Category Archives: Архив

ТОВА Е НАШАТА СЪВРЕМЕННА ЕТИКА бр.273

 Християнски надписи (на църкви, тениски, коли и т.н.)
Мисли на известни проповедници и от неизвестни автори.
Тук се сервира храна за душата.
Животът е труден? Моли се по-здраво!
Ако Бог е вторият ти пилот, време е да си смените местата!
Под един и същ мениджмънт, повече от 2000 години.
Животът предлага много избори. Вечността – само два. Какво избираш?
Трудно е да се спънеш, когато си коленичил.
Никога не качвай дявола на стоп. Той винаги иска да шофира!
Християни, пазете вярата! Но не от другите…
Нахрани вярата си и съмненията ти ще умрат от глад!
Някои хора си носят ореолите прекалено стегнати.
Ако не можеш да създадеш Вселената за шест дни, може би не е добра идея да даваш съвети на Бога.
Тъгата гледа назад, притеснението гледа около себе си, вярата гледа нагоре.
Да простиш, означава да освободиш затворника и после да осъзнаеш, че затворникът – това си ти.
Странно нещо са хората – някои мислят, че Бог е мъртъв, а Елвис е жив…
За онези, които искат да изгонят Бог отвсякъде: Страхотна новина! Той няма да бъде и в ада!
Работете за Господа! Заплатата не е кой знае какво, но пенсията е направо райска!
Планирайте отдалеч – когато Ной строеше ковчега, нямаше прогноза за дъжд.
Пътят на човека води до безнадежден край; пътят на Бога води до безкрайна надежда.
Ако Бог беше достатъчно малък, за да Го разбираме, нямаше да е достатъчно голям, за да Му се покланяме.
Бог никога не е обещавал приятен полет. Само успешно приземяване.
ТОЙ знае какво направи миналото лято…
Трябва ти спасител? Моят може да ходи по водата!
Празният гроб доказва християнството. Празната църква го отрича.
Десетте заповеди никога не са били “Десетте предложения”.
Ако живееш все едно, че Бог не съществува, моли се да си прав!
На Иисус не му трябват адвокати, а свидетели.
Евангелието е Блага вест само, ако тази вест пристигне навреме. (К. Хенри)
Говорим за Второто Пришествие, а половината свят още не е чул за Първото. (О. Смит)
Можеш да даваш и без да обичаш, но не може да обичаш, без да даваш. (А. Кармайкъл)
Някои неща се виждат само ако повярваш в тях. (Ралф Ходжсън)
Църква, която се омъжва за духа на този век, в следващия век ще е вдовица. (Д. Инге)
Мъдростта има две части: 1) да имаш да казваш много неща и 2) да не ги кажеш.
Всичко, което съм видял, ме учи да се доверя на Създателя за всичко, което не съм видял”. (Ралф Уолдо Емерсън)
Вярата е да виждаш невидимото, а не несъществуващото. (А. Тоузър)
Има само два вида човеци – праведници, които се имат за грешници и грешници, които се имат за праведници. (Блез Паскал)
Свободата е преходът от робство към служение.
Един ден всичко, което ще имате ще бъде това, което сте дали на Бога. (К. П. Йоханан)
Вярата е лична, но никога частна. (Хенк Ейландър)
Истинският християнин е най-доброто доказателство за истинността на християнството.
Дяволът няма нищо против да изповядваш християнството, стига само да не го практикуваш.
Вярата е способността да се осланяме на обещанието, докато дойде отговорът. (Стивън Л. Милър)
Проповядвай евангелието по всяко време. Ако е необходимо, използвай и думи! (Св. Франциск Асизки)
Надеждата – това е вяра, която протяга ръка в тъмното.
Няма нужда да виждаш пътя, ако следваш Онзи, Който е Пътят!
Славата на християнството е да покоряваш чрез прошка. (Уилям Блейк)
 
Подбор и превод от английски Пламен Сивов
 Таг  НАШАТА СЪВРЕМЕННА ЕТИКА

ЕТО ЗАЩО НОСИМ БРАЧНИ ХАЛКИ БР.273

 

Въпреки че вероятно сте виждали един милион снимки на принц Уилям и херцогинята на Кеймбридж Катрин, може би сте пропуснали едно важно нещо. На лявата ръка на бъдещия крал няма брачна халка, посочва Huffington Post.
Докато Кейт носи разкошен годежен пръстен със сапфир и диаманти, принадлежал на майката на съпруга й – принцеса Даяна, принц Уилям не носи халка. Според Business Insider на сватбената церемония през 2011 г. той не е получил такава.
Носенето на брачни халки е плод на лични предпочитания, като всъщност е съвсем обичайно за британската висша класа да пропусне този обичай. Според експерта по етикет Уилям Хенсън не е нещо необичайно за мъжете от висшето общество на Острова да избягват носенето на брачна халка.
И причината не е намерението им да изневеряват на съпругите си, а по-скоро липсата на традиция мъжете да носят бижута, посочва той за Harper’s Bazaar. В миналото в това число са се включвали и часовниците, но има промяна на този фронт, казва още експертът.
За разлика от съпруга си, херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън носи годежния си пръстен вече пет години. Той е с овален яркосин сапфир и 14 малки диаманти. Цената му е 50 000 долара, пише profit.bg.
Къде да носим брачната халка?
Брачната халка е символ на вечна любов и вярност между двамата души, встъпващи в брак. Традицията повелява тя да бъде изработена от скъпоценен метал.
Носи се на безименния пръст, тъй като в Древен Китай именно той символизира брачния партньор. Палецът са родителите, показалецът – братята и сестрите, средният пръст – самият човек, а малкият пръст – децата.
В Германия, САЩ, Мексико, Япония, Великобритания и Бразилия се поставя на лявата ръка. Това се свързва с вярването, че от там до сърцето минава кръвоносен съд, наречен „вена на любовта“.
Православните християни носят халката на безименния пръст на дясната си ръка, защото това е „ръката на Господ“.
От къде идва тя?
Смята се, че историята на брачните халки се крие дълбоко в древността, още по времето на фараоните. Първите подобни пръстени се появява в Египет, а след това и в Рим.
Брачните халки, изработени от ценни метали, като злато и сребро, идват от Англия и Франция.
Ще изчезнат ли халките?
В наши дни значението на брачните халки все още не се е променило, въпреки че външният им вид съществено се различава от първообраза им. Ако в миналото е прието те да се изработват от един вид метал и да бъдат гладки, без никакви украси, днес те са по-пищни и изработени от нетрадиционни материали.
Днес носенето на халка е въпрос на лични предпочитания и споразумение между брачните партньори. По-често жените носят халките си, за разлика от мъжете, повечето от които ги считат за ненужно украшение.
Таг брачни, халки

България-853-1018 бр. бр.273

 Княз Борис І

Борѝс I Михаѝл (IX век - 2 май 907) е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.
Според старо предание, синът на хан Пресиан - Борис, приел властта над славянобългарската държава през 852 г. на р. БрегалницаМакедония. Някои езиковеди считат, че името му произлиза от старотюркското „бьори“ (вълк), а други — от алтайската дума „барс“ (тигър). 
Предполага се, че заема престола през 852 г. и царува до 889 г. На тази дата е засвидетелствано българско пратеничество в двора на крал Лудвиг II Немски в Майнц. Изворите не съобщават каква е причината за това пратеничество, но се е наложило мнението, че Борис, като наследник на баща си кан Пресиан, провожда дипломати, за да потвърдят, че ще се придържа към съществуващия мирен договор между България и Източнофранското кралство.
България-853-1018
В началото на Борисовото управление българите влизат във военни конфликти с Източнофранското кралство, Византия и  Хърватият  Византийският   император Константин Багренородни пише накратко за един неуспешен поход на Борис в съседното Сръбско княжество, при който престолонаследникът Владимир заедно с дванадесет велики боили попада в плен. Тогава от скръб по сина си Борис се вижда принуден да сключи мир .През 862-863 г. Борис I сключва военен съюз с крал Лудвиг II Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско през 863 г. започва война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи В отговор на молбите на Ростислав през есента на 863 г. Византия нахлува отново в българските земи. Заетите на запад български войски не могли да окажат сериозен отпор на Византия. Започват мирни преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Цариградската патриаршия. Българският владетел приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. В надписа от албанското село Балши се съобщава, че покръстването се е състояло през 6374 г. от сътворението на света, което съответства на периода 1-висептември 865 – 31-ви август 866 г. Българският владетел приема името на своя „духовен отец“ – византийския император Михаил III. Приемането на християнството води и до законодателни промени. Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на 52 недоволни български боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Когато влизат в двора на двореца пред тях се изправят няколко стари хора, държащи кръстове. Тогава бунтовниците разбират смисъла на християнството. Борис I потушава бунта и заповядва водачите на бунта да бъдат обезглавени. Твърдението, че заедно с водачите са избити и целите им родове, е спорно .Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава княз Борис I да търси сближаване с папата в Рим. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I - 105 на брой, съставени от Анастасий Библиотекар са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени кардинал Формоза Портуенскиепископ Павел Популонски  и свещеници. Борис спира своя избор за архиепископ на България върху кардинал Формоза Портуенски, бъдещ папа в периода 891 – 896 г. През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа Николай I отказва. На 13 ноември 867 г. Николай I умира и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставя на назначаването на кардинал Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи – Гримуалд Полимартийски и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере архиепископ на България между тях и Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до съответната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На Четвъртия Константинополски събор (869-870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис – учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът  Георги, с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има 7 митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Единствено църковникът  е сан с български произход .През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава Йосиф I, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий - НаумАнгеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.След продължително 36-годишно управление, през 889 г. княз Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Борис има четирима сина: Владимир-РасатеГавраилСимеон и Яков. За свой наследник посочва първородния си син Владимир-Расате.  Неумелата антивизантийска политика н княз Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява възкачването на третия си син Симеон на престола и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.
https://historicuse.alle.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-853-1018/Таг  България-853-1018

УПОТРЕБА НА ПЪЛЕН ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН БР. 273

С пълен член членуваме подлога в изречението и неговите съгласувани определения.
Ако можем да заместим същ. име или словосъчетание с той, трябва да го членуваме с пълен член:
УченикЪТ (той)обича трудностите.
ЛюбознателниЯТ човек (той) обича предизвикателствата.(Съгласуваното определение любознателният према пълен член)
Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.
Именната част в съставното именно сказуемо и нейните  съгласувани определения.
 Естествено ще попитаме защо и КОМПЮТЪРЪТ (в последното изречение) е членуван с пълен член. Защото е част от съставното именно сказуемо. За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че
ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол  Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).
 • Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо:
 Иван стана най-известният фотограф в училището. .(Съгласуваното определение най-известният  приема пълен член) В това изречение стана е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.    
Нека да сравним: Иван стана от стола - тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозначен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.   Членуваме с пълен определителен член  подлога, именната част в съставното именно сказуемо и техните съгласувани определения.                               
 Ако пред думата стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.), тя НИКОГА не се членува с пълен член.
  Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:
Учителят хареса романа → Той го хареса;
Романът е харесан от  учителя → Той е харесан от не
https://gramatika-bg.com/pravopis.html
Таг пълен определителен член

Легендата за съкровищата на Вълчан Войвода бр.273

Легендата за съкровищата на Вълчан Войвода

Вълчан наистина е реална личност.Имам щастието да съм шесто поколиние по права линия ,негова правнучка.Написано в статията има неточности.Наистина е роден в с.Пастелово ,Лозенградско.Имал е намерение да закупи оръжие,пратил е свои представители в Русия за преговори с императора,с цел намеса и освобождение на България.Участвал е в Кримската война,като пръв преминава с коня си Днепър.Пушкин пише стихотворение за него.Съкровища няма оставени.Умира на 105 г.в дома си при правнучката си Злата.Приживе и оставя доста пари,така че съпругът и започва да се назовава Нестор чорбаджи.На Бакаджиците участва в съвещанието с Индже, Добри войвода и др.,като вземат решение и участват ,с успешен край в разгромяването на кърджалии и даалии.Тъкмо за тази си заслуга получава специален ферман от султана, докато е жив да има правото да носи оръжие.В Бургас през 1969 и през 1980 г са проведени две родови срещи на потомци на Вълчан войвода.В наши дни битуват много легенди за съкровището на Вълчан войвода. Една легенда разказва, че в югоизточния край на Сакар планина, в местността Дервиш тепе преди много, много години е имало голямо кале, под което минавало огромно подземие с тунели, които стигали чак до морето. Вътре имало несметни богатства, злато, сребро и скъпоценни камъни. Към пещерата има два входа, които са високо в скалите.Според друго предание на запад от тополовградското село Устрем, където се намира известния хайдушки Устремски манастир Света Троица, през турско време оттам минавали турската хазна и турската поща. Хайдутите издебвали турците в местността Даркая, която била в непосредствена близост до манастира и ги обирали. Откраднатите злата криели в пещера на височина 200 метра в скалите. В същото това време обаче турците опожарили манастира. Вълчан войвода с помощта на Кара Кольо и Индже войвода съградили на същото място нов манастир.Според П. Р. Славейков, Вълчан войвода е заловен от турците, по-точно от леденишкия спахия Ахаладолу, а след това съдбата му е неизвестна. Войвода на дружината става силната и красива българка Рада.

 https://sanovnik.bg/n-26613-%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0
Таг  Легендата за съкровищата на Вълчан Войвода

Великата синя бездна бр.273

Великата синя бездна
Едно истинско природно чудо
Великата синя бездна се намира край бреговете на Белиз, в Карибския басейн. Това всъщност представлява много голяма дупка в морското дъно. Диаметърът й е над 300 метра, а дълбочината е точно 125 м. Тя е тъмносиня, почти индигово синьо, а формата й е правилен кръг. Водата в морето около нея блести в тюркоазено.
Предполага се, че е възникнала още когато морското дъно е било част от сушата. Смята се, че някога е представлявала пещера, чийто покрив обаче е пропаднал при покачването на морското равнище. Според друга версия на изследователите таванът й се е срутил при земетресение. Така се е образувала и Великата синя бездна.
Това е и причината, поради която в тази невероятно дупка можем да видим един впечатляващ пещерен свят с огромни сталактити и най-различни видове пещерни обитатели.
Добива особена популярност, когато Жан-Ив Кусто (френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто), я определя като едно от най-добрите места за гмуркане.
Великата синя бездна е включена и в списъка на световното богатство на ЮНЕСКО.  
https://www.obekti.bg/priroda/velikata-sinya-bezdna
Таг Великата синя бездна

 

 

 

 

 

Няма случайности: всяка среща е послание от Бога бр.273

Няма случайности: всяка среща е послание от Бога

Всяка среща или мимолетно познанство има своята цел.

Понякога се нуждаем от хора, които да ни пробудят и да ни помогнат да променим посоката на живота си; понякога имаме нужда от хора, които да ни развеселят и да ни напомнят, че сме живи. Някои от тях ще вървят с нас през целия път, а други ще бъдат просто случайни минувачи.

Не е необходимо да знаем дестинацията на всеки пътник, който влиза в контакт с живота ни

Целият свят е съставен от своеобразни нишки и всяка една отразява всеки от нас. Всички наши животи си влияят един на друг. Понякога си мислим, че това взаимодействие е сведено до минимум, но промяната в съзнанието ни настъпва, когато осъзнаем, че нищо в живота ни не се случва от само себе си.

Не всичко ще се задържи за дълго. Има срещи, които ще ни предпазят от отрицателни, понякога дори плачевни ситуации (макар и тази първоначална среща също да е натоварена с негативизъм). Има хора, които ще ни станат близки приятели и ще се появят, когато имаме най-голяма нужда от тях. Друг човек пък ще разкрие в нас способността да обичаме. Понякога Вселената ни изпраща хора, които да ни помогнат, дори и това да са напълно непознати, хора, които (привидно) нямат никакво значение за нас.

Не можем да предвидим бъдещето, но можем да забележим подобни житейски изненади.

Хората, които трябва да ни пробудят, са онези, които не идват при нас на мига. Първоначално те се появяват за кратко, след това ни навестяват отново след известно време. Понякога се превръщат в нашата втора половина, в сродната ни душа.

Те са тези, които могат напълно да променят живота ни – хората, които ни напомнят кои сме.

Човек често се губи по житейския си път – това е нормално. В суматохата на ежедневието забравяме кои искаме да бъдем, какви са истинските ни мечти, забравяме действителната ни същност. Просто се увличаме в зрелостта, окачваме куп отговорности върху себе си, потискаме чуждите очаквания и отговорността за всички и всичко. В случая дори не става въпрос за това къде работиш или в кой град живееш, а за душата ти и вътрешния ти мироглед.

Всеки е важен дори в случаите, когато неговият път се пресича с нашия само за миг.

Ще има моменти, когато сърдечен разговор с напълно непознат човек ще бъде изпълнен с такава топлина, каквато отдавна не сте изпитвали никога при общуването с хората около вас. А може някой случаен минувач просто да ви се усмихне. Всичко това е проява на Бога.

Всяка среща има своя смисъл, дори и този човек да не остане с нас за дълго време. Всичко в този свят има смисъл. А самият живот е невероятно непредсказуем, защото никога не знаем кога ще срещнем някой, който ще промени живота ни.

Пътуването е завладяващо и ако искате да стане лесно и интересно, трябва да си позволите да живеете.

Източник: cluber.com.ua

Таг Няма случайности: всяка среща  послание   Бога

Дела трябват, а не думи: бр.273

 20 велики цитата на Васил Левски

„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“
„Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.“
„Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!“
“Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.“
„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“
„Днешният век е век на свободата.“
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
„Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.“
„Оръжие, оръжие и пак оръжие. “
„Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.“
„Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
„Дела трябват, а не думи.“
„Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!“
„И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“
„Интригата спира хода на народната работа.“
„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Най-много са виновни чорбаджиите.“
 https://www.obekti.bg/chovek/dela-tryabvat-ne-dumi-20-veliki-citata-ot-vasil-levski
 Таг  Дела , думи:
 

По-малко от 5000 крачки на ден бр.273

  са достатъчни за подобряване на здравето

По-малко от 5000 крачки на ден са достатъчни за подобряване на здравето

От доста време се твърди, че 10 000 крачки на ден са магическото число, което е необходимо човек да е в добра физическа форма и здрав, но ново проучване показва, че по-малко от 5000 крачки са достатъчни, за да се постигне това, предаде Би Би Си.

Анализът на повече от 226 000 души от цял свят показва, че и 4000 крачки намаляват риска от преждевременна смърт по каквато и да е причина.

Малко над 2300 пък са достатъчни, за да повлияят благоприятно на сърцето и кръвоносните съдове.

Колкото повече крачки прави човек, то ползите за здравето му се увеличават, твърдят изследователите, цитирани от БТА. Всички допълнителни 1000 крачки над 4000 намаляват риска от ранна смърт с 15 процента до 20 000 крачки.

Научен екип от Медицинския университет в Лодз, Полша, и Медицинския факултет на университета “Джон Хопкинс”, САЩ, установи, че ползите от ходенето се отнасят за всеки пол и  и възрасти, независимо от мястото на живеене.

Най-големи обаче са те за хората под 60-годишна възраст.

Професор Мачей Банах от университета в Лодз казва, че макар броят на съвременните лекарства да се увеличава, то те не са единственият отговор. “Смятам, че винаги трябва да подчертаваме, че промяната в начина на живот, включително диетата и физическите упражнения – основен герой на нашия анализ, могат да бъдат поне толкова или дори по-ефективни за намаляване на риска от сърдечносъдови болести и за удължаване на живота”, каза той.

По данни на Световната здравна организация недостатъчната физическа активност е причина за 3,2 млн. смъртни случая всяка година – четвъртата по честота причина в глобален мащаб.

Хани Файн, личен треньор и фитнес инструктор, казва, че тези проблеми са резултат от прекалено дългото седене. “Това може да забави метаболизма, да повлияе на растежа и силата на мускулите, което да причини болки”, казва тя пред Би Би Си. “Прекалено дългото седене също може да доведе до различни проблеми с гърба – това се наблюдава често при хората, които работят в офиси”, добавя Файн.  Според нея “стоене прав, носене на покупки, миене на под, чистене с прахосмукачка, раздвижване, докато провеждаме разговор телефона – това са всички малки неща, които ни правят по-активни и ни помагат да изгаряме калории по-ефективно”.

https://www.obekti.bg/chovek/po-malko-ot-5000-krachki-na-den-sa-dostatchni-za-podobryavane-na-zdraveto

Таг 5000 крачки   ден  здравето

Обидите, които децата рядко прощават на своите родители бр.273

Обидите, които децата рядко прощават на своите родители
Уви, именно най-близките ни хора често ни нанасят и най-тежките обиди. Психолозите често казват, че децата не забравят повечето обиди на своите родители до края на живота си.
Но за какво най-често се обиждат те?
Да видим…
1. Неумение или нежелание за съобразяване с мнението на детето
Най-честата причина за негодувание на вече порасналите деца към техните родители – неумение или нежелание за съобразяване с мнението на детето, неуважително отношение, презрителни и унизителни забележки.
„Никога не знаеш какво искаш!“ , „Ще правиш, каквото ти казвам!“ – такива изказвания на родителите порасналите деца помнят дълги години.
2. Несправедливост
Нищо не „боли“ толкова силно, колкото несправедливата преценка или решение на любим човек. За съжаление, родителите често несправедливо осъждат децата си за техните постъпки, дори когато те не са ги извършили. Такова възмущение спрямо родителите може да се съхрани в съзнанието на порасналото вече дете през остатъка от живота му.
3. Предателство
Това, което повечето деца никога не могат да забравят е предателството на близък човек – родител или роднина.
Неспазено обещание, разкриването на най-съкровените тайни на детето пред други хора, предпочитане на чуждите интереси пред неговите – такива постъпки на близък възрастен човек оказват силно отрицателно въздействие върху детето и на неговото отношение към собствените му родители.
4. Безразличие
„Прави, каквото искаш, все ми е едно “ – такова родителско отношение обижда децата не по-малко от постоянните забрани и наказания. Равнодушното, пренебрежително отношение на родителите към собственото им дете може да стане причина за тежка психологическа травма, която да остави отпечатък върху целия му бъдещ живот.
5. Сравнение с други деца
Най-силно родителите раняват психиката на децата си като ги сравняват с техни братя, сестри или приятели. Особено, ако сравнението не е в полза на детето, чиито качества се сравняват.
6. Лъжата
Много често родителите заблуждават децата си с най-добри намерения – да скрият от тях някои неприятни и печални факти или да ги предпазят от случили се травмиращи събития или от появила се изключително тревожна информация.
Въпреки това, една такава лъжа, дори и с най-добри намерения, може впоследствие да стане причина за сериозно възмущение на детето по отношение на родителите.
7. „Аз не вярвам в теб!“
Доста често родителите, дори и тези, които много обичат децата си, допускат огромна грешка, като непрекъснато демонстрират, че не вярват във възможностите на рожбата си.
Остави това, аз ще направя по-добре!“, „При теб все нищо не се получава!“, „На кой ще му е нужен такъв некадърник като теб!“ – подобни изказвания на родителите могат завинаги да останат в съзнанието на детето, както и сериозно да повлияят на неговото развитие и дори да му попречат да постигне успех.
Причините, едно дете да чувства обида спрямо родителите, могат да бъдат изключително много.
Част от отправените обиди се забравят много бързо, без да оставят никаква следа. Но част от тях се помнят много дълго, дори е напълно възможно и до края на живота.
И те могат да станат причина за постоянни конфликти между родителите и децата. Затова е много важно родителите да се опитват да предвиждат как техните действия, емоции и думи или тяхната липса, биха могли да се отразят сериозно върху живота на детето и да станат причина то да се чувства негодувания спрямо тях дълги години.
https://www.obekti.bg/chovek/obidite-koito-decata-ryadko-proshchavat-na-svoite-roditeli
таг Обидите своите родители