Category Archives: Архив

Кой от двама ви е шефът във връзката? бр.254

баланс връзка

Снимка: iStock
Кой води парадът и кой го следва? Кой носи панталоните? Кой от вас дърпа шейната?
Единият винаги решава всичко, другият позволява да се налагат решения. Единият организира, другият следва. В подобна връзка сме склонни да вярваме, че партньорите се допълват, но има тънка линия между баланса и вечната борба за власт.
Как да разберете дали връзката е все още здрава? Секс терапевтът Вероник Ларивиер прави равносметка пред Noovomoi.
Доминиращи хора
Доста трудно е да се установи типичен профил на доминанта, тъй като има много вариации на тази личност. Освен това доминиращите хора са от всякакъв пол. Има толкова много хора, които организират всичко, без да остави и капка инициатива за техния съпруг/а, тъй както има хора, които мислят, че знаят всичко и имат вярната гледна точка във всеки спор. От двете страни това търсене на власт обикновено крие страх от загуба на контрол: намиране на баланса в това как другият е под техен контрол.
 
баланс връзка двойка
Снимка: iStock
 
Погледнато отвън, доминантът създава впечатление за по-свободен, независим и отпуснат, но това съвсем не е така. Страхът му да не бъде изоставен го кара да реагира по този начин. Той или тя несъзнателно се опитва да балансира тази връзка, като намалява жестовете си на привързаност към другия, но това поведение само я/го поставя в порочен кръг.
Доминирани хора
Доминираните темпераменти, от друга страна, предпочитат да бъдат обгрижвани, вместо да живеят с послествията от лошо решение. Усещат чувство за сигурност, когато другият ги насочва. Тези хора са склонни да имат ниско самочувствие и се чувстват неспособни да вземат решение. Имат неконтролируем страх да не разочароват партньора си . Много често тези хора страдат от емоционална зависимост, която им пречи да заемат мястото си в двойката от страх да не обидят другия.
 
баланс връзка двойка
Снимка: iStock
Доминираните обичат другия по непропорционален начин. Понякога доминирания човек става изключително тревожен при най-малкия признак на отчуждение от другия партньор. Ежедневният им живот се основава на важността на непрекъснатото спечелване на другия и всичко това може да стане много тежко в дългосрочен план. На пръв поглед изглежда, че са жертвите, но често те са тези, които тласкат връзката към тази посока. Доминиращият и доминираният имат едно общо нещо: страха да бъдеш изоставен. Следователно връзката, която се установява между тези партньори, е организирана около взаимна зависимост, при която загубата на баланс е обещана.
Реалността е, че колкото по-дълго чакате, преди да поставите под въпрос този дисбаланс, толкова по-голяма ще става разликата между вас и партньора ви. Очевидно е, че най-доброто решение е никога да не установявате този вид връзка и да оставите на другия справедливо пространство в двойката. Имате ли много умения в организирането на пътуване? Добре е да поемете юздите за следващата ваканция, но да отдадете гордо място на предложенията и идеите на другия. Усещате ли, че общият ви бюджет има пропуски, но не смеете да говорите за това от страх, че другият ще реагира зле? Не се страхувайте да отстоявате себе си: ключът е в дискусията, където активното слушане и увереността са ключови.
https://www.edna.bg/pod-zavivkite/koj-ot-dvama-vi-e-shefyt-vyv-vryzkata-4666500

Писмената защита на Гео Милев бр.254

 Гео Милев (1895 – 1925) - BGmateriali.com

 пред Софийския окръжен съд

Въпреки краткия си живот – едва 30-годишен, Гео Милев оставя трайна следа в историческата и литературна памет на българина. Активната му публицистична дейност съдейства за развитието на модернизма, на българския периодичен печат и като цяло за обогатяването и одухотворяването на съвременния българин.
Творческите му наклонности се продължават и от дъщеря му – небезизвестната детска писателка Леда Милева.
На 23 януари 1925 година срещу поета започва углавно дело 249 по Закона за защита на държавата. Причината? Поемата „Септември“ и критиките на твореца към потушаването на въстанието от 1923 година.
Гео Милев е пуснат под гаранция, а заседанието на съда е насрочено за 14 май. Подсъдимият подготвя своята писмена защита, в която остро атакува своите обвинители, но по съвет на съпругата си не я произнася в нейната цялост, за да не дразни съда.
Въпреки речта си поетът е осъден на 1 година затвор и глоба от 20 000 лв. Същият ден, той подава молба за отмяна на определението на съда да бъде взет под стража, понеже е представил определената по-рано гаранция.
Писмената защита на Гео Милев е документ, който не се нуждае от допълнителен коментар.
До почитаемия
Софийски окръжен съд
ПИСМЕНА ЗАЩИТА
от Гео Милев, София, подсъдим
по угл. д. 249/925, III угл. отд.
Господа съдии,
Моля ви да бъда оправдан по следните съображения:
1. Поемата ми ,,Септември“ се инкриминира и се иска наказанието ми по чл. 5 от Закона за защита на държавата, и то текста на тоя член по закона от 25.I.1924 г. След тая дата обаче с §5 от Закона за изменение и допълнение Закона за защита на държавата (Държавен вестник, бр. 278 от 16.III.1925) въпросният чл. 5 бе отменен, следователно по него не мога да бъда наказан по сила на чл. 1 от Наказателния закон. С отменяването на един закон, който е предвиждал и наказвал известно деяние, премахва се наказателноправната норма, която прави престъпно и наказуемо това деяние, и последното става ненаказуемо, макар и да бъде извършено при режима на отменения закон, защото следва да се приложи по-новият, който, като прави да отпада престъпността на деянието, се явява по-мек от стария (отменения) — Справка фон Лист, Учебник по наказателно право, Обща част, стр. 56.

В конкретния случай без значение е обстоятелството дали законът от 16.III.1925, общо взето, е по-строг или по-мек от стария. Той е безспорно по-мек по отношение състава, под който се подвежда моето деяние, защото тоя състав се премахва (отменява). Действително с чл. 19 на същия закон от 16.III.1925 се създава нов престъпен състав, подобен на оня, предвиден в отменения чл. 5, обаче новият чл. 19 е неприложим по сила на чл. 2, алинея I от Наказателния закон, защото няма обратна сила. А при това дори и по новия чл. 19 се наказва деянието, ако е извършено по предвидения в новия чл. 6 начин — т.е. устно, писмено или чрез печатно произведение, но не и чрез художествено произведение, каквато е инкриминираната моя поема и както предвиждаше отмененият чл. 5.

Много естествено е, че с новия закон законодателят е искал да ограничи отговорността на писателите — автори на художествен и произведения — и затова отделя тия произведения от категорията на другите печатни такива, в които ги бе поставил по стария чл. 5, и затова създал текста на новия чл. 7, в който се определят други елементи за инкриминиране художествени произведения, при което текстът на чл. 7 значително по-малко стеснява свободата на писателя. А законодателят бе длъжен да скъпи тая свобода, защото за развитието на родното изкуство тя е първото необходимо условие.

2. Независимо от гореизложеното поемата ми не съдържа елементи на престъпление нито по стария чл. 5, нито по новите 7 и 19 (неприложими като нови) от Закона за защита на държавата. Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон — събития печални и трагични, които не могат да останат скрити от погледа на писателя художник и да не привлекат перото му. А как се описва известно събитие, това зависи от художествения похват и способности на автора и не влиза в оценката на съдилищата и властите. Не може от автора, колкото и обективен да е, да се иска да скрие съвсем своите чувства при рисуването на картината. Един вижда нещата, които изобразява, в една светлина, друг в малко по-друг колорит или нюанс. Събитията като описаните не могат да не извикат чувство у писателя. Но в моята поема аз все пак съм се старал и съм успял да не влагам мои чувства, нито мои идеи, а да опиша, да изобразя стихията на стълкновението, кървавата жестокост на развилите се борби, без да си поставям някаква друга цел — да давам преценка на събитията. Най-много може да бъде вменено в „грях“ перото ми, че е описало картина, която може да буди у читателя състрадание към пострадалите в тая кървава стихия и възмущение от жестоките средства на борбата. Във време на озлобление, на настървеност аз описах станалите събития, без да преследвам цели. Но нарисуваната картина трябва да засегне само струната на човешките чувства у читателя; да възбуди отвращение от кървите (стр. 221: ,,Смърт, убийство, кръв! Докога, докога?“); да събуди надежда, че ще настане край на кръвопролитията и ще настъпи човещина и благоденствие (краят на поемата). Но обстоятелството, че картината буди подобни чувства, не може да ми се вмени във вина, нито е моя голяма заслуга — у всеки човек тая поема и нарисуваната в нея картина не ще събуди еднакви чувства. Зависи от психиката, културата и характера на читателя. Следователно ,,целта“, която е движила перото ми, е обикновена ,,цел“ на всяко художествено произведение — да изобрази събития, действия, чувства, мисли (които не са мисли и чувства на автора, а на героите), без да се грижи за начина, по който това изображение ще се възприеме от разните читатели. Оценката пък на отделните думи, термини, изрази подлежи да се разглежда не от углавния съд, а само от литературната критика. Законът не бива и сигурно не иска да се вмесва в тая ,,святая светих“ на писателското творчество и ще бъде печален куриоз в историята на родното изкуство, ако се инкриминират изрази като тия, които съм употребил в поемата си. При това подборът на думите до голяма степен става несъзнателно, в процеса на творчеството, под влияние на подсъзнателните внушения на писателя в момента на вдъхновението. Може ли тогава да се говори за умисъл в юридически смисъл и да се вмени в углавна в и н а подборът на думите, изразите, средствата, формите на описанието? В случая имаме една поема, която дори не е лирическа и не изразява чувства на автора, а колко по-малко мисли, идеи, преценки, одобрения или възхваления.

Господа съдии,

За честта на българското правосъдие не произнасяйте осъдителна присъда, защото с нея бихте нанесли удар, рана, петно върху родното изкуство и неговото развитие. Изкуството цъфти само на почвата на свободата. Не стеснявайте писателя, за да не убивате изкуството!
С почит:
София, 14.V.1925
https://bulgarianhistory.org/geo-milev-zashtita/

Георги Николов бр.254

   гордостта на казанлъшката лютиерска школа в Кремона

  • Интервю на Ирена Гъделева с лютиера Георги Николов
Младият български лютиер Георги Николов, който живее и работи в Кремона – “Меката” за майсторите на струнни инструменти, спечели два конкурса в Италия през този месец. 
 Негова цигулка получи първа награда в категория “Професионалисти” на ежегодното състезание на Националната асоциация на италианските лютиери, а негови виоли наскоро бяха отличени в първото издание на конкурса “Marino Capicchioni”. 
От същите два конкурса награди за България донесе и братът на Георги Николов – Никола. И двамата са възпитаници на Националното училище по пластични изкуства и дизайн “Академик Дечко Узунов” в Казанлък, където баща им е бил преподавател в близкото минало.

 

https://bnr.bg/horizont/post/101559004/georgi-nikolov-gordostta-na-kazanlashkata-lutierska-shkola-v-kremona?fbclid=IwAR1RpNIyYuNY0L1Rg_uIEeZIb6plqSM9ijpD-KS8whjsZrLRtE4c-H-A3M4

Невероятни научни факти, които вероятно не знаете бр.254

Отadmin
Защо повечето хора не оценяват науката? Лично ние вярваме, че има нещо общо с научната комуникация и начина, по който преподаваме наука в нашите училища.
Имайки това предвид, ето няколко невероятни научни факта, които се надяваме да ви вдъхновят да научавате нещо ново всеки ден.

Неутрино

Неутриното е елементарна частица, която няма електрически заряд, няма почти никаква маса, пътува почти със скоростта на светлината и преминава през обикновена материя без почти никакво взаимодействие.
Всъщност, всяка секунда, около 100 милиарда слънчеви неутрино преминават през всеки квадратен сантиметър от тялото ви, като по същество изобщо не взаимодействат с вас. Те преминават през материята, сякаш тя не съществува.
За частиците неутрино, произведени от слънцето, ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~1016 м) и направена от олово, за да задържи половината от тях. Ето защо засичането на неутрино е предизвикателство, изискващо огромни по обем детектори или силно концентрирани лъчи от неутрино частици. Най-големите детектори за неутрино се намират на километри под земната повърхност, където хиляди тоново свръх чиста вода и десетки хиляди фотоумножители се опитват да уловят тази призрачна частица.

Хориоактис

Това е род гъба, която се намира само на две места в света – в североизточен Тексас и префектура Нара в Япония. Въпреки, че гъбата е открита преди повече от 100 години, днес учените все още не знаят защо гъбата мистериозно живее само в Тексас и Япония, места на приблизително същата географска ширина, но разделени от 11 000 километра.
През 2004 г. изследователско проучване сравнява ДНК последователностите на двете популации и използва комбинация от молекулярна филогенетика и изчисления с молекулен часовник за оценка на степента на генетична дивергенция. Заключението е, че двете популации са били разделени в продължение на най-малко 19 милиона години, изключвайки възможността за човешко въвеждане на вида от едно място на друго. Въпреки че не се наблюдават последователни разлики в морфологията между двете популации, съществуват няколко разлики в тяхната жизнена история. Предпочитаният домакин на тексаските популации обикновено са корените и пъновете на Ulmus crassifolia, докато японските популации са склонни да растат върху падналите стволове на Symplocos myrtacea и Quercus gilva. Тексаските видове растат в райони, подложени на периодични наводнения, за разлика от японските си събратя. И накрая, само японски екземпляри могат да се отглеждат в култура – спорите на тексаския материал не могат да покълнат успешно върху изкуствена среда.

Гренландска акула

Това може би е най-дълго живеещото гръбначно животно, което достига до 8м. дължина, 1.5т. тегло и живее средно около 200г, като се предполага, че най-старите живи акули са на 500 и повече години.
Но освен с възрастта си, гренландската акула е известна и с това, че е един от най-големите хищници. Тя се храни с тюлени, полярни мечки и дори елени. Въпреки, че са месоядни, те не са опасни за хората, защото живеят в изключително студени води, където обикновено няма хора, които биха плували в тях.

Херпес

Сигурно си мислите – да, случвало ми се е, отвратително е! Но знаете ли, че всъщност херпесите са нещо хубаво, което може да ви се случи.
Херпесът е вирусно заболяване, причинено от група вируси наречена херпесвируси. Девет типа заразяват хората с херпес, генитален херпес, варицела и още няколко вида познати заболявания, с които вероятно сте се сблъсквали поне веднъж в живота си. Но това не са вируси, които просто минават и заминават през нас. След като тялото ви се пребори с първоначалната инфекция, вирусът се оттегля в латентна фаза, известна като „латентност“. Той остава скрит и не причинява симптоми, но има потенциал да се активира отново на по-късен етап. По този начин херпесвирусите могат да изглеждат като паразити през целия живот, осигурявайки собственото си оцеляване с цената на бъдещото здраве на своя гостоприемник. В екстремни случаи латентните вируси могат да доведат до хронично възпаление, което от своя страна може да причини автоимунни заболявания или някои видове рак.
Но всичко това има и светла страна – херпесвирусите може да ви предпазят от бубонна чума и множество други бактериални инфекции, хранителни отравяния и дори някои алергии.
Херпесните вируси стимулират имунната система да повиши нивата на протеинов хормон, наречен интерферон гама, който на практика поставя някои войници на имунната система в жълта тревога, карайки ги да патрулират за нашественици с широко отворени очи и готови защитни оръжия.

Гигантската копринена буба

Всъщност тези гъсеници са дълги около 4,5 до 5,5 сантиметра, но да, в сравнение с малките си побратими са гигантски.
Всички знаят, че малките косъмчета на гъсениците могат да предзвикат дразнене върху кожата ни, но при тази гъсеница нещата стоят по малко по-различен начин. До преди да бъде открита никой не е предполагал, че гъсениците могат да произвеждат токсини, които още повече да бъдат толкова силни, че да убият човек.
Открито е, че токсинът в кожата на гъсеницата съдържа мощни агенти против съсирването на квърта. Това средство против съсирване се прикрепя към друг протеин на клетките на тялото и води до изтичането им, тъй като кръвта не може да се съсирва. Това вътрешно кървене пълни околните тъкани с „насинена кръв“, а вътрешно кървене се разпространява през вътрешните органи и в крайна сметка води до компресия и мозъчна смърт. Известни са над 500 смъртни случая причинени от Lonomia obliqua.
© 2021, На 1 Клик. Всички парава запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника

Нийл Доналд Уолш: бр.254

  Съдбата е резултат от нашите мисли

Човекът, който разговаря с Бог
Духовният път на Нийл Донал Уолш започва в момент, в който той е фалирал, разведен и на улицата. Тогава задава въпрос към Бог: „Какво съм направил, за да заслужа живот, изпълнен с постоянни битки?“ и за негова изненада нещо го кара да продължи да пише отговора. „Действително ли искаш отговор или просто си изкарваш яда?“. Така започват неговите „Разговори с Бога“, които се превръщат в вдъхновение и упование за милиони по света.
neale_donald_walsch
Нийл Доналд Уолш е роден на 10 септември 1943 г. в САЩ, в семейство с украински корени. Възпитан в католическото християнство, той има дълбок стремеж към духовната истина в живота. Има 9 деца. Той е писател, лектор и сценарист. Създател е на много неправителствени организации, фондации и сдружения, чрез които помага на хиляди хора в нужда.
Автор е на 29 книги, трилогията „Разговори с Бога“ е най-известната му поредица. Първата му книга е издадена пред 1995 г. и до днес е преведена на 37 езика и е в списъка на най-продавани книги на Ню Йорк Таймс 137 седмици. Книгата е филмирана в Холивуд и разказва истинската история на автора, който от безработен бездомник се превръща в милионер, носещ посланието към човечеството за духовен и осъзнат живот.
Съществува ли съдба и можем ли да я променяме или ни се случва каквото е „писано“ преди идването ни на Земята?
Душата не избира какъв живот да изживее в тази си инкарнация, защото целта е да творим, идвайки на Земята. Чрез всяка наша мисъл, чувство, действие ние променяме ежедневно онова, което наричаме съдба. И тук основният въпрос не е дали съществува тя, а как можем да я управляваме. Отговорът е – чрез осъзнатост.
Свободната воля не е измислица и чрез нея ние всеки ден изграждаме себе си и своята реалност, света, в който живеем. Разбира се, има определени обстоятелства, хора, места, събития, които залагаме предварително за себе си, но това е като подготовка на сцена за театрална постановка, но без написани реплики на главния герой – ти. Ти имаш свободата да действаш, чувстваш и мислиш така както решиш в този момент от живота ти.
Всеки един миг, всяко Тук и Сега ти носи възможността да направиш нов избор за себе си, за това как да живееш, кой да бъдеш. И няма ограничения в това, затова и не бива да съдим хората за живота им, защото нямаме знанието какво всъщност са искали да постигнат, към какво се е стремяла тяхната душа.
neale
Но как можем да наречем живота на хората, които са родени с недъзи, освен съдба?
Избор. В противен случай вие трябва да вярвате, че има Бог, който прави грешки в сътворяването, което автоматично значи, че има някой, който е над него. Това би означавало, че има случайност, която никой не може да управлява или предвиди. Че нещата просто се случват. Ако беше така Вселената вече да се е разпаднала. Един „случаен“ взрив и всичко онова, което ние възприемаме като материя ще изчезне. Случайности не съществуват, тъй както не съществува и съдба. Това са оправдания на хората, които не са готови да поемат отговорност за живота си.
Всъщност никой не е обречен на вечни страдания, защото ад не съществува, освен в собствените ти убеждения за това. Така че, когато се освободите от оковите на своите възприятия за съдба, наказание, лош късмет, всъщност ще видите, че никой никога не ви е ограничавал освен вие самите.
А когато става въпрос за обстоятелства върху, които нямаме власт – примерно природните бедствия?
Всяка ваша мисъл, без значение дали е съзнателна или не, притежава енергия и сила. И така както вие сътворявате по своя воля събитията в собствения си свят, така го правите и на глобално ниво. Онези събития, които приписвате на сляпата съдба, всъщност са „резултат от всички мисли навсякъде“ или това е груповото съзнание на планетата, което твори съдбата на Земята.
https://www.jenatadnes.com/shesto-chuvstvo/niil-donald-uolsh-sadbata-e-rezultat-ot-nashite-misli/?fbclid=IwAR3gwMfpNfvX1PpdNbdsOXJS_U2W1NBcQr946kfXmLml9Kh0kqbG8hXsBcM

Мистериозната подземна пещера от раковини бр.254

Този пещерен грот обвит в черупки в Маргейт е едно от най-големите културни съкровища на Англия. Около 4,6 милиона морски раковини облицоват стените на подземния проход в богато украсени мозайки – но също толкова интересна, колкото изработката, е мистерията зад нея. Гротът е открит случайно през 19 век и до ден днешен никой не знае кой го е построил … или защо.
Невероятни дестинации забранени за посетители
Според повечето сведения, фермер и синът му са копали езерце за патици през 1835 г., когато се натъкват на подземната пещера. Поглед отблизо разкрива, че те не са били първите хора, които са се натъкнали на пространството, тъй като някой е събрал милиони черупки от миди, морските охлюви, стриди, миди и други мекотели и ги е залепил по стените.
Черупките, покриващи криволичещите тунели, образуват сложни и цветни шарки. Някои са абстрактни, докато други са подредени във форми на животни като птици и влечуги. Самото пространство обхваща 600кв.м, с олтарна стая в единия край на „серпентинния проход“ и подземна ротонда в другия.
Невероятни места на ръба на скали
За съжаление газовите лампи, използвани за осветяване на пещерата във викторианските времена, правят радиовъглеродното датиране почти напълно безполезно за датиране на възрастта на пещерата.
Стените на гротът могат да бъдат радио-въглеродно датирани, но на изключително висока цена. За целта трябва да бъде разрушена облицовката на стените на множество места, а самите стени разкопани в голяма дълбочина, за да бъдат предоставени проби за изследване. Липсата на радиовъглеродно датиране и фактът, че земята наоколо никога не е била част от голямо имение правят произхода на обекта мистерия. Експертите не знаят как точно е построена, а анализът на хоросана под естествено изпадалите черупки сочи озадачаващо „рибно вещество“
Някои хора смятат, че шедьовърът е построен от древна цивилизация. Дизайните са описани като изглеждащи смътно египетски, римски, индийски и финикийски. Други кредитират групи като мистиците или тамплиерите. Едно възможно обяснение е, че пещерата е била проект на ексцентричен викториански аристократ. Декоративни структури, които не служат на практическа цел са били модерен начин да се парадира с богатство по време на регентството и викторианската епоха. Но въпросът защо някой би построил нещо толкова сложно под празни пасища остава без отговор.
Пещерата Маргейт Шел все още приветства посетители днес. За £4,50 можете да обиколите тунелите и да видите морските произведения на изкуството отблизо. Може да напуснете пасажа с повече въпроси, отколкото отговори, но мистерията е част от призива да посетите мятото.
 https://naedin.click/shell-grotto/

Мистериозни и магически места бр.254

Светът е пълен с внушаващи страхопочитание места, които изглеждат твърде сюрреалистични, за да бъдат истина, или са обвити в истории, които просто не могат да бъдат обяснени. Докато много от тези призрачни събития имат логични обяснения, други остават загадка. От скални образувания, за които се казва, че са създадени от самия Дявол, до замъци с духове, които ще предизвикат тръпки по гръбнака ви. Елате с нас, докато изследваме най-мистериозните (и магически) места в Европа…

Замъкът Хоска, Блатце, Чехия

Може ли този на пръв поглед обикновен, ако не и красив замък всъщност да бъде портата към Ада? Да, според местната легенда. Замъкът Хоска се намира в Блатче, Чехия и датира от 13 век. Днес се смята за едно от най-обитаваните от духове места в света. Според народните предания замъкът Хоска е построен над толкова дълбока дупка, че никой не може да види дъното. През нощта тъмни създания пълзят от ямата, влачейки нещастни пътешественици надолу към нейните дълбини…

Стоунхендж, Уилтшир, Великобритания

Стоунхендж несъмнено е едно от най-мистериозните места в Европа. Праисторическият паметник може да бъде намерен в равнината Солсбъри в Уилтшир и датира от около 2500 г. пр.н.е. И все пак начина, по който се е появил обектът, е объркал историците, тъй като по-големите камъни от сарсен са произведени на 20 мили (32 километра) и тежат средно по 25 тона на парче, а по -малките, сини камъни идват от хълмовете Пресели в Уелс. Мнозина смятат, че са транспортирани с помощта на каналната система на Обединеното кралство. През 2019 г. студенти откриват, че хората може да са използвали шейни, смазани със свинска мазнина, за да ги повдигнат на място.

Крива гора, Грифино, Полша

Уместно наречената Крива гора може да се намери южно от полския град Шчечин. Тук ще намерите над 400 борови дървета, които не приличат на никое друго, което можете да намерите никъде другаде по земята. Всяко едно дърво може да се похвали с извит огънат ствол. Арболозите са обсъждали причините за този отвъден свят, но досега никой не е успял да го обясни. Докато някои предполагат, че изкривените стволове са причинени от проливни снежни бури, други смятат, че местните дървосекачи са създали своя собствена уникална техника за отглеждане.

Синята пещера, Капри, Италия

Точно до италианския остров Капри ще откриете очарователна морска пещера. Магическата пещера, която е доста тясна за достъп, може да се похвали с ослепително синьо сияние, което много местни жители дават на чудовищата или злите духове. Всъщност пещерата е ужасявала местните до такава степен, че е активно избягвана. Днес изумителният цвят на пещерата може да бъде обяснен от науката. Под водата лежи малък отвор, през който слънчевите лъчи се пречупват, придавайки на интериора естествено синьо сияние. Изглежда ли достатъчно магично за вашият вкус?

Fairy Glen, Шотландия, Великобритания

Векове наред „Fairy Glen“ на остров Скай, Шотландия, е свързан с магически същества – дори е било мястото за заснемане на фентъзи приключенския филм „Stardust“. Въпреки факта, че не съществуват истински легенди, включващи феи, мнозина смятат, че районът е създаден от отвъдни сили. Някои твърдят, че се чувстват наблюдавани от невидими същества по време на пътуванията си до района, но топографията му може да бъде обяснена доста лесно. Скалните кули, подобни на замък, всъщност са причинени от древно свлачище. През последните години посетителите преместват скалите, за да създадат спирали в долината.

Дяволският мост, парк Кромлау, Германия

Може би се чудите защо такова идилично място може да е получило името „Дяволският мост“. Е, тази немска забележителност, разположена в парка Кромлауер, Саксония, се казва, че е построена от самия Сатана. Местната легенда гласи, че перфектният полукръг на моста може да бъде дело само на по-големи сили. Историята разказва, че след приключването си Сатана претендира за душата на първия смъртен, който прекоси моста – малка награда за упоритата му работа. За съжаление посетителите не могат да ходят по моста, но могат да му се възхищават отдалеч.

Пътят на великаните, окръг Антрим, Северна Ирландия

На брега на окръг Антрим ще откриете едно от най-емблематичните природни съкровища на Северна Ирландия – Пътят на великаните. Смята се, че мястото от 173 акра е дом на около 40 000 взаимосвързани базалтови колони, които изглежда се спускат постепенно в морето. Следвайте тези поразителни образувания във водата и скоро ще стигнете до шотландския остров Стафа. Там ще намерите много подобен пейзаж с извисяващи се колони, сякаш двете места някога са били свързани заедно …

Пещерата на Фингал, Шотландия, Великобритания

Според вековната легенда, тези две забележителни места са резултат от яростна битка между двама гиганти, Фин МакКул и Бенандонер. Съперниците построяват път, свързващ Северна Ирландия с Шотландия, за да се срещнат за битката си. Но Фин играе нечестно и се маскира като бебе. Когато Бенандонер вижда размера на бебето, той предполага, че самият Фин трябва да е твърде голям, за да се бие. Той хуква обратно към Шотландия, разкъсвайки пътя, който свързва двете места. В действителност колоните в графство Антрим и пещерата на Фингал на остров Стафа са образувани от древно вулканично изригване.

Ледените пещери Айсрисенвелт, Верфен, Австрия

Докато чехите вярват, че замъкът Хоска е портата към ада, австрийците твърдят, че това е Айсрисенвелт. Наистина грандиозен природен пейзаж, тази отвъдна земна ледена пещера е най-голямата в света. Простирайки се на 42 км в планината, тунелната мрежа е дом на кристални структури и криволичещи проходи, които водят до колосални аудитории. Исторически, местните жители отказват да изследват пещерите, вярвайки, че са свързани с ада. Те всъщност са се образували по време на изместването на тектонските плочи.

Пещерата и изумителният кладенец на Майка Шиптън, Северен Йоркшир, Великобритания

Очарователна и малко странна, Пещерата на Майка Шиптън и подходящо нареченото Изумителен кладенец могат да бъдат намерени в курортния град Кнаресбъроу, Северен Йоркшир. Смята се, че мястото е родното място на пророчицата Майка Шиптън, чийто кладенец може да превърне всеки предмет в камък. Смятан за най-старата туристическа атракция в Англия, това необичайно място може да не е толкова мистериозно, колкото изглежда. Всъщност магическите сили на водата всъщност са резултат от високото й минерално съдържание.

Тъмните плетове, окръг Антрим, Северна Ирландия

С име като Тъмните плетове, не е изненадващо, че тази забележителност в Северна Ирландия е обгърната от много мистерии. Известен като Кралски път в емблематичното телевизионно предаване „Игра на тронове“, тази грандиозна алея с дървета се твърди, че е обитавана от Сивата дама, която се носи между широките клони, когато настъпи нощ. Местните хора смятат, че тя е призрак на прислужница от съседна къща, която е починала при мистериозни обстоятелства преди много години…

Reynisdrangar, Vík í Mýrdal, Исландия

Друго място, известно с Game of Thrones е плажът, известен като Reynisfjara. Той е едно от най-очарователните места в Исландия. Разположен на южното крайбрежие, плажът с черен пясък е дом на базалтови скали и извисяващи се морски купчини, които стърчат от водата. Според народните предания скалистите колони, известни като Рейнисдрангар, някога са били тролове, които са се отправяли към морето, за да примамят кораби до брега. И все пак уловени в зората на утрото, те незабавно са били превръщани в камък. Ако обаче искате научно обяснение, купчините някога са били част от континента и са се отделили поради ерозия.

Бла Юнгфрун, окръг Калмар, Швеция

Blå Jungfrun, или Синята девойка, е малък остров в сърцето на Балтийско море. Смята се, че куполът от син гранит на острова е на около 570 милиона години и е придобил доста репутация сред местните жители. Често свързан с вещици, култови ритуали и черна магия, островът е дом и на Лабиринта Троеборг. Образуван от малки камъни, никой не знае кой го е построил и защо. Смятан за прокълнат, мнозина вярват, че ако камъче бъде взето от мястото, крадецът ще бъде наказан с вечен лош късмет.

Лох Нес, Шотландска планина, Великобритания

Обгърнат в легенди, Шотландският Лох Нес е спечелил международна репутация, не поради естествената си красота. За сладководното езеро се казва, че приютява непознат звяр, известен с любов като Неси. Съществото е било „видяно“ за първи път през 1933 г., но местен вестник отхвърля безпокойството като го определя за „обикновен бой с патици“. Година по-късно се появява скандална снимка на дълговратата Неси, но по-късно се оказа, че това е измама. Последната теория е, че Неси не може да бъде нищо повече от огромна змиорка.

Пещерите Wookey Hole, Съмърсет, Великобритания

Разположени на ръба на хълмовете Mendip в Съмърсет, Великобритания, пещерите Wookey Hole са поредица от варовикови пещери с 50 000-годишна история. Разбира се, такъв грандиозен подземен свят никога не би могъл да бъде без една или две мистични истории. Мнозина смятат, че Wookey Hole някога е бил използван от вещица, която е вещерствала и е причинявала беди. Нейната замразена фигура (или може би сталагмит?) днес може да се види вътре в Кухнята на вещицата, голяма стая, украсена с мътен басейн.

Замъкът Тинтагел, Корнуол, Великобритания

Руините на замъка Тинтагел могат да бъдат намерени кацнали върху отсечен полуостров, на крайното западно крайбрежие на Англия. Сякаш изваден от средновековна сага, замъкът може да се похвали със собствена мистична приказка. Според народните предания крал Артур е заченат и роден тук. Говори се, че могъщият магьосник Мерлин е помогнал на бащата на Артър Утер Пендрагон в съблазняването на любимата му Игрейн, която е била омъжена за друг мъж. Дори и без тези магически връзки, посещението на замъка Тинтагел никога не би могло да бъде лоша идея.

Гората Хоя-Бачиу, Трансилвания, Румъния

Тази гора от 729 акра е дом на златисти дървета и уникална мъгла, която покрива земята. Мистериите я заобикалят също от истории за извънземни срещи до мистериозни изчезвания, които довеждат до това, че Хоя-Бачу е наречена „Бермудният триъгълник на Румъния“. Най-голямата загадка от всички е Чистилището, централен участък от гората, в който нищо не расте – и никой не знае защо …

Brimham Rocks, Северен Йоркшир, Великобритания

Преди около 400 милиона години голяма планина някога е стояла близо до Нидердейл в Северен Йоркшир, Великобритания. През вековете ерозивните сили разцепват върха, създавайки речна делта, която бавно образува необичайните скални образувания на Бриъм. Въпреки научното обяснение, този странен и прекрасен пейзаж също е обвит в легенди. Докато някои свързват впечатляващите му форми с древни друиди, други смятат, че самият Дявол е поставил камъните на мястото им. Така или иначе магията на Brimham Rocks е неоспорима.
https://naedin.click/mysterious-places/

12 инженерни чудеса, които са наистина гениални бр.254

От колелото до електрическите автомобили, имахме едно дълго пътуване и кой знае какво е следващото голямо нещо, което ни очаква. Ставаме толкова безумно напреднали, че никога дори не успяваме да оценим или дори признаем новите инженерни постижения. Те са незабележими за повечето от нас, но това не прави напредъка по-бавен и това е доста очевидно от инфраструктурното развитие, което виждаме в момента в целият свят. Нека се потопим по-дълбоко в света на инфраструктурата и разгледаме тези 12 инженерни чудеса, които са наистина гениални.

1. Акведукт Велуве

Акведуктът Велуве в Хардервейк, Холандия е построен по изключително невероятен начин. Той позволява на водата да преминава през пътя, за разлика от нормалните акведуктни мостове, които преминават над водното тяло. 
Въздушен изглед на акведукта. Кредит на изображението: Shutterstock
Акведуктът Veluwemeer е канал с дълбочина 3 метра, и е изключително изграден, защото позволява на лодки да преминават над магистралата. Разположен на езерото Велуве, каналът е свързан с холандската магистрала N302 и Флеволанд, най-големият изкуствен остров в света. 
Акведуктът използва 22 000 кубически метра бетон, за да задържа водата над пътя под него. Средно пътят с две ленти пропуска 28 000 автомобила през него на ден, като междувременно пропуска и лодките от горния тесен воден акведукт по всяко време на деня.
Тесният акведукт е изграден защото изграждането на тунел, ферибот или мост е скъпа и непрактична задача. Затова инженерите излизат с креативна и уникална идея, която също се оказа бюджетна. Общото необходимо финансиране за акведукта е 61 милиона долара. 
Той също така има изградени тротоари, за да могат хората да се разхождат и да се насладят на живописната гледка.

2. Колелото Falkirk

Колелото на Фолкърк в Шотландия е единственото по рода си в целия свят. Това е въртящ се лодков лифт, който свързва двата канала, а именно канала Forth и Clyde и канала Union. Колелото повдига лодките 24 метра, за да ги транспортира от един канал в друг.
Колелото Falkirk е въртящ се лодков лифт във Фалкърк, Шотландия, свързващ канала Forth и Clyde с канала Union. Кредит на изображението: Shutterstock
Двата канала първо са били свързани чрез механизъм от 11 ключалки. Механизма е деконструиран през 1933 г., защото е неефективен, тъй като отнема цял ден за транспортирането от единият канал до другия. Каналите остават прекъснати до 2002 г., когато колелото е завършено и най-накрая отворено като част от проекта Millennium Link. 
Кредит на изображението: Shutterstock
Въртящото се тяло се намира в град Falkirk и затова му дават името „Falkirk Wheel“.
Гигантското колело е високо 35 метра, което е еквивалентно на осем двуетажни автобуса, подредени един върху друг, и побира 500 000 литра вода. Енергията, която се изисква за едно завъртане, също е относително ниска, като е само около 1,5 kWh енергия на завъртане. 
Около 400 000 туристи посещават тази уникална технологична иновация и общо 5,5 милиона души са я посетили от откриването й през 2002 г.

3. Нефтено находище Драуген

Нефтеното находище Драуген, разположено в Норвежко море, е сложна и завладяваща структура с дълбочина под водата 250 метра. Мястото е открито през 1984 г., а производството на нефт започва през 1993 г.
Нефтното поле Draugen произвежда нефт предимно от два резервоара. Кредит на изображението: Heine Schje
Планът за производство и развитие на обекта е одобрен четири години след откриването на нефт. Долната част на платформата е изработена от бетон като материал с високо интегрирана горна част. 
Нефтеното находище произвежда петрол от два големи пласта и съхранява петрола в резервоари в мазето на платформата. Съхраняваното масло по-късно се изнася чрез танкери, в които маслото се разтоварва с помощта на плаваща товарна шамандура. 

4. Панамския канал

Панамският канал е значителен, изкуствен воден път, който свързва Атлантическия океан с Тихия океан през тесния Панамски провлак. Това е важен и стратегически маршрут, защото се използва като пряк път от корабите за пътуване между двата океана, като се избягват иначе дългите и опасни маршрути около южния край на Южна Америка. 

Кораб, преминаващ през Панамския канал – шлюзовете Гатун. Кредит на изображението: Shutterstock

Морската търговия стана по-лесна поради 83-километровия Панамски канал до голяма степен, тъй като пресича тясната земя на Панамския провлак, осигурявайки преминаване на корабите от един океан в друг.
Преди да бъде построен каналът през 1914 г., корабите трябваше да поемат по маршрута на нос Хорн, което изискваше пътуване по целия южен край на Южна Америка. Каналът спестява 15 000 километра ненужно разстояние, а другият маршрут е не само дълъг, но и животозастрашаващ. 
Кредит на изображението: Shutterstock
Каналът помага на корабите да се придвижват от един океан в друг, като използват система от шлюзове. Корабите преминават през много етапи в Панамския канал, започвайки от езерото Гатун, най-близо до Атлантическата страна на канала.
Тук, при езерото Гатун, три кораба се повдигат на височина 25 метра над морското равнище, корабите минават през шлюз Culebra, водещ ги до езерото Miraflores, като ги спускат с 9 метра. След като пътуват около два километра в езерото, корабите се спускат обратно до морското равнище в Тихия океан чрез шлюзовете в края.
Изграждането на канала е завършено през август 1914 г. от САЩ. Следователно САЩ са единственият орган отговарящ канала до 1979 г., когато той е предаден на Комисията за Панамския канал, а по-късно през 1999 г. на Панама.

5. Тунел под Ла Манш

Тунелът под Ламанша има най-дългата подводна част от всички тунели в света. Това е железопътен тунел, който свързва Великобритания и Франция и минава под Ламанша.
50-километровият тунел понякога е известен и като „Евротунел“. Вътре в тунела има три основни участъка, от които два са заети от железниците, а средният за услугите и сигурността.
Той съкращава пътуването от една страна в друга до само 35 минути, тъй като максималната скорост, по която се движи железницата е 160 километра в час. Железниците се използват както от пътници, така и за товари. Той свързва Фолкстоун от страната на Обединеното кралство и Сангат от френска страна. 

Инфраструктурата на тунелния канал. Кредит на изображението: getlinkgroup

Копаенето на дългия тунел започва през 1987 г. и приключва за четири години, но официално отварянето отнема още четири години. И така, тунелът официално започна да се използва на 6 май 1994 г. 
Общите средства, използвани за строителството, са изчислени на £ 9 милиарда, което е далеч над прогнозираната сума от £ 5,5 милиарда. Тунелът обаче е третият по дължина железопътен тунел в света.
През Юни-Юли, 2015 г. тунелът става причина за мигрантска криза, причинявайки редица политически проблеми. Стотици мигранти от източна Африка в опита си да достигнат до Обединеното кралство се качват на вагоните в движение и десетки от тях губят живота си в опита си. В последствие и двете правителства предприемат мерки за сигурност, за да предотвратят преминаването на мигрантите през границите.

6. Национален стадион в Пекин или „Птиче гнездо“

Невероятната сграда на Националния стадион в Пекин се нарича още „Птиче гнездо“ и с право. Всъщност изглежда така, както е описано. Стадионът беше домакин на Олимпийските игри през 2008 г.
Националният стадион в Пекин, известен още като Птиче гнездо. Кредит на изображението: Shutterstock
Прекрасната сграда отнема три години и 428 милиона долара за цялостното строителство. Стадиона се намира в южната част на центъра на парк Olympic Green и има капацитет от 91 000 души, но след Олимпиадата през 2008 г. е намален до 80 000 души. Главният архитект зад проекта е Li Xinggang с различни други фирми, работещи заедно.
Самият модел на стадиона е вдъхновен от невероятната китайска керамика. Първоначално моделът е трябвало да бъде представен като рай, но в крайна сметка се оказа птиче гнездо.
Стадионът е официално открит на 28 юни 2008 г. с очакване да стане национален паметник на Нов Китай. След откриването са се очаквали медийни представителства и ужасно много туристи, които не се оправдават, но все пак се оказва, че стадионът генерира огромни печеливши приходи. 
Гнездото на птиците е използвано за летните олимпийски игри през 2008 г. и вече е насрочено за зимните олимпийски игри през 2022 г. Освен спорта, той дава възможност на много артисти да провеждат концерти, а Джаки Чан беше първата, която направи това през 2009 г. 

7. Палмови острови

Палм Джумейра, един от трите острова сред красивите Палмови острови, приличащ на палмово дърво отгоре. И трите острова са разположени край брега на Дубай, ОАЕ и са изкуствено направени с частни резиденции и хотели, построени върху тях. 
Palm Jumeirah прилича на палмово дърво отгоре. Кредит на изображението: Shutterstock
Строителството на острова, заедно с другите два острова, наречени „Deira Islands“ и „Palm Jebel Ali“, започнва през 2001 г., до голяма степен финансирано от огромното богатство на Дубай, създадено от петрола. Компанията зад развитието на острова е Nakheel.
Това е компания за недвижими имоти, публична собственост на правителството на Дубай. Основното инфраструктурно строителство приклюва през 2004 г. и са необходими още три години за развитието на сградите. Жителите най-накрая успяват да му се насладят през 2007 г.
Интересното се крие във факта, че целият остров Палм Джумейра изобщо не включва бетон или стомана за строителството. Островът е изцяло изграден от пясък и скали. Това е заповедта от владетеля на Дубай, който също е и човекът зад идеята и дизайна на островите. 
Островите разполагат с всички удобства, вариращи от търговски центрове до огромни вили за пребиваване. Приблизителният брой на хората, живеещи на Palm Jumeirah, е повече от 10 000. Другите два острова са по-големи от Джумейра, но развитието им е спряло поради икономическата нестабилност и се предполага, че приличат на карта на света от върха. 

8. Златна мина TauTona 

Златната мина TauTona в Южна Африка е най-дълбоката мина в света, с асансьори, които се движат със скорост до 16 метра в секунда. Мината е с дълбочина 3,9 километра и също е една от най-ефективните мини в страната. 
TauTona Mine – най -дълбоката минна оперираща в света. Кредит на изображението: worldking
Мината TauTona се намира в близост до град Carletonville и работи от 1962 г. Името „TauTona“ намира своето значение в езика на Сетсвана и се превежда като „голям лъв“. 
Мината работи много ефективно, дори и във времето, когато цените на златото падат. Тя има тунели с дължина 800 километра, в които работят над 5600 миньори. Не е изненадващо обаче, че мина от този мащаб е животозастрашаваща за работниците, а статистиката показва, че средно петима служители умират всяка година.
В най-дълбоките точки в мината става изключително трудно да се диша, тъй като температурата се повишава, когато човек навлезе по-дълбоко в мината. Като решение, климатиците се използват за охлаждане на температурата в мината. 
Мината TauTona първоначално не е била най-дълбоката от всички мини в света, но стана такава през 2008 г., побеждавайки Източната рандска мина с 400 метра. Конструираните в мината асансьори са достатъчно бързи, за да транспортират работниците от повърхността до дъното за един час. 
Мината е собственост на световна златодобивна компания AngloGold Ashanti, която притежава две мини, Mponeng и Savuka.

9. Международно летище Кансай

Международното летище Кансай е построено в средата на залива Осака. Летището основно се намира на изкуствен остров, а един от терминалите му е най -дългият летищен терминал в света 
Летище Канс е построено с цел да се облекчи пренаселеността на летище Итами в Осака. След откриването на летище Кансай на 4 септември 1994 г. летище Итами обслужва само вътрешни полети. 
Летище Кансай има общо два терминала, а първият, който е най-дългият летищен терминал в света, е с дължина 1,7 километра. 
Островът се намира на 38 километра от гара Осака, край брега на Хоншу. Островът е с дължина четири километра и ширина 2,5 километра, построен с прецизно управление на риска от земетресения и цунами.
Общата стойност на строителството е изчислена на 20 000 милиарда долара през 2008 г. Летището обаче спечели популярност и признание за своите услуги. През 2020 г. летището беше отличено с най-добрия летищен персонал в света, а също и най-доброто летище в света за доставка на багаж.

10. Виадукт Мийо 

Виадуктът Мийо е най-високият мост в света с невероятните 336,4 метра. Това е въжен мост, който свързва Париж и Барселона и се смята за една от най-добрите инженерни структури на съвременността.
Въздушен изглед на виадукт Мийо. Кредит на изображението: Shutterstock
Разположен в долината Джордж близо до Мийо в Южна Франция, Виадуктът Мийо е официално открит на 14 декември 2004 г. Идеята за изграждането на огромния мост идва като решение на нарастващия трафик по маршрута от Париж до Барселона в Мийо. Строителството започва през октомври 2001 г. и са необходими 424 милиона долара, за да се плати целия проект. 
Дизайнът на виадукта и целият екип са ръководени от двама души, инженер Мишел Вирло и архитект Норман Фостър. 
Една от интересните характеристики на дългия мост е, че той не е съвсем прав. Причината за такъв дизайн не са някакви геоложки ограничения, а идеята, че прав път евентуално може да даде странно усещане за плаване на водачите. Затова по средата има дълъг 20-километров завой, а целият път също е леко наклонен с 3%, за да се увеличи видимостта. 
Поради изключителния си дизайн и конструкция, Международната асоциация за мостови и конструктивни инженерства почете моста, като му присъди наградата за изключителна конструкция през 2006 г. 

11. Morning Glory Spillway

Известен още като „Дупката на славата“ е огромен дренаж на язовир Монтичело в езерото Бериса в Северна Калифорния. Той действа като преливник на езерото и поглъща вода със скорост 48 800 кубически фута в секунда през извънгабаритна тръба.
Morning Glory Spillway
Дренажът е построен между 1953 и 1957 г. Диаметърът на устието е 22 метра, а на изхода се стеснява до 9 метра. Не е активен по всяко врем, а поема вода само когато равнището достигне най-малко 134 метра.
Morning Glory е кръстен на цвете, което е известно със същото име, защото цъфти сутрин и умира през нощта.
Езерото не е безопасно място за плуване. Всъщност студент е погълнат от тръбата през 1997 г. и загива.
В сухите сезони обаче се използва от скейтбордисти като рампа. 

12. Сарт канал

Сартският канал е 20,9 километров живописен воден път за лодки, който свързва град Нерми и Сенефе в Белгия.

Сартов канал.

Известен е още като „Canal du Center“ той свързва изкуственото езеро Grand Large в Нирми и канала Брюксел-Шарлероа от страната на Сенефе. Целият канал има общо шест шлюза, пет от които са с дълбочина 4,2 метра, а последният е на 2,2 метра.
Местните жители винаги са искали канал, който да свързва двата града, затова такъв е построен през 1888 г. и е пуснат в експлоатация през 1919 г. Този канал многократно се нуждае от ресурси, така че скоро става невъзможен за поддръжка.
Новият канал или каналът Сарт е открит през септември 2002 г.
https://naedin.click/engineering-marvels/

Картелът за електрическите крушки бр.254

Всеки от вас има или е имал поне една крушка с нажежаема жичка в домът си. И сте я сменяли вероятно десетки пъти през годините. Но знаете ли, че всъщност преди повече от 100 години крушките с нажежяема жичка са имали много по-дългъг живот. Хиляди часове по-дълъг живот!
В Калифорния и днес може да откриете крушка, която не е изгасвала вече 120 години!
И тук идва големият въпрос – как издържа толкова дълго тази крушка? Краткият отговор е, че е ръчно произведена, съвсем скоро след като започва комерсиалното производство на крушки. И все пак, тя работи над милион часа, много по-дълго от живота на всяка днешната крушка.
Вие бихте ли си купили крушка с вечен живот? Със сигурност отговорът на този въпрос е елементарен за вас, но не и толкова елементарен за всеки един производител на крушки по света. Това би бил най-лошият бизнес модел за всяка една компания.
Производствен цех на OSRAM
Първоначално, измислянето на крушка с дълъг живот е била предизвикателство, защото дизайна на крушките с нажежаема жичка представлява просто преминаване на ток през материала на жичката, който се нагрява до такава степен, че започва да свети. Реално, 5% от крайният продукт е светлина, а 95% топлина. Температурата на нишката може да достигне невероятните 2800 Келвина, което е на половина температурата на повърхността на Слънцето!
При подобни температури, металите се топят, а това не е добре за животът им. Затова, през 1840-та, Уорън Де ла Рю предлага идеята за поставяне на жичката във вакуумна среда, за да се ограничи кислорода, с който да реагира.
През 1879-та, Томас Едисън изобретява крушка с памучна нишка, която издържа цели 14 часа.
В последствие се създават и други крушки с платинени нишки и карбонизирани материали, които постепенно увеличават живота на осветителните тела. Нишките се променят от въглерод, до волфрам, който има много по-висока точка на топене.
И така, в началото на 1920-та, средният живот на крушката е между 2000 и 2500 часа. В този момент обаче, вместо животът на крушките да става все по-голям и по-голям, изведнъж той започва необяснимо да намалява.
В Женева, Швейцария, малко преди коледата на 1924-та година се провежда тайна среща на висшите ръководители на водещите компании за електрически крушки – Phillips, International General Electric, Tokyo Electric, OSRAM, Великобританската асоцияция и много други.
Те сформират това, което в последствие става известно като Картелът на Феб, кръстен на Феб, богът на светлината.
Там, всичките тези компании се съгласяват да работят заедно и да си помагат чрез контролиране на индустрията за производство на електрически крушки. Тези големи корпорации, доминиращи в различни части на света са изправени пред най-голямата си заплаха – по-дълготрайните крушки. OSRAM например, през 1923г. продава 63 млн. крушки, а година по-късно едва 28млн. Крушките са твърде издръжливи и изяждат продажбите.
Затова всички компании в картела се съгласяват да намалят живота на крушките до 1000 часа, съкращавайки го на половина. За да осигури спазване на тези правила, всяка компания трябва регулярно да изпраща на останалите тестови крушки от заводите си, които при несъответствие и по-дългъ живот от договореният се глобяват взаимно с големи суми.
Същите тези инженери, които до сега са имали за задача да повишат живота на крушките, сега е трябвало да намерят начин да го съкратят, опитвайки различни по материали и тънкост нишки и ако съдим по данните – те са успяли да го направят. От създаването на картела, продължителността на живота на крушките постепенно започва да намалява.
До 1934г. средната продължителност на живота на една крушка става само 1205 часа. И точно както планират, членовете на картела 4г. по-късно вече имат над 25% увеличение на продажбите. И въпреки, че реално производствените материали вече струват все по-малко, цените на крайните продукти остават непроменени, което увеличава още повече маржовите им печалби.
Разбира се, за широката публика и крайният потребител картелът няма за цел да влоши продуктите си, за да има максимална изгода от тях, а неговата работа е да наложи стандартизация и ефективност на електрическите крушки. Все пак те са установили стандартната резба на крушките, която използваме и днес. Разбира се обаче, всички доказателства сочат, че картелите са мотивирани чрез печалби и увеличени продажби, а не от това, което е най-добро за потребителите.
Първоначално е планирано картелът да работи заедно до 1955г., но се разпада още през 30-те години. Борбата с външната конкуренция и неспазване на правилата от някои от участниците му, съчетани с избухването на Втората световна война слага краят му.
Въпреки смъртта на картела, неговите методи са оцелели и до днес и се използват с пълна сила в редица индустрии. Много компании умишлено съкращават живота на продуктите си чрез тактика известна като планирано остаряване.
Една от най-големите и известни компании днес, които използват тези похвати още от самото си зараждане е Apple, които ограничават изкуствено живота на батериите си в комбинация с това, че ги правят невъзможни за замяна, за което през годините на компанията се наложи да плати стотици милиони в поредица от съдебни дела, но както може би вече се досещате – сумите от тези глоби бледнеят пред приходите причинени от намаляване на живота на батериите и компанията и днес продължава да използва тези похвати в бизнес плана си за развитие. Всъщност това е само малка част от триковете, които компаниите използват, за да продават по-лесно продуктите си, но това ще разгледаме съвсем скоро в отделна статия.
https://naedin.click/phoebus-cartel/

Какво знаем за историята на ядрените бомби? бр.254

Унищожителността на оръжията нараства паралелно със съвременните технологии. Никой от нас не е наясно със смъртоносните ядрени оръжия и техните далечни смъртоносни последици. Светът стана свидетел на някои от тези опустошителни резултати по време на скандалната атака в Хирошима и аварията в Чернобил. Ядрените бомби, тестове, експлозии и аварии сега са неизбежна част от нашата реалност.
Цар бомба
Това е най-мощната ядрена бомба, използвана някога от човечеството. По време на експлозията тя създава гъбен облак с размери над седем пъти височината на връх Еверест, а ударната вълна обикаля Земята три пъти. Нещо повече, бомбата напуква стъклата на сгради на разстояние 900 километра.
Съветският съюз хвърля бомбата през октомври 1961 г. на отдалечен остров, разположен на север от Северния полярен кръг. Тежащата 27 тона Цар бомба е спусната чрез парашут на остров Нова Земля.
Съветският лидер Никита Хрушчов, който поръчва бомбата, първо иска 100-мегатонно оръжие.
Въпреки, че инженерите отхвърлят тази идея поради редица съображения и намаляват на половина мощността, все пак те успяват да създадат бомба, която е хиляди пъти по-разрушителня от тази, взривена от САЩ в Хирошима и Нагасаки.
Бомбата се взривява почти четири километра, преди да докосне земята на острова, в резултат на което повърхността на острова е напълно заличена.
Хората са можели да видят светлината от бомбата на 965 километра от взрива и да усетят огромната топлина на разстояние до 250 километра.
Няма жертви от експлозията, но след като стават свидетели на опустошителния потенциал, три държави подписват договор през 1963 г. Договорът забранява изпитанията на ядрено оръжие във въздуха. САЩ, Великобритания и СССР са участници в договора. 
Кищимска авария
Аварията е ядрена експлозия, станала през 1957 г. в завод за плутоний в СССР. Бедствието замърсява 23 000 квадратни километра земя и води до евакуация на 10 000 души. Това е третият по големина ядрен инцидент в историята, който правителството пази в тайна в продължение на 19 години.
Катастрофата е станала на 29 септември 1957 г. в завода за преработка на плутоний в Челябинска област, близо до Киштим.
Причината за инцидента е неспособността да се поправи неправилно работеща охладителна система в заровен резервоар. Резервоарът съдържа течните отпадъци от реактора и той избухва.
След разкриването на инцидента, Международната скала за ядрени и радиологични събития класира аварията на ниво 6. Други бедствия като Чернобил са с най-висока степен на тежест и са на ниво 7.
Западната преса съобщава за инцидента година по-късно, но историите не грабват вниманието на обществеността. Жорес Медведев, съветски биолог в изгнание, съобщава подробностите в британското списание New Scientist през 1976 г.
Тогава бедствието става широко известно, но Съветският съюз признава грешката едва през 1989 г.
Местните, които живеят там, страдат от увеличени случаи на рак, деформации и други сериозни здравословни проблеми.
Ядрена бомба на Луната
Когато Студената война е в разцвета си, ВВС на САЩ разработват строго секретен план за ядрена експлозия. Те искат да взривят ядрена бомба на Луната, за да покажат военната си мощ. Очакванията са били, че експлозията ще създаде гъбен облак, толкова голям, че да се вижда от Земята.
Планът предполага детонацията да се случи от тъмната страна на Луната, за да може Слънцето да озари облака. 
Д-р Райфел, ръководител на проекта казва, че експлозията би повлияла сериозно на повърхността на Луната, но това не е притеснение за властите. Всички твърдят, че експлозията ще има незначително въздействие върху Земята.
Името на свръхсекретния проект е A119 и е част от „Проучване на лунните изследователски полети“.
Проекта е разсекретен едва през 2000 г., но пълният му характер е неизвестен и до днес.
Произведения на изкуството и виното
Преди да избухне първата ядрена бомба през юли 1945 г., изотопи като стронций-90 и цезий-137 просто не съществуват в природата, но какво означава това всъщност за изкуството?
От години изследователите изследват картините, древни артефакти и произведенията на изкуството, използвайки радиовъглеродни техники, които включват изучаване на въглеродните изотопи открити в тях.
Радиоактивността е навсякъде по Земята – в храната, дрехите, клетките на тялото ни. Намира се в атмосферата и след това с дъжда тази радиоактивност пада върху земята и всичко, което се намира по нея.
Изотопите навлизат в почвата и растенията на Земята. По-късно чрез естествените масла, които действат като свързващи агенти в растенията те се появяват в множество картини.                                                                            
Това позволява на изследователите да правят разлика между картините, направени преди и след тази дата и лесно да откриват фалшификати.
По същият начин са разкрити множество фалшификати на вино, което е продавано за стотици хиляди долари на колекционери.
Атомното езеро Чаган
През 1965 г. Съветският съюз взривява ядрено устройство близо до река Чаган, за да направи изкуствено езеро. Взривът изкопава 10 милиона кубически метра земя, а на мястото има поставена табела – „Ядрени експлозии за националната икономика.“ Псевдонимът на езерото е „атомно езеро“ и все още е леко радиоактивен.
Езерото Чаган е първото изпитание, но не и последното от този вид. Програмата е предназначен да тества пригодността на ядрените експлозии за създаване на водни резервоари и съветският съюз продължава тази политика до 1989 г., като са проведени най-малко 156 ядрени изпитания.
Съветите се гордеят с езерото Чаган по време на създаването му, а министърът на Министерството на средното машиностроене на СССР(сега Росатом) дори е плувал в езерото при представянето му. Водата се използва в последствие и за напояване на добитъка в района.
https://naedin.click/nuclear-weapons-facts/