Газела на Томсън е красиво чифтокопитно животно, което е известно със своята елегантност и грация. Този екзотичен кухорог бозайник обитава дивата природа и е един от най-разпространените видове газели, които могат да се видят в Африка.

История на Газела на Томсън

Въпреки че Газела на Томсън, както и почти всички останали видове Газели обитават различни места в Африка, всъщност родината на предците на съвременния вид животни е Азия. Преди повече от 10 милиона години е започнала миграцията на Газелите от Азия към Африка. Климатът в Африка с резките амплитуди на температурата през деня и през нощта напълно задоволил изискванията на Газелите и те останали да живеят там. Газела на Томсън може да бъде срещната в Судан, Танзания, Етиопия, Кения и Сомалия. Газела на Томсън дължи наименованието си на шотландския геолог и изследовател на Африка Джоузеф Томсън. В продължение на години той ръководи експедициите до Африка, организирани от Британското кралско дружество.

Как изглежда Газела на Томсън

Женските представители на Газела на Томсън достигат до 60 сантиметра височина, а мъжките – до 80 сантиметра. Газела на Томсън тежи до 32 килограма. Газела на Томсън е с дълги изящни крайници. Тялото на Газела на Томсън е покрито с къса козина, която е светлокафява на цвят. През корема и гърдите на Газела на Томсън минава голяма черна ивица, която е по продължение на тялото. Дължината на тялото на Газела на Томсън е от 80 до 120 сантиметра. Коремът, крайниците и предната част на главата на Газела на Томсън са бели. През предната част на главата на Газела на Томсън минават тъмни тесни ивици. Рогата на това красиво животно са извити като лира в края си и са доста дълги, като при мъжките са по-дълги, отколкото при женските. Рогата й са кухи отвътре. Опашката на Газела на Томсън е много къса и черна.

С какво се храни Газела на Томсън

През дъждовния сезон Газела на Томсън се храни със свежа трева. По време на сухия сезон тя се задоволява с листата на храсти. Газела на Томсън предпочита късата трева и често пасе заедно със зебри, които предпочитат да хапват само висока трева. Газела на Томсън хапва също така пъпки по дървета и храсти. Това красиво животно може да издържа дълго време без вода и може да понесе сухия сезон. Стомахът на Газела на Томсън се състои от четири камери, което позволява на това животно да усвои повече полезни вещества от храната.

Размножаване на Газела на Томсън

Мъжката Газела на Томсън упорито ухажва женската по време на брачния период. Той постоянно я следва и протяга шията си, като от време на време отмята главата си назад. След това удря по земята с предните си крака, а когато вижда, че женската е готова да го приеме, започва да върви близо до нея. Ако друг мъжкар иска да се конкурира с него, двамата удрят челата си едно в друго и по-слабият се отказва.

Тъй като в тези битки няма пострадали, един мъжкар може да се бие с десетки съперници дневно. Бременносттана женската Газела на Томсън трае около 6 месеца и се ражда едно малко. Газела на Томсън ражда два пъти в годината. След като се роди, малкото остава известно време неподвижно в тревата, след което се изправя само и следва майка си навсякъде. Женската го кърми 5 месеца, но още от втория месец малкото се храни и с трева. Женската Газела на Томсън става полово зряла на 1 година, а мъжката – на две. Младите женски остават в стадото, а младите мъжкари се отделят в отделно стадо.

Любопитни факти за Газела на Томсън

Газела на Томсън е стадно животно. В едно стадо може да има до над сто животни, като стадото се намира постоянно в движение. То се мести в търсене на храна и на вода, като преминава огромни разстояния в саваните и пустините. Мъжките Газели на Томсън следят за безопасността на стадото и при нападение на хищници пазят както женските, така и младите животни. Стадото се състои само от мъжкар, женски и съвсем млади животни. Мъжкарите живеят отделно, като си отделят собствена площ в близост до стадото и имат претенции върху всяка женска, която пресече границата на тяхната територия.

Газела на Томсън е доста уязвима, тъй като има прекалено много хищници, които искат да се хранят с вкусното й месо. Това са лъвове, гепарди, леопарди, орли, лешояди. Газела на Томсън, която може да се бори за живота си само с помощта на рогата си, често става плячка на хищници. Единственият начин да избегне нападението на хищника е да тича на зиг-заг. Газела на Томсън може да развие скорост до 75 километра в час. Газела на Томсън има много добър слух и при най-малкия шум инстинктът й сработва и тя започва да тича, като рязко спира и се оглежда, за да разбере дали все още я преследват.

Точно тези внезапни спирания са полезни за преследвачите на Газела на Томсън и обикновено това приключва зле за изящното животно, което става плячка на хищника. Ако Газела на Томсън не спира, може да бъде настигната само от гепард. Но новородените, а също така младите или болните животни стават плячка на хищници, сред които също така хиени и чакали. Много често лъвовете крадат плячката от гепардите и така успяват да се нахранят с месото на Газела на Томсън. Местните жители понякога също ходят на лов за Газела на Томсън.

Младата неопитна Газела на Томсън лесно може да бъде опитомена. Още древните египтяни отглеждали тези грациозни животни. Красотата им вдъхновявала източни поети и разказвачи. В много източни страни се смята, че ако бременна жена гледа дълго в очите на Газела, ще роди много красиво бебе.

Мъжкарите на Газела на Томсън никога не се бият за територия. Ако мъжкар, който търси ново място, където да се опита да направи стадо, навлезе в територията на друг мъжкар, той не се опитва да се бие за мястото, а просто го напуска и продължава да търси. За разлика от други видове чифтокопитни мъжката Газела на Томсън няма нужда от харем. Мъжкарите се задоволяват със срещи с женски, които влизат на тяхна територия. Газела на Томсън може да живее до 15 години, но средната възраст на тези красиви животни в природата е около 8 до 10 години.

http://miau.bg/n36-68135-%D0%93%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D1%81%D1%8A%D0%BD

 тагове: газелата, Томсан

 Лингвистите знаят добре, че имената на народите се менят. С течение на времето се налагат нови, различни названия, това е един естествен процес. Южните ни съседи са наричани данайци, гърци, елини, по време на Средновековието са се разпознавали и под името ромеи. Дедите на иранците са познати като перси, артеи, кефени и хорсари. Съвсем нормално е за нашите предци да важат също няколко имена. Ако историята ни бе написана от независими и непредубедени хора, то днес всеки щеше да знае, че траки е по-старото наименование на българския народ.

Във  формите, украсата и  техниката на изпълнение на българската народна керамика, прозират нейният древен произход и устойчиви регионални особености. В античността  майсторът  грънчар е очиствал суровия материал от влиянието на злите сили.  Така глината ставала годна да служи на човека. Вероятно затова в митологията на много народи (Индия, Месопотамия, Египет) богът е грънчар или културен герой, който сътворява хората от глина и вода. Митът съществува и в библейската легенда за сътворяването на света и е много близък до представите за магическата сила на майстора ковач, боравещ с очистителната стихия на огъня. В българските народни представи работата на грънчаря е свещена. Според народното вярване овладяването на този занаят представлява тайнство, което ревниво се пази в рода. Едва през 18-19 в.  тази обичайна норма се нарушава и в  занаята навлизат „чужди хора“. Според българския народ за усвояването на занаята се изискват не само труд и старание, но и „дар божи“. Към началото на 19 в. се формират няколко изявени центрове сред повсеместно разпространеното грънчарство. Към средата на века занаятът в Троян, Габрово, Берковица, Разлог, Айтос, с. Бусинци, Софийско, Чипровци, Разлог и др. е в разцвет. Развитата продажба по различни краища води до взаимовлияние на технологии и художествени принципи. И все пак в отделни райони се запазват специфични предпочитания към форми, маниер на украса, цветова гама. По своето предназначение керамичните съдове следват особеностите на  медните и често пъти се покриват като форма. Особени глинени изделия са сватбените крондири (съдове за вино, сватбарски), плоските (съдове за ракия, носени в пояса), ръкатките (за носене на храна на полето) и др. Освен съдове за битови нужди, произвеждани са и предмети, свързани с църковния култ: купени за кръщение, купи за светена вода, кадилници.Някои грънчарски произведения са без украса и неглазирани. Но други – стомни, паници, крондири, купи – са истински произведения на изкуството. Украсата им е с минерални бои в познати от Средновековието цветове: жълта, зелена, кафява, червена. Съдовете от Чипровско преливат в нюанси на жълто и зелено, а тези от Троянско – в свободно стичащи се капки от бяло и кафяво. През Възраждането в Търновско е жива сграфито-керамичната средновековна украса.  С помощта на остър предмет – клечка или игла – върху още мокрия съд с бяла ангоба се рисуват геометрични и растителни мотиви, а рядко – животински изображения. Запазва се естественият цвят на глината. Не липсват и образци с пластична украса. Орнаментът изпъква над тялото на съда, като за целта се залепва допълнително. Мотивите следват общите традиции на народното изкуство,  дълбоко свързани с народните вярвания. При керамиката магическа функция изпълняват не само изображенията на змии, розетите, концентричните кръгове или кръстовете, но и колоритът. Така например магии могат да се правят само в зелена паница, а болните от „самодивска болест“ пият вода само от зелено крондирче.

Сграфито керамика

Българите възприемат сграфито керамиката през XII в. чрез посредничеството на Византия, която от своя страна я заимства от Близкия изток броени десетилетия по-рано. Сграфитото е техника за украса на глинения съд, която включва няколко етапа. Първият от тях е покриването му с бяла или бледорозова ангоба. След засъхването й ангобата се гравира с желаните мотиви и орнаменти и съдът се изпича. Най-накрая се прави покритие с прозрачни и цветни глазури, като предметът минава повторно през пещта. 

В средновековна България, за разлика от другите страни, сграфито керамиката няма елитарен характер. Въпреки високите си функционални и естетически качества тя се среща в изобилие както в царските дворци, така и в селските домове. Нещо повече: хората я използват не само на трапезата, а и за украса по стените на помещенията – както постъпват и днес ценителите и колекционерите. 

Този чар на сграфито керамиката се дължи на фантазията и чувството за красивото, които се влагат при изработването й. Нейните украси представляват сложни плетеници от геометрични, растителни и животински мотиви – дървета, клонки, плодове, птици, риби, лъвове, пауни, грифони и други митични същества. Забележително е, че орнаментиката в българското сграфито е в почти пълна аналогия с тази в средновековната живопис, резбарство, килимарство, медникарство, златарство и т.н., където също се използват подобни мотиви, цветове, стилизации и интерпретации. Всички те са напълно самобитни, оригинални еманации на българския вкус и светоусещане.

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=27752.0

таг: грънчалство

Полуостров Мала Азия, днес част от Турция, през вековете е бил място на възникване на няколко праисторически цивилизации. Регионът е заселван и завладяван от колхидци, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци. Това богатството от народи и култури е предопределило и развитието на кулинарната му история.

Именно там се появяват така наречените сиропирани сладкиши, които днес са символ на турското и гръцкото сладкарство. Това не е случайно тъй като отначало медът, а по-късно захарният сироп действат като силни консерванти за десертите, които иначе не биха издържали и ден при горещия климат в по-голяма част от тези земи. Баклавата, тулумбичките, реването са само част от огромния асортимент от сладкиши, чийто уникален вкус придава задължителната съставка – захарния сироп.

Баклава

Най-популярният сиропиран десерт, който съчетава хрупкавостта на точените кори и ядките и сладостта на захарния сироп е известен на хората още от VIII в. пр. Хр. Днес много народи на Балканите и в Близкия Изток са го присвоили като свой традиционен десерт и претендират за авторските му права.

Една от легендите за появата на баклавата разказва, че придворните сладкарите в кухнята на турския султан трябвало всеки ден да поднасят нов десерт, затова измайсторили десетки различни форми, а също така и разнообразни ядки и подправки за плънката на баклавата. Така всеки вариант бил представян с различно име. Ето защо днес се срещат толкова многобройни вариации на десерта.

• „>Отвори галерията
•  

В Гърция съществува друга по специфична разновидност на баклавата. Вместо с ядки плънката е съставена от гъст яйчен крем. Много популярен и у нас този десерт се нарича Тригуна и е една от перлите в асортимента на солунските сладкари.

Баклавата още от древността се счита за луксозен десерт. Консумиран по време на празници, тя е знак за богатство. Макар днес да е достъпна за повечето хора, нейния статут на царица на този тип десерти се е съхранил.

Реване

Реването е следващия традиционен сладкиш за южните ни съседи. Според някои изследователи оригиналната рецепта е на сефарадски евреи, които са се заселили в Турция след 1492 г. Десертът е кръстен в чест на едноименен турски поет от XVI век.

Тази торта тип гъба получава своята зърнеста текстура от грис брашно, което се използва за направата и. В Гърция, в реването се слагат смелени бадеми и се подслажда с мед или сироп от портокалов цвят. В турския вариант се използва само грис брашно, а понякога и кисело мляко, и се поднася потопено в захарен сироп.

Кадаиф

Онези, които са посещавали Самоводската чаршия във Велико Търново сигурно ще се сетят за малкото дюкянче, в което една жена приготвя кадаиф по старинния ръчен начин. Останалите от вас, които не са имали това удоволствие, определено трябва да се отбият следващия път, когато посетят града. Там можете да видите как тестото се изпича на голямо медно колело и придобива характерната форма на прежда. Ето и какво може да си направите със закупения от там кадаиф:

За приготвянето на десерта не са необходими нито много усилия, нито много продукти. Към кадаифа се прибавят ядки, стафиди и масло и се изпича. А след като е готов се залива със захарния сироп. Текстурата на десерта е много специфична и лека. Страхотен сладкиш както за летните дни, така и за новогодишните празници.

В Турция кадаифа се използва за направата и на други десерти. Един от тях се нарича кюнефе.Той представлява сладко-солен десерт, който се приготвя от специфичен тип сирене „хатай“, чийто аналог е моцарелата. Има различни начини за приготвянето му. Един от тях наподобява класическата рецепта, като вместо ядки и сушени плодове между двата пласта кадаиф се поставя сиренето, което по време на печенето се разтапя. Друг вариант е кадаифът да се запържи предварително, така контраста между хрупкавия кадаиф и меката плънка е по-осезаем.

Тулумбички

Толумбичките са другият сладък деликатес, който наред с баклавата не може да бъде подминат от любителите на сладкишите. Те са едни от най-популярните улични десерти. Често амбулантните търговци ги продават на оживени места в големите турски градове. У нас могат да се намерят във всяка сладкарница и супермаркет. Разбира се, най-добрия вариант е приготвянето у дома. Единственото препятствие за по-неопитните сладкари ще бъде работата с шприц, с който се оформят сладките.

Локма, струфоли и джелеби

Локма представлява пържени тестени кръгчета, които се потапят в захарен сироп или мед. Традиционно в Турция използват за подслаждане захарен сироп и поръсват със сусам, докато в гръцкия вариант използват мед, добавят канела и поръсват с пудра захар.

Този вид сладкиш е популярен по света под различно наименование. В Италия, в региона на Неапол съществува подобен десерт, които се нарича струфоли. Специфичното при тях е добавянето на портокалова кора.

В Индия еквивалента на локмата са местните сладки джелеби. Те се пържат във формата на спирала и също се потапят в захарен сироп, в който се добавят сок от лайм и розова вода.

Саварини и рум баба

Представените до момента типично ориенталски десерти не само са присвоявани от народите на Стария континент, но също така са били вдъхновение за европейските сладкари, които са развихрили въображението си и са създали собствени рецепти за сиропирани десерти.

Саварина е десерт, който носи името на един от най-популярните гастрономи и кулинарни критици на XVIII век Жан Антелм Брия-Саварен. Тя е френски сладкиш под формата на поничка, който след изпичането е много сух. След като се залее със захарен сироп, който се овкусява с различни съставки се глазира или украсява с плодове и крем. Според някой изследователи Саварината е подобрения вариант на традиционния полски сладкиш Рум баба. Това е свързано със спецификата на тестото и при двата десерта, което е много сухо и наподобява бриош.

Легендата гласи, че сладкарят на полския крал Станислав Лесчински, една вечер направил безвкусен и сух десерт „гугелхупф“ – традиционен вид кекс. Кралят се разгневил и не само не пожелал да яде от сладкиша, но и в яда си го хвърлил настрани. Чинията се ударила в една от бутилките с ром и съдържанието и се разляло върху десерта. Кралят решил да опита, онова което се получило и то му харесало. А името на сладкиша било дадено в чест на любимия герой на краля – Али Баба.

Така разликата между Саварина и Рум баба се крие във формата на сладкиша и различните аромати, които се прибавят в сиропа. Освен традиционния ром, може да се експериментира с ликьор, като лимончело или пистакио, например.

http://recepti.spisanie.to/%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8/7624-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8%D1%88%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F

 тагове: сиропирани, сладкиши, турска, кухня

От Какво зависи запазването на Една Длъжност? 

Виждали сме също и как интересът се изпарява. Когато нашата задълбоченост в смъртоносната игра на „фирмата или екип и техните конкуренти” ни е накарала да стоим настрана, пренебрегвайки собствената си съпруга или живота си, и когато сме прекарали нощта и свободното си време в разработване на решения, предназанчени за спасяването на фирмата ни, и сме ги представили, и са ни ги върнали пренебрегнати, и скоро сме видели как нашата колежка, на която целият интерес е някой мъж или „кинти”, но не и фирмата, се изкачва на по-висок пост – си мислим, че имаме причина да сме по-малко заинтересовани. Също интересът ни към собствената работа бива порицаван от онези около нас, които, като не го разбират се уморяват да слушат за него.

Интелигентността, изправена срещу този многолюден парад на разбити илюзии, не би могла по никакъв начин да повлияе на нашите съдби. Когато виждаме как повечето хора са управлявани от глупци, когато виждаме приетите планове и решения, които дори децата на работниците биха отхвърлили, се питаме какво общо има интелигентността с това. Като се замислим, може би е по-добре да сме глупави, отколкото интелектът ни непрестанно да бъде оскърбяван от глупостите, минаващи за фирмено планиране.

Срещу този порой, този объркващ хаос от произволни поводи за повишение и по-добро възнаграждение, личната способност би била пропиляна. Виждали сме как собствената ни бива пропиляна. Виждали сме как способностите на другите биват осмивани. Виждали сме как неспособните се издигат, докато компетентните остават пренебрегнати или дори безработни. Така че личната способност не е причината, която някога е представлявала за нас, малките зъбни колелца в тракащите механизми на професионалната ни съдба. Следователно, със сигурност по пътя съществува само късметът и нищо друго.

Явно и на „опитното” око му изглежда, че получаването, запазването и подобряването на една длъжност зависят от хаос  от причини, всяка от които е извън контрола ни. Вместо смиреното чакане, ние приемаме разбърканата маса от „случайности” за наша съдба.

Стараем се малко. Облияаме се спретнато, за да кандидатстваме за дадена позиция, всеки ден ходим на работното си място, сортираме документите, кутиите или пък машинните части по начин, който се надяваме да се хареса, връщаме се вкъщи с претъпкания автобус и очакваме отегчителната работа от следващите дни.

От време на време записваме задочен курс, за да сме крачка пред останалите, но често прекъсваме, преди да сме завършили. Явно и това не можем да направим, за да си помогнем по пътя срещу прилив от случайности.

Разболяваме се. Свършват ни болничните. Едва възстановили се вече нямаме работа. Станали сме жертва на неочаквана интрига или клевета и сега сме без работа. Принудени сме да работим нещо, което не умеем, а после пак сме без работа. Остаряваме в спомени колко енергични сме били някога и един ден се оказва, че сме безработни.

Участта на човека в делничния свят е несигурност. Целта му е сигурност. Но само малко постигат тази цел. Останалите се тревожим от ден на ден, от година на година, за способността ни да намерим работа, да запазим работата, да подобрим участите си. Но твърде често най-големите ни страхове се сбъдват.

Някога гледахме богатите и им завиждахме. Но сега данъците, които търпим, въпреки хитрите счетоводители и броят им, са се понижили. Политици и правителства се възкачват и ни обещават сигурност, а след това ни ограничават, което също го прави да изглежда съмнително.

От ден на ден нови заплахи се налагат върху съзнанието ни. Светът, в който машината е господар, превръща Човека в зъбец. Слушаме за нови открития, които ще вършат работата на хиляди от нас, а така ние ще гладуваме.

http://freeboss.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0/

 тагове: проблеми, работа

изкуства и Literature- Африка | Догоните Скални рисунки, Мали |

Догоните врата с касова брава издълбан врата, изобразяваща човек на кон (също може да бъде магаре).Догоните страна, Мали.

Една красива дърворезба врата на догоните страната.Мали, Западна Африка

Хамбара врата от догони на Мали | Дърво, инкрустирани сив кафяв патина | ок началото до средата на 1900 | зърнохранилища са повече от почти всички други видове сгради в догоните села, демонстрирайки важността на запазването на растителна продукция, произведена с тежка работа изисква по такъв скалист пейзаж. Всяко семейство има няколко зърнохранилища, по един за всяка от съпругите и останалата част на главата на семейството, в което се съхраняват просо, сорго, ориз, царевица, боб и т.н.

Догоните Врата от Мали в Западна Африка.

Издълбани дървена врата от догони на Мали. ~

Йоруба Ilekun (Дворец на вратата), Екити – Ise, Нигерия

Йоруба Ilekun (Дворец на вратата), Екити – Ise, Нигерия

Африка | Врата от йоруба на Нигерия | Дърво и пигмент

Африка | Панелът на вратата от Нигерия; вероятно йоруба | дърворезба

Йоруба Ilekun (Дворец на вратата), Нигерия

Африка | Панелът на вратата от йоруба на Нигерия | дърворезба

Йоруба Ilekun (Дворец на вратата), Нигерия

Квантовата физика е толкова завладяваща, че достига до много по-широка аудитория, отколкото редица други раздели на науката. Тя обаче е и трудна за разбиране, затова учените се опитват да я опростят за публиката, иначе хората могат да изпаднат в заблуди.

Тази наука е призвана да обясни всички видове странни, дори паранормални явления. И все пак обясненията често се основават на неправилни представи за квантовата физика.

Квантовата физико може би наистина може да обясни такива явления, но много неща тепърва трябва да се открият. Важно е ясно да се разбира с какво се занимава тази наука. Да видим четирите най-разпространени заблуди по въпросите на квантовата физика.

Квантовото заплитане предава информация

Квантовото заплитане представлява явление, при което двойка или група частици, които са били в контакт помежду си, поддържат връзка между себе си на големи разстояния. Когато върху една от частиците се окаже някакво въздействие, съответното изменение се наблюдава и в другите частици.

Някои казват, че това може да обясни psi-феномените (психически явления, включително телепатия, ясновидство и така нататък).

Гарет Модел, професор в университета на Колорадо, който много е работил в сферата на квантовата механика, предупреждава, че ефектът „се явява много фин. Това не е причинно-следствен ефект, а корелационен. За да се покажат разликите между двата, е необходимо търпеливо и детайлно обяснение“.

„Мнозина са склонни да смятат, че квантовото заплитане означава, че при въздействие върху едната частица може да се види ефектът върху другата, но това не е така – казва ученият. – Напълно ясно е, че не може да се използва явлението квантово заплитане за предаване на информация, а само за корелация. По такъв начин това не е сигнален механизъм. Напълно е възможно психическите феномени и целият свят да работят чрез корелация, а не чрез предаване на информация, но този въпрос изисква по-дълбоко обсъждане.“

Съзнанието – ключ към разбиране на колапса на вълновата функция

Ефектът на наблюдателя в квантовата физика често се разглежда като най-шокиращ и интересен аспект от квантовата физика. Изходът от конкретно действие – редукция или колапс на вълновата функция – преустановява по време на наблюдение. Това навежда на мисълта, че човешкото съзнание е способно физически да повлияе на експеримента. Но Модел предупреждава, че не всички физици смята, че съзнанието може да предизвика колапс на вълновата функция.

Достатъчно е наличието на детектор, тъй като повечето физици могат да го видят. Разбира се, възможно е човек, гледащ показанията на детектора, да се явява ключ, но квантовата физика не смята, че това задължително е така.

Астрофизикът Марио Ливио също е писал за тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“

Само на субатомно ниво

Ахим Кемпф, професор по теоретична физика в университета Ватерлоо в Канада, обяснява, че квантовата физика описва не само явленията, протичащи в много малки мащаби и при особени обстоятелства.

„В действителност квантовата физика определя почти всичко, което виждаме във всекидневния живот – цвят, еластичност и топлинен капацитет на такива неща като вода, камъни, метали, както и на биологична материя. В големи мащаби, на ниво звезди, където изначалният водород се смесва с елементите от периодичната система, всичко също се регулира от квантовата физика“, казва той.

Освен това изследователите смятат, че нашата Вселена може да е увеличавала толкова бързо размери по време на своя генезис, че са възникнали квантови флуктуации и по такъв начин тя се е разтегнала до космологичен размер.

„Самата наша Вселена може да е възникнала от квантови флуктуации в майчинската Вселена“, казва той. Макар че тази хипотеза се съгласува със Стандартния модел, няма никакви конкретни доказателства според Компф.

Корпускулярно-вълнови дуализъм

Това е популярна концепция за това, че в квантовата механика микроскопичните обекти – като електрони или фотони – не се явяват нито чисто частици, нито вълни, те са и вълни, и частици. В някои условия те се държат като вълни, а в други – като частици.

В сериозните учебници по квантова механика обаче се говори само за вълни, или вълнови функции, отбелязал през 2008 г. физикът теоретик Хрвое Николич от института „Руджер Бошкович“ в Хърватия в статията „Квантова механика: митове и факти“.

„Електроните и фотоните винаги се държат като вълни и само в някои случаи – като частици. В този смисъл корпускулярно-вълновият дуализъм не е нищо друго осен мит – казва той. – Ние можем да кажем, че електроните и фотоните са частици, имайки предвид, че думата „частица“ има съвсем друго значение в сравнение с класическата физика“. Но това е работа на лингвистиката. Те са вълни в съответствие с обичайната интерпретация.

Николич отбелязва, че интерпретацията на Дьо Бройл–Бом на квантовата механика се приближава до един вид корпускулярно-вълнови дуализъм, но той, както и преди, разглежда частиците не така, както се разглеждат в класическата физика. Интерпретацията на Дьо Бройл–Бом не се явява една от най-популярните, отбелязва Николич.

http://megavselena.bg/chetiri-zabludi-za-kvantovata-fizika/

 тагове: четири, заблуди, квантова, физика