Д-р Методи Константинов
След интимната и съдбоносна среща, която имах с Учителя, станах мълчалив, така силно се вглъбих в себе си, като че ли обкръжаващата среда остана за мене зад завеса. Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен. Душата ми копнееше за нещо друго.
За да ознаменувам тези духовно – мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ – символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената – идея за едно велико бъдеще.
По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико – под могъщото влияние на моя Учител…
Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели – символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти – емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини – изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина – принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа – чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно – мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение – прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник.
Котвата бе очертана с чимове. Нямаше други средства, освен трева и цветя. Обаче, когато беше построена, даваше формата на една истинска морска котва. Но това е символ, даден от Учителя. Котвата представлява слизането на човешкия дух на земята. А въжето е връзката на човека с неговата душа. Тя е поставена в триъгълника, което означава, че човек трябва да работи с личността в три полета: а/ На физическото поле с действията си; б/ На чувственото поле с чувствата си и в/ На умственото поле – с мисълта. Да работи в условията на равностранен триъгълник, което означава да изработи хармонична личност между чувствата, мислите и действията.
На Рила, на 7-те езера, при извора „Ръцете, които дават”, бе издълбана такава котва на една скала. От другата страна на скалата бе издълбан надпис. А до него издълбани няколко символични знака. Кръгът е символ на слънцето – символизира Божествения свят. Знакът с кръга и хоризонталната линия е символ на духовния свят, а двата радиуса на кръга са символ на човешкия дух и на човешката душа. Третата фигура е кръг с два диаметъра, перпендикулярни един на друг, очертали кръст на кръга. Това е емблема на земята. От другата страна има втора редица със знаци. Първият знак е триъгълник, който означава трите измерения на личността с трите катета, които символизират чувствата, мислите и действията. Вторият знак е квадрат. Той символизира четвъртото измерение. Третият знак означава разчупения кръг и символизира безкрайността, т.е. слизането на живота от Невидимия във видимия свят. Тези знаци, това са символи, които дават указание за една Космогония на един свят, който действително се строи и съгражда.
Тук, на тази чешма, Учителят каза: „Тази чешма ще съществува 200 години”. Това означава, че Той я прави за 200 години. Може би това е златният период, в който българският народ ще кредитира другите народи. След туй може би, както Той бе казал не еднократно, този кредит ще мине в руския народ, който ще разработи тази голяма култура, защото това Учение действително изисква по-голяма територия, пространство, повече духовни простори и повече хора.
Всяка култура, която се развива, има своя смисъл. Древните култури се развиха при Хималаите. Египетската култура се разви със съграждането на пирамидите. Западната култура се разви благодарение на Монблан в Алпите. А според Учителя „Изгревът” в София стои по-високо в духовно отношение от Хималаите, чрез Словото на Учителя. А планините са тези, които привличат космическите енергии. В Египет са правили пирамидите по изкуствен път. А планинските върхове на Рила и самата Рила е една от най-старите планини. Там не е имало море.
Котвата, това е символ на слизането на човешкия дух в материята. Неговият стремеж е да организира материята. А материята иска да се вкопчи здраво в самия дух. Котвата представлява също, специално за българския народ, символ, че известни висши същества са турили своя кораб над България със своите духовни богатства и са го закрепили над българска земя, и котвата е закрепена над Рила. Така този Небесен кораб на Словото на Учителя е закотвен над този народ, а чрез него и към другите народи.
Равностранният триъгълник представлява човешката личност с триизмерния му свят и със стремежа му за прави чувства, прави мисли и прави действия.
Ключът сол означава основният тон на Новата култура. Там има на петолиние поставени три ноти – До, Ми, Сол. Всяка нота има свой цвят и е свързана с известни души. Това е гамата До Мажор. Това е една много важна гама, защото дава ритъма на новата история. Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят”.
В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя. В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот.
Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък – един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков – студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият – Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж. Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава. Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се. За тези крупни индивидуалности – ученици на Учителя, ще се спрем по-специално през следващите глави.
Учителят следеше със зорко внимание всички прояви на своите ученици, мълчаливо давайки им открито огнени импулси във всички техни начинания. Около тази академическа младеж, която беше центърът на обществото около Учителя, около който център започна да се развива братския живот.
Интересно е да се отбележи, как беше привлечена към обществото една от най-красивите и талантливи български поетеси – Мара Белчева. Нейното запознаване с учението и с Учителя се извърши по един странен начин. В един летен ден, в ранна утрин, когато всички, които посещаваха Изгрева, се бяха разотишли, аз останах сам на поляната. Замислен, полегнах леко на тревата, с очи към тревата. По едно време чух бавни стъпки, с леко докосване по главата ми от една нежна ръка. При докосването чух и думите на една жена, подканвайки ме да стана от влажната трева. Учудено погледнах нейната красива осанка и дълбокия траур в нейния тоалет. След разговора с нея разбрах, че този траур произтича от смъртта на видния български писател – Пенчо Славейков. Тази среща споменавам, защото Мара Белчева стана една от най-преданите последователки на Учителя и нейното даровито перо написа много прекрасни сонети и стихове за красивия живот на Изгрева.
До голяма степен у нас има много даровити хора. Но когато другите разберат, че те кръжат към Бялото Братство и Учителя Дънов, създава се едно скептично отношение и едно отрицателно мнение. Това се дължи на невежеството и недооценяването на Учението на Учителя. Хора, които нямат понятие към онова, което идва като Ново Учение, а живеят със старото, затова естествено те се противопоставят. Мара Белчева отначало беше много известна. Но като дойде при Учителя, общественото мнение се настрои срещу нея. Тя беше майстор на сонетите. Аз съм я виждал в мое присъствие как тя ги създаваше. Дори написа и за мен. Тя имаше представа, че аз съм някакъв отшелник и ме чертаеше в едни особени краски, което не отговаряше на самата действителност.
Мара Белчева беше красива жена и още по-талантлива поетеса. Запознава се с Учителя в един летен ден, когато е била с траурна рокля по случай смъртта на съпруга си – младият писател Пенчо Славейков. Тя написа прекрасни сонети за красивия живот на Изгрева.
Изгревът за късо време се превърна в един много важен духовен център на братския живот. Той представляваше оазис, където човек може да си отпочине, да обърне своя поглед нависоко и далеч от всекидневния и еднообразен живот.
Посрещането на слънчевите изгреви беше като празник. Всички приятели като че ли се окъпваха в утринните лъчи на Слънцето и с нови подтици тръгваха към своите ежедневни занимания. Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци – едни подтиквани от любопитство, други – от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно – културно сътрудничество. Между посетителите и учениците на Учителя ставаха интересни разисквания по ред идейно-културни въпроси.
Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят. Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси. Неговата всестранна култура, Неговият дълбок поглед по различните въпроси респектираше участващите в разискванията. Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето. Тя беше призвана да бъде осъществителка на новите големи социални, духовни и културни тежнения. Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота. Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на културен подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
Източник: Съставител д-р Кръстев, В., „Изгревът на Бялото Братство, пее и свири, учи и живее“ , том 4, С., 1995 г.
тагове: котвата, учителя
