Месечни архиви: юни 2023

ЕКСТАЗ

Крайните състояния са редки птици в човешкото битие. Независимо от причината за тяхното възникване, те ни докарват до ръба на съществуването ни и разкриват неподозирани светове и възможности за човешките разум и чувства. Точно, защото са редки, тяхното присъствие е важно условия да разчупим своите стереотипи и да израснем в духовно отношение. Не случайно някои от най-големите постижения на човешкия творчески гений са постигнати в такива състояния-между земята и небето.
Абу Хамид аль-Газали история жизниАбу Хамид ал Газали роден през 1058 година, и починал 1111 година е ирански философ, теолог и суфийски мистик .Брат му Ахмад също е проповедник и суфийски мистик.
Той въвежда аристотелевата логика и силогистика в ислямската юриспруденция и теология.Използва я като интелектуална основа за опровергаване на източния аристотелизъм и рационалната философия, като цяло. Един от най-известните преподаватели в сунитската школа на селджукските турци в Багдад, ал Газали го напуска през 1095 година, като подарява собствеността си на бедните, за да се завърне в родния Тук /днес Иран/. Година по-рано издава най-важното си произведение „Намеренията на философите“. Като използва ярки поетични образи, алегорични тълкувания, тънки наблюдения и разсъждения поставя основите на арабския мистицизъм, теоретически обосновава аскетизма, разкрива превъзходството на интуицията над разума. Приема схващането на неоплатониците за небесните сфери и движението на небесните тела .Развива учението за отвлечения интелект, който не влиза в непосредствен контакт с материалния свят и действа чрез…любовта.  Според него, небесни ангели- горни души определят живота на земните твари. Материята за Газали е пасивна, а нейното многообразие се създава от формата- нейната активна страна свързана с дейността на силите част от етерното тяло. Познанието за него идва чрез светлина. То е мистична способност, което измества разума. Газали разглежда пророческото откровение, като по-висше от сетивното познание и ни отвежда по-близо до Бог.
Пол Валери – УикипедияПол Валери е роден 1871 година  и  починал 1945 година е френски поет, литературен критик, есеист- един от героите на символизма и модернизма.
През 1925 година е избран за член на Френската академия- един от 40-те безсмъртни. Създава катедрата по поетика в прочутия Колеж дьо Франс. Поезията му е сред върховете на философската поезия в световната литература. Афористичната му мисъл достига висотите на изказ и внушения на античните класици- Хораций, Цицерон, Цезар. Да обърнем внимание на някои от тези бисери на човешката чувствителност и интелект:
„Аз не винаги споделям възгледите си.“
„Ако двама се разделят гневни, значи тях ги свързват твърде близки отношения.“
„Всичко се променя, освен авангарда.“
„Гений е този, който прави и мен самия гениален.“
„Когато достигнеш целта разбираш,че пътят именно е бил целта.“
„Поправка на Паскал: Понякога мисля, понякога съществувам.“
„Човекът е много по-сложен от неговите мисли.“
Пол Елюар: Жената е по-красива от света, в който живея, затова затварям  очите си – ЛираПол Елюар е френски поет е един от основоположниците на сюрреализма Роден през 1895 година, почива в 1952 година. Съпругата му Гала го напуска, за да стане жена на великия Салвадор Дали. През 1952 година превежда творби на гениалния Христо Ботев на френски език. Пътува много- Марсилия, Таити, Индонезия, Шри Ланка .Според големия критик Андре Бретон „Елюар е поетът на необятните, несравними, неудържими, дълбоки великолепни0,съкрушителни,сърдечни изблици.“
Водещите теми в творчеството му са любов, революция, свобода, хуманизъм.
За големия философ Гастон Башлар- поезията на Елюар се определя, като „поетика на бленуването“.Башлар вижда в творчеството на Елюар доказателство за теорията му за прасимволите и глъбинното опознаване на света. За него Елюар разкрива красотата на смътните образи, защото в поезията му, образите му в абсолютната си простота достигат до красотата и истината.
Оказва се, че крайните състояния раждат големи творения.
Георги Караджов

ХУМОР И САТИРА БР.271

Писателят Иван Върбанов

ЧЕН КРЪГ   И ТЭЙ БАЙ ГАНЬО КОМУНИСТЪТ

            /В памет на Райко Алексиев/
И възкликна Бай Ганьо – с поглед лъчист,
на Байганьовците червени пред шпалира:
-Най-прекрасното е да си комунист,
че в България властта ни е днес келепира!
 
А към враговете ще сме с твърда ръка! 
-се провикна той, злобно и жежко.
-Ще им тровим живота така,
че да им бъде във него винаги тежко!
 
За Райко Алексиев, окумил се жив,
и със сатири към нас – червените братя,
как при Алеко – бях много щастлив,
щом във отвъдното, и него изпратих.
ОТ  БКП – ИСКРЕНО И ПАРТИЙНО
Нещата ще ви кажем прямо:
-Когато Елцин перестройката ни прати, 
приехме я и, без да правим драма,
прекръстихме се в социалисти-демократи!
 
Извършихме дори приватизация!
И с ней забъркахме такава каша,
че обедня ни българската нация!
Но пак властта си беше наша. 
 
Корупцията много ни помогна,
макар че си остава мръсна пяна.
Понеже пяната ни бе изгодна,
отказахме законова промяна.
 
И вместо във Европа и във НАТО –
останахме при руските особи,
които ни крадат като Ламята,
понеже сме им верни русо-роби!
 
Дори, сега, във обществото,
не смятаме да пуснем келепира!
Властта –  за нас е … Божеството!
А Златният телец –  Кумира ! 

подготви Мария Герасова

Доброто е едно, макар и разнолико бр271

Илиaна Смилянова
жена цветя
Съществува едно така наречено златно правило, което намира израз във всички култури, религии, стойностни учения. Най-общо казано то се основава на разбирането да не причиняваме на другите онова, което не искаме да преживеем ние. Основава се на проследената закономерност, че каквото посеем по чуждите ниви, това ще пожънем в своята, това ще бъде и нашата собствена реколта.Доброто е едно, колкото и на пръв поглед това да изглежда невероятно – защото доброто има различни лица и се проявявапонякога пообъркващо противоречиви начини.  А и както една мъдрост гласи, можем да знаем кое е добро и кое е зло, но не знаем кое е за добро и кое е за зло. Не можем от човешката си гледна точка да проследим цялото течение на събитията – от извора, до устието. Вероятно не е и нужно – защото онова, което не разбират сами умът и сърцето ни, го знае интуицията Нерядко сме убедени, че когато единият от нас печели, то другият задължително губи. С такава нагласа ще живеем живота си в надбягване, надиграване и до голяма степен надхитряне на другите, и на себе си.Едно такова състезание обаче ни заблуждава и ни отчуждава от истината. А тя е, че достатъчно има за всекиго и че истинната справедливост е една. 
Ако който и да е от участниците в едни взаимоотношения е ощетен, неуважен, подведен, безспорно е измамен и другият, който привидно печели. И обратното – ако едната от страните е направила наистина верния за себе си избор, защитила е своя интерес, то с това тя разумно и мъдро е опазила, защитила е и чуждия такъв.Защото основата на справедливостта е не толкова и не само по правните човешки закони, които успяват само временно и само донякъде да отразят цялата истина. Справедливостта и доброто се тъчат от божествени нишки, в които светлината тече двупосочно и които, с нашето човешко съдействие, осъзнато или не, свързват всички нас помежду ни и определят и общите, и индивидуалните ни пътища и съдби.
жена цветя
Снимка: iStock
Ако ощетяваме себе си – ощетяваме и другите. И обратното – ако прикриваме и манипулираме истината (и в личните, и в роднинските, и в служебните си отношения), ако отнемаме от другите за своя сметка, ние без изключение лишаваме и себе си, и онези, които идват след нас и на които ще завещаем светогледа си и нерешените си и объркани дела.
Но ако с времето се осмелим да сме искрени – първо със себе си, с душата си, ако се решим да се освободим от наследени заблуди, грешки и страхове, от склонност да омаловажаваме себе си и другите, ако осъзнаем и помним, че верният избор е един и се познава по това, че облагодетелства, рано или късно, по един или по друг начин, всички замесени, ако се вслушваме не само в разума, но и в мъдростта на сърцето, то ще успеем да (си) дарим дара на любовта, на (себе-)уважението и на свободата.
е би не винаги лесно, но винаги леко. Защото изборът на душата е лек И все повече ще осъзнаваме, че това, което пожелаваме и причиняваме на другите, придобиваме самите ние. А светлината, която даряваме на себе си, ще споделяме и с останалите, за свое и за общо благо.https://www.edna.bg/kolonkata-na/dobroto-e-edno-makar-i-raznoliko-4671695Таг дорото ,едно, разноликожена цветя
Снимка: iStockСвободата да мислим, да чувстваме и да постъпваме мож

Проф. Влади Симеонов и неговото дело бр.272

Влади Симеонов: цигулар, диригент, педагог и общественик, е български музикант, който с пълно основание може да бъде причислен към будителите на нашето време в сферата на изкуството. Основател на цели 7 български оркестрови състава, сред които първия български камерен оркестър (1937 г.), Пловдивския симфоничен оркестър (1945), Симфоничния оркестър на Националното радио и Учебния симфоничен оркестър на Българската държавна консерватория (днес Академичен симфоничен оркестър на Националната музикална академия).
Разбира се, когато се спомене името на Влади Симеонов, в съзнанието на повечето български музиканти, както и на почитателите на високото класическо музикално изкуство, безспорно засиява венецът в жизнения му и творчески път – основаният от него през 1952 г. първи по рода си детско-юношески симфоничен оркестър, впоследствие Младежка филхармония „Пионер“, с която е свързан най-плодотворния период в живота му, и която той ръководи до края на земния си път през 1990 г.
 
Влади Симеонов и Филхармония „Пионер“
Влади Симеонов и Филхармония „Пионер“
В изданието си на 16 май 2023 г. от 19.30 часа предаването „Студио „Музика“ отдава заслужено внимание и почит към личността и делото на проф. Влади Симеонов. Освен музика, прозвучала под негово диригентство в изпълнение на различните оркестрови състави, с които е работил, в предаването свои съкровени преживявания и спомени от общуването с Влади Симеонов и неговото изкуство споделят и трима от неговите възпитаници, преминали през школата на Младежка филхармония „Пионер“, която през 2023 г. отбелязва 15 години от възстановяването си през 2008 г.: проф. Владислав Григоров, един от доайените на българската валдхорнова школа, доц. д-р Александър Пешев, изпълнителен директор на фондация „Проф. Влади Симеонов“ и Весела Господинова – вицепрезидент на фондацията.
По публикацията работи: Росица Михова

Тодор Чипев става еталон бр.271

  в книгоиздаването през първата половина на ХХ век

архив  Тодор Чипев
Един от най-известните в миналото книгоиздатели е Тодор Чипев. За съжаление, днес неговото име е позабравено, въпреки достойните му дела.
Тодор Филипов Чипев (5 юли 1867 – 10 декември 1944) е роден в Копривщица. Учи в родния си град. От малък остава сирак и е принуден да работи. Премества се при братята си в Пловдив. Едва 18-годишен взема участие в Сръбско-българската война (1885). Завръща се в Пловдив с орден „За храброст“. Започва да работи като словослагател при Христо Г. Данов, а по-късно и в печатница „Единство“.
В продължение на три години Тодор пътува из България и предлага вестници и рекламни брошури за издадени книги. Разпространява и първите български преводи на „Скитника евреин“ от Йожен Сю и „Война и мир“ от Лев Н. Толстой. Ето какво си спомня той за този период:
„Тогава се научих да ценя и обичам книгата, както и да разбирам книжния пазар“.
След дългите си обиколки из страната, през 1889 г. Чипев решава да се установи в София, като идеята му е да отвори книжарница. За място избира Градската градина срещу кафене „Панах“. Наема една будка за 3 години и предплаща авансово. На следващия ден занася там всичките си налични книги. Още в първите дни пред импровизираната книгопродавница започват да се събират приятели от интелектуалния елит, които коментират ежедневните проблеми и си купуват книги за четене. Тук се срещат д-р Кръстьо Кръстев, Кирил Христов, Стоян Михайловски и др. Редовно през Градската градина минава Иван Вазов.
Това развитие на нещата ентусиазира Чипев и той взема
най-важното решение в своето професионално развитие.
Започва да се занимава с издателска дейност. През 1891 г. издава първата книга „Физиология на любовта“ от италианския автор Паоло Монтегаца. Определена роля в новото му поприще изиграват контактите с Иван Вазов, който със своите напътствия го насърчава. Чипев отпечатва 18 творения на народния поет, сред които се открояват „Повести и разкази“, „Под игото“, „Нова земя“ и др.
През 1893 г. издателят се оженва за копривщенката Нонка Куйлекова. Тя му ражда 14 деца – 11 момчета и 3 момичета. Две от последните умират съвсем малки от скарлатина. Многолюдната фамилия живее в къща на улица „Бачо Киро“ № 47. В следващите десетилетия по-голяма част от синовете подкрепят стремежите на баща си в издателството, участват в поддържането на книжарницата и се включват в популяризирането на литературните творби.
След края на Първата световна война фирмата на Чипев се радва на още по-голяма известност. Тя се издига на високо ниво от редица столични и провинциални библиотеки. Разширяват се и разпространителските потребности. Ето защо той изгражда многоетажна книжарница на централния софийски булевард „Княз Дондуков“ № 20-22. Огромното пространство позволява да се предлага по-широк кръг автори. На витрините се подрежда българска и преводна литература, учебници, помагала и канцеларски материали. Чипев създава и антикварен отдел, в който се продават български старопечатни книги и чужди издания на английски, немски, руски и чешки език.
Не само Иван Вазов, но и много други български писатели намират в негово        лице своя издател и спонсор.
Правявпечатление луксозни творения на Гео Милев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Антон Страшимиров и др. Те са илюстрирани от млади, но по-късно популярни художници като Илия Бешков, Дечко Узунов и др. Ето какво си спомня Узунов: „В къщата на улица „Бачо Киро“ беше винаги пълно с гости. Чипеви бяха много достъпни, много народни хора. Бащата беше един хрисим, тих, спокоен червендалест човек. Девизът му беше „Труд и икономия“…
В книжарницата изложените книги се аранжират с цветя, картини и репродукции. В импровизирана обстановка клиентите коментират политически и обществени въпроси, водят се разговори по научни и културни теми. Често минаващите по централния софийски булевард съзират зад витрината на книжарницата Чипев, наведен над книги или в непринуден разговор с писатели и посетители. Той оформя и прекрасни издания за деца и юноши. По този повод се разказва и един любопитен случай. Пред книжарницата крачат достолепен мъж и момченце. В един момент детето възторжено се обръща към баща си с молба: „Татко купи ми един „Чипев“.
Издателят  дарява книги на стойност 50 000 лева
на „Фондация за предучилищно възпитание“. От 1930 г. Чипев предлага на широката публика и първото българско библиографско списание „Българска книга“. Сред софиянци става популярна фразата, че ако една книга не се намира в книжарницата на Чипев, няма смисъл повече да се търси.
Венец на професионалната популярност на Чипев са неговите международни изяви. Той участва със свои произведения на световното изложение в Париж, общославянската изложба за детска литература в Любляна, изложбата на славянската книга в Белград. Печели уважението на стотици посетители. Те с интерес разглеждат множеството картички с български носии, изгледи от България, ликовете на български революционери и др. Чипев получава награди и това е повод в спомените си проф. Иван Шишманов да говори с уважение за „този български издател по парижки стил“.
Чипев поставя началото и на книгопощата в България.
Прави дарения на читалища и училища, изнася книги за славянски комитети в чужбина. Неговото нескрито желание е четивата да достигнат до всички българи. За почти половин век дейност Чипев и синовете му издават над 500 тома от различни автори. Сред тях са 79 български писатели и поети, 111 историци, езиковеди, философи и специалисти от други области. Открояват се и 23 имена на руски и съветски творци. В книжарницата се открива отдел „Руска литература“, където са подредени луксозни издания на Иван Тургенев, Лев Н. Толстой, Максим Горки, Михаил Шолохов и др.
Англо-американските бомбардировките на София по време на Втората световна война обаче слагат край на благодатното дело на Чипев. На 30 март 1944 г. бомби нанасят сериозни поражения на сградата на книжарницата. Унищожени са 30 000 български издания и 6000 чуждестранни. Те се оценяват на над 25 милиона лева. Символично върху развалините синът на Чипев – Лука, слага една маса и започва да продава университетски учебници. По това време баща му е в родната Копривщица и не присъства на нещастното събитие. Въпреки това то оказва въздействие върху неговия живот. Той е съкрушен и на 10 декември 1944 г. си отива от този свят.
След установяването на комунистическия режим в България на 9 септември 1944 г. книгоиздателството на Чипев продължава още няколко години да работи. Синовете му ремонтират книжарницата и подреждат оцелелите материали и печатни изделия. Издаването на книги обаче става трудно. То трябва да се съгласува с политическата обстановка в страната и наложените ограничения. Печатат се предимно преводи на руски и съветски автори, което е приемливо за новата власт. През 1949 г. фамилията Чипеви прекратява окончателно своята дейност. Братята събират наличните издания и се опитват да ги продадат в две антикварни книжарнички на улица „Лавеле“.
https://www.segabg.com/category-lyubopitno/teodor-chipev-stava-etalon-knigoizdavaneto-prez-purvata-polovina-na-hh-vek?fbclid=IwAR1_Oe7KY0zL-h0SDeGmIJZy6u2Jv857I1R01kYrGU2-6UhnWSBB66S0uR4
таг Тодор Чипев  еталон

ПИСАТЕЛЯТ МАРИЯ ГЕРАСОВА БР 271

ЖЕЛАНОТО ЧУДО МОНОЛОГ

Вървя забързано нанякъде, но не знам къде отивам! Мисля си: „Що е хуманност?“ Но няма кой да ти мисли за нея. Забравихме я сред тълпата и времето. Накрая какво? Все тая сивота. Не изпитваме нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себе си. Сякаш всичко е сън. Става ми мъчно за хората, които казват, че Животът бил тежък. Животът е такъв, какъвто си го направим, нали? Ами времето? И то е в унисон с Живота. Тогава? Няма ли да се събудим от този дълбок сън и да прогледнем истината? Пустота, дива пустота е в сърцата ни. Но защо? Нима и в нас не грее слънце, и не ни обгръща с лъчи от Любов? Нима в дома ни не се чува весела, детска гълчава? Нима Природата не ни се отблагодарява с изобилието си от плодове? За какво живеем всъщност? Да се радваме на Живота и красотата на Природата. А какво правим? Вървим намръщени. Изчезна усмивката от устните ни. Очите ни станаха мрачни и непрекъснато насълзени. Защо плаче детето? То плаче за майка си, да дойде при него и да му даде своята обич. А нима ние не плачем за един по-радостен Живот? Той може да бъде такъв, ако мобилизираме своите сили и се борим за своето щастие, и повече радостни минути. Щастието е лично и на никой друг. И така: „Да живеем, пеем и се веселим!“ В това е смисъла на Живота. Наистина, забравихме веселието, а и от там е скуката в Живота ни. Обезсмислихме се. Забравихме за идеите, които една след друга трябва да реализираме. Да обръщаме внимание и на най- малките неща! Защото нищо не остава в пространството. Нашите идеи трябва да бъдат облечени във великолепна дреха, т. е. добре обмислени, които да съчетават в себе си най-доброто и да бъдат изработени с много Любов. В това е истината за мен. Всяко нещо трябва да бъде смислено и тогава всичко около нас ще грее и ще виждаме във всеки човек приятел. А той ще отговори на нашето приятелство с Любов. Ето, този Живот ще бъде нашият смисъл. Една нежна дума, една усмивка, една подадена ръка.
Подай ръка, приятелю! Вдигни приведената си глава, за да видиш синьото небе и истинската Любов! Тя е ласката на твоето сърце. Тя е истината и смисъла на твоя Живот.

ПИШИ ПРАВИЛНО БР.271

В последно време зачестяват въпросите къде да се пишат запетаи при кореспонденция. Става дума за обръщенията, с които неизменно започва всеки имейл или обикновено писмо.
Прави впечатление, че много често след поздрава липсва запетая и сякаш това изглежда правилно, например Здравейте г-н Петров,… е същото като Уважаеми г-н Петров,… Но не е така: в първия случай изречението започва с поздрав Здравейте и обръщение г-н Петров, което се отделя със запетаи, и неправилно е изпусната запетаята пред обръщението, а във втория случай изречението започва направо с обръщение, което се състои от три думи Уважаеми г-н Петров. Когато не се схваща разликата между наличието и липсата на поздрав в началото на кореспонденция, се прави неправилен паралел между двете начални фрази и се създава грешното впечатление, че не е нужна запетая пред обръщението в Здравейте, г-н Петров.
По този начин, когато грешното изпускане на запетаята става често срещано, възниква и въпросът трябва ли да се спазва правилото и дори правилното поставяне на запетаята изглежда като неправилно. Всъщност опитът показва, че е много по-лесно да се запомни разликата между поздрав и обръщение, отколкото да се допускат изключения, които впоследствие разколебават писането на запетаи при обръщения в други конструкции, което в крайна сметка води до объркване.
Правилото е много просто и то е, че обръщенията винаги се ограждат със запетаи. Липсата на изключения прави това правило лесно за запомняне. Единствено е необходимо да се знае, че Здравейте and Добър ден са поздрави, а уважаеми и скъпи са думи, които са част от обръщението. Обръщенията се отделят със запетаи от  останалите части на изречението, включително и от поздравите: Добър ден, г-н Петров,…  и Здравейте, колеги, … се различават от Уважаеми г-н Петров,… и Скъпи колеги,…
 https://press.azbuki.bg/en/news/2015/ed4215/news102015-42/

Мълчанието е верен приятел бр.272

  който никога няма да те предаде – Конфуций

 Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!Благородният човек предявява претенции към себе си, обикновеният – към другите.Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш.Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес, отколкото утре.Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.Не убивай комар с меч.Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до верния път.От сина на небето (императора – бел.цит.) чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен.Позорно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.Покоят е благоденствие.Проклятие е да живееш в интересни времена.Простият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът – че той не познава хората.Работѝ върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.Човекът е човек, когато е закусил.Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.Продавачът на идоли не се кланя на боговете – той знае от какво са направени.  https://magnifisonz.com/2020/04/14/%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE/?fbclid=IwAR2gHwTsBj5gNpZAvLAmD8M22384JI_hIG5cj8Ba1B6yMUnmbSWl9NkFTOkТаг мълчанието ,верен, приятел

Философия бр.272

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/92/Bergson.jpg
 
Анри-Луи Бергсон
Концепцията за „интуиция“, която става централна за философстването на Бергсон, е развита в явен вид в първите години на 20 век, след като той вече е публикувал няколко книги. За изкристализирането ѝ се предполага, че е изиграло роля четенето на Плотин.
Обобщавайки своите възгледи в началото на 30-те г. Бергсон гради паралел между наука и философия или метафизика, като отдава първата на интелекта и втората на интуицията. Той подлага на критика традицията на рационализма и нейната тотална ориентация към интелекта. Според него интелектът е зависим от практическите действия, подчинени на ползата. Бергсон смята, че интелектът избира от познанието само това, което е необходимо за конкретните прагматични интереси. Така той пренебрегва същественото. Интелектът служи само на нашето приспособяване към условията на живот.
Според Бергсон истинската философия е невъзможна като теоретичен синтез на частното научно познание или на предишните философски системи. Тя не е и анализ на обектите. Задачата на философията се състои в това, да преодолее естествената склонност на интелекта към „екстериоризиране“ и да обърне съзнанието към самото него. Това се постига с метода на ирационалната „интуиция“. Тя е основа на философията, която само по този начин може да разкрие същността на човешкия дух. Така разбрана, философията според Бергсон е нещо много близко до изкуството, защото и двете се основават на интуицията.
В своята социална философия Бергсон различава два основни типа отношения между индивида и обществото, които се определят от морала, религията и душевността. Първият тип е „затвореното общество“, в което господства „затворената“ религия. Тя е ориентирана към неизменните ценности на традицията. Това общество осигурява своята стабилност чрез потисничество, което „свежда всички индивидуални воли до една цел“.
На този тип общество Бергсон противопоставя „откритото общество“, което се характеризира с „открита религия и морал“. Те дават възможност за свободно и творческо отношение към сферата на духовното, освобождават човека от националните предразсъдъци и възпитават у него духа на космополитизма. Вторият тип общество се стреми да преодолее националните граници и да обедини хората на основата на толерантността и свободата.
Философията на Бергсон оказва влияние върху американския прагматизъм, екзистенциализма и модернизма в литературата и изкуството.
 https://magnifisonz.com/2019/02/25/%d0%b0%d0%bd%d1%80%d0%b8-%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b3%d1%81%d0%be%d0%bd-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5-%d1%80%d0%b5%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82/
Таг философия

Витамин D, който може да ни предпази от инфекции бр.271

  и някои видове рак – Проф. д-р Добрин Свинаров

– Проф. Свинаров, какво не знаем за витамин D?
– По определение витаминът е малка молекула, вещество, което организмът не може сам да си произведе, а го получава от външната среда. Витамин D се образува в кожата под действието на слънчевите лъчи. За да има достатъчно витамин D в човешкия организъм, е нужен директен контакт на кожата със слънчевите лъчи. Не може да става през стъклото на прозореца, защото то спира 100% лъчите, които предизвикват фотохимичната реакция за образуване на витамин D. Този витамин се синтезира с помощта на лошия холестерол. Чрез сложна, многоетапна фотохимична реакция в кожата лошият холестерол се превръща във витамин D.
– Какво е значението на витамин D за организма?
– Класическата представа е, че витамин D е ключов фактор за добро здраве на зъбите и костите. А дефицитът му обуславя тежка патология – рахит, остеомалация и други тежки форми на деструкция на костите и зъбите. Тази класическа представа беше допълнена значително от съвременната наука. Направиха се широкоспектърни проучвания, които доказаха, че витамин D има много по-значима роля за човека, за неговото здраве и за заболяванията му. Целият жизнен цикъл на клетките се регулира от витамин D. Защото този витамин контролира работата на около 2000 гена от човешкия геном. Жизненият цикъл на невроните, на мускулните клетки, на сърдечните клетки, на клетките на ендокринната система, на имунната система пряко зависят от този витамин. Така се оказва, че неговото значение е много по-голямо от това да регулира само костното и зъбното здраве.  Витамин D има отношение към имунитета, а дефицитът му – към острите и хронични бактериални и вирусни инфекции, към канцерогенезата и към всички други болести на века. Витаминът има важна протективна роля – предпазва организма от тези заболявания.
– Значи ли това, че дефицитът на витамин D е рисков фактор за раково заболяване?
– След серия от проучвания се установи, че темпът на развитие на рака и малигнитетът (бързата му прогресия и неуправляемост) на рака на дебелото черво, на гърдата, на простатната жлеза, на белия дроб, на бъбреците е свързан с дефицит на витамин D. Например преди 8 години в щата Южна Каролина се проведе проучване сред 3000 мъже с простатно-специфичен антиген над нормата – между 4 и 10 единици. Мъже са проследявани в продължение на три години, като за половината от тях се полагат само стандартни грижи, а за втората група се прави също и заместителна терапия с витамин D – по 4000 единици дневно. В първата група 80% от мъжете развиват карцином и отиват на операция. Във втората група на заместителна терапия простатата намалява по размери и само при 20% от мъжете в групата има прогресия и се стига до операция. Това означава, че витамин D е действал протективно. Автор на това изследване е известният микробиолог Холик, който защитава тезата за палеотропния ефект на витамин D, т.е. за ефекта му върху общото здраве на организма.
За какви състояния и заболявания витаминът е полезен?
– Ако има достатъчно количество витамин D в организма, той понижава статистически значимо систоличното кръвно налягане. По изяснени молекулни механизми витамин D пречи на агресията на вирусите и бактериите. При наситеност с витамин D имунната система се справя по-успешно с вирусните и бактериалните инфекции и едновременно с това потиска автоагресията върху собствените тъкани. Това уникално въздействие на витамин D върху имунната система е доказано категорично. Много болести като ревматоиден артрит, множествена склероза, склеродермия и други автоимунни заболявания се дължат на автоагресия. Имунната система започва да не разпознава собствените си структури, става агресивна към тях и се развива болестен процес. Доказан е благоприятният ефект едновременно на терапия за съответното автоимунно заболяване с насищане с витамин D.
При трансплантирани заместителната терапия с витамин D  намалява протеинурията (белтък в урината) и прави по-безопасна имуносупресивната терапия. Това са сериозни разработки, които направихме заедно с колегите от Клиниката по трансплантация и нефрология в Александровска болница, публикувани в научни списания с импакт фактор.
Холандци доказаха, че
– Пролетната умора е тясно свързана
с дефицит на витамин D.
Изследването е сред студенти, като част от тях са на заместителна терапия и изобщо не усещат пролетна умора. Депресията, шизофренията и други психични заболявания са пряко свързани с недостиг на този витамин. Така че ако искаме да лекуваме депресия, първо трябва да наситим организма с витамин D.
– Как да си набавяме витамин D?
– 90% от нужния ни витамин D идва от слънцето и само 10% се набавя от храната. Има го най-много в рибата, особено в сьомгата. Само че в дивата сьомга, не от тази, която се отглежда в рибарници и която е масово продавана. Понеже не можем да изяждаме 10 пъти повече храна, за да се наситим с този витамин, трябва пет дни в седмицата по половин час да излагаме на слънчево облъчване горните и долните си крайници.
– Българите може ли да си синтезираме достатъчно витамин D от слънцето?
– Сериозно проучване за статуса на витамин D в българската популация беше направено преди няколко години под ръководството на Дружеството по ендокринология. Анализите се проведоха в нашата лаборатория. В това проучване участваха 2000 души, които бяха изследвани през четирите сезона. Установихме, че през зимата българите масово имат дефицит на витамин D. Максимална е концентрацията му през август и септември, а
най-ниска е през март и април
Това е заради липсата на излагане на слънце през есента и зимата.
Налага се да се прави заместителна терапия с витамин D на таблетки. Насищането с витамин D в организма става бавно, за няколко месеца. Не може да очакваме, че ако започнем днес заместителна терапия, утре ще усетим ефекта. Ако имаме дефицит, минават 3 – 4 месеца, докато се запълнят депата. През зимните и пролетните месеци е най-тежката недостатъчност.
– Има ли особености на ролята на витамин D за детския организъм?
– Програмираният генетично растеж не може да се достигне през детството и пубертета, ако има дефицит на витамин D. Смятам, че нямаме никакви основания да спираме приема на витамин D след 12-ия месец от раждането на детето, тъй като организмът не получава възможност сам да си синтезира този витамин. Проблем е, че нашите деца и през лятото прекарват голяма част от времето си на закрито – не навън в игри, а пред компютъра или в моловете.
– Каква е границата на дефицита на витамин D?
– Границата на тежкия недостиг е 25 наномола на литър в кръвта. 75 – 80 наномола са долната граница на насищането. Тази достатъчност се простира до 125 наномола, а в САЩ се смята, че диапазонът на насищането е до 200–250 наномола на литър.
През зимата без слънчево излагане и без заместителна терапия всички изчерпваме депата си и средната стойност на витамин D е 35 – 40 наномола на литър. Не е случайно, че вирусните инфекции протичат най-тежко в края на зимата и през пролетта, когато депата с витамин D са изчерпани.
Затова препоръчвам да се провежда поне от ноември до май заместителна терапия с 3000 – 4000 единици от животинската форма на витамин D. Между 5 и 10 капки на ден е препоръчителната доза, и то по време на хранене, защото този витамин е мастно-разтворим и се резорбира по-добре заедно с храна.
Мара КАЛЧЕВА, в. ДОКТОР
https://magnifisonz.com/2018/09/13/%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d0%bd-d-%d0%ba%d0%be%d0%b9%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bf%d0%b0%d0%b7%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b8-2/
Таг витамин Д инфекции