Ошо Алия фейсбук

   Института по история на българската емиграция в Северна Америка“

Доктор Иван Гаджев е роден на 23.12.1937 година в град Неврокоп /Гоце Делчев/.Баща му Илия Тодоров Гаджев е учител в Неврокоп и секретар-касиер на Околийския комитет на ВМРО /1924-1934/.Убит е без съд и присъда от комунистите на 5.10.1944 година

Иван Гаджев завършва гимназия в родния си град /1954-55/ и изкарва трудова повинност /1956-57/.До 1962 година му е отказано да следва в българско учебно заведение.1960 година с помощта на лекар симпатизант на ВМРО се записва в Старозагорския  ветеринарен  техникум.

Става студент по ветеринарна медицина в София,където завършва през 1967 година.За кратко време е главен ветеринарен лекар на 3 ТКЗС та в Гоцеделчевско-Сатовча,Кочан,Слащен.

Бори се за преразглеждане случая на убийството на своя баща.По тази причина влиза в остър конфликт с ръководството на БКП и ДС в Гоце Делчев.Принуден е да премине нелегално строго охраняваната българо-гръцка граница на 3.07.1968 година.

Пристига в град Детройт-САЩ на 22.12.1968 година.Дипломира се като първия български ветеринарен лекар в САЩ.1973 година се жени за Флоранс Христова-българка,родена в САЩ.Имат 5 деца- Катерина,Илия,Тодор,Христо,Мария.Собственик е на модерна ветеринарна лечебница за домашни любимци в Детройт до пенсионирането си /1974-2002/.

В Детройт става член на Македонската патриотична организация /МПО/.А по личната препоръка на великия българин Иван Михайлов е избран за секретар на МПО.Най- големите групи български емигранти в нея са от три тежки периода в българската история- Илинденско-преображенското въстание, Балканските войни,след 9.09.1944 година.Емигрантите са от Егейска,Вардарска и Пиринска Македония.

Поради тежък конфликт с Иван Михайлов във връзка с управлението на МПО подава оставка,като секретар на МПО.С помощта на много влиятелни нейни членове създава Македоно-български научен институт „Св.Климент Охридски“ в специално помещение в дома си в Детройт /1976/.

След промяната на 10.11.1989 година института се преименува на „Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.Със собствени средства закупува парцел до родния си дом в Гоце Делчев,където пак на собствени разноски изгражда специална сграда,завършена през 2000 година.От Америка там са изпратени над 60 тона книги,снимки,архиви.Иван Гаджев издава 12 книги и спонсорира много изследователи на историята на Балканите,Балканския полуостров и българите в Северна Америка.

Получава редица награди:

2004- номинация от в.“24 часа“ за „Достойните българи“

2004-паметен медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция на българите в чужбина

2005- „Будител на годината“-ВМРО-Гоце Делчев

2007,2008,2009,2010- „Българин на годината в САЩ“ по инициатива на Международния  институт по антропология- Солт Лейк Сити-САЩ

2014- най- високото отличие на Министерството на външните работи на България- „Златна лаврова клонка“

2017-посмъртно „Награда за хуманност-Георги Марков“ по инициатива на Международния институт по антропология Солт Лейк Сити- САЩ

по мтериали на д. р  Иван Гаджев

Село Марково се намира в полупланински район. Разположено е на 5 километра южно от град Пловдив в северното подножие на рида Чернатица, в така наречената „Родопска яка“. Преходноконтинентален климат с алувиални, алувиално-ливадни и хумусно-карбонатни почви. Земеделската земя в землището на с. Марково възлиза на 18 000 дка. Основната култура, отглеждана в землището на селото, са лозята, като тук се намира най-големият масив на мавруд в България.

В много по-малка степен вече са застъпени черешовите насаждения, на фона на масивите, съществуващи допреди 15 години между Марково и двете съседни села: Първенец и Белащица. Свързва се с Пловдив посредством два пътя: един водещ към кв. „Коматево“ и един към Район Южен. Още два асфалтирани пътя водят съответно към тържище „Родопи“ и към с. Първенец.

История

Над селото се намират уникални каптажи още от римско време, от които се е водоснобдявал древният Тримонциум.

Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците, сполучил да намери част от водоснабдителната система, по която града се водоснабдявал с вода от Марково. С разрушаването и прекъсването на водоснабдяването се ускорило превземането на крепостта. За награда Султанът подарил Марково заедно с цялата му околност на пълководеца си за негово и на наследниците му владение. Последен владетел от тоя род бил известния пловдивски първенец турчин хаджи Измаил бей (Исмаил бей). Части от акведукта могат да се видят и днес. Това са руините, намиращи се на транспортния „Коматевски възел“ в град Пловдив.

Данни за селото има още от преди Освобождението. В един турски регистър от 1576 г., селото съществува под името Маркува. За името съществуват три хипотези. Според една легенда, името на селото е дадено от самия Крали Марко. Според втора, едно семейство от село Павелско, носещо фамилията Маркови, се заселило тук и то дало името на селото. Според трето предание, името на селото идва от тракийската дума „мар“, което ще рече вода (оттам и името на на местността “ -Марата.

 – мястото, където е римският каптаж) и турската дума „кьой“ – село, сиреч „село при вода“, по-късно е побългарено на Марково. Това е по-приемливата хипотеза и е обяснима с това, че римляните са каптирали именно извора в местността „Марата“, намиращ се на около половин километър югозападно от селото, за да водоснабдяват Тримонциум. Този извор се използва и днес.

Най-вероятно селото възниква от постоянно заселили се ратаи и работници, работещи на двата големи турски чифлика, които закупили земята от бейовете. Християнското население се увеличава от жителите на вече несъществуващото село Захридево, което се намирало на пет километра североизточно от Марково, напуснали го по време на чумната епидемия през 18 век.

Има сведения селото да е посещавано от Васил Левски и Захари Стоянов, като последният е пренощувал в Марково на гости на Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и там успяват да създадат комитет от няколко души. В навечерието на въстанието, обаче Наси изказал всичко, каквото чул и видял, как са го посетили и прочее, на хаджи Исмаил бея.

След Руско-турската освободителна война, през селото минава делегация от пловдивските консули на Великите сили на път за Инджекароското ханче в Централните Родопи. Целта им била да се срещнат с капитан Петко Войвода – защитника на мирното християнско население. По това време той водил битки с разбунтувалия българите-мюсюлмани в Родопите англичанин на турска служба Сенклер паша.

По времето на Третото Българско царство турското население постепенно напуска Марково и се изселва извън пределите на страната, продавайки имотите си на новозаселили се българи, които пристигат от селата в планината, главно от Добралък и Косово. Много заможни граждани също купуват имоти в селото като това дава възможност за оформянето му като летовище. След 1915 г. при преселването на арменци в България, много от тях си изграждат вили в селото, като преди 1944 г. броят им достига над сто. След 9 септември 1944 г. строежите на вили продължават, като в селото се оформят две вилни зони – едната по-голяма, югоизточно, а другата по-малка – западно от него.
Религии

Населението е източноправославно. Църквата в селото се нарича „Света Троица“ и е построена през 1865 г. В землището на селото има няколко параклиса: „Св. Георги“, „Св. Атанас“, „Св. Тодор“, „Св. Неделя“ и „Св. Никола“. В центъра на селото се намира новопостроеният параклис „Вси български светии“.
Обществени институции

В селото има основно училище „Св.Св. Кирил и Методий“, чиято сграда е построена 1921 г. Първото училище в селото датира от 1870 г. Читалище „Алеко Константинов“ е основано през 1901 г.

Културни и природни забележителности

Непосредствено над Марково започва парк „Родопи“, в който се намират курортите „Здравец“, „Студенец“ и „Бяла черква“. В дефилето на потока, на километър  от селото,се намира местността „Манчевото“ (още известна като „Ремсова поляна“),която е прекрасно място за отдих.

Поляната е благоустроена: има маси, пейки, огнища, навес, чешма и сцена. Наоколо е заобиколена от големи дъбове, чиято сянка дава прохлада през летните горещини. До нея може да се стигне по няколко пътеки, пресичащи ручея „Марата“ с дървени мостчета, или по горски път, за желаещите да я посетят с автомобил. Над нея има хълмче, на което се намира параклисът „Св. Георги“. На билото на един от върховете, разположени югозападно от селото, е разположен друг параклис – „Св. Атанас“. На поляната около него, благоустроена от ТД „Руен“, са разположени маси и пейки за туристите.

Над селото се намира връх Калоян. Нарича се така заради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската низина. Този връх се използва често за делта- и парапланеризъм.

Южно от селото се намира местността „Калето“ (още „Зандана“, „Калояново градище“), разположена на едноименния връх. Там се забелязват останки от римска крепост, която е охранявала древния път от Пловдив през Централни Родопи към Беломорието. Навремето същия този път бил настлан с каменни плочи, които впоследствие жителите от околните села, използвали при строежите на домовете си. В поречието на „Марата“ се намират деистващи и досега два каптажа от Римско време които са водоснапдявали древния град Тримонциум.
Редовни събития

На 18 януари в местността „Свети Атанас“ се събират почитащи празника Атанасовден от три села: Марково, Първенец и Извор.
На 14 февруари марковци празнуват Трифон Зарезан. В деня след Тодоровден, една седмица след „Сирни заговезни“, в селото се празнува кукерски (станчинарски) празник.
На 3 март марковци, заедно с браниполчани, отиват на поклонение на паметника на 18-ти Вологодски полк, водил сражения с отстъпващите турски сили южно от Пловдив.
На 6 май, (Гергьовден), се провежда събор в местността „Манчевото“.
Всяка година на празника „Свети Дух“ се провежда общоселски събор в центъра на Селото.

Личности

Иван Сивинов – куклен актьор;

Трифон Неделчев – художник;

Вичка Николова – народна певица;

Вълчан Петров – художник;

Николай Паунов – автомобилен пилот.

Никола Певичаров – художник.

Веселин Кузмов -кмет, музикант виртуоз (човекът оркестър)

 Иван Хаджийски ? музикант

Георги Бояджиев – Бояджана – художник, син на Златьо Бояджиев

Димитър Хубенов-играча – футболна легенда;

Диана Иванова – народна певица, преподавател в музикалната академия

Славчо Хорозов – футболист, легенда на Ботев Пловдив

информацията е взета от интернет

 

Можем да добавим още няколко думи за характера на марковската мера. В материала си  „Марковски чертици“, поместен в „Българска сбирка“ (Пловдив 1899, стр 701), Стефан Бобчев пише: „Над Марково е имало градище, някога град крепост, останките му и днес си личат, на име „Кастел“. Тя е създадена на важно стратегическо място“.От себе си ще допълня, че на отсрещния връх се намира старото кале.

„Последната издънка на родопския масив- пише Александър Пеев. (в. „Правда“, Пловдив 18.XII.1922)- е тъй нареченият  Калоянов връх. Това е една правилна и самостоятелна конусовидна височина, която се издига между селата Марково, Новосел(Гълъбово) и Белащица. Като отличен стратегически и наблюдателен пункт, той е бил правилно оценен още в най- дълбока древност.На него и днес личат остатъците от старинна кула, градени преди хиляди години. В подножието му се издигал прочутия римски дрям, който е съединявал по- най- къса линия Пловдив с Бяло море. Византийците също тъй са поддържали добре тази първокласна крепост, която заедно с Асеновската крепост при Станимака и кричимските кули са били трите изнесени укрепени позиции за охрана на тракийската столица.

крепостта „Кастел“

предоставя Мария Герасова от книгата на Йордан Семерджиев „100 години дом на духовността“