Category Archives: Архив

Символи в българската везбена украса. бр.263

За два от тях, както споменах в началото вече сме писали тук. Но така или иначе болшинството от тези символи се оказа , че са свързани с Духове, Диви, Алпи, от старата религия, служещи на Бога, или ангели, архангели както са наричани в християнството.  

Това са символи, вдъхновяващи човека за творчество, предпазващи от зло, носещи радост със своите хармонични съчетания, ритъм, симетрия и цвят, които са вплетени във везбената украса. Тя не остава изолирана от общата символика, напротив, вписва се в жизнената среда на българина от XIX в. Умението на майсторите на самоковската везба е да подберат главното и да отстранят излишното. В този смисъл самоковските шевици са великолепни цялостни монументални композиции, в които са наложени основните закони и правила на приложното изкуство.
Във всяка една шевица е закодиран древен символ. Заемайки точно определено място върху облеклото, шевицата е съобразена с пол, възраст, семейно и социално положение и изпълнява магическа „охранителна” роля.

image

image

image

image

Осн. източник: http://art.blog.libvar.bg/balgarskite-simvoli/#prettyPhoto

Мирослав Спасов с национален рекорд на 50 км шосе бр.263

 Мирослав Спасов с национален рекорд на 50 км шосе
Мирослав Спасов постави нов национален рекорд по време на европейското първенство на 50 км шосе.
Времето, за което Спасов преодоля дистанцията, е 3.07:19 ч. Това е и новото върхово национално постижение в тази дисциплина. Българинът завърши на 22-о място в класирането.
Още двама българи участваха в това състезание. Илия Куцаров зае 37-о място с 3.21:16 ч, а Ивайло Бенов е 49-и с 3.30:31 ч.
от сайта

(1904 – 1989) – испански художник. Салвадор Дали бр.263

 Самият той

Цитати:

„Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път — това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по- трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали“
„Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща.“
„Аз съм обиталището на един гений“
„Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз“
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. освен ако не са и двете едновременно.“
„Политиката е вицът на историята“
„Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават“
„Скромността не е най- голямата ми добродетел“
„Грандиозната трагедия, която наричаме модерно изкуство.“
„Тайната на моето влияние винаги е била в това, че то е останало тайно.“
„Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът.“
„Вземи ме, аз съм дрогата; вземи ме, аз съм халюциногенен.“
„Нещо е или лесно, или невъзможно.“
„Единствената разлика между мен и един луд е, че не съм луд.“
„Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите — не им достига култура. Аз съм самоук.“
„Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.“
„Книгата си „Петдесет тайни на магическото изкуство“ започнах така: „Ван Гог си отряза ухото. Прочети тази книга, преди да направиш същото.“
„Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.“
„Никак не ме трогва онова, което пишат критиците. Знам, че дълбоко в душата си те обичат моите работи, но се страхуват да го признаят.“
„Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: „Направих, каквото исках“.
„Уважавам всякакви убеждения и преди всичко онези, които са несъвместими с моите.“
„Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.“
„Сюрреализмът, това съм аз.“
„Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7, исках да бъда Наполеон. Моите амбиции продължават да растат със същата скорост дори сега. Сега не искам да бъда нищо по-различно от Салвадор Дали.“
„Пикасо е испанец- аз също! Пикасо е гений- аз също! Пикасо не е комунист- нито пък аз!“
„Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно- единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали.
 
https://hguteva.wordpress.com/2011/03/
Таг  испански, художник ,Салвадор Дали цитати

Татаринът Чака – цар на България или не? бр.263

 Татаринът Чака – цар на България или не? | Българска история
Впоследната четвърт на XIII век българската централна власт е значително отслабена. Сепаратизъм разпокъсва територията на държавата – царството не представлява едно цяло, а е разделено на няколко части. Царят вместо върховен владетел се превърнал в „пръв между равни”. За по-малко от 50 години след управлението на Иван Асен II България е териториално разкъсана.  От държава на три морета нейните граници са стопени  – на юг достигат до Източна Стара Планина и Подбалканската област, на север до река Дунав (само отделни крепости отвъд нея продължават да бъдат български), на северозапад до Браничевската и Видинската области, а на югозапад до областите Велбъжд, Средец и Струмица. В допълнение на вътрешната криза България има за съседи Византия, Сърбия и Унгария, а на север от Дунав се разпростира татарската „Златна орда”, които се възползват от ситуацията.
Bulgaria-Theodore_Svetoslav
България в началото на XIV век
Най-голямото падение през този период е възкачването на престола в Търново на татарина Чака през 1299 – 1300. Големият български историк Петър Мутафчиев пише за това:
„„…след много десетилетия на безначалие, раздори, престъпления и кървави междуособици, държавно разпокъсаният български народ трябвало да преживее и най-голямото унижение, каквото съдбата могла да му поднесе: да види на престола на Асеневци един татарин.
Бил ли е той наистина цар? За да се отговори на този въпрос, е нужен кратък хронологически очерк на събитията довели до това.
През  1285 година 10 000 татарска конница навлиза в България и подлага територията й на опустошение. За да спаси държавата от по-сериозно татарско нашествие, цар Георги  I Тертер е принуден да се признае за пълен и безусловен васал на хан Ногай. За да гарантира договора Теодор Светослав, престолонаследник на българския цар, е изпратен като заложник в „Златната орда” , а дъщерята на царя Елена е омъжена за Ногаевия син Чака. Следствие от васалитета е и това, че на монетите, изсечени от българския цар, са изобразени полумесец, звезда и човек – символи на татарите и татарския хан.
Бащата на Чака – Ногай се издига до пръв военачалник и велик везир на „Златната орда”. Господството му продължава до 1299 г., когато срещу него се изправя хан Токту, върховен ръководител на татарите. Ногай е победен и убит. Чака опитва да запази бащиното имущество и власт, но голяма част от поддръжниците му застават на страната на Токту. Това го принуждава да избяга първо в Бесарабия, а след това и в България.
Заедно с малобройна войска Чака, придружен от Теодор Светослав достига стените на Търново. Болярите отказват да пуснат татарина в града. Благодарение на богатството си придобито чрез женитбата с дъщерята на богатия венециански търговец Панталеоне, Теодор Светослав успява да спечели доверието им. Така Чака се озовава в Търново. Управляващият в това време непълнолетен цар Иван IV Смилец и майка му Смилцена Палеологина (племенница на византийския император Андроник II Палеолог), която действително упражнява властта, напускат столицата. Чака не е коронясан, тъй като е мюсюлманин. Той обаче е признат за „господар” в следствие на васалната зависимост на българското царство. Теодор Светослав влиза отново в ролята съвладетел, какъвто е бил и при управлението на баща си.
Бащата на Чака - хан Ногай
Бащата на Чака – хан Ногай
Част от болярите и патриарх Йоаким се противопоставят на това управление и обявяват Чака и Теодор Светослав за натрапници. Това е и причината патриархът да бъде обвинен в предателство (за съглашение с татарите) и екзекутиран. Според една легенда той е обезглавен на така наречената „Лобна скала” на хълма Царевец.
През 1300 година, за да предпази от ново татарско нашествие България, Теодор Светослав залавя Чака и няколко дни по-късно заповядва да бъде удушен от юдейски палачи. Главата му е посолена и изпратена на хан Токту. С този ход той не само отстранява татарина, но и успява да прекъсне татарската намеса в управлението на страната. В знак на благодарност, хан Токту връща в пределите на България старите български земи до устието на р. Днестър, включващи крепостта Белград-Монкастро (дн. Белгород Днепровски в Украйна).
Бил ли е обаче Чака цар на България? Според традиционните възгледи на българската историография през 1299 година Чака се възкачва на българския престол, тъй като е подкрепен от Теодор Светослав. За този извод служат думите на византийския историк Георги Пахимер:
„Туктаис [Токту] стана господар на земите и на татарското племе мина под негова власт.А малцина останаха с Чака, сина на Ногай, роден от Алака.Доверявайки се на тях той нападна земята на българите (…)И тъй след смъртта на Ногай, неговият син Чака, осланяйки се на тези около себе си, нападна българите,и не без основание, защото имаше за жена дъщерята на [Георги I] Тертер.Той взе със себе си и брат ѝ Светослав и заедно с него пожела да подчини българите.(…)Той [Светослав Тертер] спечели с дарове симпатиите на българите, и като имаше Чака за господар, с него заедно завладя Търново.След това Светослав замалко остана спокоен и като реши,че е много по-близък на българите от Чака, защото беше българин по майка (баща му Тертер беше от куманите),нахвърли се върху зет си и като го нападна коварно, предаде го на сигурните стражи. По- късно го удуши в затвора с помощта на юдейските палачи…”
Сребърна монета на цар Тодор Светослав с надпис: "Светослав цар на българите"
Сребърна монета на цар Тодор Светослав с надпис: „Светослав цар на българите“
В последните години историкът Пламен Павлов предлага друг поглед върху нещата. Той поддържа тезата, че Чака не е бил български цар и излага за това своите аргументи. Според него интерпретацията на събитията описани от Георги Пахимер е спорна. Слабата информираност на византийския историк е забелязана отдавна. Той кара цар Смилец (управлявал през 1292-1298) „да изчезне” едва след смъртта на Чака, а  в действителност Смилец умира две години преди тези събития. Отделно Пахимер не споменава и неговия наследник – Иван Смилец. Очевидно събитията в България в края на XIII – началото на XIV не са особен приоритет за византийския историк и поради това неговият разказ не може да бъде доказателство, че Чака е български цар.
В допълнение на това Пламен Павлов излага и още един силен аргумент. Според него Чака дори да е имал възможността да се възкачи на българския престол, не би го направил. Той има далеч по-големи претенции като наследник на хан Ногай още преди смъртта на баща си, Чака е признат за съвладетел и титулуван като „хан” и „султан”. Това изключва намерението му да става български цар. Целта му е да използва България като изходна база за реванш против Токту и да управлява „Златната орда”. Изглежда, че по-скоро Чака влиза в ролята на „господар” на Теодор Светослав по силата на васалитета на българската корона спрямо татарите
https://bulgarianhistory.org/chaka-bylgarski-car-ili-ne/
Таг  татаринът, Чака,, чар, България

Тържественна капанска сватба. бр.263

image

Голяма е ролята на танцьорите по време на особенно тържественната капанска  сватба. При отиване за булката и при връщане играчите играели, наредени в няколко реда, като в последния ред по средата е башът (момък, който командва играчите и държи връзка с кръстника и зетя). Избирал се за баш момък гласовит, добър играч и шегаджия. (Такива качества имал и джурата, полевия командир през средновековието при това полувоенизирано население. След като станали рая и отказали да станат мюсюлмани т.е. турци традициите преминали в трудовия и обряден бит. Затова думата – роб произлиза при нас от “работа”. Стиловете от бойните борби минали в танците, а в сватбенния  ритуал  съхранили части от старите традиции и организация. Семейството станало главното ядро за съхранение и възпроизвеждане на народността и българския дух).Музикантите през цялото време свирели капанска ръченица(обикновено мелодиите на “Дряновските моми”,”Китчице буйна лобудо”, “Где ти е Кино къщата”).Под такта на музиката играчите играели по командата на баша. По команда уинджиите образували различни фигури(окръжност, редици и др.), като играели на място, в движение, напред или назад. Много често играели с дясното или лявото рамо напред,( бойни движения при сблъсък с вражески редици) с вдигнати две или една ръка нагоре(обрядно-ритуално значение) , с ръце на кръста, встрани и др. Всеки играч имал по две капански кърпи, които ползвал при играта. Често играчите поемали с песен мелодията, изпълявана от музикантите. Башът често се провиквал: “На пиперью  кореню”, станалите отговаряли: “На зелката чукану” или “Аишълъ машалъ” с отговор от групата :”Деишълъ машълъ” или “Ашовле” с отговор “Абьовле”, и още “Гарван грачи на круша” с отговор от останалите играчи “Моли Бога за суша”.Най-честите команди, които можело да се чуят от баша, са: “Слушайте, муньченца, шъ клекним, шъ тропним, изведнъж долу!”. При тази команда всички уинджии, веднага клякали долу играейки, като продължавали да движат тялото си под такта на музиката. Следвало нова команда на баша: “Слушайти, муньченца, по пулека нагоре!” – през това време играчите почвали да се изправят, като продължавали да граят.Имало случаи, когато играчите под команда сядат на земята и бият кърпата в нея, или на коляно, бучат ножа или бият капата в земята. Употребявали се и други команди, като: “Дигайте ръцете високо, а сега наляво, сега надясно, а сега обратно, лявата ръка на кръста, дясната нагоре, а сега обратно”. При различните команди  се образували различни фигури. Всяка заповед(команда) на баша се спазвала стриктно. Уинджиите играели особена роля на сватбата и затова са били на почит и уважение от всички. Не случайно по пътя за булката или обратно към зетя те, играейки, спирали сватбата, където искат. Никой не им правел забележка.(Подобно на хон-турчите, джурашските дружини по 40 човека, по време на 40 дневните военни сборове през есента, когато имали право да вземат от населенето безплатно вино и храна. Всъщност то само им давало да не се налага да влизат по къщите да си взимат… През средновековието.)Обикновено спирали на важни кръстопътища в селото, пред кръчми, където кръчмарят и хората ги черпели с вино. Спирали и пред домовете на някои обредни лица. Всички се чувствали задължени да ги почерпят с вино. Когато сватбата наближавала дома на булката, башът посочвал двама бързоконници, които вземали бъклиците от кръстника и подкръстника и отивали в дома на булката, като поздравявали: “Добър ден, сватба идва!” и подавали бъклиците. Майката на булката ги дарявала с капански кърпи. Така сватбата влизала в момините двори и спирала пред къщата. Играчите и те спирали да играят и се оттегляли встрани. Давало им се кокошка и вино…(…)…Тези гатанки създавали високо настроение, особено ако кръстникът бил, весел и шегаджия. Това бил интересен и централен момент в сватбите. Чрез поставяне на гатанките кръстникът искал да му се донесе нещо. Ето няколко гатанки:- донеси ми Белеолту Паси( жител на Сеново, който се знае като човек със сприхав характер). Всъщност кръстникът иска да му е донесе оцет;- искам на коня петалата – иска да му се донесе петала наденица;- искам на баба Айше скъсаните шалвари – иска да му се донесе сарайлия (вид тестено сладко);- искам на Енчоолу Петко големия нос – иска се голяма пиперка;- донесете ми на Даната(местен циганин) децата в един чувал – иска се глава чесън;- дайте ми сербез кон от Кабиюк – иска се силна ракия;- искам да донесете стржата на конака с чалмите – иска се кибрит;- искам на дядо Асан червения фес – иска разрязана червена диня. Споменатите в гатанките имена са на жители от Сеново.  Обикновено кръстникът искал от изметчиите неща, които предполагал, че ги няма у зетя. В такъв случай изметчиите тръгвали да ги търсят от съседи. Желанието на кръстника трябвало да се изпълни. Ако изметчията, към който е отправена гатанката, не можел да се досети какво се иска, отивал при кръстника и казвал, че не може да отгатне гатанката. Кръстникът разпореждал същият да играе капанска ръченица и високо да вика ” Не я знам, не я знам”. През това време някой сватбар го запитвал какво не знае, а той високо отговарял “Гатанката не зная”. За този момент съхранен в капанския сватбен ритуал се сетих когато превеждах в блога ето този текст:“…Той се оженил за дъщерята на Кама-Батир, Туран-бика и завзел царския трон. Така се появила царската династия АТИЛ(ние условно ще я наричаме Втора хунска династия в Европа). Потомците им продължили да се причисляват към рода ДУЛО. Интересното е че братята на Туран-бика, стремейки се да не допуснат сестра им да се омъжи за Булюмара (понеже така ставал роднина а значи и претендент за трона) поставили условие: Булюмар ще се ожени само ако познае гатанките на всичките и братя. Само че Булюмар познал всички гатанки…(Това е съхранено в старинния капански сватбен ритуал.

https://atil.blog.bg/history/2012/12/08/narodni-pesni-muzika-i-tanci-na-kapancite.1028781
Таг тържественна, капанска, сватба

Сведения за старите български породи коне бр.263

 Какви точно породи коне е имало по онова време, археологията не може да отговори, макар че са засвидетелствани погребения с коне в много райони на Евразия, в това число и в България. Предполага се, че по това време са съществували няколко породи коне. Сарматите използвали две породи – ферганските(за тежката кавалерия) и дребните, по-ниски на ръст( чийто прародител е монголският търпан) за скотовъдство, транспорт и леката кавалерия.
Хуните също са ползвали такава порода коне, неин потомък в България е аборигенният делиормански кон, много популярен до края на 19 век. Служейки в римската войска сарматите използвали своите коне.   

Все пак за церемониални и официални нужди най-вероятно аристокрацията е ползвала ферганската порода в противовес на обичайния “народен” кон за всекидневни нужди… Непосредствен образец на древния български конник е каменният релеф на т.нар. “Мадарски конник: от тук: 

image

https://boianimen.blogspot.com/2017/06/blog-post_27.html

Също така и от средновековните рисунки графити:

image

Български средновековни рисунки-графити :

https://boianimen.blogspot.com/2017/06/blog-post_94.html

image  

image

Възстановка на средновековни български коне по скелети от погребение. Явно става дума за дозор от двама човека, т.е. това е вторият вид основна порода, конете на съгледвачите и патрулите т.е. най-бързите в случая.

image  
За тежката конница т.е. болярските дружини, са засвидетелствани също в едно интересно проучване на проф. Николай Овчаров. Ето една такава възстановка:

image
     
От тук: http://www.promacedonia.org/no/no_1.htm?fbclid=IwAR0TsvkXlRGocXG-25SemNfqH_hCT2BZ-XQnI9Q1DDq1WK00oHVPTmkT9r8

Българските породи коне впечатляват с издръжливостта си и приспособеността си към родния климат. Основното им предимство е, че повечето от тях издържат на студена зима с температури достигащи -20 градуса и много горещо лято с максимални температури до +35, +38 градуса.  

За съжаление в наши дни обикновеният човек е далече от коня. Такова е ежедневието ни. Рядко срещаме това прекрасно животно, защото за разлика от дедите ни, не го използваме за транспорт и за воюване. Нямаме го вкъщи и почти не го срещаме вече по улицата. А то е било неизменна част от живота на българина…  

От аборигенните породи най-известни са:
 
1. Делиорманския кон.

image

Център на развъждането му е Южна Добруджа. Конят е нисък /130 см при холката/, здрав, издръжлив на липсата на вода, високите летни температури и изгорялата тревна растителност. Поясницата е дълга, а гърдите често са тесни и плитки. Работоспособността е изключителна. Двойка коне с товар 650 кг изминават 35 км за 2,5 часа при непрекъснат тръс и само с кратка почивка по средата. Аборигенната местна порода “Делиормански кон”.
До края на 19-ти век се отглеждал в полудиво състояние на хергелето в степните и полустепни райони на Добруджа и Делиормана. Високо ценен заради универсалните си качества по цялата страна и на Балканите. Това бил т.нар. народен кон. По време на руско-турската война от 1877-78 г. Петко Р.Славейков(който бил главния българин по това време и отговарял за връзките с местното население пред руското командване) и в свитата му яздели именно такива коне.  

Повече за Делиорманския кон тук:

http://www.zooferma.com/deliorman_horse.html

2. Планински товарен кон.

image

Най-голямата група тук са каракачанските коне. Планинският кон е дребен, с характерен широк гръб и закръглен гръден кош, които го правят да изглежда масивен. Средният пояс е не само дълъг, но и много обемист, което се подсилва от големия корем, дължащ се на грубия фураж. От същия тип са старопланинските коне и конете от Родопите.  

От селекционираните български породи:  

1. Източнобългарска порода.

image

Създадена е в конезаводите “Кабиюк” и “Божурище” чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни английски кобили, съешавани с полукръвни и чистокръвни английски жребци. Първите кобили, използвани като майки, са били внос от Русия, Полша и Унгария. До 1925 г. са използвани главно полукръвни жребци, а след това съотношението се променя в полза на чистокръвните. Целта е създаването на подходящи за нашите условия полукръвни ездови коне. В конезавода в Божурище, които снабдява с ездови коне кавалерията, се оформя ценно стадо.

image

Постиженията на Източнобългарските коне на хиподрумите са много близки до тези на чистокръвните коне, като дори в Пардубице породата е спечелила няколко призови места. Работоспособността във впряг е също много голяма. При 20 кг теглителна сила без особени усилия конете изминават в тръс 2000 м за 6 минути. С празна каруца в тръс конете достигат 30 км/час. Всичко това нарежда породата на първо място между нашите коне. Елитната част на породата е в “Кабиюк” и “Стефан Караджа”.  

 2. Плевенска порода.

image

Създадена е в бившия конезавод “Клементина”, сега “Чифлика” край Плевен. Кръстосвани са местни, местни подобрени, полукръвни арабски и т.н. кобили с арабски, англо-арабски и главно гидран жребци. Формирането на породата е започнало през 1880 г., а утвърждаването й става през 1951 г.   

3. Дунавска порода.

image

Създаването й започва през 1924 г. в конезавода “Клементина”. Освен местни, полукръвни и англо-арабски кобили са използвани и кобили от породата Нониус, които били покривани с жребци от породата Нониус. Така освен поглъщателно кръстосване на местните и подобрени кобили с жребци Нониус е прилагано и чистопородно развъждане на подходящ за нашата страна тип  жребци и кобили Нониус. В резултат е създаден своеобразен български Нониус, различен от развъждания в Унгария, Чехия, Сърбия и др. Породата е призната също през 1951 г. Това е полукръвна впрегатна порода за транспорт и селскостопанска работа. Конете са едри, масивни, със здрава костна система. Цветът е черен, кестеняв и рядко алест. Цялото тяло е леко удължено, а живото тегло е доста по-голямо от това на конете от останалите полукръвни породи /550-600 кг/

https://atil.blog.bg/history/2021/10/10/velikiiat-konen-narod.1783407
Таг старите български породи, коне

Древнобългарските символи бр.263

Тези символи са добре познати на древните българи още преди трайното им заселване в земите на Балканите. Те са присъствали в украсите на ръкописни книги, в шевици на дрехи и тъкани, амулети и накити. Символът се възприема като етнокултурен код от средновековния българин, създаващ сигурност, самочувствие, себепознание, идентичност. Останал в паметта на етноса, символът се възприема като знак, който носи благослов, здраве, предпазва от зло, превръща се в послание към поколенията.

Древният символ „дълголетие” или „космическа костенурка” е открит сред ръкописи от първата половина на XV век (Четвероевангелие на йоромонах Никодим). Той доказва силата и устойчивостта на художествената традиция дори и в началните векове на османското владичество. Съставен е от символ квадрат, състоящ се от 16 квадрата. Той може да се получи на основата на древнобългарската матрица.

image

image
Квадратите са обединени от общите им диагонали. Този символ е познат от дървената врата на Хрельовата черква в Рилския манастир (1335 г.). Той се възражда в тъкани килими и дори в женски чорапи от XVIII-XIX в.  

Мандалата е древен графичен модел на космоса. Не е донесен, нито е измислен в Индия а се среща на много места по света, без някой да го е носил там. Както е и при североамерикавските индианци или древните българи от Евразия. Чрез този символ се постига хармония между Земния и Небесния свят. Той е открит в Остромировото евангелие от 1056-1057 година, но и във фрагмент от мраморен фриз от Двореца във Велики Преслав (IX-X в.).

image

Планът на предхристиянската култова сграда, върху основите на която стъпва централния олтар на Голямата базилика в Плиска (IX в.) възпроизвежда модела на мандала.   

Знакът „разцъфнал равнораменен кръст” (или плетеницата, за което се споменава във филмчето за Булгарите долу)вписан в кръг се среща врязан в каменен блок от Големия дворец в Плиска. Подчертано е култовото му и защитно предназначение. Същия знак може да се открие в основата на грузински килим „хали” от XIX в.

image

Древният знак бележи основните посоки на света и мястото на центъра.

П.П. Всъщност старите думи казват много. И за мандалата и плетеницата и плетовете…

Да видим за мандалото:

ма̀ндало — съществително име, среден род
Значение мн. ма̀ндала, ср. Заключалка на врата, голямо резе, което държи вратата затворена.

• Мандалото падна. — За нещо, което до този момент е било позволено, достъпно, но вече не е.

Т.е. пак за защита става дума.  То и за нея има много фантазии а келтите например, знаят. Имат много талисмани с мандали и същия вид плетеница.
В Америка има много келти и знаят, сценаристите на фентъзи филми и сериали отдавна са сложили в ръцете на магьосниците да правят защитни стени от енергийни плетове и мандали.

Затова и горният кръст с “разцъфнало цвете” са го изсекли върху сградата на Големия дворец в Плиска, работното място на държавния глава. И един Господ знае по кое време се е случило.

https://atil.blog.bg/history/2022/08/24/drevnobylgarskite-simvoli.1832083
 Таг древнобългарски, символи

Панайот Хитов автор на книгата бр.263

Преди 150 години в Букурещ в българската емигрантска печатница “Свобода” под редакцията на Любен Каравелов е издадена книгата:“МОЕТО ПЪТУВАНЕ ПО СТАРА ПЛАНИНА И ЖИВОТООПИСАНИЕТО НА НЯКОИ БЪЛГАРСКИ СТАРИ И НОВИ ВОЙВОДИ”.Неин автор е прочутия хайдушки войвода Панайот Хитов (1830 – 1918) . Книгата е разделена на множество кратки глави, в които е проследен целия жезнен път на войводата. Тя предизвиква значителен отклик сред съвремениците си.Обнародваните през 1872 г. записки на П. Хитов привличат вниманието и на чуждестранните учени като К.Иречек, А.Н. Пипин и др. и неслучайно още преди Освобождението на България книгата е преведена на няколко чужди езика. Тя е и важен исторически извор за българското хайдутство, за живота и подвизите на много легендарни войводи като Димитър Калъчлията, Кара Танас, Алтън Стоян, Бойчо Войвода и др. и вообще важен източник за Възрожденската ни история.Тук се предлага кратък текст от началната глава озаглавена ”Млади години”.От самото начало читателят ще усети непримиримата ненавист на младия Панайот Хитов срещу османските потисници и неговата неутолима жажда за свобода. Както обаче, от всяко дърво свирка не става, така и от всеки човек – хайдутин. Подобно на мнозина други, които са нямали такова намерение, на него като че ли му е “било писано” и съдбата го е водила именно в тази посока.imageimage “Аз съм се родил в 1830 година в Сливен. На баща ми името беше Иван Хитов, а на майка ми Съба. Баща ми се наричал Хитов затова, защото на дядо ми името е било Хито. На майчинимия ми баща името било Христоскал, а Христоскалов баща е бил Златко-чорбаджи.(…)Когато Златко-чорбаджи минавал през града, турците ставали на крака и ниско му се покланяли, а когато влизал в мезличът/ общински, градски съвет; събрание/, хановете и бейовете му опразвали място и го канели да седне. Неговите лозя се обирали със зурли, тъпани и голямо веселие. Златко чорбаджи бил наплашил турците до толкова, щото тия решили да го убият, – и убили го…Моят баща беше горски човек – овчар и козар. Богатството му беше средно. Когато ми се изпълниха дванадесет години, баща ми ме взема със себе си и ме направи козарче. И така аз почти порастнах в гората при козите - и се научих от малък да нося пушка и да ценя човешката свобода. Нека ми бъде простено да кажа, че в нашето отечество само хайдутите, овчарите и говедарите са свободни хора. Тия хора барем на време са избавени от турското робство и от чорбаджийските насилия, а за една свободна и щастлива минута много българи са готови да пожертвуват всичкия си живот.Една вечер, като вечеряхме вече, баща ми стана, взема пушката си и рече ми: “Вземи, сине, шишането си и иди да спиш зади кошарата.” Аз, като млад и неопитен момък, не послушах бащините си съвети, а останах при овчарите, които в това време свириха, пееха и се веселяха. (…) В онова време, когато ние се веселяхме, нас ни нападна една въоръжена турска чета (…) Нашите момци не се защитаваха, а се предадоха като жени.Турците ограбиха всичко щото намериха в колибата, а мене и още двамина от нашите овчари вързаха и ни отведоха със себе си. Пред зора овчарите бяха пуснати, но турците им заръчаха да кажат на баща ми (…) “Ако Иван не ни прати хилядо жълтици, нека дойде на Ройна – планина и да събере на сина си костите” (…)Овчарите се върнаха при баща ми и му разказали какво са видели (…) Тогава баща ми вземал пушката си и отишъл да ме търси. Когато стигнахме до едно място, което се нарича Еньова-булка, изведнъж гръмва една пушка и един от хайдуците падна на земята. Когато другите турци видяха своя другар мъртъв, оставиха ме и побягнаха. Побягнах и аз. (…) Преди обед аз стигнах дома си. Около обяд дойде и баща ми, и тогава вече се научих, че съм бил избавен от него.  От онова време аз оставих овчарството и козарството и се залових за баккалък/ търговия с хранителни стоки/; но това занятие не беше за мене – за свободния човек е твърде тежко да продава на гаджалите/хулно название за турци/ за три пари сирене и да слуша всевъзможни псувни.Скоро аз оставих бакаллъка и се залових за касаплък. Разбира се, и това занятие не беше в състояние да удовлетвори моите желания. В продължение на три години аз изгубих половината от капитала си. Турските чиновници вземаха месо на вяра и никога не плащаха. Само из конакът имах да вземам повече от 4 000 гроша. Иди ти прави търговия, когато в царството не съществува никакъв ред и когато почти всеки турчин е крадец!Турските чиновници се хранят безплатно по всичка България и така аз напуснах касаплъка и захванах пак да купувам овце, кози и говеда и да ги препопродавам на касапите.В 1855 год. умря майка ни. После смъртта и ние останахме двама братя и две сестри. Баща ни още живееше. В това също време между народа се беше разпространил такъв един слух, че българите могат да се делят между себе си сами, без да искат позволение от турските власти. Тоя слух ни накара да повикаме по-първите от нашите граждани, съседите си и роднините си, и да разделим онова, което беше останало от майка ни. Сестрите ни бяха вече омъжени.Подир три години някои си турски мекерета наговориха сестрите ни да искат от мене изново дял от майчиното ни имане. Разбира се, че аз трябваше да им откажа, и те отидоха да ме съдят пред кадият. Кадият беше един от ония турци, които смучат народната кръв и пият народния пот, като всяка пиявица. Тоя кадия изпрати едно заптие, за да ме закара в правосъдното съдилище. Това ми обърна сърцето наопъки. (…)Тръгнахме. Когато вървяхме из пътът и когато видях, че хората гледат и сочат с пръст към мене, то на сърцето ми падна голям яд, и аз казах на заптието: “Моля ти се, аго, да ме оставиш… Върви ти пред мене или подир мене, че ме е срам от хората.”Но турчинът, като всеки турчин, поиска съвсем да ме засрами пред светът: той се приближи до мене, хвана ме за рамото и ме поведе насила. Това турско варварство ме накара да забравя за себе си и да направя началото.Аз хванах царския чиновник през кръста, хвърлих го в калта и го изгазих с коленете си. Когато наситих яростта си, отидох при чорбаджиите и обадих им, какво се е случило…Нашите честити чорбаджии, наместо да ме попитат, защо са ме карали насила и защо съм изгазил заптието, – захванаха да викат, да ме обвиняват и да ме попърджат… – “Да сте проклети”, помислих си аз; но не проговорих ни бяло, ни черно…В това време дойдоха няколко души сеймени/ военни полицаи/ и закараха ме при кадията. Кадията заповяда на сеймените да ми ударят петдесет тояги по краката, защото съм дръзнал да ударя царски човек…Захвана се съдопроизводството. Каквото и аз да проговорех, кадията ми отговаряше: “Мълчи, бре гяур! Не ща аз да слушам твойте думи. Ти си достоен за бесене!” Във времето на това турско съдопроизводство, мене беше дотолкова дотегнало, щото аз насмалко щях да се спусна, да хвана правосъдецът за врътът и да го удавя като жаба. Най-после кадията реши да дам на сестрите си 200 жълтици, или да изляза из бащината си къща. (…) и аз бях принуден да дам втори път 200 жълтици и да се избавя от турското правосъдие.  (…)Един ден аз повиках брата си, предадох му всичкото свое имане дадох му къщата си и помолих го да храни жената ми. Брат ми ме обичаше твърде много, и затова, когато чу моето предложение, той ми рече така: “Аз ще ида с тебе, ако би ти отишъл и в пъкъла.” (…)После дълги молби, брат ми се съгласи да остане дома, а аз и моят шурей Стоян отидохме да се “шетаме” по Стара-планина. Аз казах вече по-горе, че хайдутинът е най-щастливият човек в турското царство а моето сърце търсеше свобода, търсеше честност, търсеше правда. Само Стара планина беше в състояние да удовлетвори моите желания.“Благоразумните” хора говорят, че отмъщението е свойствено само на дивите и на кръвожадните народи; а аз мисля, че то е свойствено само на честните хора, които имат душа и сърце, които ценят своето човешко достойнство и които не се наричат животни. Когато аз излязох “да се шетам” по Стара планина, то единствената ми цел беше да си отмъстя на турските зверове, които не знаят, ни що е чест, ни що е човечеството, ни що е правда.Причината, която накара и шуреят ми да вземе пушката си и да върви след мен, беше следующата. Стоян имаше четири братя, от които единият беше бакалин и се наричаше Тодор. Веднъж той се скарал с няколко души турци, които от яд му строшили кракът. Тодор пролежа цели две години и похарчи около 20 000 гроша. Стоян поиска да отмъсти за брата си и уби двамина от гореказаните злодейци. Другите турци помирисаха каква е работата и търсеха случай да убият и него.С нашата “вярна и сговорна дружина” се съедини и Георги Трънкин, който беше родом из Сливен, но живееше в Добруджа. Георги беше хайдутин. Когато се намерихме с него и когато го попитахме где са старите войводи, той ни разказа, че Димитър Калъчлията е хванат. Ние събрахме цяла чета юнаци и захванахме да се разхождаме по горите и планините. Георги беше избран за войвода. И така, почти всичкото лято през 1858 год. ние хайдутувахме, но не можахме да направим нищо важно, защото бяхме още млади и неопитни. Дойде и есен. Трябваше да си търсим и зимовище. Станахме от Сливенските планини и дойдохме в Шумен, из Шумен в Кюстенджа, а от там всеки  из нас зави краят си, накъдето намери за нужно. Аз и Стоян отидохме в Тулча, а от там в Браила.В 1859 год. аз и Стоян намислихме да съберем по-опитна и по-голяма дружина. Из Браила ние преминахме в България през Хърсово. Разбира се, че ние си имахме тескерета, и всичко; ние бяхме търговци и отивахме да купуваме овце и говеда. Из Хърсово отидохме в Черна вода, от там в Меджидие, от Меджидие в Пазарджик/Добрич/, а от там през Шумен, през Преслава, през Върбица – на Стара планина.   Ето ви накратко историята на моето детство и началото на моето хайдутуване.”imagehttps://atil.blog.bg/history/2022/07/07/oshte-edin-izvor-za-istoriiata-na-bylgarskoto-haidutstvo.1825603                  

тагове: българия, сливенстара планина, хайдути, Лнайот Хитов, история  

Най-високите атракции в света бр.263

Предлагайки извисяващи се гледки, лукс от висок клас (буквално) и трепета на коленете, тези възвишени структури създадени от човека, високи до небето места, извисяващи се атракциони и огромни природни чудеса поставят посетителите наистина на върха на света.
Gibbon Experience, Бокео, Лаос
Къде е по-добре да се доближите до обитаващите горите същества на националния парк Нам Кан в Лаос от къща на дърво? С осем извисяващи се структури, достигащи до 40 м височина,  Gibbon Experience, този туристически базиран проект за опазване на околната среда, се казва, че има най-високите къщи на дървета в света. След като се събудите сред дърветата е много вероятно първото лице, което видите, да е това на черен гибон, който живее в горите на северозападен Лаос и е застрашен от изчезване. И ако това не е достатъчно вълнуващо, единственият начин да стигнете до тях и да преспите през нощта е чрез мрежа от въжени линии.
Ето как хората унищожават околната среда
Водна пързалка Килиманджаро, Бара до Пирай, Бразилия
Тази невероятна структура в Aldeia das Águas Park Resort, в Бара до Пирай, държи титлата за най-високо спускане от водна пързалка. Килиманджаро се издига на 49,9 м. Любителите на силни усещания достигат скорост от около 82-91 км/ч, докато се спускат надолу по хлъзгавия наклон от 60 градуса.
Копенхил, Копенхаген, Дания
Иновативният обект за отдих в Копенхаген CopenHill, който е построен на покрива на чиста електроцентрала, се превръща в истинска площадка за градски авантюристи. Там може да откриете хора каращи ски и шейни по неговите изкуствени ски писти, както и туристи и бегачи по засадени с дървета пътеки. Градският планински спортен център вече има и най-високата стена за катерене в света. На височина от 85 м, той е проектиран да прилича на планина, изпълен със склонове и множество предизвикателни маршрути до върха.
Zumanjaro, Six Flags Great Adventure, Ню Джърси, САЩ
Six Flags Great Adventure е дом на рекордна падаща кула, която е прикрепена към извисяващото се влакче Kingda Ka. Zumanjaro: Drop of Doom включва три атракции за свободно падане и се смята за най-високото и най-бързото падане в света. Приключенците се изстрелват до височина от 126 м, преди да се втурнат отново надолу със скорост 145 км/ч за по-малко от 10 секунди!
Най-опасните влакови маршрути в света
ICON Park, Орландо, Флорида, САЩ
На път да се превърне в самозваната „земя на гигантите“, ICON Park в Орландо не само има най-високата самостоятелна люлка в света – Orlando StarFlyer, извисяваща се на 137 м – има и най-високата прашка в света и кула за свободно падане. 91 метровата двукула Orlando Slingshot може да изстреля двама ездачи от „експлодиращ вулкан“ нагоре в небето със скорост от 160 км/ч. Междувременно свободното падане на Орландо може да завърти 30 души около кулата, преди да паднат с почти 120 км/ч.
Kingda Ka, Six Flags Great Adventure, Ню Джърси, САЩ
Сериозните писъци са гарантирани за всеки, който е достатъчно смел, за да се изправи срещу най-високото и бързо влакче в света. Six Flags Great Adventure предявява претенции за този световен рекорд със своето влакче Kingda Ka, което достига височина до 139 м под ъгъл от 90 градуса. При стартиране от станцията, ездачите достигат от нула до 206 км/ч само за 3,5 секунди. След като достигнат върха, те се изстрелват обратно надолу в ужасяваща спирала от 270 градуса, последвана от 39 метра камилска гърбица за финал. 
Улмска катедрала, Германия
Издигайки се на 161.5м. над Улм, исторически град в провинция Баден-Вюртемберг, катедралата има най-високата църковна кула в света. Първият основен камък на църквата е положен през 1377 г., но е завършена едва през 1890 г., когато главната камбанария е окончателно завършена. Обикновено е възможно да се изкачите по 768-те стъпала на огромната готическа структура, за да стигнете до платформата за наблюдение и да погълнете шеметните гледки.
Сигирия: Лъвската скала на Шри Ланка
Бънджи скок от моста Bloukrans, село Tsitsikamma Khoisan, Южна Африка
Разположена на очарователния Garden Route в Южна Африка, платформата за бънджи скок на Bloukrans Bridge се счита за най-високия комерсиален бънджи скок в света. Той се е превърнал в магнит за екстремния спорт, примамвайки хора от всички краища на земното кълбо да скочат от 216 м на най-високата му арка. Ще се потопите в скалистото дефиле отдолу и ще се люлеете над пустинята за невероятни гледки, преди да бъдете изтеглени обратно. Не харесвате бънджито? Face Adrenalin, които управляват скоковете имат и пешеходна обиколка по моста.
Айн Дубай, Дубай, ОАЕ
Най-високото и най-голямо колело за наблюдение в света е най-новото допълнение към рекордния силует на Дубай. То се намира на остров Блууотърс, изкуствен остров в непосредствена близост до брега в Джумейра Бийч Резиденс и Дубай Марина. Издигайки се на невероятните 250 м, колелото е с 82 м по-високо от гигантското виенско колело на Sin City и съдържа 11 200 тона стомана. Ain Dubai разполага с 48 капсули и всяка може да побере до 40 души.
Address Beach Resort infinity pool, Дубай, ОАЕ
Разположен на 77-ия етаж на Address Beach Resort, този бляскав инфинити басейн на покрива официално е най-високият в света, разположен на 294 метра височина. Огромният басейн също е дълъг 95 м, така че има достатъчно място за обиколки, докато плувците се наслаждават на гледката към Айн Дубай и блестящия залив. Отворен е само за гости на хотела, но туристите могат да надникнат, като вечерят в ресторант на покрива Zeta Seventy Seven.
Zhangjiajie Grand Canyon Glass Bridge, Хунан, Китай
Китай има много мостове, предизвикващи световъртеж, но вероятно не толкова, колкото стъкления мост Zhangjiajie Grand Canyon в Sanguansixiang, Хунан. С най-високата си точка, издигаща се на 299 м над каньона, той е както най-високият, така и най-дългият в света, когато е открит през 2016 г. Той свързва извисяващи се скали в зашеметяващата пустиня Wulingyuan и две платформи за бънджи, също отворени под пешеходния мост през 2020 г. Източната платформа вече има претенции за най-високия бънджи скок в света от пешеходен мост, където смелчаците могат да скачат от височина от 260 м. 
City Climb, Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ
Извисяващ се над Манхатън, Hudson Yards има най-високата открита небесна палуба в Западното полукълбо на своя 100-ти етаж – Edge. Ако надничането към Голямата ябълка през палуба със стъклено дъно намиращо се на 345 м височина не е достатъчно за да предизвика прилива ви на адреналин, в града има нова тръпка. City Climb  ще подхожда на всеки, който има фантазии за Спайдърмен, тъй като участниците изкачват външната страна на супер високия небостъргач, преди да се наклонят и да погледнат надолу от ръба. Това е най-високото изкачване на сграда на открито в света.
Коулун: Най-населеното място на планетата
At.mosphere, Дубай, ОАЕ
Най-високият ресторант в света от нивото на земята, At.mosphere се намира на 441 м височина, на 122-ия етаж на най-високата сграда в света, Бурж Халифа. Храната е наистина висококачествена, но истинската привлекателност са несравнимите гледки към блестящия пустинен град, на който можете да се насладите от масата си. Дубай има една от най-зашеметяващата архитектура на планетата и какво по-добро място да го разгледате от върха на най-високата сграда в света?
Най-красивите летища в света
Озон, Хонг Конг
Хонг Конг има много опияняващи и хедонистични места за отпиване на коктейли от висок клас, придружени от извисяващи гледки към хоризонта, но Ozone е най-високият бар намиращ се на покрив. На 490 м над морското равнище, той е и най-високият в света, разположен в рамките на извисяващия се Международен търговски център в Западен Коулун. От мястото си на 118-ия етаж на хотел Ritz Carlton посетителите на барове имат зашеметяваща гледка към града и пристанището Виктория.
Шанхайска кула, Шанхай, Китай
Шанхайската кула е най-високата сграда в Китай и втората по височина в света след Бурж Халифа в Дубай. Но въпреки това в известна степен я бие с нейната наблюдателна площадка (известна като Върхът на Шанхай), която е на 121-ия етаж на височина от 561 м. Гледките от това архитектурно чудо, което има и най-бързите лифтове в света, наистина са умопомрачителни.
Хотел J, Шанхай, Китай
Открит през юни 2021 г. в територията на 561 метровата Шанхайска кула, хотел J е най-високият хотел в света. Разположени на етажи от 84 до 105 и 120-ия етаж, неговите луксозни 165 стаи предлагат зашеметяваща гледка над високия град, включително река Яндзъ и финансовия център на Шанхай Луджиадзуй. Гледките в облачните дни са не по-малко спиращи дъха, когато гостите се будят, заобиколени от надигащи се облаци.
Мост Бейпанджан, Гуейджоу и Юнан, Китай
Построен между Xuanwei в провинция Юнан и Liupanshui в провинция Гуейджоу през 2016 г., този могъщ планински надлез се извисява над река Beipan в отдалечена и пресечена част на югозападен Китай. Разположена на 565 м над земята, впечатляващата въжена линия е най-високият мост в света. Освен това е доста дълъг – 720 м.
Водопадът Анхел, Венецуела
Спускайки се от 979 м над ръба на планината Ауян-тепуи и в река Чурун, вдъхновяващият водопад е най-високият водопад в света. Също толкова драматично е отдалеченото му местоположение в националния парк Канайма в югоизточната част на Венецуела, с неговите поразителни планини с плоски върхове и покрити с мъгла гори. Има само два начина да видите водопада – отгоре на живописен полет с лек самолет или с лодка и пеша през гъстата джунгла.
Морски скали Молокай, Хаваи, САЩ
Чувството да се намираш на ръба на света е гарантирано от северните скали на Молокай, Хавай. Островът има най-високите морски скали в света, достигащи височини между 1097-1188 м. със среден наклон от 55 градуса. Те се намират в отдалечената северна част на Молокай и можете да им се насладите от птичи поглед при обиколка с хеликоптер от Мауи или по тясната пътека от 5км. до полуостров Калаупапа.
Ла Тиролиен, Вал Торанс и Орел, Франция
Свързвайки ски курорта Val Thorens със съседния му курорт Orelle във френските Алпи, La Tyrolienne zip wire е най-високата въжена линия в света. Дълга е 1300 м и достига височина от 3230 м, докато пътниците висят от стоманена тел, нанизана на 250 м над зрелищната зимна страна на чудесата. Тези, които са достатъчно смели, за да го преминат, пристигат на местоназначението си само за една минута и 45 секунди. Всеки, който желае компания, може да се повози по най-новата въжена линия на курорта, La BEE, двойна линия (на снимката).
Планината Торк, планината Кинабалу, Малайзия
Най-високата „желязна пътека“ в света се намира в планината Кинабалу, Сабах, Малайзия. Изградената и управлявана от Mountain Torq, скална стена на планината Panalaban, започва от 3 200 м и завършва на 3 776 м над морското равнище. Придружени от опитни водачи, катерачите по двата маршрута – Walk the Torq и Low’s Peak Circuit – са възнаградени с ненадмината гледка към планината, докато се катерят над облаците по поредица от стъпала, релси, въжета и мостове.
Снежна планина от Джейд дракон, Юнан, Китай
Зашеметяващи планински пейзажи и дълбок сняг се предлагат в Snow Mountain Jade Dragon в Лидзян, в китайската провинция Юнан. Разположен на надморска височина от 4,500-4,700м над морското равнище, това е най-високият ски курорт в света. Драматичната планинска верига, която се състои от 13 върха, е най-южният ледник в Северното полукълбо.
Невероятни пейзажи от други светове
Кабинков лифт Мерида, Венецуела
Първоначално построена през 60-те години на миналия век, най-високата и втората по дължина въжена линия в света е отворена отново през 2016 г., след като е затворена за големи модернизации поради съображения за безопасност. Известно като Mukumbarí, въртеливото движение отново размахва пътниците от Мерида и нагоре на 4 756 м до заснежения връх Пико Еспехо (Огледален връх). Това е вълнуващо пътуване, докато пътниците се придвижват над града и долините, преди стръмното изкачване в Андите, където излизат в облаците.
Жп линия Цинхай-Тибет, Китай
Най-високото пътническо железопътно пътуване в света, линията Цинхай-Тибет започва през 2006 г., свързвайки Сининг, столицата на провинция Цинхай, с Лхаса, столицата на Тибет. Маршрута започва на 4 000 м над морското равнище и достига 5 231 м в най-високата си точка, когато се изкачва до прохода Танггула. Докато влаковете се търкалят през замръзнал пейзаж и нагоре в Тибетското плато, пътниците са защитени от въздействието на височината от кислород, който се изпомпва във вагоните, регулирани температури и прозорци с UV покритие.
Път Uturuncu, провинция Sur Lípez, Боливия
Извивайки се около спящ вулкан, пътят Утурунку в югозападна Боливия е най-високият път за движение на Земята. Старият миньорски път е изтощително и опасно пътуване благодарение на високата надморска височина и лошите условия. Пътят спира близо до върха на вулкана, на височина от около 5 730 м, но може да се стигне пеша.
https://naedin.click/worlds-highest/
Таг най- високите, атракции, света