Хората са всякакви: с различен цвят на кожата, с различен цвят на очите и косата, а също и с различен ръст. Именно на най-ниските хора в света ще обърнем внимание сега.

Причините, поради които човек се ражда малък или спира да расте в даден момент, могат да бъдат най-различни – генетични промени в организма или следствие на сериозно заболяване, като например хипофизарен нанизъм или остеогенезис имперфекта. Ето кои са 10-те най-ниски хора в света.

10. Хи Пингпинг

Роденият в Китай Хи Пингпинг живее само до 21-годишна възраст. Младежът е страдал от остеогенезис имперфекта – заболяване, при което костите са с повишена чупливост. Обикновено заболяването се предава по наследство, но понякога то може да се дължи на мутация на организма. Здравословните проблеми на Хи Пингпинг допълнително се усложняват и от факта, че той е бил заклет пушач. 74-сантиметровият младеж умира през 2010 година от усложнения на сърцето.

9. Стейси Хералд

През 2010 година 71-сантиметровата американка роди своето трето дете. Специалистите я предупреждавали, че ако забременее, има голям риск бебето да смаже белите ѝ дробове и сърцето, но майката била непреклонна. Освен това Стейси, която живее в Кентъки, вече за трети път опровергава лекарите с успешното раждане на три деца. Стейси има рядко генетично заболяване, което забавя растежа, а болните от него страдат от недоразвити дробове и чупливи кости. За съжаление две от децата наследяват болестта на Стейси.

8. Хатидже Коджаман

Хатидже Коджаман е висока само 71 сантиметра и тежи малко повече от новородено – 6.8 кг. Жената е от град Кадирли в Турция. Тя страда от рядко заболяване на костите. Най-близките роднини на момичето имат нормален среден ръст. Лекарите не знаят какво е причинило болестта ѝ, поради която тя престава да расте на 4-годишна възраст. Туркинята успява да завърши специализирано училище, но работа така и не намира. Все още живее с родителите си.

7. Едуард Нино Ернандес

Колумбиецът Едуард Нино Ернандес тежи само 10 кг и е висок едва 70 см. Майка му разказва, че престанал да расте когато бил на 2 години. Лекарите така и не успели да обяснят защо Ернандес е останал толкова нисък. Едуард тежал само 1,5 кг при раждането и бил дълъг 38 см. Едуард живее в Богота и е доста популярен в Колумбия. Обича да играе домино, да танцува латино танци и да пътува. Снимал се е и в киното.

6. Бриджит Джордан

Бриджит Джордан е родом от град Сандовал, щата Илинойс, САЩ. Докато учила в колежа, Бриджит се включвала във всички спортни занимания, дори тренирала баскетбол и карате. Участвала и в колежанския мажоретен състав. Миньончето има по-малък брат, който също е с нисък ръст – 98 см. Двамата са обявени за „най-ниските роднини на планетата“. Те страдат от наследствената болест остеодисплазия – заболяване, засягащо растежа на костната система.

5. Кагендра Тапа Магар

Когато се родил през 1992 година, непалецът Кагендра Тапа Магар, тежал едва 600 грама. Един от най-ниските хора в света не се притеснява от необикновения си външен вид и е оптимист за бъдещето. Младият мъж е посланик на добра воля на правителството на Непал. В свободното си време Кагендра помага на баща си, който е собственик на магазин за плодове. Също така участва в местна танцова група. Въпреки че причината за прекомерно ниския му ръст да не е била потвърдена, лекарите са склонни да вярват че аномалията се дължи на лошо функционираща хипофиза.

4. Маджи Бестър

Родена в Южна Африка през 1963 година. Маджи Бестър е висока едва 65 см. Тя е запален активист за правата на хората с увреждания. Заради заболяването си – остеодисплазия, жената е прикована в инвалидна количка. От същото заболяване е страдала и нейната майка, която била висока 70 см.

3. Джоти Амджи

2. Джунри Балуинг

Вторият най-нисък човек в света – Джунри Балуинг е роден в бедно, многодетно семейство във Филипините. Когато станал на две години, родителите му забелязали, че Джунри престанал да расте. Лекарите предполагали, че това се дължи на множеството заболявания на детето, докато не стигнали до извода, че той просто няма да расте повече. И до днес Джунри има нужда от грижи – може да ходи сам, но не продължително време, защото изпитва силни болки. Любопитен факт е, че рожденият му ден, 12 юни, съвпада с националния празник на Филипините – Денят на независимостта.

1. Чандра Бахадур Данги

Непалецът Чандра Бахадур Данги бе признат за най-ниския мъж в света със своите 54,6 см, и тегло от 12 кг. Чандра е родом от малко планинско селце в Непал. Той е на 73 години, когато светът случайно научава за съществуването му. Изкарвал прехраната си като тъкач на постелки. Петте му братя са с нормален ръст. През 2014 година Книгата на рекордите на Гинес организира среща между Чандра и най-високия човек в света – турчина Султан Кьозен, чийто ръст е 2,51 метра. Тогава и двамата признаха, че са били очаровани от тази среща. Чандра умира на 75-годишна възраст в болница, където е приет с диагноза пневмония.

https://www.10te.bg/zhivotat/10-te-nay-niski-hora-v-sveta/

Ето кои са някои от изгубените легендарни градове, които са били открити в наше време и продължават да се изследват техните руини

В наше време има открит град, за който се счита, че е столицата на Атлантида, но вероятно няма да намерим никога истинския й град от древните митове или Златния град – Ел Дорадо, но ние можем да продължим да ги търсим, нали? Може би според общо приетото, всички тези места са само легенди и митове, измислени от въображението на някой човек, който сънува и пише роман. Някои от тези “ изгубени легендарни градове “ са открити! От това можем да стигнем до извода, че ако те са истински наистина, това би означавало, че имат поне някаква истина във всички останали легенди.

Те са били просто плод на човешкото въображение, мисли за неща, които чудесата на света могат да крият. Наистина има истински места, които могат да направят приключенията при търсенето им в далечна земя да бъдат по-вълнуващи. Добре е, че за някои находки, които съвременните учени са открили, наистина ни подбуждат да се запитаме дали те са на истинските им местоположения.

Нека да видим някои от изгубените легендарни градове, които действително са открити!

Хелийк

Дали ли той е легендарната Атлантида? Атлантида не е единственият потънал град в гръцките митове, така, че може и да се причисли към нея. Град Хелийк е потънал за една нощ и според древните гръцки митове той е бил разрушен от разгневяването на Посейдон – измисленият бог на морето. Град Хелийк е погубен през 373 г. пр. Хр. и в продължение на стотици години остава само приказка, легенда … докато не е открит в края на 80-те години. Археолозите считат, че бедствието, което го е унищожило, е било огромно земетресение. Според легендата Посейдон причинил гибелта на града като превърнал самата земя във вода.

Шанду

Хелийк и Шанду – изгубени легендарни градове

Шанду – Xanadu (или Shangdu) е дворец за удоволствие на Кубла хан в Китай, където той прекарвал горещите летни дни. По време на пътешествията си Марко Поло го посетил през 1275 г., за него е казал, че е много хубав мраморен дворец, с позлатени стаи, които били боядисани с фигури на хора, зверове и птици … От този стар блясък днес за съжаление не е останала голяма част. Той е бил приятно и привлекателно място на Земята, преди войната през 1369 година, когато армията на Минг да го унищожи.

Винланд

Винланд – един от изгубените легендарни градове, които са били открити

Харесва ли ви Винланд (Vinland)? Той също е един от изгубените легендаерни градове. Някога е живял Адам от Бремен, немски свещеник, който бил казал на датския крал Свен Естридсон, за викингите, че били преплували Атлантическия океан и намерили земя, където всичко се е развивало безгранично. Тя била наречена Винланд, поради факта, че лозята растат там много добре. в продължение на стотици години Винланд е бил само викингски мит. Сред учените има съгласие, че викингите са достигнали бреговете на Северна Америка 5 века преди Колумб. Тогава през 60-те години на 20-ти век, в Канада в L’Anse aux Meadows в Нюфаундленд, археолозите са открили останките на селище на викингите от 11 век. Това е бил легендарният Винланд, от легендите на викингите, за които е имало всякакви истории.

Белият град

Градът на Бога на маймуните или Белият град

Ернан Кортес бил толкова алчен, че когато чул слухове за криещ се в джунглите на Хондурас златен град, той се е амбицирал да го търси, но не успял да го открие. Нарича се Градът на Бога на маймуните или Белият град. За щастие конкистадорът Кортес никога не е попаднал на него, и така се е говорило за легендата, докато един ден група археолози последвали уликите, които говорил един от лудите местни жители, и вярвали или не в съществуването му, всъщност са търсили и открили града, където лудият им каза, че се намира. За тяхно разочарование нямало злато, но те разкрили в средата на дъждовна гора една пирамида, построена от неизвестна изгубена цивилизация, съществувала до преди 1000 години. Така че все пак това е нещо, макар и без очакването за злато.

Сигирия

Сигирия – един от изгубените легендарни градове

Сигирия – Sigiriya или Sinhagiri, е  древна скална крепост от 5-ти век в Шри Ланка. Според древните летописи Кулавамса на Шри Ланка това място е избрано от крал Касяпа (477 – 495 г.), където да построи новата си столица. Той просто го поставил на върха на скала висока 200 метра. Той е един от най-невероятните замъци в света според легендите. Днес ЮНЕСКО е обявил Сигирия за Осмото чудо на света, но от известно време то не е нещо друго освен едни забравени руини на сваления тиранин.

 https://www.chudesa.net/%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5/

Тенденциите през сезон пролет/лято 2018 ще бъдат в двете крайности. От една страна – силни и наситени цветове, а от другата светли и пастелни нюанси. От лавандула до цикламено розово, и от шоколадово кафяво до млечно бяло, ще бъдат само част от цветовете, които с радост ще приветстваме през настоящия сезон. Пролетно-летните колекции ще ни залеят със слънчеви цветове, а женствеността и шармантността ще присъстват във всеки един тоалет. Днес ви представя моята селекция “Топ 5 цветове за пролет-лято 2018”.

Небесно синьо – любим цвят, който продължава да се налага през последните сезони. Преоткриването на този цвят е истинско попадение за всеки гардероб.

Лавандула – този цвят ще доминира през целия летен сезон. Романтичен, но същевременно толкова елегантен. Освен на обичайните дамски кройки, ще го виждаме и в костюмите, които се наместиха подобаващо в женския гардероб.

Светло зелено – този цвят присъства сякаш незабелязано, но в същото време носи една уникалност и нежност, която те кара да го пожелаеш. Деликатен и много романтичен нюанс, галещ окото с ненатрапчивостта и различността си.

Rapture rose  – плътен, прецизен и много наситен розов нюанс. Цвят, който видимо би стоял деликатно на меки и фини платове, носещи еуфорично и непринудено послание.

 http://petitemod.net/top-5-cvetove-za-prolet-lqto-2018-chast-purva/

Съботен ден. Бързо кафе и се започва – пране, чистене, бърсане на прах, пазар, готвене… Привечер сядаме пред екрана с лъскаво пакетче мазен чипс (първи враг на здравото сърце) и се втренчваме мълчаливо в онзи филм, който сме гледали поне пет-шест пъти. И така минава следващият уикенд, и по-следващият. В една от тези празни съботни вечери, токът спира и телевизорът се изключва (о, ужас!) и неусетно в нас се промъква една мисъл – мисълта, че сме попаднали в един порочен състаряващ кръг на еднообразие и застой. Не обиждаме ли живота така? Не опростяваме ли до глупост неговото многопластие и възможности?

На следващата сутрин това прозрение още стои в гърлото ни като заседнало горчиво хапче. Заставаме пред огледалото и се убеждаваме, че образът там не е образ на някой съсухрен старец, а на човек, който просто има нужда да промени 10 неща, които го състаряват преждевременно. Да видим кои биха могли да са те.

1. Ядосваме се и се притесняваме прекомерно за дребни неща

Истината е, че много често издребняваме. Дори не се усещаме какво количество енергия изхабяваме в нерви и предварителни притеснения, вместо да направим място за красота в живота си. Твърде заети сме да се ядосваме цял ден на сърдитата и груба жена от градския транспорт, на киселата магазинерка или на братовчед ни, който не харесал новата ни кола. И? Какво постигаме? Какво променяме? Накрая просто се изморяваме от себе си. Нямаме сили за радости или по-точно сме слепи за тях. Заети сме с мърморене.

И медицината ще потвърди – стресът и гневът разяждат както мозъка, така и целия организъм. Амортизират ни и твърде рано ставаме сериозни и сърдити.

2. Ограничаваме физическата си активност

И тялото, и мозъкът се нуждаят от непрекъсната дейност, за да поддържат добрата си форма. Не ги ли използваме регулярно, започват да се отпускат. Спортът е от критична важност за доброто ни здраве и респективно – мисловна дейност. Липсата на движение забавя циркулацията на кръвта към мозъка и така той не се снабдява с достатъчно кислород. Освен това спортът предизвиква отделянето на хормони, чрез които се освобождаваме от стреса, а стресът – със-та-ря-ва!

Ограничавайки движението, ние ограничаваме и интелектуалния си капацитет. И какво се случва? Не, не стоим на едно място, а по-зле – вървим назад. Умът ни става ленив, а мисленето все по-остаряло и закостеняло. А по лицата ни все още няма и следа от бръчки…

3. Не се събираме с приятели и не сменяме обстановката

Добрата компания е като панацея за всяко душевно терзание. А терзанията какво – със-та-ря-ват! Имаме нужда да излезем от коловоза на рутината и да си набавим нови емоции, да се посмеем до сълзи. Да избягаме от коварната и задушаваща хватка на битовизмите и да рестартираме.

Еднообразната обстановка също ни вреди, понеже е позната, не буди любопитство, не разсейва. Без да усетим, сами си създаваме тягостна атмосфера, която ни… няма нужда да повтаряме онази неприятна дума със „с“.

4. Обкръжаваме се с негативни хора

Така наречените „енергийни вампири“, които изсмукват от нас всяка живителна сила с вечното си недоволство и скептицизъм. Трябват ни онези „от вида на хвърчащите хора“, чиито сърца са „по-кристални от звук“, както така романтично ги е определил писателят Валери Петров.

Лошото настроение действа на душата така, както дехидратацията се отразява на кожата – изсушава я и я прави да изглежда възрастна и непривлекателна. Затова не допускайте да ви дехидратират отвътре.

5. Не четем

Четящият човек непрекъснато, както се казва съвсем не на чист български език, ъпгрейдва потока на информация в главата си. Учи се на емпатия, поддържа своята емоционална гъвкавост, стимулира въображението си, обогатява речника си, разширява светогледа си. Изобщо, мислещият човек е млад по своята същност. Спрем ли да стимулираме работата на мозъка, да му даваме храна и поводи за развитие… е, тогава приликата с амеби, чехълчета и всякакви други едноклетъчни изобщо няма да е случайна. Тесногръдието, породено от ограниченото знание, липсата на новости и разнообразни теми на разговор са първи приятели на умственото застаряване.

6. Не обръщаме достатъчно внимание на външния си вид

Не обръщаме достатъчно внимание на това как изглеждаме по ред причини – апатия, мързел, прекомерна заетост. Но чувството за непривлекателност, което сами генерираме в себе си, е по-лошо и от липсата на грим. Трябва да се научим да разкрасяваме душата си, когато тя не може сама.

Истинската красота се крие в обаянието, в харизмата. Понякога обаче трябва да помогнем на добрите си вибрации да се покажат на повърхността с малко външна помощ, за да засияем ярко като същински енергоспестяващи круши. Шегата настрана. Да си представим следната картинка: висока температура, гърло, хрема… Вървим по коридора към банята и половинката ни е почти сигурна, че в дома ни се е промъкнал някой герой от сериала „Живите мъртви“. Стигаме до крайната точка и се поглеждаме в огледалото – наистина сме достоен статист за подобна продукция. Решаваме, че така не може и е време да се освежим – душ, малко пудра и грим (за жените), бръснене и свеж парфюм (за мъжете). Поглеждаме се отново и отражението ни кара да се чувстваме малко по-добре. Не изглеждаме толкова отчаяни и отпаднали и това ни повдига настроението. И на следващия ден наистина сме по-положителни и оттам една идея по-привлекателни, заради доброто усещане, което сами сме предизвикали отвън навътре.

Понякога имаме нужда от външна стимулация, за да се почувстваме добре. Когато това се случи, ние неминуемо започваме да изглеждаме някак по, някак най, защото щастието е най-добрият макиаж.

7. Не пътуваме

Всяко пътешествие е едно пътешествие към себе си. Опознаваме в неочаквана дълбочина свои особености на характера при досега с новото и непознатото. Научаваме нови неща, отвличаме вниманието си от грижите и дребнавостите и сме някак по-свободни. Свободни от отрицателни преживявания, притеснения, гняв… прахосмукачки, парцали и сърдити съседи. Изпразваме ума си и така сякаш ни се случва едно малко презареждане, което ни подмладява. Действа ни като хладък душ в задушлива лятна вечер. Пътуването е машина на времето!

8. Капсулираме се в себе си и дълбаем в проблемите

Дълбаем, дълбаем, дълбаем като термити, които оставят след себе си куха обвивка. За да се предпазим от самите нас, трябва да спазваме точка 3 – да се събираме с приятели и да излизаме. Да гледаме на живота малко по-философски, да не го приемаме чак пък толкова сериозно, защото така убиваме магията. Какво ще ни стане, ако просто се отпуснем малко, направим нещо непланирано, забравим да платим някоя сметка? Не да станем безотговорни, а спонтанни, както казват ведрите пловдивчани – да сме малко айляк.

9. Прекарваме прекалено много време пред телевизора

И пред смартфона, лаптопа, таблета… Всичко това ни лишава от естествените и така необходими начини за забавление – танци, смях, разходки. Лишава ни от комуникация, а в нея се ражда растежа на личността. Личност, която не расте – започва да старее.

Все повече млади хора решават да не снабдяват с телевизор домовете си, да ограничават времето прекарано в „зомбиране“ (ето, вече освен вампири, си имаме и зомбита в нашата поучителна история). И тези млади хора наистина са по-будни и активни. Те не си позволяват да бъдат скучни и да са просто консуматори на информация. Те генерират такава, обменят я и надграждат себе си. Нека опитаме да не гледаме телевизия поне три пъти в седмицата, а вместо това да правим нещо с приятелите си, половинката, да почетем на въздух. След два месеца гарантирано ще започнем да излъчваме ведрина, която без да сме усетили сме притъпили сами.

10. Не излизаме от зоната си на комфорт

Точка 10 всъщност е сбор от всичко казано досега. Зоната на комфорта е онази невидима преграда, която ни спира да вървим напред, защото… ами, защото така. Не ни се занимава, страхуваме се да опитаме и пр. Оправдания. Истината е, че да си щастлив не е крайна цел, която веднъж достигната няма нужда от поддръжка. Щастието е начин на живот, който изисква известно старание. Мозъкът е програмиран така, че да запомня по-ярко това, което го плаши. Еволюцията е решила да не ни лишава от това му качество, макар съвременния свят да не крие непрестанни опасности като дебнещи хищници, отровни твари и т.н. Природата ни мисли за нашето оцеляване. Обаче ние притежаваме и качеството да осъзнаваме себе си и света, с което можем да въздействаме на неприятните пориви на инстинктите.

Щастието е целенасочена работа върху себе си, експериментиране и хвърляне в дълбокото. А младостта се храни с вълнения и ускорения на пулса! Младостта живее, докато трае нашето възхищение от живота!

https://www.10te.bg/zhivotat/10-greshki-koito-ni-sastaryavat-emotsionalno/

Понякога художниците оставят специални, тайни послания в картините си. Не винаги обаче успяваме да ги забележим. Омагьосани от цялостната красота на произведението, се случва да пропуснем важен детайл, който придава нов смисъл и послание на произведенията.

За читателите на 10te.bg събрахме 10 класически картини на световноизвестни художници, които крият повече тайни, отколкото си мислим – в тях са закодирани послания, понякога на съвсем очевидно място, понякога не съвсем.

10. Изчезващият кит

Този скромен пейзаж на холандския художник Хендрик ван Антонисен крие своята тайна цели 150 години. При реставрацията на картината от XVII век било установено, че под най-горния слой се крие нарисуван мъртъв кит, заседнал на брега. Художникът сам променил творбата си, тъй като предположил, че едва ли много хора биха искали да имат картина с нарисувано мъртво животно у дома си.

9. Кодът на Леонардо

Учените от италианския Национален комитет по културно наследство открили, че в дясното око на загадъчната Мона Лиза са изписани буквите LV, което води на мисълта, че става въпрос за инициалите на Леонардо да Винчи. Също така те се натъкнали на числото 72, изписано върху арката на моста, нарисуван зад Джокондата. Предполага се, че мостът е истински – намирал се е в италианския град Бобио, но е разрушен през 1472 година. Вероятно така Леонардо е направил намек за евентуалното място, където е нарисувал най-известния си шедьовър.

8. Лютнист или лютнистка?

Дълго време картината на големия Караваджо носила названието „Лютнистка“. В началото на ХХ век обаче, изкуствоведите забелязали на платното не жена, а юноша. Затова, че става въпрос за младо момче, говорят няколко факта: нотите, нарисувани на картината са от любовното произведение на композитора Якоб Аркаделт “Знаеш ли, че те обичам“, също така в света на Караваджо лютнята и цигулката са считани за изцяло мъжки инструменти.

7. Древногръцкото в „Американска готика“

Обърнете внимание на брошката: тя изобразява Персефона, древногръцката царица на подземното царство. Според легендата, Персефона е отвлечена от Хадес, а вилата в ръцете на фермера напомня на главното оръжие на древногръцкия бог на подземното царство. Американският художник Грант Ууд скрива още много детайли, например шевът на дънковия гащеризон, ивиците на ризата, очертанията на дограмата, дори малкото растение на верандата пред къщата копират очертанията на вилата.

6. Турбуленция от Ван Гог

През 2004 година учените забелязали интересно космическо явление – завихряне на облаци прах и газ около далечна звезда, което изключително много напомняло платното „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог. След математически анализ на творбата му учените стигнали до категоричния извод, че гениалният художник е запечатал на платното си едно от най-загадъчните явления в науката – турбуленцията на планетите.

5. Неприличният жест на Микеланджело

Конфликтът между римския папа Юлий II и Микеланджело довел до това, че един от ангелите в картината „Пророк Захарий“, в която папата е изобразен в образа на пророка, показва неприличен жест. По онова време неприличните жестове не били много, така че Микеланджело „изпратил“ на папата точно това послание, за което и вие си мислите.

4. Скрит автопортрет

На пръв поглед всичко в картината „Бакхус“, едно от най-известните платна на Караваджо, изглежда съвсем нормално, но екип експерти открил нещо много интересно и оригинално в гарафата – художникът е нарисувал собствения си образ.

3. Шишкин не е нарисувал мечетата

Горският пейзаж с мечки е една от най-популярните картини на руския художник Иван Шишкин. Оказва се обаче, че над прословутото произведение са работили двама художници. Заради това, че цял живот рисувал пейзажи Шишкин се опасявал, че няма да успее да пресъздаде мечките достатъчно реалистично. Затова се обърнал за помощ към приятеля си и майстор на жанровата живопис Константин Савицки. Именно той нарисувал тези очарователни меченца.

2. Живот или смърт?

На преден план в картината „Посланиците“ на художника Ханс Холбайн Младши забелязваме необичаен предмет. Ако погледнете към картината под малък ъгъл отляво – така че тя да остане в периферното ви зрение, мистерията ще се разбули и определено ще ви стресне. Ще видите, че Холбайн тайно е разположил напуканото лице на зловещо ухилен череп. Призрачният череп е част от традиционния художествен похват momento mori („помни, че ще умреш“), използван за придаване на творбите духовно-поучителен характер, като да напомнят, че този свят е преходен и че трябва да се живее добродетелно.

1. Дамата без хермелина

В оригиналната версия на известната картина дамата е без симпатичното животинче в ръце. По-късно Леонардо да Винчи дорисувал хермелина, като целенасочено направил животното по-голямо и бяло. Причината – жената от картината е Чечилия Галерани, любовница на херцога на Милано Лудовико Сфорца. Освен като домашен любимец по онова време, животното е олицетворение на самия Лудовико, който бил удостоен с титлата “Хермелин”. Именно затова в обятията на миланската красавица Леонардо добавя малкото животно.

https://www.10te.bg/art/10-skriti-tajni-v-10-klasicheski-kartini/

„Мечо Пух“ е една от най-популярните книги за деца, въпреки че авторът ѝ А.А. Милн казва за нея, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за „детето във всеки възрастен“. Издадена е през 1926 г. и постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите ѝ надскачат всички рекорди в рамките на две години след първата ѝ поява.

Днес Мечо Пух е не само литературен и филмов герой, а стои и в основата на някои от най-забавните и преразказвани вицове. Ето 10 от най-популярните вицове за Мечо Пух.

1. Тича Мечо Пух при Прасчо и вика:
– Бързо, дай ми пушката!
Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко:
– Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни. Вместо мед, носят сладко, а даже и приказват!
Прасчо учуден пита:
– Приказват!? И какво приказват?
– Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!

2. Влиза Прасчо в един магазин и пита продавачката:
– Тези възглавници с какво са пълни?
– С пух – отговаря тя.
Прасчо въздъхва тъжно и казва:
– Ех, Мечо, Мечо!

3. Мечо Пух стои на ръба на една пропаст гледа надолу и вика:
– Йорииииии, Йориииии, Йорииииии…
В това време зад него идва Прасчо и го пита:
– А бе, Мечо, защо викаш Йори ?
Мечо продължава да вика:
– Йорииии, Йориииии, Йорииииииии…
Прасчо:
– Мечо, кажи де. Защо викаш Йори?
А Пух си продължава, без даже да му обърне внимание. Прасчо се ядосал, засилил се да бутне Мечо в пропастта и точно преди да го блъсне, Пух се отместил и Прасчо паднал… А Пух продължил:
– Праааасчооооооо, Прааааасчоооо, Праааасчоооо…

4. Седели си веднъж Мечо Пух и Прасчо. Изведнъж Мечо Пух удря Прасчо по главата, а Прасчо замаян и учуден пита:
– Ама, Пух, аз си мислех, че сме приятели!
А Мечо Пух отговаря:
– Че аз откъде да знам ти за какво си мислиш?

5. Прасчо си свил джойнт и пуши блаженно. В това време Мечо Пух го издебва отзад и го халосва с всичка сила по главата. След малко Прасчо се свестява и със страхопочитание казва:
– Ееей, Мечо, прав беше! Този джойнт ме удари право в главата…

6. Мечо Пух тича щастлив и запъхтян, но доволен казва на Прасчо:
– Прасчо, Прасчо! Кристофер Робин ни даде 10 делви с мед – по 8 за всеки!
– Мечо Пух, как така по осем? 8+8 е…
– Аааа, не знам. Аз моите осем вече ги изядох.

7. Вървят Мечо Пух и Прасчо из гората. Прасчо пита:
– Пух, къде отиваме?
– Да колим прасе.
– Хм, а ако прасето опита да избяга?
– Ще те избягам аз тебе…

8. Срещнали се Мечо Пух и Прасчо.
– Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!
– Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?
– Не, четох една готварска книга….

9. Мечо Пух и Прасчо отиват на училище на 15 септември. Там ги карат да напишат съчинение на тела „Какво правих през лятото“.
Прасчо пита:
– Пух, какво да пишем? През цялото лято бяхме напушени, друго не сме правили.
Мечо Пух му казва:
– Прасчо, вместо „пушили“ пиши „чели“. „Чели“ цяло лято звучи добре…
Учителката проверява съчинението на Прасчо:
„Събудих се и започнах да чета. После се измих. Продължих да чета. Преди закуска четох още малко. Закусих. До обяда пак четох. Обядвах. После ми се приспа. Преди да подремна, четох още малко. Прочетох книжката. Поспах. Събудих се и започнах да чета. Дойде Мечо Пух. От далече му личеше, че е чел. Отидохме на балкона. Стоим и четем. Идва Йори и ни пита: „Имате ли нещо за четене?“. Личи му, че е много начетен… зад ухото му стърчи половин буквар.“

10. Как се казва Мечо Пух в различните държави?
Ирландия – Меч О’Пух
Шотландия – Мечо МакПух
Англия – Мечо Пуух
Дания – Мечо Пухсен
Швеция – Мечик Пухсон
Норвегия – Мечо Гунар Пухяер
Русия – Мечо Пухин
Грузия – Мечорат Пухашвили
Армения – Мечан Пуханян
Китай – Ме Чо Пух
Япония – Мечоши Пуханага
Италия – Мечо дел Пухини
Испания – дон Мечо-Мария Пухалес
Бразилия – Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо Пухиньо
Германия – Хер Мечо фон Пухен
Франция – Мечоа дьо Пухле
Саудитска Арабия – Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар
Камерун – Кхмечо Мбпух
Иран – Мечолях Пухейни
Израел – Мечосей Пухберг
Ирак – Меччам Пухеин
Индонезия – Мечолар Пухарто
Индия – Мечира Пуханди
ЮАР – Мечсън Пухела
Нигерия – Мечубу Пухегбени
Холандия – Мечри ван Пухкелен
Белгия – Мечил де Пухилде
Ливан – Мечнин Пухнан
Според Джордж Лукас – Мечарт Пухейдър или Мечюк Пухайуокър (според избора на страна)
Според Стивън Спилбърг – Професор, доктор, доцент, асистент, кандидат на какви ли не науки Мечиана Пухоунс
Според Мегел де Сервантес – Дон Пухот и Санчо Праса

https://www.10te.bg/zabavlenie/10-ot-nai-populyarnite-vitzove-za-mecho-puh/