Category Archives: Архив

Природата влияе благотворно на психиката бр.282

Съзерцаването на жива природа действа незабавно, дългосрочно и благотворно.
Известно е, че човек се чувства добре, когато може редовно да се любува на природата, дори ако това е малко петънце сред бетонните джунгли.
 
Изследванията сочат, така ние ставаме по-добри и милосърдни; децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност по-лесно концентрират вниманието си на свеж въздух; офисните труженици свалят стреса и получават повече удоволствие от работата, когато виждат тревата и дърветата през прозореца, а на бюрото им има живо растение.
Ново изследване още веднъж подчертава важността на зелените насаждения за нашето дългосрочно благополучие. Учените от университета в Ексетър (Великобритания) анализирали данните за психическото здраве на 1064 души за пет години. Всички тези хора поне веднъж през посочения срок сменили местожителството си.
Тези, които се преселили в градски райони с повече зеленина, като цяло демонстрирали по-висок рейтинг на психическо здраве, тоест чувствали се по-щастливи и имали по-ниско ниво на тревожност и депресии в първата година след преместването в сравнение с две години на предишното място.
 
Най-важното било това, че ефектът се оказал траен – той се запазил в продължение на три цели години, докато течало събирането на данните. Работата се основава на сведения, получени от Британския панел на домакинствата, започнал през 1991 г. Ежегодно се събира информация за най-различни видове социално-икономически тенденции. Сред хиляди домакинства учените открили 594 семейства, което се преселили в градски район с множество зелени насаждения, и 470, които се озовали на място с малко зеленина.
Психическото здраве се оценявало по отговорите на въпроси от типа „Какво е вашето ниво на стрес в последните седмици в сравнение с обичайното ви състояние?“ и „Колко трудно ви беше да концентрирате внимание в последните няколко седмици в сравнение с обичайното ви състояние?“ Отговорите се събирали периодично в продължение на няколко години.
Прилагайки регресионен анализ, изследователите изключили влиянието на съпътстващите фактори – доходи, заетост, образование, личностни качества. Оказало се, че при заселниците в зелените зони се подобрили показателите не само спрямо нивото на стрес и способностите за концентрация, но и способностите да се вземат правилни решения, нивото на доверие към хората, общото щастие и други фактори.
Интересно е, че хората, които се преместили в обратна посока, изпитвали противоположни чувства, но по неясни причини това се случило година преди преместването. След това техните показатели за психическо здраве се върнали към изходно ниво – възможно е преди преместването тези хора да са били подтикнати от неудовлетвореност във връзка с други фактори от начина на живот.
Някои психолози досега смятаха нивото на щастие за вродено – ние можем да станем едва малко повече или по-малко щастливи по силата на различни фактори, но в крайна сметка винаги се връщаме към това базово ниво
https://megavselena.bg/prirodata-vliyae-blagotvorno-na-psihikata/
Таг природата психиката

ИМЕНАТА И ТАХНОТО ЗНАЧЕНИЕ БР.282

МОНИ
Мони е съкратена форма на староеврейското име Симеон, което означава да слуша Бог. Мъжете с това име празнуват имен ден на 1 септември. Мони е активен и общителен човек, който още от дете държи на самостоятелността си. Те са строги и придирчиви не само към останалите хора, но и към себе си. Мони е отличен лидер, който ще се справя отлично на ръководни позицииКатя
  КАТЯ
Катя е съкратената форма на гръцкото име Екатерина, което означава непорочна. Жените с това име празнуват имен ден на 24 ноември. Катя е изключително интелигентна жена, който може да бъде и прекалено самолюбива. Притежателките на името имат силно въображение и с лекота печелят нови приятели. Катя предпочита да действа разумно пред това да следва сърцето си

 дарина

Дарина е славянско име, което произлиза от думата дар, подарък. Жените с това име празнуват имен ден на Тодоровден. Макар че в училище не се радва на особено висок успех, Дарина успява в живота, а затова и помага вродения чар, с който успява да омае хората. Тези жени са умни и изключително хитри. Дарина е упорита жена и предприема, каквото е решила, без да чуе мнението на другите..„

Снежина

Снежина е водоизмената версия на славянското име Снежана, което идва от думата сняг. Жените с това име празнуват имен ден на 14 декември. Снежина има силната нужда да се чувства обичана, както и винаги трябва да има някой, който да се грижи за нея. Понякога жените с това име крият истинските си мисли и чувства, без да споделят с никого. Любовта за Снежина не винаги минава спокойно, тъй като не всеки мъж може да я разбере..

Гриша

Гриша е съкратена версия на старогръцкото име Григор, което означава буден. Мъжете с това име празнуват имен ден на 25 януари. Гриша е много чувствителен човек и може да се обиди, дори от почти всичко. Притежателите на името са зависими от мнението на околните и държат да бъдат високо оценявани. Гриша много енергични се справят отлично с техниката..
 https://sanovnik.bg/znachenie_na_imenata
 Таг имеаната

Красотата на брака в цитати бр.282

 

Красотата на брака в цитати
Много хора през годините са се изказвали за брака – забавно, прочувствено или саркастично. Ето списък с интересни цитати за щастлив брак.

 1 Бракът е да имаш купон с приспиване с най-добрия си приятел всяка вечер от седмицата. – Кристи Кук

 2 Един успешен брак изисква влюбване много пъти, винаги в един и същи човек. – Мигнон Маклафлин
3. Успехът в брака не е правене на големи неща, а правенето на малките неща ден след ден. – неизвестен автор
4. Влюбването е лесно. Но да останеш влюбен е много специално. – неизвестен автор
5. Щастливият брак е съюз на двама, които винаги прощават. – Робърт Куилън
6. Бракът е мозайка, която да изградите с вашия съпруг. Милиони малки моменти, които създават вашата любовна история. – Робърт Куилън
7. Там, където има любов, има и живот.- Махатма Ганди
8. Най-голямата слабост на повечето хора е тяхното колебание да кажат на другите колко ги обичат, докато все още са живи. – Орландо Батиста
9. След като разбрахме, че не може да се променим взаимно, ние останахме свободни да бъдем такива, каквито сме. – Х. Дийн Ръдърфорд
10. Насладете се на малките неща в живота… един ден, погледнем ли назад, ще осъзнаем, че те са най-големите. – Кърт Вонегът
11. Приятелството в брака е искрата, която запалва вечния пламък. – Фоун Уивър
12. Дълготрайният брак е изграден от двама души, които вярват и живеят в обещанията, които са направили. – Дърлийн Шат
13. Любовта не кара света да се върти. Любовта е това, което прави пътуването да си заслужава. – Франклин Джоунс
14. Перфектният брак не е когато „перфектната двойка“ идва заедно. А когато една несъвършена двойка се научава да се наслаждава на различията си. – Дейв Мюър
15. Браковете са като пръстови отпечатъци: всеки един е различен и всеки един е красив. – Маги Рейс
16. Успешният брак не е нещо, което просто се случва. То е нещо, което трябва да бъде създадено. – Фоун Уивър
17. В аритметиката на любовта едно плюс едно е равно на всичко и две минус едно е равно на нищо. – Миньон Маклафлин
18. Бракът е като да гледаш цвета на листата през есента: непрестанно променящи се и по-зашеметяващо красиви с всеки изминал ден. – Фоун Уивър
19. Срещаш хиляди хора и никои от тях не те докосва истински, и след това срещаш един човек и твоя живот се променя завинаги. – Джейми Рандъл
20. Бракът не е съществително. Той е глагол. Това не е нещо, което получаваш. Това е нещо, което правиш. Пътят е да обичаш партньора си всеки ден. – Барбара ди Анжелис 21. Успехът в брака не идва само чрез намирането на половинка, а че тя трябва да е перфектната. – Барнет Брикнър
22. Никога не може да се върнете и да промените начина, по който започва един брак. Едно ново бъдеще за всеки брак може да започне в момента, когато човек започне да инвестира в него. – Фоун Уивър
23. Един добър брак на 50 години, прогнозира положително остаряване на 80, но не и ниски нива на холестерола. – Джорд Валиант
24. В крайна сметка – любовта, която вземате, е равна на любовта, която давате. – Джон Ленън и Пол Макартни„
 https://dama.bg/article/krasotata-na-braka-v-tsitati/3849
таг Красотата   брака    цитати 

Части от военни униформи, които довеждат до смърт на войниците бр.282

Картонени обувки

Военното време често означава и нормиране продоволствие, като доставките стават ограничени, тъй като се разпределят и за военните действия. Когато необходимите продукти свършат напълно, се налага да се правят промени. Така се стига до издаването на картонени обувки на войниците във Великата армия на Наполеон Бонапарт.За да се компенсира липсата на материали, необходими за производството на служебни ботуши, френските войници са снабдени с ботуши от изкуствена кожа с картонени подметки. Тази част от военната им униформа била не само непрактична, но и смъртоносна, тъй като обувките нямали подходяща изолация, което довело до тежки случаи на измръзване при минусовите температури на открито.
Битката при Аустерлиц, една от най-решаващите битки на Наполеоновите войни

Калаени копчета

В зависимост от това кого ще попитате, калаените копчета може да са изиграли неочаквана, но значителна роля за поражението на Наполеон Бонапарт през 1812 г. по време на руската кампания на френската армия. С рязкото понижаване на температурите по време на суровата руска зима френските войници се сблъскват с остър недостиг на основни припаси, включително подходящо облекло и провизии. Към това се прибавят и калаените копчета на униформите им.
За разлика от месинга или други метали, калаят бързо губи структурната си цялост при екстремни студове благодарение на двата си основни алотропа – бета-калай и алфа-калай. Вторият е известен с това, че е крехък, докато първият е особено чувствителен към температури под 13 градуса. Всъщност той е толкова чувствителен, че такъв студ го превръща в алфа-калай, което означава, че копчетата на униформите на френската армия буквално се разпадат.Трябва да се отбележи, че историците имат различни мнения за това доколко това е било фактор за поражението на Наполеоновите сили в Русия, но всеки случай подобна особеност на униформата не е могла да помогне.

Универсалната камуфлажна шарка (УКШ)

Макар и да е най-разпознаваемият дизайн на униформата за американската армия от последните десетилетия, приемането му се оказва погрешен избор. Въведен през 2005 г. след лабораторни тестове, дизайнът има за цел да осигури на войниците адекватна маскировка в различни терени – от гори до пустинни пясъци. Той обаче не успя да постигне това.
Пикселизираните нюанси не успяха да се слеят толкова безпроблемно, колкото се надяваше армията, което означава, че в повечето бойни среди войниците обикновено бяха уязвими за откриване от вражеските сили. Това не само значително занижаваше елемента на изненада, но и повишаваше риска за живота на военнослужещите в битка, тъй като те не можеха лесно да се скрият от вражеския огън.
Предвид тези проблеми и количеството оплаквания, постъпващи от войниците, през 2014 г. Сухопътните войски обявиха, че ще заменят УКШ с издавания в момента оперативен камуфлажен модел (на основното изображение най-горе).

Червени палта

Британските войници по време на Революционната война в САЩ лесно се разпознават по яркочервените си палта, които носят като част от униформата си (оттам идва и прозвището „червенокожи“). Оттенъкът помага на другарите да се разпознават един друг през дима от престрелките и се смята, че прави британците да изглеждат заплашително, допълвайки представата за тяхната сила.
Макар че червените военни униформи улесняват войниците в разпознаването на приятел от враг, те също така улесняват забелязването на британците, което се оказва смъртоносно по време на сблъсъците с континенталната армия. Те не можели да се скрият или да предприемат внезапни атаки, а самите палта били изработени от тежък вълнен материал, който бил едновременно сърбящ и неудобен.

Шапките от епохата на Първата световна войана

При избухването на Първата световна война идеята за смърт от шрапнел далеч не е била очаквана. Без да знаят с какво ще се сблъскат по време на боя по окопите, който става основен за Западния фронт, британските войници са разполагали с меки шапки. Макар че самите окопи можеха да ги предпазят от вражески огън, шапките не ги предпазваха от шрапнели.
Само една година е била необходима на британското военно министерство, за да разработи нов тип военно покритие за глава на войничетата, което да намали броя на нараняванията на главата, получавани по време на бой. Шлемът „Броуди“ е заместителят на меката шапка и войниците започват да го получават през лятото на 1916 г. Макар и изработен от стомана, той все още не бил най-безопасният, тъй като оставял врата на войника и долната част на главата открити. Освен това металът отразявал светлината, което играело лоша шега на очите.

Червен панталон

Френската армия е носела червени панталони още през 1829 г. и макар че редица държави са се отказали от този цвят в полза на нещо по-малко различимо, французите продължават да го обличат чак до 1914 г.
Когато започва Първата световна война, френската армия претърпява многобройни загуби, тъй като войниците не могат да организират внезапни атаки или да се скрият с яркочервените си панталони, които се открояват на фона на калта на бойното поле. Когато военният министър Адолф Месими предлага, че проблемът е в панталоните, той среща силна съпротива…
Необходими са били още хиляди смъртоносни сблъсъци, за да може армията да промени униформата си и да разреши на войниците да носят сини долнища.

Запаската за врат

Тази препаска, изработвана от конски косъм, китова кост или твърда кожа, е елемент от униформите на европейските войници през XVIII и XIX век. Възможността за лесната ѝ смяна го прави подходящо допълнение към униформите, а твърдостта принуждава войника да вдигне брадичката си нагоре, което подобрява стойката.
За съжаление, именно твърдото ѝ качество е и нейн недостатък: запаската се впиваше във врата и брадичката на войника, което я правеше неудобна. Освен това пречеше на цялостната подвижност на войника и правеше почти невъзможно да се погледне надолу към мерника на мускета – все неща, които не искате да се случват в разгара на битката.
Поради тази причина тя е и сред най-смъртоносните аспекти на военната униформа и впоследствие е спряна от употреба.
https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/chasti-ot-voenni-uniformi-koito-dovezhdat-do-smart-na-vojnitsite/?utm_source=webcafe.bg&utm_medium=Footer-2&utm_campaign=incontent
Таг части   военни униформи войниците

Правила на възпитанието, които често забравяме бр.282

 
Факт – не всички хора са родени с радар за емоциите, намеренията или неизказаните гласно знаци, които дават околните. Дори е фрапиращо колко голямо количество са онези, лишени изобщо от подобен радар – забележете само колко често не ви забелязват на улицата, забравят да ви дадат път, заети с мисли за себе си, избутват ви или изобщо не осъзнават, че някой в метрото има повече нужда от заетото от тях място.
Да не говорим за хората, които нямат никакво усещане за лично пространство или за онези, на които изобщо не им и хрумва да контролират височината на гласа си, когато споделят нетактични изказвания сред куп случайни хора.
Но социалните норми не се нарушават единствено от непознатите на улицата. И нашите собствени познати не са цвете за мирисане. Ето някои позабравени социални норми, които не се спазват дори и от близки, родини и приятели.
Май е време да им припомним следните правила на възпитанието:
1. Когато сте на гости на приятел, роднина или близък и той каже нещо от сорта на: „Ами то започна да става късно…“„Колко много неща имам да върша утре!“, „Аз май пак няма да успея да се наспя…“ или направо: „Трябва да ставам след няколко часа“ – не си стъпвайте на ушите. Човекът ви намеква нещо, затова независимо колко сте изпили, колко ви е приятно или колко рядко се виждате – ставайте и си обирайте крушите. Не стигайте до момента, в който се налага домакинът да започне да си мие зъбите пред вас, за да се усетите, че иска да си ляга.
2. Ако някой каже, че не иска да пие алкохол – не го разпитвайте, не го увещавайте и най-вече не му сипвайте. И не го питайте седемнадесет пъти дали е сигурен. Да, сигурен е и не е длъжен да ви обяснява защо. Не очаквайте да ви каже, че има цироза на черния дроб, за да го пожалите. Колкото и да е странно, хората може да имат десетки причини да не искат да пият алкохол. И тази, че „са с колата“ може съвсем да не е сред водещите.    3Никога не стойте на входа/изхода, докато си говорите с някой. Или влезте – ако сте поканени, или се отдалечете настрани и навън. На вратата не се седи – и това е социална норма, която не бива да се нарушава. Още повече ако става дума за вход/изход на обществено място: супермаркет, кино, концертна зала, община, градски транспорт. Седейки на вратата, пречите на хората да минават или най-малкото ги напрягате.
4. Не правете планове и не обсъждайте предстоящо събитие пред някой, който не е поканен или не участва в съответните планове. Това е жестоко. Дори да става дума за далечен познат, пак не е нужно да слуша как планирате да събирате приятели у вас или да ходите на Витоша уикденда, или, или… Имате право да не каните някой, но му спестете обсъждането на събитието, на което той няма да присъства. Малко деликатност никога не вреди.
5. Не обсъждайте и не критикувайте характерни за човека неща, които той не може да промени, най-вече усмивка или маниер на смеене. Това ще го накара да се почувства засрамен или ще се замисля всеки път, когато се почувства щастлив и иска да се смее с глас.
6. Хвърляйте си боклука в кошчето за боклук – може да е очевидно, затова е изключително странно, че доста хора не го правят. Това важи и за онези, които изхвърлят какво ли не на пътя от колите си – наистина ли мислите, че чистачите работят специално за вас? Фасове, малки хартийки, косми – може да са миниатюрни, но нямат място на общата земя.
7. Трябва ли да обсъждаме ненужните изходни вещества, които кучето изхвърля при разходка? Прибирайте му екскрементите в специално пликче – никак не е социално, нито нормално да принуждавате и възрастни, и деца да стъпват в изпражнения.
https://mamamia.bg/pod-kilima/pravila-na-vazpitanieto-koito-chesto-zabravyame/?utm_source=webcafe.bg&utm_medium=Footer-5&utm_campaign=incontent
Таг    правила   възпитанието

Забранените археологически находки бр.282

 

Забранените археологически находки

Това, с което хората не искат да се разделят, са сформираните в течение на дълги години устойчиви представи за света. Оказва се, че през деветнадесети век са намерени много следи на праисторически цивилизации, но за тях не се е разказвало пред широката общественост.

В държавата Габон /намира се близо до екватора, в Западна Африка/, през 1972 г. била открита уранова мина, която преди 190 милиона години е работила като естествен ядрен реактор.

Открити са шест реакторни зони с признаци на протичане на реакция на делене. По остатъците на разпада актиноидите е направен извод, че реакторът е работил в режим на бавно кипене в продължение на стотици хиляди години.

Според учените откритието на мината в тропическа зона и близкото му разположение до повърхността, където има достатъчно подземни води, е било благоприятно за работата на природния ядрен реактор.

По какъв начин обаче е създаден естественият ядрен реактор – учените имат обяснение за този процес. В делтата на река се е събрал пясъчен слой, който е бил богат на уранова руда. В резултат на тектоническата активност базалтовият фундамент се е потопил на няколко километра навътре в земята.

Като забавяне на реактора е служела подземната вода. В резултат на деленето са се образували около 2, 5 тона плутоний. Реакторът е работил около 600 000 години и е изработил около 13 000 000 кВт/часа енергия.

Сред забранените за популяризиране археологически открития са много, които са сочели безпрекословно към факта, че на Земята са живели представители на извънземни цивилизации.

Сред тях са месторождението на нитрати в пустинята Атакама в Чили. Либийското стъкло, изработено преди 25 милиона години, което по свойствата си рязко се отличава от природните минерали и прилича на съвременните стъкла.

През 1877 г. са открити каменни хаванчета с чукчета, които са на възраст 35 милиона години. Открити са и кости на животни, които са на възраст 15 милиона години.

Според учените те са счупени от човешка ръка с цел извличане на костен мозък. В Америка пък по време на златната треска са открити метални пирони на възраст 15 милиона години.

https://sanovnik.bg/n-11869-%D0%97%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B8

https://sanovnik.bg/n-11869-%D0%97%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B8

Таг  археологически находки

ПОЕЗИЯ БР 282

 Владиспав Недялков 

Книжка с рими и къшей симид

Сред тъмата вън в цвят абанос
се прокрадва луна младолика.
Залез праща последен откос,
над полето обрано ме вика.
А в шумака търчи суховеят
и пред мен дипли топъл мокет,
и щурче гъдуларче ми пее
на изящен и тънък фалцет…
Прелетяват светулки благушки
под корона на бряст – шапито,
самовили момици се люшкат
в седем-осми на тежко ширто.
Хълтам морен в елхова кория,
де дъхти на смола и на клек.
От поточето възнак ще пия
аз, един богонравен човек.
Облак – стар и намръщен хайдутин –
с кремъклийката пука нахалост.
Севернякът свисти… След минута
носи мрачни нюанси на жалост.
С геги димни къшли се подпират
по небесния чер калдъръм,
и звездицата тънка гримира
своя облик на нежна ханъма.
 
Аз се моля с надежда последна
тази вечер светът да е сит!
И заспивам с вечерята бедна –
книжка с рими и къшей симид

прескгавя Мария Герасома

Котките – колко дълго живеят и как да сравним възрастта им с човешки години бр.282

Обичайно тези животни са с нас по-дълго от кучетата

Обичайно тези животни са с нас по-дълго от кучетата
Колкото дълго и да живее домашният любимец, за човешкото му семейство няма да е достатъчно. За съжаление, рано или късно губим обичното си животно, и винаги е ужасно болезнено.
Но това е част от живота с котка или куче, а за любителите на котките добрата новина е, че обичайно техният живот е по-дълъг от този на кучетата. Или най-общо казано, средно може да останете с котката си от 13 до 17 години.
При кучетата това е доста по-условно и зависи от породата и най-вече големината на животното, но средната цифра е от 10 до 13 години, повече при по-малките породи.
Известни са страшно много примери и на котки, доживели до 20 и повече години.
Най-възрастната известна котка в момента е родената в края на 1995 г. Флоси, а за най-дълго живяло подобно животно се смята Крем Пуф, доживяла до невероятните 38 години.
Флоси е родена през 1995 г.Снимка: YouTube / Guinness World Records
Флоси е родена през 1995 г.
Както и при кучетата, най-честото “конвертиране” на котешката възраст в човешка е 1 към 7 – смята се, че една година на животното се равнява на 7 човешки. Това е неточно. Например при навършването на 1 година, котката е достигнала развитие, подобно на човек на 15 години. След втората година процесът се забавя и една котешка година е равна на 4 човешки. Например при четириногото 6 години се равняват на 40 при хората. Достолепната възраст от 16 години е еквивалентна на 80 г. при нас. 
Ето и таблица за определяне на възрастта на котките спрямо човешката:
Възраст на котката
Еквивалент в човешки години
1 г.
15 г.
2 г.
24 г.
3 г. 
28 г.
4 г.
32 г.
5 г.
36 г.
8 г.
48 г.
10 г.
56 г.
14 г.
72 г.
18 г.
88 г.
Положителната тенденция е, че подобно на хората, и при домашните котки продължителността на живот расте – благодарение на подобрените хранене, ветеринарна помощ и грижи от страна на стопаните. Освен от тях, колко дълго ще живее котката зависи и от породата и гените ѝ.
Прието е, че средно т.нар. смесени породи, или небезизвестната улична превъзходна, живеят по-дълго от чистокръвните котки с потекло – средно с 1-2 години.
Причината е в по-малката вероятност от наследяване на болести, характерни за породистите животни.
При тях също има разлики. Големите Мейн Кун живеят средно 10-13 години, а сиамките са известни с дълголетието си – те може да са със стопаните си средно 15-20 години.
Всички тези данни обаче са за котки, които са постоянно на закрито у дома и не прекарват време навън. Уличните и тези, които са пускани да скитат без надзор, живеят около два пъти по-малко.
Самият живот на котките се разделя на 4 фази.
До 1 година те са малки котета и в този период порастват и научават всичко, което им е нужно за оцеляване.
От 1 до 6 години говорим за млади пораснали котки, от 6 до 10 – за съзрели възрастни котки, а старостта започва полека-лека от 10-годишна възраст нататък.
Проучвания сочат също, че женските котки са с около година по-дълголетни от мъжките, същото важи и за кастрираните животни от двата пола.
Сиамките са дълголетници.
Стопаните могат да направят доста неща, за да останат по-дълго с обичната си котка. Кастрацията логично дава повече шансове за по-продължителен живот, тъй като животни, които не се разгонват, е по-малко вероятно да се опитват да бягат от дома или да общуват с други котки, което пък носи риск от зарази и наранявания.
Регулярните визити при ветеринаря и ваксините също имат огромно значение за превенция или ранно откриване на болести.
Котките са прочути с това, че умело крият, ако не се чувстват добре, защото в това състояние са уязвими. Така обаче стопаните често разбират късно, че нещо не е наред.
Адекватното хранене също има съществено значение – не само с пълноценна диета, но и с умереност. Котките с наднормено тегло живеят по-кратко
И за физическото, и за менталното здраве на животното е важно да се движи. Дори и да живее само на закрито, играта, дебненето и тичането из къщата са необходимост и задължителна част от дневната рутина на всяка котка.
Защото – както и при хората – от значение са не само продължителността, но и качеството на живот.
https://webcafe.bg/pet-in-shape/kotkite-kolko-dalgo-zhiveyat-i-kak-da-sravnim-vazrastta-im-s-choveshki-godini.html
Таг. котките възрастта човека
 

ПРАВОГОВОР ПРАВОПИС БР.282

Много често допускани досадни и дразнещи грешки
в ежедневното общуване:

  • “дЕкан” или ”декАн” - съгласно правоговорния речник ударението е на А! Изговарянето на “дЕкан” е аналогично на “нАука” или “учЕн” – ужасно! Въглеводородът с десет С-атома също се изговаря “декАн”!
    Правилно поставени ударения са още: аптекАр (а не аптЕкар!); антибиотИк (а не антибиОтик!) и т.н.
  • “Отдава” или ”Удава” ? Двата глагола означават съвсем различни неща. Примери: “Той изцяло се ОТдава на работата си” обаче: “Тази работа не му се Удава”; “Тя с готовност се ОТдаде на любимия си”; обаче: “Не ми се Удава да вдяна конеца в иглата” или “Органчната химия все нещо не ми се Удава, въпреки че аз й се ОТдавам с цялата си душа и сърце!”
  • “Взаимствам” - абсолютно погрешен глагол! Правилната дума е ”Заимствам”, защото произлиза от заемам, а не от нещо взаимно… Пример: “Авторът е заимствал (а не “взаимствал”) цели фрази от “Под игото”, за да докаже тезата си.” Или: “Схемите и фигурите са заимствани от учебника на Петров.”
  • “Случва се” - какво значи този безличен глагол?! Ще чуете по радио и телевизия високопарни излияния на фолк-певици от сорта: “Сега работя по един проект, който трябва да се случи до края на годината”; или пък някой министър ще рече: “Тази програма се случва с финансиране от Европейския съюз”. Програмите и проектите не се случват! Те се осъществяват или се провеждат. Случват се случки! Случват се събития. Според тълковния речник още: случвам, несв. и случа, св. – 1. Неочаквано намирам, заварвам. Напр. Случих евтини обувки. Случих го в добро настроение. Случих хубави чушки. – 2. Сполучвам, имам късмет. Случихме хубаво време. Случих с добра жена.
  • “често пъти” - абсолютна безсмислица! или казваме само “често” или пък “много пъти”, а може и “много често”. Сравни: “Той често (а не “често пъти”) казваше, че е уморен” или “Той много пъти ми е казвал, че е уморен.”
  • “между впрочем” - отвратителна безсмислица! Между кое всъщност? Имаше някога една тъпа смешка: “Каква е разликата между крокодила?” И отговорът: че е повече дълъг отколкото зелен!… Или казваме само “впрочем” или пък “между другото”. Сравни: “Впрочем той се оказа голям идиот!” (а не “между впрочем”) и “Между другото, той се оказа голям идиот!” Подобна гадост е също “имам НАпредвид”!!! Казва се просто “имам предвид”!
  • Звукът ”уЪ” - напоследък от глезотия или заради криворазбрана мода мнозина, дори разни водещи и “звезди” по телевизията, вместо “Л” изговарят “уЪ” или “Ъу”. Ето няколко ужасяващи примери:
    “Мюзик айдъУ
    “Веднъж, още когато бях много маука…”
    “Този човек е много уош!”
    “Времето в Бъугария ще бъде обуачно” – заслушайте се и ще се убедите колко често се случва (“суучва”?) това !!
    А фамилното име “Лулчев” звучи “Ууучев”… Ужас! Мога да дам хиляди примери. Дали не трябва да въведем нова буква в кирилицата?!
  • Журналисти и тв-водещи постоянно неправилно съгласуват по род и число миналите причастия в учтивата форма: “Вие ходила ли сте наскоро при избирателите?” или “Вие пушила(?) ли сте марихуана?”; Когато завършва на “л” в учтивата форма причастието винаги се съгласува само по число. Правилно е “Вие ходили ли сте при избирателите?” или “Вие пушили ли сте марихуана?” Също: “Вие изглежда не сте учили (а не “учила”) химия.” Друго е, ако завършва на “н” или на “т”, тогава се съгласува и по род! Например: “Вярно ли е, че сте пребита (а не “пребити”) на улицата (за жена)?” или “Вие сте наказан (а не “наказани”) с пробация (ако е мъж)”. Още за женски род: “Вие сте набелязана (а не “набелязани”) да получите голямата награда” или “Вярно ли е, че са ви писали оценка без да сте изпитана (а не “изпитани”)?”
  • Журналисти и политици постоянно бъркат думите ”число” и ”цифра”. Да се разберем: цифрите са само 10 (0,1,2,3…9)! А числата се състоят от цифри. Често слушаме: “Нека да говорим в цифри: за здравеопазване са дадени само 562 милиона”… Е да, но 562 е число! а не цифра!
  • Неправилно е названието “Фармацевтичен”, ако се отнася до факултет; правилното е “Фармацевтически” – сравнете с химически, физически, медицински, математически и т.н. Може да се използва “Фармацевтичен” в съчетание с други съществителни: например фармацевтичен термин, фармацевтичен завод и др. В самия указ за създаването му (1951 г.) факултетът е наречен съвършено правилно ” .://ochemist.losttribesource.org/pravopis.htm

Фридрих Ницше Философията за живота бр.282

Фридрих Ницше
Това е може би най-разгневеният критик на християнството (1844-1900). Животът му е не по-малко интересен от самата му философия. Последните години от живота си прекарва лишен от съзнание поради силно напредналата си болест. Може би самата тя е една от причините за подобен светоглед. Епохата на Ницше е епоха на всеобщ нихилизъм, който по негови думи е своебразно “отмъщение” за дългогодишното възхваляване на разума и съзнанието. Ницше тотално се противопоставя на идеализма и се опитва да построи модел за преосмисляне на всички ценности. Старите представи трябва да се разрушат до основи, за да остане човекът, какъвто е. Досегашните понятия, с които философията е боравила, са пълни заблуди и фикции, особено понятията “субстанция” и “субект”. Във философията му не присъстват понятия, които са независими от човешко участие и оценка, още повече че тя е по свой начин практическа. Но човек не може да не бъде интерпретатор и представите са първо негови, което по особен начин обработва света. Светът не съществува независимо от човека. Затова и с подигравка той отхвърля вярата в “нещото само по себе си”. За него и няма разлика между явено и това, което е. Защото което е истина, то е просто по-явна и следваща прераборка на полученото от света. Няма чист разум и чисто познание- има неща за мен и мислене за нещо. У човека всъщност превес взимат афектите, влеченията и волята за власт, а не здравото съзнание, което и без друго не съзнава толкова от душевността на човека. Представата изразява най-малкото потребност. Светът далеч не е рационален – човек сам му е приписал тези качества. Зад тях стои волята за власт, искането. Но тук тя също не е субстанция. Няма предварителни характеристики и истина за света, които да се знаят. Човекът сам задава хоризонта и посоката на действие. Човек е изменчив също като самия свят.
Ницше се изказва и по отношение на морала. Тук е твърде оригинален. Силните хора не харесват слаби и няма защо да изпитват към тях състрадание. Подчинението на религиозния морал не им е свойствено. Но с равните те са добри. Такива хора обаче са индивидуалисти, защото истинското не е за масите и сбирщините от ограничени същества. Затова и философът трябва да бъде зъл, да притежава зла съвест, ако иска да има поглед. Той е отвъд доброто и злото и това е извън-моралната позиция-преодоляване на морала.  Зъл, за да се съмнява във всичко установено, зъл, за да го руши. Най-вече истинският философ е откровен. Но представата за човека по онова време не е такава. Затова Ницше прави опит за ново виждане – със свръхчовека. За Заратустра  Бог е мъртъв и няма идоли, няма дълг и себенадмогване. Свръхчовекът всъщност е прескачане, преодоляване на всички слабости, които съществуват в човешкия индивид. Силните трябва да бъдат усмихнати и борбени, надмогнали съчувствието и молбите, сами.
Известни произведения: “Воля за власт”, “Тъй рече Заратустра”, “Веселата наука”, “Антихрист”, “Ессе homo”, “Залезът на боговете”, “Раждането на трагедията”, “Отвъд доброто и злото”, “Човешко, твърде човешко
https://filosofianajivota.wordpress.com/2012/01/24/%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BD%D0%B8%D1%86%D1%88%D0%B5/
Таг Фридрих Ницше Философията   живота