се около 30 мин.

Солено – сладки банички

12059
бутертесто –
1 бряйца – 1 бр.
сирене – по ваша преценка
сладко – от малини по преценка
Начин на приготвяне
Нарязвате тестото на правоъгълничета, след това слагате сместа (яйце, сладко и сирене) на половината от тестото, а с другата половина покривате и загъвате. 

След като сте оформили всичките банички, ги нареждате внимателно в тава (ненамазана с олио) и ги слагате ги да се пекат, като предварително сте загрели фурната на 200 градуса. Печете до зачервяване. 

 от интернет

 

Неолит (неолит) бр.217

Неолит: Idol vom Köglberg край Св. Улрих ам Ваасен, Щирия, © Christian Brandstätter Verlag, Виена.
Неолитни: Idol vom Köglberg край Св. Улрих ам Ваасен, Щирия 
© Christian Brandstätter Verlag, Виена.
В мезолитския период след праисторията(. 6000 / 5000-2300 / 2200 преди новата ера.): В началото на новокаменната епоха се характеризира с прехода от присвояване на съществуване осигуряването на нестабилни ловци-събирачи за производство на икономиката под формата на земеделски производители и животновъди. Отглеждането на растения доведе до изоставяне на номадския живот и седация. Тази дълбока промяна в ранните дни на човечеството, със своите разнообразни последици за начина на живот, се нарича неолита (неолита) революция. В Близкия изток този дългогодишен процес на развитие вече се е състоял на 9-и, в Централна Европа едва през 6-то хилядолетие пр. Хр. Имаше смесено селско стопанство с отглеждане на иглолистни, еммер, пшеница, ечемик, просо, грах, леща, лен и мак и добитък. Овцете и козите първоначално са овладени, а по-късно прасета и говедата. Постепенно производството на съдове от печена глина, което значително подобри възможностите за складиране и подготовка на храна. В допълнение към разнообразието от малки инструменти от кремък са необходими за почистване и полски култури съответстващи на нови инструменти, изработени от скали, за разлика отПалеолит е шлифован и понякога пробит. Къщите имали стени, изработени от ракита с глинена мазилка и покриви от слама или тръстика. Те служат като жизнено и икономическо пространство за голямо семейство. Селищата се състоят от отделни ферми, фермерски групи или по-малки села. Благодарение на украсата на кораба и оформя класирането се извършва в началото на новокаменната епоха (6000 / 5000-4800 / 4700 с. Хр.) С LBK култура , средно Jungsteinzeit (4800 / 4700-4000 / 3900 с. Хр.) С цветни глинени съдове култура или Ленгел Култураи късен неолит (4000 / 3900-2300 / 2200 г. пр. Хр.) С Mondseekultur , Баденската култура, кулинарна култура и култура на бейзбол . От късния неолит първи доказателства за металообработка и метални предмети ( възраст на медта ).
Важни находища на неолита са: Baden , Falkenstein , Kamegg, Laa ан дер Thaya , Ossarn , Poysdorf , Schletz, Stollhof (всички Долна Австрия); Attersee , Mondsee (и двете Горна Австрия); Keutschacher See (Каринтия) и Виена.
https://austria-forum.org/af/AEIOU/Jungsteinzeit

БИЛКОВИ РЕЦЕПТИ ПРИ КОНЮНКТИВИТ БР.217

Конюнктивитът е възпалителен процес, който засяга лигавицата на конюнктивата. Основните причинители на конюнктивит могат да бъдат вируси, бактерии, гъбички, инфекции или алергени попадащи в лигавицата пора непосредствен продължителен контакт с болни от конюнктивит;
  • неспазване на личната хигиена;
  • въздействие на алерген – цвете, домашен или уличен прах, животински косми, козметика, тополов пух, домакински химикали и други;
  • болести на горните дихателни пътища.
Конюнктивитът може да бъде остър, хроничен, гноен, вирусен, аденовирусен, алергичен, бактериален, или съпътстващ при херпес или дифтерия.
При всички видове конюнктивит са характерни следните симптоми:
  • подуване и зачервяване на лигавицата;
  • усещане за раздразнение, болка, изтръпване и сърбеж в областта на окото;
  • фотофобия;
  • наличие на слузест или гноен секрет.
Как да се справим с конюнктивита в къщи?
Народната медицина препоръчва прилагането на следните билкови рецепти при конюнктивит:
Градско омайниче (Geum urbanum) 
Като стягащо и противовъзпалително лекарство: 2 супени лъжици нарязани корени изсипете в 500 мл чаша вряла вода, престоява 6 часа, прецеждаме. Използвайте за измиване през деня.
Бреза
Пъпки и листенца: 1 супена лъжица се изсипва с 500 мл вряла вода. Ври в продължение на 5 минути, престоява 1 час. Използвайте за измиване.
Смес от синя метличина и цвят от черен бъз:
За приготвянето на сместа се вземат равни части от двете билки. Три чаени лъжички от сместа се изсипват в чаша вряла вода, престояват 1 час, прецеждаме през марля. Към получената отвара се добавят 20 капки алкохолна тинктура, в съотношение 1:10. С получената смес изплакнете очите два пъти дневно.
Детелина
1 супена лъжица сушени съцветия в 1 чаша вряла вода. Престоява 1 час, прецеждаме. Приложете външно.
Живовляк
15-20 г сухи натрошени листа се изсипват в чаша вряла вода. Престоява един час, прецеждаме. Използвайте за изплаквания и като лосион.
Подгответе смес по равно количество от:
ленена трева
цветчета от черен бъз
цветчета от синя метличина
3 супени лъжици от сместа изсипете в 500 мл вряла вода, престоява през нощта, на тъмно място, прецедете. Използвайте за промивки и компреси при конюнктивит.
Боровинка
Сокът и плодовете се използват за компреси при възпалителни очни заболявания.
Кипрей – Теснолистна върбовка
1 супена лъжица натрошена сушена върбовка в чаша вода при стайна температура. Сварете за 10 минути, оставете за 1 час, прецедете. За външна употреба.
Очанка
1 супена лъжица от нарязаната билка изсипете в две чаши вряла вода, престоява 30 минути, прецеждаме. Използва се за топли бани при блефарит и конюнктивит.
Див розмарин
15 г сух прах от листата и стръковете за чаша вряла вода, оставете за 1 час, прецедете. За външна употреба.
Лечебна ружа
Изсипете три супени лъжици нарязан корен от билката в чаша студена вода. Престоява една нощ, прецедете. За компреси. Отвара от цвят и листа на лечебна ружа: 2 супени лъжици в чаша вряла вода. Използва за лосиони и компреси при конюнктивит.
Черешов цвят
1 супена лъжица сушени цветове от череша в чаша вряла вода, престоява 1 час, прецедете. За външна употреба.
Цвят от лайка
3 супени лъжици от цвета на билката се варят в чаша вряла вода, престояват 1 час в добре затворен съд, отцедете. За външна употреба.
Семена от копър
1 супена лъжица натрошена суровина изсипете в 200 мл вряла вода, престоява за 1 час, прецедете. За външна употреба.
Сок от Каланхое
Сокът се изцежда от пресни листа и се прилага външно за лечение възпалението на клепачите.
Отвара от лук
В отвара от лук добавете малко количество борова киселина или мед. Измивайте очите си 4-5 пъти на ден.
Сурови картофи
Това е може би най-лесният и най-достъпен начин, който помага в най-кратко време да се възстановите от конюнктивит. За да направите това, нарежете картофите на кръгчета и ги нанесете върху клепачите. Нишестето има свойството да извади инфекцията от засегнатите очи, пише:https://econet.ru, цитирайки откъси от книгата на Хайнрих Николаевич „Болести на очите“.
И още:
Солена вода – физиологичен разтвор
При всички видове конюнктивит се препоръчва измиване на очите с разтвор от морска сол и преварена вода (1 супена лъжица в чаша топла преварена вода) два или три пъти на ден.
Яйчени белтъци
Вземете 2 яйчни белтъка от пресни домашни яйца, изсипете 100 мл студена преварена вода, оставете за 1 час на тъмно място. Намажете болните клепачи и засегнатата област за през нощта.
Превод от руски: Димитринка Станчева
 http://integrabg.info/?p=1499

8 празника, традиции и обичаи през януари за декември бр.217

Мирела Жаблянова
Знаете ли, че старото българско име на януари е Голям Сечко?  Името се свързва с големия студ през този месец, който прекъсва земеделската дейност. Според григорианския календар това е първият месец от годината. Наименованието му идва от римския бог Янус, пазител на вратите и символ на всяко начало.
Януари и февруари са последните два месеца добавени в календара, тъй като римляните са считали, че през зимата няма месеци. Именно месецът на началото е изпълнен с празнични дни и традиции, а ние сме подбрали 8 от тях, с които в следващите редове подробно да ви запознаем.
Васильовден, Сурва
На първи януари този празник отбелязва началото на новата календарна година. Православната църква почита паметта на св. Василий Велики, а именници са Васил, Василка, Василена, Весела и други. Сурвакането е народна традиция, на която млади мъже – сурвакари обикалят къщите и сурвакат техните стопани. Водачът им, наречен още магарето, прибира парите и другите получени дарове. Младежите носят дрянове, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна и потупват по гърба стопаните, за да бъдат здрави през цялата година. Не е случайно, че именно от дрян се правят сурвачките на групата. Дряновото дърво е едно от най-здравите дървесни видове, разцъфва най-рано, а плодовете му се берат последни.
Свети Силвестър Римски, Силвестъровден
Св. Силвестър
Денят се смята за втория ден на Сурваки, посветен на биволи, волове, коне – на впрегнатия добитък. Празникът се нарича още Волски празник, Риначовден, Карамановден и Силвестровден и се отбелязва на втори януари. Свързва се с чистенето на оборите, а любопитното около него е, че коледувалите младежи обикалят домовете на стопаните, които имат добитък и изчистват обора им, неизринат по коледните празници. След това взимат оставената от стопаните в обора торба, най-често пълна с хляб и вино, и си отиват без да кажат на никой. Поверието на този ден гласи, че какъвто човек първи прекрачи прага на дома ти, здрав или болнав, лош или добър, такава ще бъде цялата година.
Свето Богоявление, Йордановден
Ден на светлината и просвещението, Йордановден е един от най-тържествените празници на църквата. Посветен е на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и се отбелязва с празничен водосвет на шести януари. Нарича се още Кръстовден или Водокръщи, тъй като всеки, който иска да е здрав през годината се къпе в реката и по този начин се слага край на т.н. „Мръсни дни“. От ритуалното напръскване с вода на Богоявление произлизат и обичаите, свързани с намокрянето и поливането на всички именници през цялата година. Извършва се освещаване на водата, а след служба в църквата попът хвърля кръст във водата и ергените скачат, за да го извадят. Поверието гласи, че този, който пръв хване кръста ще бъде здрав и щастлив през цялата година, а обикаляйки с него през селото всички го посрещат с дарове.
Ивановден
На Ивановден се чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Йоан е наричан още предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя му с проповеди. Обредното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден – седми януари. Св. Йоан е покровител на побратимството и кумството и заради това на този ден ергените къпят девойките, къпят се също младите момчета и именниците. Обредното къпане е придружено с подаръци и празнични вечери. Трапезата включва кървавица, баница, жито, фасул, печена луканка. Имен ден празнуват Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Ванина и др.
Бабинден
Бабинден ® bulgarosentarragona.blogspot.bg
На осми януари се празнува Бабинден, посветен на здравето на децата, бабите – акушерки и родилките. Празникът има няколко обредни елемента – бабите къпят малки деца и ги благославят, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабите с обредни кравайчета и вълна, а също и трапеза на младите булки в дома на бабата. Всички млади жени, на които бабата е бабувала през годината участват като носят баница, вино, питка и т.н. Това е един от най-големите народни женски празници, а в основата му е желанието да се засвидетелстват уважението и признателността към възрастните жени, които са бабували на родилките през годината. Празникът завършва с обредно къпане на бабата в реката. Всички пеят песни и се забавляват. След окъпването на бабата се подаряват кърпа, платно и чорапи, които младите жени поставят на дясното и рамо.
Антоновден
На седемнадесети януари се отбелязва Антоновден или както се нарича още – Лелинден. Почита се паметта на св. Антоний Велики. Тогава се чества за предпазване от болести, тъй като се смята, че на Антоновден всички те се събират, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. Любопитно е, че на празника жените не плетат, не варят боб и леща и не предат, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. В българския фолклор св. Атанас и св. Антоний са свързани – предполага се, че двамата са били братя ковачи, заради което денят се отбелязва също от ковачи и железари. Традицията повелява да се омесят две медени питки и да се дадат на приятели, съседи и роднини, а трета питка да се остави на тавана за чумата. Антоан, Антон, Антоанета и други са именници на този ден.
Атанасовден
Осемнадесети януари е датата, на която се почита паметта на св. Атанасий Велики. В народните поверия св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете, а от този ден се смята, че зимата започва да си отива. Облечен в копринена риза, на своя бял кон той се качва в планината, където се провиква: „Иди си зимо, идвай лято!“. Заради това празникът е известен още като Среди зима. Също както Антоновден, Атанасовден се почита и от ковачи, ножари и железари, а и като празник в чест на шарката и чумата. Жените спазват същите забрани, които и на Антоновден (не варят леща и боб, не предат и не плетат), а в някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, където играят хора, пеят песни и връзват люлки. Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Живко, Живка и др.
Обредно колене на петел навръх Петльовден
Петльовден
На двадесети януари се празнува Петльовден или Петеларовден, за да бъдат здрави и плодовити момчетата. Празникът е познат с различни имена, тъй като съвпада с деня на християнския празник, почитащ паметта на св. Евтимий. Любопитно на този ден е обредното колене на петел, често на прага на пътните врати, а кръвта от него трябва да пръсне по вратата. Петелът се коли от момче-юноша и с пръсналата кръв се прави обреден знак по лицата на петеларя и момчетата. Според обичая петелът се изхвърля извън двора и веднага след това се прибира, като главата му се оставя при вратника. Коленето на петел на този ден се свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва всички мъжки деца да бъдат обезглавени, за да умре и Христос. 
https://bulgarianhistory.org/osem-praznika-ianuari/

Кои са Леге и Позитано? бр.217

 Защо има улици с техни имена в София?

Приноса на двама други чужденци, благодарение на които нашата днешна столица е била спасена от опожаряване през 1878 година. Те и двамата са родени в една и съща година през 1833 година, но в различни държави. Вито Позитано е роден на 2 октомври в Бари, тогава в Кралството на двете Сицилии, днес Италия. А другия е Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, когото българите завинаги ще помнят като Леге е роден на 11 септември същата 1833 г. само, че в Кюие, област Майен, Франция. Те двамата единия италианец другия французин правят един страхотен подвиг …
Но преди това кои са всъщност те?
Младият Позитано влиза в армията, участва в унищожаването на разбойничеството и стига до чин капитан. После постъпва в пожарната команда в родния си град. Има сведения, че е участник в похода на Гарибалди. След обединението на Италия (1863) става част от дипломатическия отдел на Министерството на външните работи в Рим. После го назначават  за дипломатически агент в Триест, Австрия. По-късно заема различни консулски служби предимно в Османската империя – на о.Корфу, Малта, Алжир, Цариград и пак Алжир, докато през 1876 г. не го правят вицеконсул в София.
При приближаването на отряда на генерал Гурко към София по време на Руско-турската война (1877) Позитано заедно с вицеконсулите на Франция Леандър Леге убеждават  вицеконсула на Австро-Унгария и те заедно отказва да напуснат града.
След изтеглянето на османските части организира въоръжени отряди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на пожарите.
На 20 декември 1878 година Позитано е обявен за почетен гражданин на град София.
По-късната му кариера го отвежда в Дамаск и Йокохама. В Япония Виторио Позитано умира на 26 ноември 1886 година.Льо Ге
Леандър Франсоа Рьоне льо Ге е изключително ерудиран – завършва право, научава редица езици, сред които английски, италиански, испански, турски, персийски. Има много богат дипломатически опит от преди да бъде изпратен на мисия по българските (тогава османски) земи. Завършва университет за живи източни езици. Започва дипломатическата си кариера в Александрия, след което работи в Тунис и Джеда. Голям познавач е на народите на Османската империя.През 1874 година получава назначение на консулството в София, подчинено на френското посолство в Цариград. След Освобождението прекарва известно време в Босна, а след това е назначен за консул в Бургас (1878-1882). Леандър Льо Ге умира на 13 февруари 1887 в Яфа, днешен Израел.
В какво се състои подвига им?
Професионална мисия на всеки консул по света е да защитава интересите на собствения си народ. Знак, че е дошло преломно време е готовността на тези дипломати да припознаят като свой народа, на който са гости по служба. Събитията от днешния ни разказ се развиват през далечната 1876 година – кървав момент от миналото ни. Момент, в който десетки хиляди българи губят живота си, а милионите живи очакват с трепет и надежда да осъществят бляна си – Освобождението. Десетки са обществениците от цял свят, които с дейността си се опитват да приковат вниманието на Великите сили към изстрадалия от зверствата на турската власт, народ. Юго, Толстой, Дарвин са само малка част от световноизвестните личности, които се застъпват за българите, но героите на днешния разказ са в малко по-различна позиция от тях.
По това време Леандър Леге (1833-1887) и Вито Позитано (1833-1886) са вицеконсули в София, съответно на Франция и Италия. Като дипломати в сърцето на Османската империя, от тях се очаква да бъдат „послушни“ и да се съобразяват донякъде с интересите на империята. Макар да са представители на две цивилизовани и развити държави, постъпките им, които предстои да ви разкажем, са наистина неочаквани.
Непосредствено след края на Априлското въстание, Леандър Леге започва активна кореспонденция с френското посолство в Цариград, в която разказва за зверствата срещу хората. Той докладва професионално и дипломатично, но с чувство. Разказва за огромните пазари, сформирани след репресиите над населението от Софийско, на които били продавани вещи от башибозуците. София е спасена от огнен ад до голяма степен заради Леге. Неговите усилия принуждават турските власти да не опожарят града, като можем само да гадаем колко човешки живота е спасил. Дейността му не се изчерпва до тук. Освен грабежите, безчинствата и насилието, той описва и преминаването на затворниците през София. Част от тези затворници са и останалите живи Ботеви четници.
 Заслугите на Леге не приключват с Априлското въстание и месеците след това. По време на Руско-турската война консулът отново е сред ключовите фигури, на които днес трябва да благодарим за запазването на града. По време на военния конфликт, София се оказва особено ключова зона за османската власт, тъй като в града се намират складове, в които се помещават храни и боеприпаси. Виждайки как ще се развият събитията, Осман Нури паша не иска да даде бъдещата българска столица в ръцете на генерал Гурко и заповядва тя да бъде опожарена и изгорена до основи. Именно тук се проявява солидарността и добротата за втори път не само на Леге, а и на Позитано и австро-унгарския консул в София. Те пишат писмо до Осман паша, което гласи:
В знак на протест срещу вашето нечовешко намерение да запалите София, заявяваме, че ще останем в града, заедно със семействата си, целия персонал и санитарните мисии, които и до ден-днешен лекуваха вашите ранени.
Турската власт няма избор. Предприемането на каквито и да било действия срещу града значели предприемане на действия срещу представителите на три влиятелни европейски държави. Въпреки това сградите около днешната Съдебна палата са вече подпалени. Дървените къщи и дюкяни пламват   за секунди, а силният вятър разпръсква бързо огъня из града. Изплашени до смърт, хората напускат домовете си, блъскат се, крещят. Позитано организира въоръжени отряди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари.
София е спасена. След няколко месеца идва и така жадуваното от целия български народ Освобождение. Заслужено, още в първите дни, след провъзгласяването на града за българска столица, улиците, на които са живели двамата дипломати са кръстени на техни имена. Нека днес да се разходим по „Улиците на времето” носещи техните имена , и с гордост да отбележим, че не са забравени и заслугите на чуждестранните консули, предотвратили опожаряването на София в не чак толкова далечната 1878 година…
https://kovaklog.wordpress.com/2017/03/04/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE/

10 най-красиви стадиони в света бр.

 
Стадион „Краснодар“, Русия
 
Пекинският национален стадион, наричан още Птичето гнездо
 
Стадио Сапоро Доум (Япония)
 
Тайван
 
Стадион  „Стад Велодром“, Марсилия, Франция
 
Стадион „Матмут Атлантик“ в Бордо
 
Стадион „Алианц Арена“, Мюнхен
Стадион BBVA Bancomer в Гуадалупе (Мексика)
 
Стадион „Арена да Амазония“ в Манаус (Бразилия)
 
Стадион „Сьюдад де Ла-Плата“ („Унико“) в Ла-Плате (Аргентина)
 http://bgurban.com/10-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/