Category Archives: Архив

Университетът на Грац бр.214

Die TU Graz hat einen neuen Universitatsrat.
Университетът на Грац е най-стария в града,който е втори по големина в Австрия след столицата Виена.Основан е през 1585 год. от архидук Карл II.През по-голямата част от съществуването си е контролиран от Католическата църква  и е затворен в 1782 година от император Франц Йозеф II.В стремежа си да поеме контрола върху негоq той го трансформира в лицей за подготовка на държавни служители и специалисти по медицина.В 1827 годинаq университетския му статут е възстановен от император Франц   I.
Всяка годинаq в него се обучават повече от 30 000 студенти.За кратко в него преподава, като професор по математика великия астроном и астрофизик Йохан Кеплер,който живее в Грац.Той напуска града, за да отиде в Прага,когато лутераните са изгонени от Грац.
Лудвиг Болцман, създателя на съвременната термодинамика, е професор тук  от 1869 до 1890 година.Най- великия изобретател Никола Тесла, завършва висшето си образование в политехниката на Грац в 1875 година.Нобеловия лауреат Ото Льови преподава в него от 1909 до 1938 година.Големия писател и нобелов лауреат по литература Иво Андрич, става негов почетен доктор.Един от създателите на физиката на 20 век Ервин Шрьодингер  е канцлер на университета през 1936преди да напусне Австрия, във връзка с окупацията й от хитлеристка Германия.
 авторизиран превод Георги Караджов

133 години от съединението на България бр.213

poster (1)
На 6 септември 2018 година (четвъртък) се навършват 133 години от Съединението на България. Датата е официален празник и празник на град Пловдив.
Регионален исторически музей – Пловдив ще работи с две от своите експозиции, които обявяват безплатен вход.
Експозиция “Съединение на България от 1885 г.” на пл. “Съединение” №1 ще приема посетители между 9:00 и 14:00 часа. Освен постоянната експозиция, ще може да бъде разглеждана и изложбата “Пловдив в културната история на България” .
Експозиция “Българско Възраждане” на ул. “Цанко Лавренов” №1 в Старинен Пловдив ще приема посетители между 9:30 и 17:30 часа.
Пламен Четелязов

SaedinenieVyzrajdane

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИЗЛОЖБА БР.213


poster (1)

На 6 септември 2018 г. от 19:45 часа в зала „Съединение” на Регионален исторически музей – Пловдив ще бъде открита изложбата „Пловдив в културната история на България”. Чрез лични вещи, богат снимков и документален материал, произведения на изкуството, наградни знаци и печатни издания, изложбата аргументира защо през последните два века Пловдив е определян като духовния център на българските земи и културната столица на България.
Още в средата на XIX в. Пловдив се издига като водещ духовен център. Укрепналите икономически пловдивски първенци осигуряват парични средства за преизграждането на пловдивските църкви, в които откриваме едни от най-добрите образци на храмовото строителство и украса от брациговски майстори-строители, от дебърски майстори-дърворезбари и иконописци от Самоковската школа. Техните жилищни сгради бележат върховните постижения на българския барок и архитектурния апотеоз на българската възрожденска архитектура. Пловдивските дейци застават начело на движението за независима църква и новобългарска просвета. Христо Г. Данов и Драган Манчов издават в Пловдив над 1000 учебника и учебни помагала по европейски модел и създават основа на училищната дейност в Мизия, Тракия и Македония. Създаденото през 1850 г. Епархийско средоточно училище прераства в първата гимназия в българските земи и подготвя учители и бъдещия духовен елит на народа.
След Освобождението, през румелийския период, Пловдив продължава да бъде духовен център и културна столица на целокупна България. Тук живеят и творят Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов, Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов. Развива се издателското, печатарското и учебно-просветното дело. Полагат се основите на българското езикознание, на новата българска политическа и културна публицистика, на новата българска литература. Създават се първите български културни институции – Народната библиотека и музей, професионален театър. В музиката и изобразителното изкуство се зараждат самобитни школи с национално значение.
След Съединението през 1885 година, Пловдив запазва ролята си на значим национален културен център. Институциите от предходния период продължават да се развиват, а в края на XIX и първите десетилетия на XX век се появяват и нови – Певческо дружество, Дружеството на Южнобългарските художници и др. След Втората световна война са основани Университет, Филхармония, Куклен театър, Опера, най-голямото книгоиздателство извън столицата – „Христо Г. Данов“, регионални музеи. Реставрацията на Стария град, създаването и организирането на календар, наситен с множество национални и международни културни събития, превръщат Пловдив в място с характерна и неподражаема духовна атмосфера.
От 70-те години на ХХ век все по-често се среща определението за Пловдив като „културната столица“ на България. Това са историческите аргументи за избора на Пловдив за провеждане на Европейски месец на културата през 1999 г. и определянето на града за Европейска столица на културата през 2019 г.
На 6 септември 2018 година изложбата  „Пловдив в културната история на България” ще може да бъде разгледана безплатно от пловдивчани и гостите на града между 9:00 и 14:00 часа.
Пламен Четелязов

Издателят на вестник “Марица” печата над 1000 заглавия бр.213

  Хенриета Георгиева
Издателят на вестник "Марица" печата над 1000 заглавия
Издателят на вестник "Марица" печата над 1000 заглавия
Издателят на вестник "Марица" печата над 1000 заглавия
Издателят на вестник "Марица" печата над 1000 заглавия
С право наричат Христо Г. Данов “българския Гутенберг”. На всеотдайния възрожденски просветител родната книжнина дължи над 1000 издания. Сред заслугите му е издаването на първия общобългарски вестник „Марица“, най-авторитетния вестник в
България след Освобождението, списван на български и френски. Първият брой излиза на 25 юли през 1878 г., последният – през 1885 г.
Смятан е за основател на модерното организирано книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение. Цели 56 години името му е било символ на наука, на модерно образование, за което той подготвя и издава учебници, карти, помагала. Мечтае за преобразуване на България в европейски стил, популяризира световната наука и култура. 
С изданието “Старопланинче” – календар за 1855-а високосна година, Данов записва първата страница на модерното книгоиздаване у нас. 
В началото младият родолюбец печата първите си книжки в Будапеща и Белград, а после на магаре обикаля България да ги предлага на вересия и да прекупува книги. С цената на огромни лишения се добира до центъра на европейското книгоиздаване – Виена, където започва да печата книги на кредит. 
Сам съставя и превежда учебна литература, издава първите стенни географски карти. През 1857 г. на днешната улица “Опълченска” учредява „Дружествена книговезница“, която прераства в книжарница и издателство, преименувано на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие”. Като съдружник се включва и Йоаким Груев. Правят се клонове из цяла България. 
Сам Данов превежда, съставя и написва двайсетина учебника, които са сред най-добрите преди Освобождението. 
След Освобождението Данов окончателно се установява в Пловдив, където създава собствена печатница, която основава във Виена през 1874 г. и пренася с помощта на княз Владимир Черкаски и временното руско управление. 
На 20 май 1905 г. в Пловдив тържествено е чествана половинвековната дейност на Хр. Г. Данов. Хилядно множество се стича на празника. Данов е обявен за почетен гражданин на Пловдив, улица “Средна гора” е назована на неговото име. Пловдивчани наричат Сахат тепе Данов хълм.
tag вестник, Марица, 1000 заглавия

Снежана Фурнаджиева – Юбилейна изложба бр.213

PLAKAT
В навечерието на препълнения с културни прояви септември галерия „Аспект“ отбелязва с изложба юбилея на Снежана Фурнаджиева. На 30 август в 18.30 часа всички нейни приятели и колеги са добре дошли да поздравят сърцатата председателка на Дружеството на пловдивските художници. Не би било преувеличено да се каже, че тази юбилейна изложба е изстрадана от авторката и отложена през миналата година заради претърпяната от нея контузия. През 2018-а Снежана води битки на толкова фронтове, че едва успя да се подготви, преди да изтече юбилейната ѝ година.
 В експозицията художничката представя 20-ина разнообразни по формат картини, като над 10 са нови, рисувани специално за изявата ѝ в „Аспект“, и който е запознат с нейната работа като председател на Дружеството, ще разбере какви неистови усилия ѝ е коствало това. Тя не се страхува да влиза в битки и пререкания, когато трябва да отстоява интересите на гилдията; неуредиците и напрежението по строежа на новата зала на Дружеството и по подготовката за „Пловдив 2019“ ангажират изцяло времето и силите ѝ, затова и изложбата трябва да бъде оценена подобаващо.
„И колкото и напрегнат и заплетен да е животът ми в този момент, в него винаги присъстват любовта, мечтите и духовното преклонение пред изконните житейски ценности“ – споделя художничката. Затова и платната са своеобразна компилация от ретроспективни елементи и нови търсения, свързани с динамиката на днешния ден.Изложбата може да бъде видяна в залите на галерия „Аспект“ от 30 август до 11 септември.

SnezhanaFurnadzhieva1
Snezhana-Furnadzhieva2

Snezhana-Furnadzhieva4
Snezhana-Furnadzhieva6
Олга Петрова
предоставя Мария Герасова

Дворецът Шонбрун бр.213

Шонбрун
Замъкът Шонбрун (Schonbrunn Palace) е невероятен дворцов комплекс, с който Австрия се гордее пред света. Шонбрун е една от най-големите забележителности на Виена, а като такава той официално функционира от далечната 1860 година. Към комплекса на Шонбрун влизат невероятно красиви градини, най-старата зоологическа градина в света и още куп други интригуващи структури, които правят Шонбрун едно от неповторимите места в австрийската столица.
Като един от най-добрите образци на архитектурните стилове рококо и барок, от 1996 година Шонбрун е включен в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Дворецът и градините в Шонбрун отразяват вкуса, вижданията и интересите на Хабсбургите. Основите на замъка с аположени през 1696 година, а целият комплекс е завършен през 1713 година.
Schönbrunn Castle
Прекрасният дворец е издигнат по нареждане на Император Леополд I, който три години след началото на строежа вече се е настанил в новоиздигнатата средна част. Шонбрун е служел за лятна резиденция на Хабсбургите, които избрали да издигнат своето забележително имение на мястото на предишна ловна хижа.
Името на замъка Schönbrunn се превежда като прекрасен кладенец. То идва от воден кладенец, който се използвал от императорския двор във Виена. През следващия век членовете на австрийската императорска фамилия прекарвали летните си ваканции и лова в Шонбрун. Той сериозно пострадва по време на турската обсада, като бил толкова разрушен, че е изглеждало невъзможно да бъде възстановена конструкцията му.
От оригиналния дворец Шонбрун не оцелява много през следващия век, защото всеки император добавял или променял по нещо от интериора и екстериора. По нареждане на императрица Мария Тереза Шьонбрун е префасониран в стил рококо. В края на т.нар. епоха на Тереза е истински център на Австрийската империя и императорската фамилия. По време на окупацията на Наполеон, в Шонбрун се намирал щабът на императора.
През лятото в дворцовия театър на Шонбрун се провеждат музикални спектакли и концерти. Във вътрешността на замъка е разположен малкият швейцарски двор, където се намира императорският параклис. В този прелестен дворццов комплекс може да видите още и панорамната площадка на Мария Терезия „Глориет”, Къщата на палмите, Къщата на пеперудите и великолепната Виенска зоологическа градина, която енай-старата в света. Тя води началото си от далечната 1569 г., когато императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II купува мястото, където сега се намира паркът на Шонбрун.
Schoenbrunn
Императорът се вълнувал от новооткрития зоопарк и започва да диктува не само начина на отглеждане на диви животни, но и на редки и екзотични растения. С право е наречен на основателя на аранжировката на градини Шонбрун. Паркът на Шонбрун е направен по френски образец с подрязани дървета, митологични скулптури, а особено забележителен е фонтанът на Нептун.
Сред любопитните факти за Шонбрун е, че в една от залите е свирил 6-годишният Моцарт. В целия замък Шонбрун има 1440 стаи. В интерниорно отношение замъкът се отличава с изключителна величественост. По тавана може да видите невероятни рисувани фрески, към които е добавена златна орнаментика. Красиви и големи кристални полилеи висят от таваните на залите.
материалът е заимстват от интернет

20 невероятни ретро снимки на жените с водолазни коне бр.213

  в Атлантик Сити от началото на 20-ти век

В началото на ХХ век шоуто, наречено “The Great Carver Show”, се превръща в център на атракция в Steel Pier на Атлантическия океан. Това странно  шоу включваше кон, с млада дама в бански костюм на гърба му, скачайки от висока платформа в басейн, с вода под нея. Платформите са на височина до 60 фута и конят трябва да скочи в резервоар само на 12 фута дълбочина. Само за сравнение, професионалните водолази, които се състезават на Олимпиадата и на други световни първенства, се гмуркат от височина 32,8 фута в басейн с дълбочина 16 фута.
Шоуто било опасно, но все още изключително популярно, привличащо множество тълпи. Може би затова се смятало за развлечение в онези дни.Актът на шоуто бил прост. Конят  се качвал  на платформа, която се издигала на височина, варираща от 30-60 фута. Ездачът  се качвал на коня, а след това   правел  скока  и  се потапял долу, в басейн с вода.
Идеята за шоуто е разработена от Уилям Док Карвър. Той твърди, че тази идея възниква в резултат на злоупотреба. Карвър прекосявал веднъж мост над Платената река в Небраска и изведнъж мостът се срутил. Конят му скочил във водата мигновено. По времето, когато конят плувал към брега, Карвър използва опита си, от ”гмуркане на кон” като средство за забавление. 
Докато Карвър имал подробен план на “Гмуркане кон” като търговско шоу в съзнанието му, той знаел, че няма бъдеще като изпълнител. В резултат на това, той убедил дъщеря си Лорена да поеме практиката с конете.
Конете били обучени да се гмуркат три до четири пъти в дните на изпълнение. Всеки кон е  бил уникален и имал собствен стил на гмуркане. Един от конете  издържал 5 минути  да  гледа чайките и след това   се гмуркал. Докато  друг кон  просто се втурвал към платформата и скачал, без да спира или да чака водолаза.  
Сонора Уебстър се присъединява към шоуто на Карвър през 1924 г. и  в крайна сметка се омъжва за сина на Карвър. След смъртта на създателя през 1927 г. те го  правят като основна атракция на Steel Pier в Атлантик Сити, Ню Джърси.
През 1931 г. Сонора е ослепена от удар при скок. Обаче не била обезкуражена. Нейната слепота просто засилла зрелището на шоуто, докато продължила десетилетие да  се гмурка.    
Загрижеността за благосъстоянието на животните води  до намаляване на популярността им през втората половина на 20-ти век. И все пак, шоуто за гмуркане с кон, продължило в края на 70-те години, преди да бъде затворено, заради разлагащото се състояние на Steel Pier.
 авторизиран превод Мария Герасова

ГЕРТРУД ФУЗЕНЕГЕР /FUSSENEGER GERTRUDE/ /F USSENEGER GERTRUDE/ БР.213

 667a7eee818488c9cfd623456ab151e3v2_max_286x215_b3535db83dc50e27c1bb1392364c95a2Австрийска писателка родена през 1912  в Пилзен Австро Унгария, днес Чешка република 2009/.Дъщеря е  на имперския офицер на Австро-Унгарската империя  Емил Фузенегер. Израства в Нови Сонч- Галисия,Дорнборн и Телфс.
През 1930 година след смъртта на майка си се връща в родния Пилзен.Там завършва основното си образование,след  което следва история,история на изкуството и философия в университетите на Инсбрук и Мюнхен.
През 1934 година защитава дисертация на тема „Изграждане на общност и общество“ в „Роман за розата“ на Жан дьо Мьон.В 1937 година се жени за скулптора Елмар Диц.От 1961 година живее в Леондинг близо до Линц /Австрия/.
Литературният и дебют е през 1936 година с историческия семеен роман „Сексът в Адвент“.С него тя показва своите анти-модернистки  позиции.Изявява се,като последовател на мистичната литература.
„Синът на един народ“/1939/ и „Бохемия гадания“/1944/ й възхваляват германския дух и демонизират юдаизма.
След 1945 година е критикувана за позициите си по времето на ерата на нацизма.Нейни произведения  са цензурирани за пропаганда на нацистката идеология.
След войната, Фузенегер преосмисля позициите си и многократно се занимава с вината на немците за избухването на  Втората световна война.
В трилогията „Бохемите Буденброкови“, тя превръща историята на своята младост в литература от висока класа. Писмото „В твоята ръка“, публикувано през 1954 година описва  войната и следвоенните години и е едно от емблематичните произведения на „женската литература“ във втората половина на 20 век.
През 2007 година излиза оригинална и преработена версия на автобиографията й „Огледално изображение с огнена стълба“, издадена в 1978 година.
В чест на 90 тата й годишнина е издадена изчерпателна библиография на творчеството й, от 1930 до 2001 година,включваща над 60 книги.
Тя е член на световния ПЕН клуб на писателите,Хумболдовото общество,почетен
член на Австрийската асоциация на писателите.1977-79 и 1984-85 година е член на журито на наградата „Ингеборг Бахман“.
Получава наградите „Моцарт“ на фондация „Алфред Тофем“/1979/,“Жан Пол“/1993/,Федерален кръст за заслуги Първа класа на Австрия/1984/, Голям златен медал на честта, със звездата за заслуги към Република Австрия /2003/.
 Георги Караджов
 

ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИКВА – КРЪСТА БР.213

Известно е, че Кръстът на Разпятието е бил на особена почит сред християните. След чудесното му намиране от императрица Елена, майката на Константин Велики, той се превръща в една от най-популярните християнски реликви. Когато е пренесен в Константинопол и издигнат отново в църквата на св. Богородица във Влахерна, за него е учреден специален празник – 14 септември (Кръстовден). Вярвало се е, че частици от Кръста притежават целебна сила, а дори само докосването до него е правело чудеса за болните и за това на празника той е бил изнасян и показван на събралите се вярващи. Това отношение към Светия кръст обяснява и включването на специална молитва към него в свитъка. В нея се е запазил и апокрифният момент – кръстът е наречен “трисъставно дърво”, което е алюзия за произхода му от три райски дървета .
Първата част на молитвата към честния Кръст е заета от една широко разпространена в монашеската книжнина творба – молитвата на мъченик Киприан за прогонване на бесовете. Тя е вдъхновена от Пс. 67:1-2 с начало “Да възкръсне Бог”. Към нея е прибавена и частта, прославяща Кръста. Той се е възприемал като най-надеждната защита срещу бесовете е демоните и отгласи от подобни представи намираме в монашеската книжнина – Скитски патерик, Лимонис, Пролози. В друго житие е запазено следното обяснение: на въпроса кои са трите неща, предадени на християните, от които най-много се боят бесовете, се отговаря, че едното е за ядене, другото за носене на шията и трето – за къпане.
Тълкуванието на тази притча е, че бесовете и демоните се боят най-много от причастието, Кръста и кръщението. Втората част на молитвата към Честния кръст е част от текстове-похвали на Христовия кръст. Тя показва връзка с богослужебните текстове (канон за празника), свързани с 14 септември, празник на Въздвижение на Кръста.
 предоставя Мария Герасова