МЪДРИ МИСЛИ БР.289
Вашият коментар
Архив на категория: Архив
Историята на софийския трамвай бр.289
Пътуване във времето
На 1 януари 1901 г. София става част от „всемирния прогрес“ с първото трамвайно движение, което променя завинаги облика на града. Тогава столичани с удивление наблюдават как „трамваите прорязват улиците със своята скорост и електрически светлини“, превръщайки се в символ на модернизацията. По това време „Красно село“ и „Подуяне“ са все още села и стават единствените в историята, които имат трамвай!
Сред легендите на софийския трамваен транспорт е Трамвай 83, произведен през 1935 г. в Германия, който е истински технологичен напредък за времето си. Първоначално Трамвай 83 обслужва маршрута до Семинарията и остава в експлоатация повече от 36 години. Дори след като спира да превозва пътници, той продължава да служи като служебен трамвай до 80-те години на XX век.
От история към атракция През 2015 г. Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ и „Сименс-България“ започват възстановяването на Трамвай 83, превръщайки го в туристическа атракция. През октомври 2024 г. реставрацията е завършена и трамваят заживява нов живот – на 16 декември той ще посрещне първите си посетители като Туристически информационен център.
Всички реакции:
Гроздена Кръстева, Anguelina Dimitrova и 1,4 хил. други
ГРУБАТА РЕЧ РАЗРУШАВА ЧОВЕКА ОТВЪТРЕ БР.289
В будистката психология се казва, че основният източник на загубата на енергия е речта. Християнството казва, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори.
Във ведите празните разговори се наричат „праджалпа“ и те са едно от главните препятствия на пътя да духовния и материалния прогрес. Речта определя човека.
Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ – да бъде специалист по граматика и да следи речта си, трето – да бъде философ, който очиства съзнанието си и постига абсолютната истина.
От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие.
Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всичките бизнесшколи.
Буда твърди, че с дума може да се убие човек. Ведическата астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за оскърбленията, тя реагира бързо, често за един миг; Кету дори дава освобождение, но в отрицателен аспект. Тя наказва за оскърбленията и непочтителната реч, бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в духовен и материален план. Във ведическата цивилизация всеки човек се учи внимателно да следи речта си.
Глупакът се отличава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна енергия. Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно на тънкото си тяло, което след година-две може да прерасне в раков тумор.
Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа тя е Вселенска енергия. Нейната цел е да доближи човека до Божественото. С нея той може да обсъжда практически дела, да общува с близките си. Но тя е и проява на Прана. Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав, успешен, харизматичен и хармоничен човек. Праната се изразходва най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции, псува. Най-успешните хора говорят приятно и умеят да контролират речта си.
Хората, които говорят лошо, заемат в различните йерархии последните места. На Изток човекът, който не може елементарно да контролира речта си, се смята за много примитивен, дори да е професор на Запад.
Нашата карма се определя от речта ни.
Когато критикуваме някого, ние поемаме върху себе си негативната му карма и лошите качества на този човек; така действа законът за кармата. Ние вземаме качествата на човека, когото възхваляваме; така придобиваме божествени качества. Западната философия съветва да мислим и говорим за успешни и хармонични хора.
Колкото повече са егоизмът и завистта, толкова по-тежко е на човек да говори добро за някого. Трябва да се учим никого да не критикуваме.
Аджар психолог
б.Бюстът на Мария Барберини Дульоли бр.289
Това е бюстът на Мария Барберини Дульоли (1627), създаден от италианския скулптор Джулиано Финели (1601-1653) 
Това е една наистина забележителна мраморна скулптура.
Всеки детайл, от деликатната дантелена яка до сложното цвете, втъкнато в къдравата ѝ коса, е майсторски издялан от мрамор.
Дори нанизите от перли, украсяващи шията ѝ, са прецизно изваяни, демонстрирайки изключителното умение на Финели да пресъздава фини текстури и сложни детайли в мрамор.
Бюстът улавя както елегантността, така и изтънчената красота на своя модел…
В коментар оставям и снимка на целия бюст, който можете да видите в Лувъра, Париж
ВСИЧКО СЕ ПЛАЩА С ЕНЕРГИЯ БР 289
Във Вселената нищо не е случайно. Всичко е постоянен обмен на енергия – всяка твоя мисъл, всяка дума, която изречеш и всяка емоция, която изпитваш. И да, всичко се плаща с енергия.
Често се питаме защо сме уморени, защо се чувстваме празни, заседнали, защо изглежда ни липсва жизненост. Отговорът е прост: хабим енергията си на места, които не ни хранят и не ни лекуват.
Ето къде губим най-много енергия:
1. Гняв: Силна емоция, която те стиска до последната капка. Когато си позволиш да бъдеш плячка на гнева, ти поглъщаш вътрешна сила, която би могла да бъде използвана за изграждане, а
2. Страх и съжаление: Страхът от бъдещето и съжаление за миналото ви държат в капан в невидими вериги. Живееш в примка, вече не виждаш настоящето.
3. Преценка и критика: Когато съдиш другите, съдиш себе си. Вместо да се развиваш, се зареждаш с негодувание.
4. Лъжа и преувеличаване: Всяка дума без истина поглъща автентичността ви и напразно разпилява енергията ви.
5. Продължително страдание: Избираш да останеш в болката си, въпреки че знаеш, че само ти можеш да отвориш вратата към освобождението.
6. Клюки и прекомерно говорене: Празните думи не само ви изтощават, но разпространяват хаос около вас.
7. Злоба и омраза: Когато таите злоба, се зареждате с отрова, която се надявате някой друг да пие.
Но как да възвърнем баланса си?
Как защитаваме енергията си?
1. Практикувайте тишина: Мълчанието е балсам за душата. Казвайте по-малко за думи, които не носят светлина и се фокусирайте върху това, което наистина има значение.
2. Свържете се с природата. Прекарайте време навън, ходете боси по земята, слушайте вятъра и птиците. Природата е върховното зарядно на жизнена ни енергия.
3. Медитирайте и дишайте правилно Дълбокото дишане и медитацията носят мир и яснота Регенерирайте ума си, успокойте душата си и възвърнете силата си.
4. Лека нощ. Сънят е в основата на възстановяването на енергията. Истинската почивка възстановява цялата ви физическа и умствена система.
5. Храни се правилно. Чистата вода и здравословната храна са горивото, което поддържа тялото и ума ви в хармония.
6. Детоксирай емоционалния си живот. Откажете се от хора и ситуации, които ви източват. Някои присъствия не са предназначени да останат в живота ви.
Нашата енергия е твърде ценна.
Не го губете на места, където не ви уважават.
Не го предлагайте на тези, които само ви носят болка.
Думите ви са вибрации, които могат да вдигнат или да пречупят Вашите мисли са семената на вашата реалност.
Имайте предвид :
– Гняв, критика, съжаление – всичко това те лишава от енергия и те оставя празен, уязвим, уморен.
– Любов, доброта, приемане – всичко това те зарежда и те извисява.
Внимавайте какво плащате с енергията си.
Изберете да го инвестирате в любов, в баланса, в хора, които ви осветяват.
Помнете: където отивате енергията си, там отива и вашият живот.
Научи се да цениш вътрешната си сила, защото никой не може да я върне.
Всичко е енергия, а ти си създател на своята реалност. Всичко е енергия, а енергията следва вашето внимание.
Избери да бъдеш светлина!
фейсбук
НАЙ-СТАРАТА КНИГА БР.289
Тъмнината над „Златната орфическа книга”? Това е артефакт, за който ви разказах преди повече от година, но той продължава да стои някак си „на тъмно”. За него се пише и говори много, но той не намира достойното си място. Да припомним малко факти за него.
Твърди се, че е най-старата „книга” в човешката история. Учените я датират на 2500 години. Изработена е от 6 метални листа, изработени от изключително чисто злато – 23.82 карата. Златните страници са с размери 5 см на 4.5 см и са свързани със златни пръстени.
Историята на намирането й е повече от мистериозна. Според официалната до момента версия е открита през 1955 г. от български военен, по поречието на река Струма. Книгата попада в Национален исторически музей / National Museum of History през 2003 година, когато е донесена от много възрастен мъж.
Най-интригуващо е това, което е изобразено върху нея. Върху страниците виждаме човешки и животински изображения, музикална лира, митични създания, тайнствен съд и най-важното – много писмени знаци. Понеже вече са откривани подобни единични златни плочки на италийските етруски, по-голямата част от изследователите приемат, че надписите са етруски. Други твърдят, че може да са трако-пеласгийски или още по-древни.
Според някои тълкувания, образите пресъздават ритуално погребение на владетел или аристократ, вярващ в постулатите на тракийския или питагорейския орфизъм – постигането на безсмъртие чрез самоусъвършенстване и тайно познание. Заради това реликвата е популярна като „Златната орфическа книга”.
И тук идва непонятното. Тази реликва епизодично ту изплува от забвение, а после бързо потъва пак в него. За нея се пише и говори много, но тя не намира достойното си място, а науката я е забулила в мълчание. Артефактът е подложен и на доста атаки най-вече от чужди медии.
Обичам да цитирам един хубав пасаж от немския вестник „Ди Велт”, посветен на Златната книга:
„Ако автентичността на обекта наистина се потвърди, това действително би била най-старата книга в света… Съмненията относно автентичността (на „златната книга”) произтичат главно от досегашната музейна политика на България. Както и в други югоизточноевропейски държави, тази политика много често обслужва по-скоро градежа на национални митове, отколкото научното познание.”
Той проявява типичното снизходително отношение към „ония хорица от тъмните Балкани”. За някои европейци
ние (а и другите балкански народи) винаги „градим национални митове”, а те винаги „обективно научно познание”. Сякаш историята и на най-големите европейски страни не се състои колкото от факти, толкова и от митове. Само че на някои е позволено да градят „национални митове”, а на други – не.
Както са казвали римляните „Което е позволено на Юпитер, не е позволено на кравата”. В случая – ние, балканците, сме „кравите”. Дано един ден истината за „Златната книга от Струма” излезе „на светло”, каквато и да е. Включително и за това къде и как е открита (и за това има спорове).
И да, ние, балканците, обичаме да изтъкваме миналото на народите и земите си, но е странно защо британските, френските, немските, че и руските музеи са пълни с артефакти от Балканите, а не обратно. Може би цивилизация баш по тез „диви и тъмни земи” е ходила…
Не знам у нас да има някое „староанглийско евангелие”, а вижте Лондон има цели две удивителни старобългарски евангелия. Не зная в Гърция да има „староанглийски”, „старофренски” или „старонемски” статуи и фризове, а вижте европейските музеи са „фрашкани” с „елинистични” артефакти. И даже прочутото Злато на Троя (открито в днешна Турция) и до ден днешен е в Москва (изнесено е от Берлин след Втората световна война).
Как и защо са попаднали там? Всичко чисто ли е или не съвсем? И не изисква обективното научно познание да се завърнат по родните си места?
Росен Петров
Росен Петров фейсбук
Несебър – Несъбаряният град на древните българи! бр 289
Вървя по калдаръмените улички на Несебър, Несъбаряният древнобългарски град. Най-вероятно преди потопа в Черно море 5000 год. преди Христа Несебър да е бил планинско светилище – подобно на Перперикон. Бил е и укрепено селище-крепост, което се е извисявало върху планинска скала над околните долини и низини. Ето защо това светилище не е било съборено от придошлите води на Черно море. Това е и причината, градът преживял Библейския потоп в Черно море да бъде наречен Несъбар-ян, Несъбар! Всички околни селища са на километри от морския бряг, което говори, че хората са се страхували от морската напаст и са бягали панически. А фактът, че в околностите на Несебър са намерени светилища на Бог СебАзи, изобразяван като конник, или наричан още БалАзи, т.е. Големият Ази на вътрешната Божествена същност, ясно показва древно българският произход на града.
Всички останали инсинуации на нашите гърчеещи се историци професори, че градът е бил гръцки и се е наричал Месембрия, Месенебрия и прочие гръцки недомислици са просто изкривяване на историята на човечеството!
Вървя и се любувам на магазинчетата на българските творци и техния неизчерпаем и вечно изненадващ гений. Привлечена като от магнит спирам пред магазинчето с Чипровски килими и пана и несъзнателно посягам към Чипровските шарки върху вълнената тъкан. 
Погалвам с ръка красивите Чипровски мотиви и не мога да откъсна очи от топлината на цветовете им, изяществото на формите им и тайната на свещената геометрия в символите им . Древните българи са имали очи за природата и нейните тайни. – http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11364-тайната-на-геомагнетизма-руните-и-древните-бъл/
Ето защо са познавали и Златното сечение числото Пи, и числата на Фибоначи, като са ги използвали в изработката както на златните еталони от Варненския некропол, така и в Египетските пирамиди, така и в шевиците на своите дрехи и тъкани, а също и в украсата на своите съдове. – http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11225-хората-на-бога-българите/
Древните ни деди са били с природна мъдрост и са имитирали Божието мироздание в своите ръчни творения. Те може и да не са разполагали с нашите научни лаборатории, с нашите изтънчени теореми и сложни умозаключения, с теориите и дебелите ни научни томове, но затова пък са били надарени с очи – очите на Божествеността. В по-ново време Исус ни го казва с по-различни думи – ще види и чуе само този, който има очи и уши!
Древните българи определено са имали очи за тайните закони на Съществуванието и за чудесата на Майката природа.
И затова са създали това, което са създали и което днес просто наричаме Български фолклор.
Виждайки нескритото ми възхищение пред Чипровските тъкани и вълшебните им мотиви, продавачката младо момиче ме заговаря:
- Чужденците се чудят защо са толкова ценни тези тъкани, а аз не знам какво да им кажа, освен че са от естествени материали и ръчно тъкани…
- Кажи им, – поглеждам я в очите аз, – че тези тъкани са вълшебни! Кажи им, че техните създатели са били просветлените древни българи – мистици и хора на Бога. Кажи им, че в тези български тъкани е вплетена мъдростта на Божественото творчество, а мотивите им са стилизирани образи от природата и от звездното небе и носят скрити послания на отдавна отминала мъдрост. Те носят зареждащата енергия на свещената геометрия на Божието творчество, която по-късно преминава в древноиндийските мандали и янтри на ведическите българи, в тъканите и носиите на индианците, китайците, палестинците. Кажи им, че чипровските форми и цветове са талисмани за дома, наречени за любов и здраве, които са пазели своите обитатели от зли очи, от уроки и бедствия, от болести и провали, като са пресъздавали звездните констелации и тяхното влияние върху човешкия живот. Кажи им, че Чипровските мотиви са свързани с древнобългарските руни – най-старото човешко писмо на света, създадено, за да слави величието на Бога.
В свят, ослепял за Божественото съвършенство, парче тъкан с вплетена древната мъдрост на Божиите хора българите, е като далечен спомен от изгубения роден дом.
Такъв спомен са и Божиите храмове, с които е осеян цял Несебър – красиво изработени, с много любов и скрита символика, те са строени върху най-високите и надвесени над морето скали – за да можеш да се поклониш в тези грижливо построени храмове на Божието съвършенство, създало невероятната красота на природата и природните стихии. 
Днес тези храмове са празни и заключени, отишли са си древните българи, а заедно с тях и божествената им мъдрост. Вместо храмове във възхвала на Твореца, върху най-надвесените над морето скали строим хотели – във възхвала на собствената си алчност. 
Вместо красивотъканите си дрехи от естествени материали, с вплетени в тях шевици на любовта и омагьосани с тайното знание на закичените цъфнали цветове и златни и сребърни пендари, бяло червени мартеници за здраве и червени пискюли, тежки златни и сребърни пафти, носени точно върху центъра на живота и смъртта на 3 пръстта под пъпа, 
предпочитаме да следваме модата еднодневка на нехигиеничните и неестествени материи и неудобни дрехи, щамповани с пошли и озъбени лица на агресията и покварата.
Преди време публикуваха снимка на най-старите в света панталони – принадлежали са на древен българин, скитал се чак до Теримската долина в Китай преди 3500 години. 
Порази ме красотата на вълнената тъкан, майсторските древнобългарски шевици, любовта, с която тези панталони бяха изработени.
Ако дори панталоните на този мъж са изработени с толкова любов и грижа, то нима не е за завиждане този древен наш предтеча?
Какво уважение към човека и човешкото тяло трябва да са имали древните българи, за да изработват своите дрехи с толкова любов и грижа?
Жените им са се обличали като принцеси – с феерия от цветове и материи 
, а дори и само в начина на обличане на децата с красиви и специално изработени дрехи личи огромната любов и грижа на българина към детето.
Децата се закичват с парички и цветя против уроки и лоши очи и за привличане на късмет и Божия закрила. 
Дори животните си българите почитат и обгрижват, а на челата им червени пискюли закичват – против уроки и в знак на почит. 
Такъв народ като българския, който изначално носи любов неземна в сърцето си към своите деца, и не само – а и към животните, природата, природните сили, – няма никога да бъде затрит и ще устои на всякакви еврогейско-глобализаторски политики на античовешки геноцид! Защото Българите са Хората на Любовта!
И тази своя любов към всичко живо и към Майката Природа българите на древността са разнесли по цялата земя. – http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/
И не бива да ни учудва, че стените на древнобългарския град Несебър са иззидани от същите триизмерни каменни блокове, с които е строен и град Куско на американските инки.
http://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5/
– Несебър
– Куско
Геният на строителите е един и същ – геният на древните българи, хората на Бога.
Олия
ПОД ЛЕДОВЕТЕ НА АНТАРКТИДА БР 289
Дълбоко под дебелите слоеве лед в Антарктида се намира езерото Енигма – изумителна „времева капсула“, която е останала недокосната от външния свят в продължение на милиони години. Това уникално езеро, скрито под повече от 9 метра лед, е изолирано от земната атмосфера и слънчевата светлина, предоставяйки идеална възможност на учените да изследват древни микроби и да надникнат в условията, при които животът е можел да съществува на Земята в далечното минало.
Как беше открито езерото Енигма?Езерото Енигма е разположено в Антарктида, на място, където средната температура достига -14 °C, а дебелината на ледената покривка го прави практически недостъпно. С помощта на наземен радар и специализирани геофизични технологии, екип от италиански учени, ръководен от микробиолозите Франческо Смедиле и Виолетта ла Коно, идентифицира скрита камера с течна вода под леда. Тази находка предизвика вълнение в научните среди, тъй като досега се смяташе, че езерото е напълно замръзнало.
След внимателно планиране, учените успяха да пробият леда, използвайки технологии, които предотвратяват замърсяване на тази древна екосистема. Те взеха проби от водата и успяха да анализират състава ѝ, както и микроорганизмите, които са оцелели в тази изолация.
Из“Българска наука“
Човекът и вселената Фейсбук
МОЖЕТЕ ЛИ ДА СИ ГО ПРЕДСТАВИТЕ? БР.289
Короваите, наричани още Колуфо, са хората, които живеят в югоизточната част на Западна Папуа в индонезийската провинция Папуа, близо до границата с Папуа Нова Гвинея.
Те са около 3000. Един от най-забележителните инженерни подвизи на изолираното и примитивно племе е способността им да построят страхотна къща на дърво, която се намира на 46 м. високо в джунглите. Къщата на дървото е изградена и поставена на кокили, които са предназначени да защитават членовете от съперничещи села. До тези основни конструкции се стига само чрез дървени стълби, поставени срещу кокилите, за да се достигне до върха. Централният стълб е направен от баняново дърво, като кората от саго палма се използва за пода и стените. Покривът е направен от листата на сагото. Огнища се създават и за защита на хижата, тъй като най-голямата опасност би бил пожар. Къщата на дървото обикновено побира до 15 души, които ще се състоят от мъж, жена му или съпруги и всички неомъжени деца.
Без никаква западна технология или инфраструктура, ловът се извършва по по-примитивен начин – с лък и стрели. Тези инструменти се използват не само за лов на животни, но и за преследване на други хора, натрапници от съперничещи кланове или нежелани чужденци. На лъка има шип и той ще бъде насочен към външни хора, докато се установи мир.
Първият регистриран случай на западняци, срещащи това племе, е чак през 1974 г., когато група западни учени предприемат експедиция в района. Учените направили основни наблюдения и отбелязали някои думи и местни техники, като например огън. Според „Дейли телеграф“, „до края на 70-те години на миналия век, когато антрополозите започнали изследване на племето, короваите не са знаели за съществуването на други народи освен тях самите“. Много от короваите все още вярват днес, че външни лица носят демони и зли духове. Някои от тях вероятно никога не са виждали бял човек през живота си.
„Интересни Факти ,Загадки ,Мистерии и Истории от България и Света“
РЕЦЕПТИТЕ БР 289
Салата крем Кралица
м салата КралицаНеобходими съставки:
- 8 яйца
- 200 г сирене
-
Сварете твърдо яйцата и ги обелете. След това ги настържете.
Снимка: YouTube
Добавете натрошено сирене и четири настъргани или наситнени скилидки чесън.
Снимка: YouTube
След това добавете пет супени лъжици майонеза и разбъркайте добре, за да стане сместа еднородна.
Снимка: YouTube
Снимка: YouTube
Оформете топчета от сместа и ги украсете с лист магданоз.
Снимка: YouTube
Да ви е сладко!
.jpg)
Снимка: YouTube
Резултатът е кремообразна салата, достойна за всяка празнична трапеза. У дома я поднасяме за Коледа или Великден, защото в основата й са варените яйца. Ето необходимите съставки за Крем салата Кралица:
Селски тиквеник с прясно мляко
Продукти:
- кори за баница – 500 грама
- прясно мляко – 300 мл
- тиква – 500 грама
- захар – 1.5 ч.ч.
- орехи – 150 грама
- масло – 200 грама
- яйца – 1 брой
- ванилия – 3 броя (по 0.2 г)
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 180 градуса (без вентилатор).
Измийте и настържете тиквата. Маслото разтопете, а 100 мл от него запазете за намазване на корите.
Задушете настърганата тиква в останалото масло. Добавете към нея ванилията, натрошените орехи и чаша захар. Свалете от огъня и оставете настрана да се охлади.
Междувременно пригответе заливката. Разбийте яйцето с прясното мляко и останалата захар.
Разстелете една кора за баница и я поръсете с част от разтопеното масло. Сложете от плънката и завийте кора. Процедирайте по същия начин до изчерпване на корите.
Наредете ги в кръг в намазнена тава за печене. Отгоре залейте тиквеника с млечната заливка.
Снимка: Pinterest
Печете до готовност.
Готовия тиквеник оставете леко да се охлади, след което по желание поръсете с пудра захар.
Снимка: Pinterest
Нарежете на парчета и поднесете.
Снимка: Pinterest
Да ви е сладко и весели празници!
Снимка: Pinterest