Магърдич Томасян – цигареният магнат бр.267
Leave a reply
Category Archives: Архив
Петър Морозов – талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси бр.267
Роден е в Русе на 6 септември 1880 г. в семейството на руснака Петър Игнатович Морозов и русенската Елена. Баща му се озовава в Русе по време на Руско-турската освободителна война и вероятно любовта го кара да остане тук, в резултат на което в семейството се раждат четири деца – Петър, Лукреция, Никола и Прокопий. Най-големият син – Петър, наследява умението да се пресъздава света чрез молив от своя баща, който е потомък на няколко поколения руски художници. Семейство Морозови живее в русенската махала „Мечка”, която в края на XIX в. обхваща района около хотел „Рига”. Петър рисува от малък – реката, старите къщи, случайни хора по улиците, въпреки неодобрението на Морозов-старши. Различното мнение по въпроса с рисуването не спира Петър Морозов и той продължава да твори, като старателно след това крие рисунките си, но както той сам казва „когато не можех да ги скрия от него, зле си изпащах”. Изглежда, че желанието му да изрази себе си на белия лист е било толкова силно, колкото стремежа да сподели нарисуваното със света, защото още ученик, през 1897 г. публикуват негови работи в списанията „Звездица” и „Светлина”. Ученическите години на Петър минават в Русенската мъжка гимназия „Княз Борис” (дн. СУ „Христо Ботев”). Вероятно именно тук, под наставничеството на чешкия художник Антон Шпулак, в Петър Морозов се затвърждава убеждението, че неговия живот трябва да бъде свързан с изобразителното изкуство. Шпулак е негов класен ръководител и учител по рисуване до напускане на училище и заминаването на Петър Морозов в София, където се записва в Рисувалното училище при професорите Иван Мърквичка и Антон Митов. Както сам Морозов си спомня „през есента на 1898 г. с тридесет лева в джоба и две, три ризи, гащи и чорапи отпътувах или по- право избягах, тайно благословен от майка си”. Животът му в София започва в голям недоимък, в общежитието на Рисувалното училище, който според художника се дължи на факта, че бедните ученици са с логично ограничени средства, а учениците от заможни семейства, са лишени от финансиране, като наказание от техните родители, задето са избрали рисуването за своя професия. Първата учебна година на младия Морозов минава в пламенно рисуване, което води до бързият му напредък. Тогава идва лятната ваканция. Годината е 1899-та, а в своите спомени (които ще пресъздадем дословно, за да се усети духа на времето), Морозов записва следното: „Ваканцията прекарах с Христо Петров от с. Красен, който беше една година по-напред от мен в училището и една година беше учил в Художественото училище в Букурещ. Устроихме първата художествена изложба в Русе, в училището Ангел Хаджиоглу” (дн. „ОУ „Отец Паисий”) с всичко, което бяхме успели да изработим до тогава – в училището и самостоятелно: орнаменти, актове, моливни рисунки, с перо или пастели и пр. За покриване на разноските, поставихме на входа тава с надпис „Кой, каквото желае да подари” и събрахме около 315 лева, които и поделихме с Петрова. От любопитство целия град се изреди да види изложбата ни и пангара ни се пълнеше всеки ден с по пет пари, десет пари от всеки посетител. Няма да забравя една много стара бабичка, която едва се движеше. След като изгледа всичко, дойде при нас „зографчийте”, извади от възела на пошчето си пет пари, пусна ги в пангара, взе ми ръката, целуна я и каза „златна ти е ръчичката, баба” – мен се търкулиха сълзи по бузата. Русчук, по онова време, пръв виждаше да се рисува по улиците от натура. Много чудноватости се случваха през време на рисуването ми на разни улици, къщи, джамии. Веднъж за малко не ядох пердах, ако не бях с време си плюл на петите. Стопанинът на една интересна стара къща, която бях седнал да рисувам, се разхождаше нервно с цепеница в ръка по двора и нещо мърмореше. След малко започна да ме псува и пъди да не „снемам” план на къщата му. Къщата му била под давия (остар. „съдебен процес”) и той мислел, че съм бил изпратен от душманите му да снемам план на къщата му за съда. Аз му се изсмех на глупостта, но той ми се разсърди и ме подгони с цепеницата. Едва успех да избягам, последван от псувни и клетви на жена му. При друг случай, когато рисувах друга интересна къща в „Гирдапа” (около църквата „Света Троица”) стопанинът пожела да му продам акварела. Казах му мисля 12лв. Той ме погледна уплашено и направи с ръка знак, да не ми хлопа чивията. Питам го какво дава. – „Книгата” да струва, каза, двайсет пари, гюндюлука ти (остар. „надница”) – един час работа – също двайсет пари и от мен двайсет – на ти шейсет пари, каза, да ме поменаваш. Един ден се запътих за околните села и стигнах до с. Пиргос (дн. с. Пиргово). Хареса ми каменния мост и седнах до реката да рисувам. След малко бях заобиколен от пандурите (остар. „пазачи, с полицейски задачи”) на селото, хванаха ме, вързаха ме и ме откараха в общината. Затвориха ме в нещо като кочина. Там престоях без храна цяла нощ. На другия ден ме закараха пред общинския съвет на съд. Обвиниха ме в шпионство, загдето съм рисувал стратегически каменен мост, строен с военни цели. Нещастие беше, че по това време инцидента между Румъния и България по въпроса Мухайляну, засилваше подозрителността на постъпката ми. Тъкмо в най-критическия момент да бъда осъден се яви един млад човек и като чу името ми, разбра че аз съм автор на ребусите във в. „Звездица” и се отнесе много сърдечно. Взе ме под свое покровителство и ме изпрати в Русе. Това беше даскала на с. Пиргос. Когато рисувах вътрешността на къщи или дворове у непознати мен хора или пък съм седнал на някоя вратня, първата работа на домакинката беше да ми донесе на поднос лъжичка сладко, кафе и вода. Това беше трогателно от страна на тогавашните простички домакини и свидетелствуваше уважението им към изкуството. Често пъти еснафлии хора ми оставаха върху скицелбуха (скицник) по пара. Такива бяха по онова време понятията за изкуство, в един от най-интелектуалните градове на България…”
След години Петър Морозов ще се превърне в един от най-популярните художници в България, нееднозначна фигура, която можем да срещнем на неочаквани места. Малцина знаят, че той е първият български фоторепортер (към създадения през 1912 година всекидневник „Утро”). Ще се изявява като активен общественик, създавайки Дружеството на независимите художници. Петър Морозов е автор и на една особена и отдавна забравена рекламна практика, която му донася допълнителна популярност (за цигарените кутии на фабриката „Картел” той рисува хумористични картинки, предназначени за забава на пушачите). Ще създаде стотици рисунки, акварели, пастели, акватинти и живописни платна, в които пресъздава автентичния образ на старинни наши манастири, църкви, къщи и мостове, величествени кътове из България. Ще организира над 40 самостоятелни изложби у нас, в Европа и в Америка. Ще нарисува портретите на свои бележити съвременници – Иван Вазов, П. Р. Славейков, Дора Габе, Евгения Марс, Кирил Христов и др. А ние можем само да се вдъхновяваме от този невероятен творец, защото както е казал Салвадор Дали “Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява другите”.
Толя Чорбаджиева
Държавен архив – Русе
МЪДРИ МИСЛИ БР.267
Точката в една история винаги е начало на следващата. Стената, в която животът те е блъснал с всичка сила, става част от нов дом. – Елчин Сафарли
Съди за всеки свой ден не по това колко си пожънал, а по това, което си посял.
Човек никога не е нито тъй щастлив, нито тъй нещастен, както си въобразява. – Франсоа дьо Ларошфуко
Трите най-съществени елемента на щастието са: нещо, което да правиш; някой, който да обичаш; нещо, в което да вярваш. – Александър Чалмърс
Започни да правиш това, което най-много желаеш, още сега. Животът няма да трае цяла вечност. Имаш само този момент, блещукащ, като звезда в ръката ти, и след това разтапящ се като снежинка. – Сър Франсис Бейкън
Ако са ти останали само две монети, похарчи едната за хляб, за да ти даде живот, а другата похарчи за цвете, за да придадеш смисъл на този живот. – Китайска поговорка
Най-голямото предизвикателство в живота е да се радваш на всичко и да не се привързваш към нищо. – Андрю Матюс
На света няма нито щастие, нито нещастие; има само сравнение на едно състояние с друго, нищо повече.
Времето ви е ограничено. Не го пропилявайте, за да живеете нечий чужд живот. – Стив Джобс
Не си задавай въпроса от какво се нуждае светът. Запитай се какво те кара да се чувстваш жив, излез и го направи. Защото светът се нуждае от хора, които живеят истински. – Харълд Уитман
Миналото не се връща никога.
Грижете се за душата си. Направете я силна и я пазете чиста. Тя е вашият най-силен и верен стълб, най-безценният дар, който ще ви придружава във вечността. – ‚150 притчи за изкуството на живота‘
Животът не ни наказва. Той ни учи. Животът е серия от необходими уроци, следващи един след друг в идеална последователност. Когато не успяваме да усвоим някой урок, се налага да го повтаряме отново… и отново! А щом го научим, идва следващият. Уроците никога не свършват! – Андрю Матюс
https://motivirai.me/1646/misli-za-zhivota/
Таг мъдри ,мисли
Спането с чорапи ускорява заспиването и качеството на съня бр.267
Иван Ангелов
Смята се, че чорапите са били използвани за първи път през ерата на древните цивилизации като египтяните, гърците и римляните. Въпреки че основната им цел е да запазят краката ни топли и обувките ни да са по-удобни, спането с чорапи всъщност може да подобри физическото и психическото ни благополучие. Открихме 5 причини, поради които може да искате да помислите за носенето на чорапи, преди да си легнете, а ползите са доста изненадващи!
1. Чорапите ви помагат да заспите по-бързо
Вярвате или не, проучванията показват, че носенето на чорапи през нощта ще ви помогне да заспите по-бързо.
Това се дължи на факта, че затоплят краката ви.
Когато краката ви са топли, това изпраща съобщение до мозъка да понижи телесната температура, което от своя страна сигнализира на тялото ви, че е време да си легнете.
2. Могат да предотвратят болестта на Рейно
Болестта на Рейно се случва, когато кръвта не може да циркулира правилно. Тя може да бъде причинена от фактори като стрес или студени температури.
Пристъпът води до скованост в тялото или внезапна болка и подобни на спазми симптоми.
Носенето на чорапи може да ви помогне да предотвратите атаките на Рейно, като регулирате вътрешната си телесна температура и държите краката си изолирани.
3. Топлите чорапи могат да ви поддържат по-здрави
Тъй като спането с чорапи понижава телесната температура и помага на кръвта ви да циркулира по-добре, имате по-голям шанс да спите по-добре.
Това ви дава още по-добри шансове за повече часове почивка. Повече сън се равнява на по-добро здраве, щастие и енергия, които ще ви заредят през деня.
4. Предотвратят горещи вълни
Горещите вълни се причиняват главно от хормонален дисбаланс в тялото, тъй като контролът на температурата не може да бъде регулиран.
Носенето на топли чорапи през нощта може да помогне за предотвратяване на горещи вълни, особено при жени в менопауза, тъй като основната телесна температура се понижава чрез подобрена циркулация.
5. Помагат за облекчаване на сухите крака
Ако имате сухи крака или напукани пети, носенето на чорапи може да ви помогне да ги поддържате овлажнени.
Нанесете масло за тяло или овлажняващ лосион върху краката си, преди да си легнете и оставете чорапите да свършат своята магия.
Можете да използвате този метод и на ръцете си! Дръжте краката и ръцете си покрити с чорапи и „заключете“ цялата влага, за да заздравее напуканата суха кожа.
Ще бъде страхотно, ако ни последвате и споделите тази статия с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!
https://vecherno.com/%d1%81%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%81-%d1%87%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bf%d0%b8-%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%80%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%bf%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82/
Източник: Vylectese.cz dama.bg
Таг чорапи заспиване качество съня
Откриха гробница на вожд на маите бр.267
Американски археолози откриха гробница на вожд на маите в Гватемала. Гробницата датира отпреди около 1600 години.
Находката се намира под пирамидата Диабло и е била открита още през май, но досега е било пазена в тайна.
Археолозите са открили и костите на 6 деца. Стивън Хюстън и колегите му от Университета Браун предполагат, че децата са били принесени в жертва, когато вождът на маите е умрял, допълва БТА.
Вътрешните стени на гробницата са богати украсени. Тя е била херметически затворена и това я е съхранило от въздействието на въздуха и влажността. Цветовете на намерените в нея скулптури, рисунки и парчета текстил са в отлично състояние.
В цивилизацията на маите погребенията и погребалните ритуали, са били пряко свързани със социалните категории. Най-нисшата класа е била погребвана елементарно – просто заравяли трупа в земята. Много често гробовете са били в самата къща или близо до нея.
Преди да го заровят в земята, маите пълнели устата на починалия с царевично брашно, с напитката койем и няколко от камъчетата, употребявани вместо пари. В гроба му поставяли предметите, които мъртвият обичал като жив.
Знатните лица били изгаряни. Освен индивидуално се е практикувало и колективно погребение. Близо до гроба се поставяли урни с праха или остатъци от скелети на принесени в жертва лица, които да го придружават в подземните му странствания.
https://sanovnik.bg/n-12573-%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B8%D1%82%D0%B5
Таг гробница, вожда, маите
Цивилизацията на лемурийците бр.267
Лемурийците са третата коренна раса. Счита се, че те са обитавали континент на име Лемурия, преди 18 млн. години. Тогава по-голямата част от сушата, която познаваме днес е била под вода. Америка, Европа и Африка са се намирали на дъното на океана. От днешна Азия е съществувала съвсем малка част. Около Екваторът се е простирал огромен континент, обхващащ голяма част от днешните Индийски и Тихи океан. Това е бил именно Лемурия.
За негови останки се считат части от днешните остров Мадагаскар, Австралия и Южна Америка и др. Расата на лемурийците е била раса на гиганти, които притежавали свръхчовешка сила. Тази сила им е помагала да се защитават от гигантски чудовища от Ксенозойския и Мезозойския период. За гигантските размери на лемурийците, свидетелстват статуи, които са открити на Великденския остров. Някои от тях са с височина 6-9 метра. Открити са и т.нар. мегалитни паметници на някои Тихоокеански острови и Южна Америка, които са най-поразителните паметници за тези великани.
Цветът на кожата на лемурийците е бил черен с нюанси към червено, челото е ниско и тясно, носът – сплеснат и широк, а челюстите са силно издадени напред. Интелектуалното им развитие не е било на много високо ниво, но въпреки това успяват да създадат развита цивилизация. Това е така, защото ръководители на тази раса са били напреднали същества – Посветени, които са били завършили своята еволюция в предходни епохи.
Основна задача на лемурийците била да усъвършенства и по-късно да се научи да използва и контролира физическото тяло, по начин съобразен с тези далечни времена. Съзнанието им е било насочено точно в тази насока. Този далечен наш прародител овладявал своето тяло успоредно с неговия двойник – етерното тяло. Лемурийците са се подчинявали най-вече на инстинкта за самосъхранение и продължаване на рода. Самосъзнанието им е слабо развито, подчинено на общото съзнание на племето и рода Притежавали са неясни ясновидски дарби, използвали са силата на низшата магия. В борбата за оцеляване лемурийците са развили агресивност. Силно развитият им полов нагон обаче довел до ексцесии и извращения.
След като расата на лемурийците достигнала своя апогей, последвало и западане. Континентът Лемурия бавно започнал да потъва, разрушен от вулкани, той бил залят от вълните, в резултат на земетресения и други природни фактори. Най-големият остатък от него е днешна Австралия.
https://sanovnik.bg/n-26729-%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5
Таг цивилиацията, лемурийци
Странният ръкопис Сибиу бр.267
Снимка: mysteriesrunsolved.com
Според версиите на някои хора в миналото на нашата планета е имало силно развити цивилизации, от които са останали само няколко доказателства. Това са странни артефакти, древни текстове, руини на градове, построени с помощта на неясни технологии, и някои други стари свидетелства.
Има и версия, че в миналото нашата планета е била посещавана от извънземни представители, които са споделяли своите знания и технологии с хората, така че може би те са предали знанието за невероятни технологии, осъществени още преди хиляди години.
Има версия, че нашите предци са притежавали толкова съвършени технологии, че в дори наше време е трудно да си ги представим. Така например някои от съвременните технологии могат да бъдат изцяло заимствани от миналото, но почти никой не знае за това.
Може би сте чували за хипотезата за древна ядрена война или древни самолети, описанията на които могат да бъдат намерени и в някои старинни текстове. Казва се, че нашите предци дори са могли да пътуват в Космоса и са притежавали познания за Вселената, които надминават всички съвременни знания.
Подобно доказателство е и невероятният древен ръкопис, открит в Румъния през 1961 г. Ръкописът от Сибиу изобщо не се вписва в съвременната история, париди което той предизвиква вниманието на изследователите. Ръкописът е написан от човек на име Конрад, живял през 16 век, който просто не е могъл да познава съвременните технологии, но те по някаква причина са изложени в неговите текстове.
Конрад Хаас описва подробно някои от технологиите на ракетната наука, како в текстовете му има модел на космически кораб с течно гориво. Или хората от това време са посетили бъдещето, или подобни технологии са били създадени в миналото.
Снимка: mysteriesrunsolved.com
Ръкописът от Сибиу се състои от 450 страници и някои от технологиите наистина могат да удивят съвременните учени. Как може да се опише модел на тристепенна ракета през 16 век? Вероятно това не е единствената версия с описание на такива технологии, но такива книги може би просто са скрити от съвременните хора.
Можете също така да си припомните индийския епос Махабхарата, който описва летящи кораби и оръжия, които са подобни на съвременните. Известно е, че ръкописът от Сибиу е истински и експертите не се съмняват в това, но не бързат да коментират съдържанието на тези текстове.
Да, изглежда като научна фантастика, че древните изследователи наистина са познавали свръхмодерните технологии, но има множество артефакти, които говорят за напълно различни предци на съвременните хора, които биха могли да бъдат много по-развити, отколкото ни казват историците.
Така че може би в древността хората са летели в космоса и са изграждали ракети, но тогава нещо се е объркало и е започнала войната с използването на ядрено оръжие? Със сигурност древните текстове, които могат да хвърлят светлина върху истинската история, в това число и ръкописът на Сибиу, са една съвременна загадка.
https://sanovnik.bg/n-112427-%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%83
Таг странния ръкопис Сибиу
Българският флот през Средновековието бр.267
В продължение на десетилетия българската историография и обществената представа за миналото бяха доминирани от една аксиома – „България никога не е имала свой флот преди Освобождението“. Това схващане е толкова дълбоко вкоренено, че дори при показване на доказателства за противното, хората все така остават скептични. За съжаление, ще минат много години преди археология и история, ръка за ръка да разкрият истината за българския опит във военноморското дело. И все пак може да се започне отнякъде.
Изследването на военноморското дело през средните векове винаги е стояло в сянката на далеч по-познатите сухопътни кампании. Причината за това не е, че средновековните лидери не са осъзнавали важността на флотилите. Всъщност морската мощ е била ключова част от политиката на силните държави. Реалната причина за по-скромния обхват на ВМС е тяхната издръжка. През онази епоха строенето, екипирането, поддържането и оперирането на една скромна флотилия от 5-10 кораба е можело да надхвърли значително разхода по издръжката на цяла сухопътна армия. Поради това само най-богатите държави можели да си позволят да поддържат флот постоянно.
Дори и в тази ситуация немалко монархии предпочитат временно да наемат вече изгнили съдове, отколкото да инвестират значителните суми по тяхното конструиране. Остава и въпросът с осигуряване на екипаж. Опитните моряци, способни да маневрират с гребни и платноходни кораби в тежки сражения, съвсем не били многолюдна прослойка и морските вълци скъпо продавали своите услуги.
Нужно е да обърнем внимание и на факта, че непосредствен съсед и конкурент на България през цялото Средновековие е една от водещите морски сили на епохата – Византийската империя. Каквито и разкрития да осветят историята на българското морско дело, не може да има съмнение, че страната ни никога не е била равностоен опонент на Византия по море, особено в периода на Първото българско царство. Това не означава обаче, че предците ни не са се опитвали да подсигурят гъвкавостта на своите офанзиви, допълвайки ги с военноморски подразделения, които изиграват своята роля в разширяването на българската държава.
Първото българско царство
Още с пристигането си в Бесарабия след 665 г., водените от Аспарух българи развиват логичен интерес към прехвърляне на река Дунав и навлизане във Византия с цел вземане на плячка и пленници. През 70-те години на VII век, възползвайки се от нейните проблеми с арабите, българите успяват да създадат няколко укрепления в делтата на Дунав, южно от основното нейно течение. Наличието на тези аванпостове, един от които е т.нар. Онгъл, подсказва, че прекосяването на голямата река е било напълно подсигурено. Това означава, че Аспарух е разполагал или със собствен малък речен флот или е използвал своите славянски васали, които да осигуряват транспорта на български войски през реката и поддръжката на предните постове в т.нар. Малка Скития.
Впоследствие речен флот вероятно е съществувал, за да подсигурява контрола над Долни Дунав по времето на Тервел и неговите наследници и да покрива северозападната граница на България срещу Аварския хаганат, както и да гарантира връзката между двете части на българската държава. Липсата на археологически и историографски данни за периода между 680 и 812 г. пречи на установяването на някаква сигурна хипотеза. С оглед успешните военноморски операции на Константин V следва да заключим, че българите не са имали никакво военноморско присъствие в Черно море през VIII век.
Това лесно може да се потвърди и от факта, че предците ни не владеели нито едно черноморско пристанище. Варна е първият завзет град, при това едва в края на Кардамовото царуване или скоро след възкачването на Крум. Именно с управлението на Крум се заговаря за използване на скромен морски флот, вероятно съставен от снабдени с платна по-големи лодки, подобни на изобразените в Плиска. С тяхна помощ българите извършват атаки срещу няколко ключови крепости в Бургаския залив и ги подчиняват.
Наличието на речен флот по Дунав се потвърждава от изворите във връзка с кампанията на Омуртаг срещу разбунтувалите се славянски племена по поречието на реките Тимок и Тиса. Неговото развитие отвъд праговете при Железни врата край Северин обаче следва да се търси още по времето на Крум, когато българите възстановяват разрушения от аварите Белград и го превръщат в свой преден пост по поречието на Дунав и Сава. В хода на действията от 827/9г., франкските извори недвусмислено посочват, че българите прекарали войските си с кораби и с тяхна помощ успели да реализират с голяма бързина своите наказателни действия срещу славяните. С оглед развитието на комитатната система и стабилизирането на българския контрол по двата бряга на Дунав е резонно да се смята, че речният флот запазва своето значение и при наследниците на Омуртаг.
Нуждата от съюз с Фатимидите по времето на Симеон подсказва, че каквито и скромни военноморски възможности да има България, те са напълно неадекватни за справяне с византийския флот в Черно море. Това се потвърждава и от лекотата, с която ромейската флота на няколко пъти навлиза по Дунав и съдейства на маджарите за нахлувания в Добруджа по време на Търговската война от 894-899 г. През голямата кампания, довела до битката при Ахелой, Симеон отново не се опитва да противодейства по море на ромейския флот, което затвърждава окончателно тезата, че в Черно море България не е разполагала с постоянно действащи морски сили.
Любопитен момент от използването на речен флот от страна на българите през 30-те години на X век е загатнат в текста на Ал Масуди, касаещ битката при Уаландр (932 или 934 г.). Там се споменава, че българите успели да извършат поредица от светкавични атаки едновременно срещу територии, контролирани от маджарите и печенезите. Покриването на такъв широк фронт северно от р. Дунав предполага прехвърлянето на войски с кораби за постигане на офанзива от подобен мащаб.
С варяжкото нашествие в България през 968/9 г. и последвалото падане на Преслав, всякаква поддръжка на речен флот по Дунав вероятно е прекратена. Ресурсите по времето на Роман, Самуил и Гаврил Радомир са изцяло насочени към контриране на сухопътната заплаха от страна на Византия.
Второто българско царство
Използването на кораби след възстановяването на България е далеч по-добре засвидетелствано в изворите. Първият сигурен момент, отбелязващ наличието на бойни кораби, е по време на организираната обсада на Константинопол от българи и никейци. Изпълнявайки своя ангажимент, Иван Асен II екипира флот от 25 бойни галери – внушителна за онова време сила и го изпраща в подкрепа на никейците, чийто собствен флот не надвишава 30 кораба.
Тук остава отворен въпросът за построяването на българския флот. Едната възможност е корабите да са действително изградени в България. Има хипотеза за наличието на бойни арсенали в устието на Камчия, където и дървеният материал е изобилен, а е можело и лесно да се достави от Стара планина. Според другата версия, корабите са били наети. Остава обаче въпросът от кого? По това време достъп до Черно море имат само големите морски сили Венеция и Генуа, но и двете са съюзници на Латинската империя. Няма как да си представим, че латините биха могли да пропуснат 25 бойни галери да минат под носа им, за да бъдат предадени на българите за ползване.
Единственият възможен помощник на България в това начинание е Дубровнишката рерпублика – конкурент на Венеция и Генуа. Тя би имала голяма изгода от наличието на силен приятелски флот в Черно море. Най-вероятният сценарий е, че Иван Асен II наема майстори и моряци, договаряйки се с републиката. Дубровничани строят и екипират флота, България плаща разходите и осигурява допълнителни моряци от собствените си пристанищни градове по Черноморието. Подобно начинание несъмнено е излязло доста солено на българската хазна, но не бива да забравяме, че по това време България е най-голямата и богата страна в Югоизточна Европа, а Иван Асен II започва да сече монети с добро златно покритие, което подсказва нарасналата финансова сила на държавата. Нещо повече, с изключение на кратката война с Епир и стълкновението с Унгария (1231-32 г.), България се намира в непрекъснат мир след 1218 г., което пести значителна част от годишните ѝ приходи.
В началото на XIV век се появяват и свидетелства за търговски флот на България, който Теодор Светослав използва, за да осигури жито за гладуващото население на Константинопол през 1307 г. Впоследствие добруджанският деспот Добротица също използва търговски кораби с цел снабдяване на Константинопол, като част от съюза си с императрица Ана Савойска. По-важното при Добротица е свидетелството за използване на военен флот. През 1375 г., в подкрепа на Йоан V Палеолог, с когото е сроден, Добротица организира военноморска експедиция до Трапезунд, състояща с от 12 галери.
Година по-късно, добруджанският флот плава до Константинопол, отново за да подпомогне василевса. Успоредно с тези кампании българският аристократ успешно воюва с втората морска сила в Средиземноморието – Генуа. Българите разгромяват генуезкия флот, пленявайки част от него, а Добротица успява да завземе генуезкото пристанище Килия, контролиращо целия търговски поток в Бесарабия. За кратко, между 1375 и 1388 г., Добруджанското деспотство се превръща в първа морска сила в Черно море. Последвалите нашествия на османците слагат край на военноморските дръзновения на Добротица и неговите наследници. В крайна сметка с покоряването на българските земи от Баязид I Йълдъръм (Светкавицата) се слага край на средновековния дял на българската морска история.
Заключение
Историята на българските морски и речни флотилии остава слабо изследвана страница в богатото минало на народа ни. Археолози и медиевисти тепърва трябва да обединят сили за разбулване на загадката около това кога, къде и в какви мащаби предците ни са използвали морски сили при реализиране на своята външна политика. Богатите находки по дъното на Черно море в бъдеще трябва да ни разкрият своите тайни, а проучвания би следвало да се правят и по поречието на Дунав. Във всеки случай, изкуствената аксиома „България не е имала средновековен флот“ не издържа проверката на фактите. Макар да не може да бъде предложена твърда и неоспорима теория за съдбата на българските военноморски сили по времето на първите две царства, не може да има съмнение, че морето не е било така враждебно и непознато за дедите ни, както сме свикнали да мислим.
Здравейте, запетаи! бр.267
Илияна Кунева
В последно време зачестяват въпросите къде да се пишат запетаи при кореспонденция. Става дума за обръщенията, с които неизменно започва всеки имейл или обикновено писмо. Прави впечатление, че много често след поздрава липсва запетая и сякаш това изглежда правилно, например Здравейте г-н Петров, … е същото като Уважаеми г-н Петров, … Но не е така: в първия случай изречението започва с поздрав Здравейте и обръщение г-н Петров, което се отделя със запетаи, и неправилно е изпусната запетаята пред обръщението, а във втория случай изречението започва направо с обръщение, което се състои от три думи Уважаеми г-н Петров. Когато не се схваща разликата между наличието и липсата на поздрав в началото на кореспонденция, се прави неправилен паралел между двете начални фрази и се създава грешното впечатление, че не е нужна запетая пред обръщението в Здравейте, г-н Петров.
По този начин, когато грешното изпускане на запетаята става често срещано, възниква и въпросът трябва ли да се спазва правилото и дори правилното поставяне на запетаята изглежда като неправилно. Всъщност опитът показва, че е много по-лесно да се запомни разликата между поздрав и обръщение, отколкото да се допускат изключения, които впоследствие разколебават писането на запетаи при обръщения в други конструкции, което в крайна сметка води до объркване.
Правилото е много просто и то е, че обръщенията винаги се ограждат със запетаи. Липсата на изключения прави това правило лесно за запомняне. Единствено е необходимо да се знае, че Здравейте и Добър ден са поздрави, а уважаеми и скъпи са думи, които са част от обръщението. Обръщенията се отделят със запетаи от останалите части на изречението, включително и от поздравите: Добър ден, г-н Петров, … и Здравейте, колеги, … се различават от Уважаеми г-н Петров, … и Скъпи колеги, …
По този начин, когато грешното изпускане на запетаята става често срещано, възниква и въпросът трябва ли да се спазва правилото и дори правилното поставяне на запетаята изглежда като неправилно. Всъщност опитът показва, че е много по-лесно да се запомни разликата между поздрав и обръщение, отколкото да се допускат изключения, които впоследствие разколебават писането на запетаи при обръщения в други конструкции, което в крайна сметка води до объркване.
Правилото е много просто и то е, че обръщенията винаги се ограждат със запетаи. Липсата на изключения прави това правило лесно за запомняне. Единствено е необходимо да се знае, че Здравейте и Добър ден са поздрави, а уважаеми и скъпи са думи, които са част от обръщението. Обръщенията се отделят със запетаи от останалите части на изречението, включително и от поздравите: Добър ден, г-н Петров, … и Здравейте, колеги, … се различават от Уважаеми г-н Петров, … и Скъпи колеги, …
в. „Аз Буки“ Бр. 42, 15-21. X. 2015
https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zdraveyte-zapetai/
Таг запетаи, поставяне ,място
ЖИВОТНИТЕ БР.267
Животните (Animalia) са организирани живи същества, притежаващи сетивност и способност за волеви движения и размножаване. Всички животни дишат.
Има едноклетъчни организми, които притежават характерните признаци на животните. Всички животни са изградени от еукариотни клетки (клетки, в които генетичният материал е организиран във вътреклетъчни мембранно-ограничени структури, наречени ядра). В процеса на еволюция клетките се диференцират, образувайки различни тъкани (епителна, съединителна, мускулна, нервна), а те от своя страна формират съответно органи и системи. Образувание на извънклетъчния матрикс, посредством калцифицирането му, са спикулите, черупките и костите. Животинският свят се обозначава също като „фауна“. Най-много представители има животинският клас насекоми.
Животните дишат, като приемат кислород от околната среда и отделят въглероден двуокис.
Физически характеристики
Животните притежават редица характеристики, отличаващи ги от останалите живи организми. Така например, животните са еукариоти и повечето са многоклетъчни което ги отличава от бактериите, археите и повечето протисти. Животните са хетеротрофи. като процесът на храносмилане се извършва в специално отделена за целта вътрешна празнина, за разлика от растенията и водораслите. Важна отличителна особеност на животните в сравнение с растенията, водораслите и гъбите е липсата на клетъчна стена. Всички животни са способни да се придвижват в пространството и като цяло са подвижни поне в една от фазите на жизнения си цикъл . По време на ранния етап от ембрионалното развитие се образува куха сфера от клетки – бластула, което е типична и отличителна характеристика за цялото царство.
Строеж
С много малко изключения, като например при типовете Водни гъби и Пластинчати, тялото на животните е изградено на принципа на организацията в тъкани. Това включва и силно специализирани тъкани като например на мускулната, отговорна за движението и придвижването, и нервната, натоварена с функцията по изпращане и получаване на сигнали. Характерна черта е наличието на специализирана храносмилателна празнина, с един или два отвора.
Клетките на всички животни са от еукариотен тип, заобиколени от специфична извънклетъчна материя (извънклетъчен матрикс) изградена от колаген и еластични гликопротеини. Възможно е наличието на калцифицирани структури, като черупка, кости и спикули. По време на индивидуалното си развитие, тялото на животните може да търпи драстична реорганизация, при което се формират сложни по строеж структури от клетки. Това е съществена разлика спрямо останалите многоклетъчни организми, като растения и водорасли, където нарастването е единствено прогресивно, чрез клетъчно делене и без реорганизация на цялото тяло. Цитологична характеристика, специфична за животните е наличието на междуклетъчни контакти, като плътни контакти (tight junction), междуклетъчни каналчета (gap junction) и дезмозоми.
Размножаване и развитие
Почти всички животни, са способни на полово размножаване, което се извършва с помощта на репродуктивни тъкани и клетки. Репродуктивните клетки (гамети) се формират в резултат на специфичен тип клетъчно деление, наречено мейоза. Крайният продукт на мейозата са малки и подвижни мъжки гамети – сперматозоиди или големи и относително неподвижни женски гамети – яйцеклетки. След срещата и сливането на сперматозоид и яйцеклетка се образува зигота, от развитието на която се формира нов индивид.
От зиготата първоначално се образува куха сфера, наречена бластула, която търпи реорганизация и диференциация. При водните гъби бластулата е способна да се придвижва до ново място и там формира нов организъм. При останалите групи животни, бластулата претърпява сложна реорганизация. Тя включва инвагинация и формиране на гаструла с храносмилателна празнина и два отделни пласта на тялото – външен (екзодерма) и вътрешен (ендодерма). По-късно при повечето животни се формира и допълнителен пласт на тялото между двата изградени, наречен – мезодерма. В процеса на индивидуално развитие от тези пластове се формират точно определени органи и тъкани.
Редица животни са способни и на безполово размножаване. Това включва партеногенеза, както и различни форми на фрагментация на тялото.
Източници на енергия
Всички животни са хетеротрофи, тоест хранят се пряко или индиректно с други живи организми. Според източника си на храна често се поделят, макар и донякъде условно, на хищници, растителноядни, всеядни и паразити.
Хищничеството е биологично взаимоотношение, между хищник (ловуващ хетеротроф), който се храни със своята жертва (организмът, който е атакуван).[8] Хищниците може да убият своята жертва преди да започнат да се хранят с нея, но това не винаги е задължително. Като резултат от хищничеството, обаче, жертвата винаги загива. Друга голяма група на консуматорите е тази на сапрофагите, организми, които се хранят с отпадна (мъртва) органична материя.[9] Трудно е да се постави ясна граница между различните типове на хранене, тъй като те често преливат един в друг. Така например, паразитите обитаващи определен гостоприемник снасят яйцата си в него, а излюпените ларви се хранят с тъканите му, което води до смъртта му. Колкото еволюционно по-стари са взаимоотношенията паразит-гостоприемник, толкова те са по-пластични и рядко водят до смъртта на гостоприемника, вследствие на развитите адаптационни механизми
Почти всички животни използват индиректно енергията на слънчевата светлина. Растенията използват тази енергия за синтеза на прости захари в процес наречен фотосинтеза. Когато животните консумират тези растения (или други животни консумирали растения), захарите произведени от растенията се усвояват и използват от животните. Те се използват или директно за растежа на животните или се разграждат с цел извличане на съхранената в тях слънчева енергия, необходима на животните за осъществяването на жизнената им дейност. Процесът е известен като гликолиза.
Животни живеещи в близост до термални извори или богати на метан или сероводород места по океанското дъно не са зависими от енергията на слънцето В тези хабитати хемосинтезиращи археи и бактерии лежат в основата на хранителната пирамида.
Произход
Dunkleosteus е гигантска, 10 метрова праисторическа риба.